Библиотека: полезно да се знае за бебето/детето

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Още от първия си ден бебето ви е готово да общува с вас. Как може да развивате уменията, от които то ще се нуждае по-късно.
Говоренето, слушането, четенето – това са все важни умения за училището и след него. Мит обаче е, че детето започва да се учи да говори, когато започне да пълзи, или че се учи да чете в първи клас.
Комуникацията се отнася до цялата информация, която предавате на детето си чрез думи, звуци, жестове. Тя може да обхваща всичко – от пеенето до даването на знаци. Това включва първата дума на бебето и първото му бърборене. Може да е прочитането на думата “котка”, а също и разпознаването на любимата му дрънкалка.
Ранното комуникиране е пряко свързано с развиването на по-късните умения на детето, от четенето до работата с компютри. За да се разбере защо общуването е толкова важно за развитието на детското мислене, добре е да се знае какво прави мозъкът на малчугана с всички тези думи, които изпращате към него.

Какво става в малката му глава?
От първия миг в живота на новороденото структурата на неговия мозък започва да се променя, улавяйки всичко чуто в зависимост от езика. Само за няколко години детето овладява звуци, думи, значения благодарение на невероятно сложната програма на мозъка, който разгадава и сортира звуците.
Ако бебето ви слуша всеки ден говор на български, мозъкът му обработва и по-късно възпроизвежда звука на думите и граматичните образци. На 1-годишна възраст то загубва способността да намира и да произнася звуци, които липсват в майчиния му език.

Какво се случва?
Звуците, чути през деня, подсилват невроните, които са настроени към тези специфични звуци. Невроните, които не получават сигнали, не вземат участие или преработват образците от майчиния език, на който се говори в семейството. Бебето, което през първата си година постоянно слуша повече от един език, може да почне да разбира двата езика, тъй като то има способността да улавя звуците на какъвто и език да са произнесени.

Ранни “разговори”
Развитието на езика започва още в утробата, когато плодът чува отделните интонации и долавя майчиния глас (и в по-малка степен гласа на татко и на околните, както и други звуци, например музика).
След раждането бебето ясно чува някогашните приглушени гласове и наблюдава как работят устата и езикът, за да произведат специфичните звуци. По-късно, когато придобие контрол над гласните си връзки и дишането, бебето започва да имитира това, което чува и вижда. Затова да разговаряте с бебето е не само приятно занимание, то е ваше биологично задължение.
Проучвания показват, че още от раждането бебетата имат свои предпочитания:

човешкия глас пред всички останали звуци;
майчиния глас пред всички други женски гласове;
интонацията и тоновете на майчиния език;
позната музика (включително музиката, която са слушали често в утробата).
Разбира се, докато бебето се мъчи да разгадае майчиния си език, вие с таткото се опитвате да интерпретирате неговия език – плача. Чрез хлипането и ридаенето то ви изпраща най-важните послания – глад, умора, страх или просто нуждата му да е с вас. Ако с времето успеете да разгадавате значението на плача и реагирате бързо, ще показвате на бебето колко важен е езикът. Същото се отнася и за реакциите ви на бебешката усмивка, която обикновено започва от четвъртата седмица. Вашата реакция ще подскаже на бебето, че може да използва звуците, за да изразява потребностите си и те да бъдат удовлетворени.

Стимули за мозъка
Има няколко лесни начина да стимулирате говорното развитие на детето си.
От раждането до 6 месеца

Използвайте помощни средства – акцентиране на произнасянето на някои думи, което може да привлече вниманието на бебето.
Говорете често през деня, като описвате нещата, които бебето наблюдава, докато го храните или играете с него. Старайте се то да вижда устата ви, докато му говорите.
Пускайте музика по различно време и пейте лесни песнички.
Показвайте му книжки с картинки с лица на хора и описание на части от тялото като очи, нос, пръсти.
Показвайте му картинките и ги описвайте, след което показвайте същите части на вашето тяло и го карайте да ги докосва.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

