Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

декември 18, 2024, 11:47:49

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 26   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Как протече раждането?  (Прочетена 219574 пъти)
 
Мими Рашкова
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 562


Едно щастливо семейство!!!!


Моят сватбен албум

« Отговор #75 -: юни 11, 2008, 12:39:42 »

Веси, направо ме шашна с разказа си! Браво за геройството и за самообладанието, което си запазила Bravo
Активен
Мая
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 592



« Отговор #76 -: юни 17, 2008, 09:23:36 »

ЕЕЕ браво Весинце   Bravo
Много екстремно раждане си имала  Girl_hide...а най-хубавото е, че си се възстановила толкова бързо. И аз да кажа на всички момичета...секциото никак не е страшно и никак не боли след това nea
Така че ако се налага не се плашете....важното е накрая детето да е добре good
Активен
kleo_20
Leader
****
Публикации: 5436


Мама на едно малко диване!!!


Моят сватбен албум

« Отговор #77 -: юни 17, 2008, 15:01:46 »

Много хора ми казаха че в наши дни секциото не е колене като едно време и че много по-бързо се възстановява майката!!
Не зная дали е така но мисля че съм вече на 100% че искам секцио!!!Радвам се че мамчетата сладки от форума се възстановяват толкова добре Bravo give_rose
Активен
sabeva_07
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 506


I am Happy!


Моят сватбен албум

« Отговор #78 -: юни 17, 2008, 19:55:22 »

Привет мами с разказчето от мен.В началото много сках да родя нормално но след прегледа се установи че има голяма вероятност бебо да е с увита пъпна връв и да е към 3500 кг.Така че след дълго умуване с таткото решихме че е най-добре да е секцио и да не излагаме живота на детето в опасност.Както се потвърди и по-късно се оказа че Анди е бел увит 3 пъти около вратлето и немога да ви опиша какво натискане падна докато го извадят, направо останах без въздух.Така че сме взели най-правилното решение за което не съжалявам и аз се радвам че се вслушах в съветите на лекаря да родя по този начин.На всички на които им предстои събитието мога да кажа да вземат най-правилното решение за тях и детенцето и Господ да е с тях  good good good
Активен
mirindadimi
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 747



Моят сватбен албум

« Отговор #79 -: юни 20, 2008, 08:33:00 »

