Как получихте предложение за брак?

[plamik]

Леле момичета, колко интересни историйки!Май администраторите трябва да се замислят и да направят и такъв конкурс?!

много добра идея наистина хехе стига на не гласува всяка за своята история хехех примерно право само на един глас и той да не е за собствената би било интересно хехех

С двете ръце съм ЗА!!!! 

[Radost]

Четейки вишите истории си мисля:
"Боже, колко любов има по тоя свят, Боже"

[ROSI KRASTEVA]

Radost и аз така казвам и си миля че май и ти като мен си предприела първата крачка и ти си предложила на твоето момче т.е. вече твой съпруг 

[veselyshko]

Ние много пъти сме си говорили за брак, че ще се женим някой ден, но кога точно не се знае- просо някъде в бъдещето. И когато решихме, че ще се женим беше почти на майтап и милото на всички разказва как аз съм го изнудила да се женим точно тази година и той се съгласил Не беше съвсем така де. Един ден просто седяхме и си говорихме по темата и той вика "Ами хайде да се женим" и аз сътоветно "Кога" сега ли и той се смее и вика ами да. А аз не вярвам и целия разговор беше в този дух- даже исках да кажем на някой друг че ще се женим тази година,за да разбера че е истина И така след няколко дена взехме да си търсим ресторант за сватбата и аз чак тогава повярвах, че наистина тази  година ще има сватба- до тогава всичко беше на майтап  
Пръстен нямах. Милото ми го подари съвсем неочаквано един месец по- късно когато бяхме на почивка Аз дотогава си мислех че просто няма да имам годежен пръстен,а то милото ми подари

[galchos]

твоята история се повтаря почти на 100% с твоята, включително и пръстена по време на почивката

[veselyshko]

Сега ми е по- спокойно, че не съм единствената 

[galchos]

ооо, не, напротив, ние и датата на шега определихме, близка е до вашата, всичко запазихме на шега, а сега остава 1 месец, даже 1 идея по-малко не сме от най-романтичните

[Radost]

Radost и аз така казвам и си миля че май и ти като мен си предприела първата крачка и ти си предложила на твоето момче т.е. вече твой съпруг 

О, не скъпа 
Описала съм предложението за брак, но под името Radostina. Това беше първото ми име, но си забравих паролата и се регистрирах отново. Предложението беше доста особено. Ще го намеря назад в отговорите и ще го пусна отново.

[Radost]

Петкова, сега ще пусна отново историята за предложението за брак. Дано ти хареса 

  "Здравейте момичета,
Ето и моята история. Дано ви се стори забавна.