От 6 до 18 месеца

Вече може да говорите с нормален тон и към досегашните занимания да прибавите нови.
Произнасяйте името на някой предмет, докато го посочвате.
Описвайте характеристиките на предмета – например голям, червен, горещ.
Показвайте обекти, които са еднакви или различни – гладък, грапав, отворен, затворен...
Описвайте човешки чувства.
Поставете на таблата на столчето за хранене малки парченца хляб или банан, за да се упражнява бебето да ги хваща и да развива фината си двигателна активност.
Всеки ден поставяйте различни вещи от дома, за да може детето ви да ги съчетава като чифт или по подобие – чорапи или обувки, плодове и зеленчуци. Говорете за цветовете и формата им.
Всеки ден му четете. Докато четете, оставяйте го да обръща страниците. Играйте, като си преправяте гласа и имитирате звуците на някое животно. Подканяйте го да участва, като го питате какво казва кучето или го накарате да показва изобразените в книгата обекти. Четете по много пъти една и съща книга.
От 18 месеца до 3 години

Гледайте детето в очите, докато му говорите, за да се уверите, че ви разбира.
Пейте му песни с прости движения, които кореспондират с думите.
Правете се, че разговаряте по телефона с него – с истински телефон или с играчка. Използвайте разговора за запознаването с нови думи.
Използвайте вещи от дома, за да играете на магазин или ресторант. Изберете кутии с храни, които използвате често, и вижте дали то може да произнася имената им.
Докато четете, задавайте въпроси на детето, например: “Какво мислиш, че ще стане сега?”
Нахвърляйте заедно на лист хартия някаква кратка случка. Ранните опити за писане ще накарат детето да разбере, че надрасканите “думи” имат значение – важен етап в развитието му.
Готовност за училище не означава, че детето е способно да чете и пише на 3 или 4 години. Родителите често хвърлят много усилия да научат малчугана на тези умения, но в действителност той ще бъде обучен от учителите, когато му дойде времето. Готовност за училище е детето да постъпи в детската градина здраво, с мозък, подготвен за учене. Постигането на тази цел не е толкова сложно. Просто трябва да правите най-естествените неща – да пеете и да говорите на детето и да му осигурявате обич и постоянни грижи.

Източник

[pbizart]

Това за зодията Лъв е много вярно, то и аз съм лъв, но като дете мога ли да поня каква точно съм била. Наистина искат да са център на вниманието, много са артитични и изобретателни. Моята дъщеря е на 3 г и 8 месеца и може сама да си ключи компютъра, знае паролата, която 2 пъти се въвежда, влиза в интернет/ няма да се чудите, ако тука видите написан офдххдхфйдййхд, от нея ще да е /. Сама си пуска филчетата, толкова шорткъчета сие е направила на десктопа, че само тя си ги намира с един поглед. Може да чете думи  буква по буква, пише и букви и цифри сама:). Хич не се притеснявам, че ако тръгне 1 ви клас на 6  няма да се справи.
У дома тя е шефа сега.

[Abii]

За синът ми зодията Стрелец отговаря едно към едно ,но за дъщеря ми близнаци изобщо много е разблична от това което пише даше може да кажа противоположното но нали са все пак двама  ;)1

[Invisible]

чудесна темичка  аз съм везничка и за мен е абсолютно вярно и до сега съм си такава, живот и здраве нашето слънце се пада да е стрелец ще видим какво ще бъде 

[dgudge]

Аз съм скорпионче и мога да кажа , че е вярно , а бебчо се очертава живот и здраве да е раче и ще видим, но със сигурност имам познат,който отговаря на казаното за рак

[Мими Рашкова]

живот и здраве моето бебче ще бъде скорпионче илии везни / по ми се ще да е везни/ и ако реша да раждам със секцио ще гледам да е везна!!! Но каквото и да е ние с баща му ще си го обичкаме еднакво!

[dgudge]

Определено скорпионите са голям инат иначе са добри пък и това им помага в живота

[Natalia Borisova]

Нашето бебче живот и здраве ще бъде везни (също като мен) освен ако не реши да ни изненада по-рано!