Браво, Ели, много трезво взето решение!
Дойде и моят ред да се разпиша тук Bravo
И така....отивам аз в петък 13ти (оставаха цели 15 дни до термина) на редовния преглед при доки с много слаби болки ниско в ляво.След прегледа се установи, че вече съм с разкритие 1-2 см, леки контракции, които не усещам и започнала да пада тапа. Уговорихме час за четвъртък, но доки каза, че няма да изтрая до тогава. Толкова се развълнувах, че докато се прибера до вкъщи вече имах леко болезнени контракции. Цяла събота имах контракции, но на рядко, в 12 часа през ноща, че зачестиха на 4мин. - силни, но много кратки. Тръгнахме с мъжа ми за боницата, за да проверим какво се случва. След прегледа се установи, че все още сам с 1-2 см. разкритие, но много силни контракции. Искаха да ме приемат, но аз отаказах, тъй като моята лекарка не беше на смяна. Цяла неделя  все още си ходех бременна и с контракции, но тапата падаше и се притесних да не ми изтекат водите през нощта докато спя. Отидохме вечерта в 22 часа пак до болницата. Контракциите при проследяването бяха много слаби, разкритието все още 1-2 см., тоновете на бебо-добри, а при пробата се оказа, че води не са текли. Успокоих се и след разговор по телефона с моята лекарка се разбрахме рано сутринта да се видим за преглед в болницата.
Цяла нощ се прививах от болки, но стисках зъби, спеше ми се много, но имах контракции много на често....Изпратих мъжа ми в другата стая да не гледа как се мъча през нощта и затворих очи с надеждата утре да се събудя с вече по-голямо разкритие и готова за раждане.
Така и стана - в понеделник след прегледа се оказа, че съм с 5 см. разкритие и ме приеха за раждане. Направиха ми клизма, ходих по нужда, взех си баня, предадох на мъжа ми багажа, сбогувахме се и влезнах с бодра крачка в предродона зала. Там в една стая бяхме три момичета включени на системи с абока (това е една гадост като игла, която ти слагат на китката и ти пускат система, за да засилят контракциите....след около час бях с много болезнени контракции и нужното разкритие и ме настаниха на магарето за раждане, биха ми упойка - бях със спинална, а лекарката която ме изражда ме държеш за ръката, тъй като ме беше страх от самото слагане на упойката, а то беше по време на една дълга и адски болезнена контракция.....След като ми я ложиха, подейства за секунда и така ми стана приятно, че вече не усещах болка....започнахме да напъваме....поема се въздух, задържа се и се напъва с натис ниско долу все едно ходиш до WCto до по голяма нужда...Доки буквално легна на няколко пъти върху корема ми, но ако не ми беше помогнала така нямаше да се справя сама...почувствах главата на бебо, която той натискаше, като чувството отново е като при голяма нужда, почувствах как след следващия напън тръгна и телцето и вече си умрях от кеф,че ще го видя всеки момент, след още два напъна Георги като тапа изскочи от мен..сложиха ми го на корема ми, а той махаше с малките си ръцички и ревеше. Прерязаха пъпната връв..изведоха го...зашиха ме - имам само един виншен шев и два вътрешни и след това отново ми го донесоха за секунда повит да си го видя, а той миличкия се опита да отвори очички да види мама.. :'(Това беше най-великият момент на света, който за мен не може с нищо да се сравни.... *INLOVE*Доки ми донесе телефона и първа поздрави таткото, който не повярвал за колко кратко време съм родила и я питал дали е истина blushСлед точно 5 мин. беше в болницата...
« Последна редакция: юни 20, 2008, 08:41:51 от mirindadimi » Активен
сиска
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2533


Така ми е добре...


Моят сватбен албум

« Отговор #80 -: юни 20, 2008, 08:41:09 »

mirindadimi ех,че хубаво изживяване.....припомних си и аз мига в който ми го сложиха на корема ,а той един лилав и подпухнал.....неревящ huhhuh.gif Нищо не можах да кажа или направя,само го гледах втренчено и си мислех "Това е сина ми,той е бил в мен 9 месеца и ме е ритал непрестанно".......нещо от тоя род ми дойде на ум ;)Също си спомням ,че много ми тежеше като беше на корема ми huhhuh.gif а като извика акушерката :"4150гр е бебето"  и аз  shok замислих се как е излязло от мен това голямо бебе.....
Активен
mirindadimi
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 747



Моят сватбен албум

« Отговор #81 -: юни 20, 2008, 08:50:46 »

Ха-ха...нали...няма такова чувство друго на света... cray
Честно да ти кажа през цялото време докато раждах си си те давах за пример...как без упойка (аз нямаше да мога, тъй като до последно се надявах да се размина с нея, но уви не издържах..) си родила едно такова голямо и красиво момче.. give_rose
Активен
amya
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 300



Моят сватбен албум

« Отговор #82 -: юни 20, 2008, 09:17:30 »

Ох аз нямам думи  cray  cray  cray  cray
Активен
Алексчето
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1301



Моят сватбен албум

« Отговор #83 -: юни 20, 2008, 09:45:47 »

Mirindadimi много хубав разказ, наистина ми дава представа за какво става на въпрос, майки герои браво на вас момичета give_rose Bravo
Активен
Мая
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 592



« Отговор #84 -: юни 20, 2008, 10:17:54 »

mirindadimi поздравления за раждането give_rose...чак си се представих на твое място Girl_hide
Завиждам ви на всички които сте видели бебчо надупен върху себе си и махащ с ръчички..аз не можах да усетя този момент cray...но както и да е...сега си го слагам отгоре и си го представям как биизглеждал целия омазан funnytooth
Активен
Picolina
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2748