С моя бъдещ миналата година по това време се разделихме. Него много го беше страх, че вече сме заедно от почти две години и ще трябва да мине в групата на бракуваните. Неговите родители много ме харесваха и явно майка му го е питала дали не възнамерява да предприеме нещо. Пусти страх, а може би не е бил готов. Незнам. Разделихме се. Аз много страдах, защото го обичах повече от всичко. След това не се бяхме виждали 3 месеца и на сбирка на студентския курс се видяхме (ние сме колеги от университета). Говорихме, но не е ставало дума за сдобряване. На мен ми беше адски трудно. Слезващите 1-2 месеца се видяхме още няколко пъти, но нищо. Тогава се отказах от него. Запознах се с много готин човек и бях твърдо решила да го забравя. Един месец по-късно (някъде към началото на юли) в офиса ми започнаха да пристигат цветя. Без бележка. Първия път реших, че са от човека, с който излизах, но вечерта той не спомена нито дума и от поведението му се убедих, че не е той.И така в офиса ми продължиха да пристигат почти всеки ден цветя. Колегите ми (а и аз също) се чудеха кой е този упорит ухажор. В края на юли с две приятелки отидохме на традиционното море по женски - за една седмица. Тогава той се обади и пита къде съм. Аз му отговорих - "На море" , а той "Без мен?", аз- "Да, както и всичко друго. Той затвори. Не знам как беше разбрал къде съм точно, но след 1 ден дойде. Аз въобще не пожелах да говоря с него. Но той настоя. Каза, че иска да сме заедно, че иска да остарее с мен и.т.н. Аз не му повярвах. Ядосах се и му наговорих едни такива...............
Когато се върнах в София продължих да се виждам с човека, с който излизах преди това и връзката ни стана по-сериозна. Тогава Бъдещия  започна да ми звъни всеки ден, да ме засипва с смс-и. Аз се съгласих да се видим. Същата вечер той ме попита какво да направи за да се върна при него. А аз му отговорих , че не може нищо да направи, защото вече съм с човек, на когото държа. За първи път го видях със сълзи в очите. овладя се, но му личеше, че му е трудно. От този ден се превърна в ......... не знам какво точно, но ме чакаше пред нас вечер, като се прибирах, не спираше да ме засипва любовни предложения. Аз не знаех какво да правя. Вече имах връзка с човек, който не заслужаваше да го нараня. Но в същото време знаех, че продължавам да го обичам. Стана така, че се хванахме на бас за нещо, като това, което той щеше да спечели, ако аз загубех беше да отида с него за един уикенд в Троян (много го харесвам този град и природата му). Е, както можете да се досетите - загубих. Понеже не знаех доколко* мога да разчитам  на себе си се разделих с човека, с когото излизам, преди да замина с него за Троян.
В Троян отседнахме в един много сладък хотел и на сутринта в събота той ми каза, че иска да отидем до Троянския манастир, за да му покажа иконата Света богородица триеручица (една извесна икона от манастира). Аз се съгласих, защото и преди бях ходила в този манастир и той знаеше, че много го харесвам. Когато отидохме до там той ми се стори много странен, но реших, че си въобразявам. В манастира влязохме в черквата и застанахме пред иконата. Целунахме я, пожелахме си нещо и тогава той ме дръпна в единия край на черквата.  Аз още не разбирах какво става и се учудих защо отиваме там. Тогава той извади една кутийка, отвори я, падна на колене и ме попита дали съм съгласна да ми подари живота си и да ме обожава докато диша. Аз стоях онемяла. Той трепереше, очите му (тези хубави сини очи - най хубавите на света) бяха в сълзи и ме гледаше с толкова любов, че ме замая. Не се усетих как казах "Да". Имах чувството, че сънувам.
 После няколко дни не можех да повярвам, че се е случило, а той все ме питаше дали не съжалявам. Аз се шегувах с него, като му казвах, че съм приела само защото той така се е вълнувал, че ме е било страх да не получи разрив на сърцето , ако откажа."


Това е историята.     И да ви кажа - не съжалявам.     Много го обичам и съм голяма късметлийка.       

[pleasure]

да ви кажа - не съжалявам.     Много го обичам и съм голяма късметлийка.       

Мила, аз мисля, че той е още по- голям късметлия, защото е срещнал момиче като теб!!!
А за шанса....мдаааа.....трябва да се дава втори шанс, понякога това се оказва шансът на живота....!:)
Много да сте щастливи и винаги да се обичате...

P.s. Историята е сърцераздирателна.....

[Natalia Borisova]

Каква история....   
Бъдете много щастливи и се обичайте много Радост! 

[Radost]

Мила, аз мисля, че той е още по- голям късметлия, защото е срещнал момиче като теб!!!
А за шанса....мдаааа.....трябва да се дава втори шанс, понякога това се оказва шансът на живота....!:)
Много да сте щастливи и винаги да се обичате...

P.s. Историята е сърцераздирателна.....

Благодаря ти за милите думи. Вече 10 месеца от онова предложение и той продължава да ме събужда с "Добро утро, любовче. Обичам те." Всяка сутрин. А в събота и неделя ми прави кафе и ме събужда. Той е най, най, най-невероятния човек. 

Дано само Господ запази любовта ни такава. Пожелавам го на всички.  

[veselyshko]

Radost пожелавам ти цял живот да те обожава така- историята ви е много красива
А ние с galchos сме с по- нестандартни истории Ама и ние като вас- съвсем на шега започнахме да търсим всичко и да си търсим дата  и все си повтаряхме -"Ама ние наистина ще се женим" И наистина ето от един майтап сега остава  живот и здраве месец 

[Radost]

Пожелавам ви най-невероятната сватба - ден пален с любов, усмивки и танци.

[veselyshko]

Много благодаря мила