[Данитка]

Мойто бебо ще бъде живот и здраве стрелче 

[azzura]

Нашето бебче,само да е живот и здраве, ще бъде лъвче  ,като татко си (леле  ) . 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

12-те заповеди на възпитанието!
Дванадесет заповеди към родителите, при възпитанието на децата


1.Не унижавайте детето си.

Когато възкликваме:”Как можа да го измислиш!” или “Ама , че си идиот!” или за нищо не те бива, ние нараняваме себепреставата на детето си.

2. Не прибягвайте до заплахи.

Заплахите отслабват представата за себе си. Казваме: “ако още веднъж направиш това, мисли му!” или “Ако пак удариш брат си, мама така ще те напляска, че ще има дълго да го помниш!” Всеки път когато заплашваме детето, ние го учим да се чувства не уютно, да се бои от нас и да ни мрази.
Заплахите имат отрицателен психологически ефект върху детето. Което не означава, че е лошо да му налагаме някои ограничения. Майките често разбират погрешно въпроса със заплахите и решават, че на детето никога не бива да се казва “не”.
Напротив. Когато детето премине границите и ви се наложи да го спрете, направете го, дори и с цената на по шляпване.
Не го уведомявайте предварително какво ще му се случи, ако не слуша.
Заплахите се отнасят до бъдещето, а децата живеят в настоящето. Заплахата няма ефект върху бъдещето поведение.

3.Не корумпирайте детето си.

Най – невероятното “корумпиране” на дете, с което лично съм се сблъсквал, е случаят с онзи баща, който обещал на петнайсетгодишния си син, че ще му купи порше, ако завърши гимназията със средна оценка “добър”. Ефектът от подобно обещание е, че мотивацията на детето се измества отвътре навън.
Вместо да учи за собствено удовлетворение и за обогатяване на себе представата си с нови знания, то се старае единствено заради чисто външната награда.

4.Не изтръгвайте на сила добрите решения.

Да разгледаме заедно следната сцена.
Малкия Уили е извършил нещо лошо. Мама кипва и му казва: “Обещай ми друг път да не правиш така!” Уили хитро се съгласява. Не минава и половин час, и постъпката се повтаря. Много ядосана, мама едва прикрива гнева си и обвинително възкликва:”Но, Уили, нали ми обеща!”, без да знае, че за децата обещанията нямат никакъв смисъл.
Обещанието се отнася до бъдещето, а малките деца живеят в настоящето.
Ако детето е по-чувствително, изтръгнатото от него обещание само ще го накара да се чувства виновно, задето не го е изпълнило.
Или, ако не е особено чувствително , ще го научи да бъде цинично и да замества истинската промяна в поведението си с голи думи.

5.Не закриляйте детето си прекалено

Свръх закрилата подкопава представата за себе си.
Когато майката прекалено закриля детето си, тя го научава на следното: ”Ти не можеш да направиш кой знае какво само. Трябва непрекъснато да бъда наблизо и да се грижа за теб.”
Повечето родители като, че ли твърде малко се доверяват на децата си. А девизът им би следвало да бъде:”Никога да не върша вместо детето онова, което може да свърши без чужда помощ.”

6.Не бъдете многословни.

За детето дългите речи означават: ”Не си способно да разбереш тия неща, затова по-добре слушай какво ти говоря”.
Цитираните по-долу забележки добре показват как реагират децата на родителското красноречие.
Веднъж едно петгодишно хлапе попитало баща си:”Татко, защо винаги ми отговаряш толкова дълго, след като аз ти задавам толкова кратък въпрос?”
Друго дете на същата възраст хванали да заплашва свое другарче от детската градина с думите: “Ще те набия, ще те нарежа на парчета, ще ти обясня аз на тебе!”

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

7. Не изисквайте сляпо и незабавно подчинение.

Да предположим, че съпругът ви каже:”Скъпа, зарежи това, което правиш, и веднага ми донеси чаша кафе!” Мисля, че по-скоро ще ви се прище да му хвърлите чашата в лицето.
Е, вашето дете изпитва същото чувство, когато поискате от него да прекрати играта, която го е погълнала, и да изпълни нарежданията ви.
Дайте време на детето да реагира.
Незабавното подчинение би подхождало на кукла на конци или на гражданин на тоталитарна държава, но не може да фигурира в нашия педагогически репертоар, ако искаме да възпитаме свободни индивиди, способни на самодисциплина.

8. Не глезете детето и не бъдете прекалено снизходителни към него.

Глезенето на детето и изпълняването на всичките му молби довежда до това, което родителите наричат “развалям".
Всъщност родител който лесно отстъпва на детето си, се бои да му каже “не”, да прояви твърдост по отношение на вече определените граници, като по този начин създава у него впечатлението, че всички правила са разтегливи и че е достатъчно да понапъне малко, за да поддадат.
Това маже да върши работа у дома, но готви на детето мъчително пробуждане при съприкосновението му със света.
Като позволяваме на децата си прекалено много, ние зачеркваме шансовете им един ден да станат оправни, независими и способни на самодисциплина.

9. Бъдете последователни в налагането на правила и закони.

Ако в понеделник майката безгрижно прощава всичка на детето, но наказва грешките във вторник, ефекта ще бъде като при автомобилиста, за когото червеният светофар днес означава “премини”, а утре –“спри”.
Детето има нужда от еднакво отношение и поне минимална сигурност за онова, което се очаква от него.

10. Не въвеждайте правила, несъобразени с възрастта на детето.

Не очаквайте от двегодишно дете да се подчинява като петгодишно – така само ще пробудите у него неприятното чувство и омраза към вас.
Изисквайки зряло поведение, на което то не е способно, вие спъвате развитието на представата му за себе си.

11. Избягвайте назидателното и обвинително поведение.

Четенето на морал и обвиненията са залог за лоша себепредстава.
Метод за приучване към дисциплина, който кара детето да се чувства виновно, му изпраща на практика следното послание: “Това, което извърши, е много лошо. Ти не си добро дете. Как можа да сториш такова нещо на мамчето, което прави всичко за теб?”
Словесното неодобрение влияе много слабо върху поведението на детето. То само подкопава представата ме за себе си.

12. Не давайте заповеди, ако не възнамерявате да изискате изпълнението им.

Ето една класическа сцена.
Майката казва на детето си: “Не се катери на стола”. Детето продължава да се катери. “Ричард, нали ти казах да не се катериш на стола!” Детето не и обръща внимание. “Ричард, чуваш ли? Току-що ти казах да не се катериш на този стол!” Ричард все така се прави на глух и майката се предава. Така тя го научава да не се съобразява със заповедите и нарежданията й.
За да избегнете този вид отрицателно възпитание, не изисквайте нища, не заповядвайте нищо, ако не сте решени да се наложите.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Измислиха обувки, които растат заедно с крака на детето


"Порастването" на обувките става чрез просто натискане на копче, намиращо се отстрани на обувката


Ново поколение "разтегаеми обувки" е решението на проблема "умалели обувки".
Inchworm пласира на пазара "обувки, които растат заедно с крака на детето и родителите няма да трябва да тичат в магазина всеки път, когато кракът на детето стане по-голям".

Засега има само детски размери, като цената им е между 50 и 100 долара.

"Порастването" на обувките става чрез просто натискане на копче, намиращо се отстрани на обувката. След това просто издърпвате обувката и я разтягате до желания размер, обозначен на брояча, който също е вграден в обувката.

Тези "вълшебни обувки" вече завоюваха американския пазар. Съдейки обаче по впечатленията на британците от тях, на чийто пазар току-що също се появиха, походът им към Европа ще бъде повече от успешен.

[Петето]

Мили дами, не видях такава тема (ако съм се объркала, моля модераторите да я слеят  )
Та.... казаха ми една "рецепта" кога ставало момиче и кога момче..... Ако се забременнее между първия и деветия ден след цикъла било за момче, а след 11 до другия цикъл - за момиче... Аз да си призная много много не вярвам на такива неща, но нещото, което ме накара да се замисля бяха думите на майка ми, че ние трите ( с двете ми сестри ) сме заченати наистина след 11-12 ден след цикъла  Какво мислите вие?
Аз лично страааааашно много искам първо момиченце  и се чудя да вярвам ли на тази "рецепта" или не......