Моят сватбен албум

« Отговор #85 -: юни 20, 2008, 11:29:54 »

Момичета като ви чета,така ви завиждам,че ми се иска и на мен вече бебка да излиза. girl_wink
Толкова е вълнуващ разказа ти mirindadimi  cray give_rose cray че ще пусна ред... cray
Активен
mariana
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1535



« Отговор #86 -: юни 20, 2008, 11:43:05 »

mirindadimi  много подробен разкази емоционален направо ме просълзи  cray
Ти къде ражда?
Активен
kleo_20
Leader
****
Публикации: 5436


Мама на едно малко диване!!!


Моят сватбен албум

« Отговор #87 -: юни 20, 2008, 16:41:10 »

Мира разказа ти беше  cray cray :'(Нямам думи просто!!!!Така се развълнувах и малко си поплаках!!!Толкова ми се иска вече и аз да гушкам моето бебе! cray :'(Нямам търпение да дойде и този ден!!!
Благодаря че сподели тази най-велика емоция с нас  give_rose
Активен
Мая
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 592



« Отговор #88 -: юни 21, 2008, 09:55:48 »

Моето раждане не мина както се надявах, но въпреки всичко важното е че края беше щастлив smile
И така на 9ти сутринта , ставайки от леглото усетих нещо влажно ....и видях че ми е паднала тапата....изглеждаше точно както я описват - слузесто, жълтеникаво bad.. Е аз малко се шашнах в началото, после леко се зарадвах, понеже докато се излежавахме с милото в леглото си говорехме, че и днеска няма признаци за бебе..и така таткото беше свидетел на първия признак че бебо скоро ще се появи yahoo. След около час усетих странни болки в кръста и ниско долу....стана ми съмнителна таз работа и реших да  засичам....макар че ми се струваше невъзможно..И така контракциите бяха на 8-9 минути...продължителни около 10сек. И така подготвена започнах да обикалям из апартамента но без никакво намерение за тръгване към болницата ...гледах да се движа непрекъснато...Болките бяха съвсем поносими и така до 12 когато станаха вече на 5 мин и лекооооо болезненки tease...Забелязах и леко зацапване...но определено не беше тапата....едното нямаше нищо общо с другото nea
Тук е мястото да БЛАГОДАРЯ на Сиси че беше с мен и ми даваше съвети give_rose
И така в 13ч с подкрепата и на Сиси тръгнахме с мъжа да видим какво ще правим...Още в влизането видях че лекарката нещо не беше на кеф, обясних и за болките на 5 мин, за зацапването...Тя ме прегледа - бях с 2см разкритие само и ми каза да си ходя..Попитах я за това зацапване понеже то ни притесняваше най-много и тя ми каза че това ми е тапата..И така тръгнахме си...Влизайки в къщи усетих, че нещо ми протича....бях прокървила което е нормално при преглед за разкритие. Отидох да се измия и тогава текна една ти ми кръв със съсиреци shok...доста се изплаших...Мъжа ми прижълтя целия...през цялото време само питаше дали усещам бебето. Обадих се на АГто ми и й разказах какво става..Тя ми каза веднага да тръгвам към болницата защото ми било почнало раждането. Аз обаче не посмях.....щях да ядосам докторката и затова реших да изчакам...И така....продължавах да обикалям из апартамента..болките ставаха все по-силни и по-чести....На 15-20 мин влизах в банята за  да се обливам с гореща вода и малко облекчаваше болката. Но кървенето продължаваше....а аз търпях и чаках...незнам какво чаках tuktuk
И така към 17ч вече болките бяха доста начесто...2-3  минутни...доста силни но все още търпими.. Тогава се обади братовчедка на мъжа и и като разбра какво става ми каза веднага да да тръгвам. Тя имала позната в болница и каза че ще се обади да не ме връщат, а да ми обърнат внимание. Нейната позната е педиатърка там и дори вечерта застъпвала на смяна. И така тръгнах към болницата. Още докато ме вики и лекарката ме попита "Вие ли сте звъняли на Димова? Аз нали ви прегледах на обяд" - Тя е педиатър и отговаря за здравето на бебетата, а аз съм човека който реценява вашето състояния diablo!!! Аз само се молех да ме прегледа и гледах да не се обяснявам излишно и да я ядосвам....видимо ми беше бясна. Споменах и за кръвта и болките и тя ми каза "Абе ти незнаеш какво е да боли" shok. Бръкна ме и ми каза "Вече можем да те приемем имаш 3см разктие. Ще ти направим клизма, ще пукнем мехура, система и тази вечер ще си родила".. И така минах през всички процедури, със свито сърце защото видях че не случвам на лекар /като ми пукаха мехура питах как с ами водите и ми беше отговорено че са добре, но аз погледах и видях че бяха зелени и имаше разни мръсотии/. И така в 18.30 се обадих на мъжа ми да се прибира и че съм на система и ще му се обадя по-късно. ДОкато ми течеше системата почнаха да мерят тоновете на детето.След 10 мин болките станаха наистина ужасно болезнени....Но аз от страх да не ядосам пак някой само се гърчех като червей и дерях с нокти по стената.
По едно врене акушерката която беше много мила жена извика Док и двете видимо бяха притеснени. ДОк взе да нервничи, почна да обикаля нещо...акурешката ме бръкна ..имах 4см разкритие и ми вика "Абе момиче да не ти се ходи по нужда?" Явно е имало вече напъни, а разкрите никакво girl_impossible. Изведнъж Док извика "Операционна". Охххх сърцето ми изкочи shok...сбъдваше се най-гоелмия ми страх....Явно е вярно че щерките приличаме на майките по ражданията си:tarzan:
« Последна редакция: юни 21, 2008, 10:25:33 от Мая » Активен
Мая
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 592



