КОГА СМЕ ГОТОВИ ЗА БЕБЧЕ?

[сиска]

Клео не трябва да те интересува какво говорят хората за възраста ти и желанието вече да си майка Знаеш ли мен как ме гледаха повечето ми познати когато им казах,че ще се омъжвам-ето така не вярваха,че толкова малка ще се обвържа сериозно.......Както и да е -това е друга тема Прави ми впечатление обаче че когато малко по малко хората около мен започнаха да узнават,че съм бременна реакцията им беше по-различна.Някак си го приеха по-нормално от предишната фрапираща новина,че ще се омъжвам.Така,че щом вие двамата със съпруга ти искате вече да поработите за бебче не се впрягай от мнението на другите.Обичайте се,а той бебо ще дойде когато си му е времето-дали веднага или след година Ще ви изненада в най-подходящото време

[maslinka]

и аз като Сиска съм на 20 но се чуствам готова да имам дете!искам да даря милото с бебе защото зная че ще е невероятен баща както е страхотен съпруг @}->--и двамата с нетърпение очакваме да си имамде детенце защото знаем че се обичаме но искаме нашата любов да има плод!зная че всеки би казал "тая малката къде е тръгнала та тя се храни още от мама'не е така!имам сигурен и стабилен мъж до себе си обичма го и той мен семейство сме така че сме готови за появата на малък човек в живота си!!и нямаме търпение да го имаме!!!не е важно на колко си години важно е как го усещаш и дали го искаш е да и циганките раждат на по 12 ама те готови ли са и искат ли го не!така си мислят повечето хора!но ние силно го желаем и се надяваме с божията помощ да се сдобием с така желаното бебче

ох миличка браво на тебе,толкова си уверена ,аз ви пожелавам много скоро да си имате бебок *THUMBS*нищо че си на 20 важно е как се чустваш,аз съм на 25 обаче вообще не се чуствам готова за толкова отговорно и важно нещо

[ivaiva]

И аз съм в същата позиция  Много ни се иска и на двамата, но от 1 дек съм на нова позиция в работата и ми се струва , че не е удобно веднага да кажа , че ще излизам по майчинство  Направо и аз незнам вече, ако така мисля никога няма да е подходящ момента.

Дани,
много сложен въпрос! Направ се чудя как да се справим.
Всеки ден мислим и мечтаем за бебче. Май ни се е превърнало във фикс идея, което не е хич добре. Но вцхера си говорих с жената на брата на милото, те си имат вече моя племенник, и тя ми каза как и тя е имала колебания, но бебо е дошъл и е изместил всички други колебания. Има как да се справи човек, аз си мисля за: кратко майчинство помощ от мама и баба, детегледачка и май с милото мислим да се захванем с бебеправенето на пролет пък както дойде:)
В крайна сметка сме на по 26 и аз и мъжът ми, а ето Сиска например е само на 20 и вече зряла - 

[dani81]

Ива и ние сме решили напролет да се захванем по сериозно, на новата позиция ще съм направила няколко месеца и се надявам да няма проблеми. Аз ще направя 27, а мъжа ми 33 и е време вече Като се появи бебето сигурно ще са ни смешни нашите притеснения 

[Velislava]

Аз съм на 23,не мисля,че това е възрастта,но повярвайте ми бях готова,за годините си доста съм помъдряла,живота така ме е ошлайфал,но това е друга тема.За едно дете мисля,че трябва да си готов психически,да мислиш,че имаш и физическа,и финансова,и морална готовност.Да го искаш,не значи,че си готов.
    Сега съм отдадена изцяло на дъщеря си и за миг не съм се замисляла дали я искам или не.Обичам я повече от живота си.Може да звучи банлно,но е така.

[ivaiva]

Велиславка, разбирам те въпреки, че още го няма смисълът на нашия живо, но съм сигурна, че и ние с мъжа ми ще се чувстваме така.
Дани, стискам палци миличка нещата да се случат бързо и безпроблемно. Пък кой знае, може после заедно да бутаме колички:)http://forum.svatbata.bg/Smileys/kolobok/connie_38.gif
Baby_G

[desislavka]

И аз все по-често започвам да мисля за това...Просто мозъкът ми е постоянно зает с тази тема!!! *crazy*Чета всякакви статии по въпроса,разпитвам приятелки,гледам предавания,говоря с моят съпруг много на тази тема и т.н. и т.н.,но животът ни е толкова неуреден още,че просто...незнам!!!И аз като повечето от вас имам страхотни терзания по въпроса за бебчовците!!!

[ivaiva]

Деска,
дано заедно успеем да се ориентираме и да си помогнем взаимно

[dani81]

Ива и Деска, дано се ориентираме скоро  и да бутаме заедно клички 

[ivaiva]

хехе, супер пожелание Дани и аз стискам палци в тази посока - ще бъде страхотно:)

[desislavka]

О да,ще бъде много готино!!! :girl_in_love:Много ми харесва тази идея!!!

[tanzen]

Май заформихме групата на 20 годишните мами.
Аз се омъжих на деня след 18я си рожден ден - бях срещнала любовта на живота си, защо да чакам и да се съобразявам с хорското мнение. Където и да отидехме за сватбата навсякъде ни гледаха  и си мислеха, че съм бременна... А аз се омъжих девствена.
Сега ни предстои да имаме бебе и това е най-прекрасното нещо на света.
До всички пресни и не дотам булки - животът винаги ще ни се струва неуреден и времето неподходящо. Но щом имаме покрив над главата си и хляб на масата за двама, ще има и за трима. А какво пречи постепенно да уреждаме живота си, само че с бебо

[kleo_20]

  :'(толкова мило си го написала  и аз съм на същото мнение!!!с милото сме заедно от 5 години и мисля че сватбата беше един нормален завършек на връзката ни а бебче би било най-красивия момент от нея надявам се само и той да е готов и да го иска защото ние не говорим изобщо за това!!особено след като имах проблеми и сега още ги оправям пък да видим

[Мими Рашкова]

Здравейте момичета! Аз съм на 22 години мъжът ми също, но и двамата сме готови и искаме бебче> И аз си исля че едно бебе ще е достойния завършек и естествено продължение на нашата голяма любов - а тя наистина е такава повярвайте  . Незнам дали съм готова да стана майка, но смятам че ще се справя. Единственото нещо за което се притеснявам е че все още съм студентка макар и последна година! Смятам че финансово ще се справим, но да не забравям че нашите родители са насреща и че ще помагат!

[gucci]

Милички ние много дълго време  отлагахме бебеправенето защото положението ни никак не е розово.Живеем под наем а наема ни е висок и ще е доста трудно да живеем със заплатата на мъжа ми,живота под наем предполага и ако решат да ни кажат да се изнасяме как се търси във варна квартира с дете,работата ми е много натоварена и дори в отпуските си непрекъснато ми се обаждат,далеч съм от майка ми и свекърва ми и няма кой да ми помага по никакъв начин/едната е на 350 км а другата на 450км/,мъжът ми си смени няколко пъти работата заради лоши условия на труд.Много бяха нещата поради които отлагахме.Но след сватбата решихме че ако чакаме да имаме условия няма скоро да решим да имаме дете.затова спряхме да мислим за детето като бреме а за радост и затова сега си правим бебче и ако стане ще сме супер щастливи мама и татко.Стискайте палци момичета.Най важноот е вие да се чувствате готови за дете.