« Отговор #89 -: юни 21, 2008, 09:56:17 »

Погледнах акурешката и попитах тихо "Какво става?", а тя ми каза че са му загубили тонове и се налага спешно секцио. Като по филмите наизкочиха 10-15 човека...всеки ми правеше нещо...направи като парче месо си в този момент, а аз бях толкова много изплашена....С детето ми ставаше нещо, а аз нищо не можех да направя cray
Болките продължаваха да бъдат ужасни, гадеше ми се от болка дори. За секунди ме подготвиха и ме завехода в операционна.. Докторката само викаше"Детото, детето...по-бързооооо"...Нямаше по- страшен и болезнен момент от този за мен cray. Упоиха ме..последното нещо което помня е че си помислих "Дано се събудя и го видя"
И така Светломир е проплакал в 19ч, 3150грама, 50см. В 19.30 ме събуха и ми съобщиха новината. Оказва се че бил с усукана пъпна връв около вратлето, не е можел да диша, от там се е напъвал и е акал в мен. Така водите ми са зеленясали и той миличкия се е нагълтал. Вечерта го държаха на кислород, а след това 7 дена беше на антибиотик заради завишени 2 пъти над нормата леквоците.
В 21ч ми го донесоха за секунди и тогава видях най-прекрасния син който можеше да ми подари милото LOVING LOVING LOVING
Аз също бях на антибиотик пoнеже се притеснваха и за мен. А иначе самото ми възстановяване мина много бързо...още на другия ден бях на крак и обикалях коридора на етажа.....Докторката дори ми се учуди и още същата вечер ми го дадоха heart
Ами това в общо линии....Сега вече усетила донякъде нормалното раждане и преминала през секциото мога да кажа, че нито едното нито другото е страшно...дори секциото ми се видя доста леко pardon
Така че бъдещи мамчета...не се плашете...само се молете бебечовците да са добре good

Извинете за дългия пост blush
« Последна редакция: юни 21, 2008, 10:13:43 от Мая » Активен
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 26   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines