За караниците, сдобряваниците и компромисите :)

[Isabel]

Има винаги спорове, навсякъде се случва малко или много. Според мен има един момент, от който натам положението или се овладява, или става по-страшно. Значи аз съм по-избухливата по принцип, мъжа ми е по-спокоен, и много често споровете стават още по-страшни, защото не успявам да се овладея и казвам някоя дивотия.

Компромис, но и от двете страни. 

[Bademka]

Ние засега не сме се карали хич, ама живеем заедно само от две години. Може би, защото и двамата сме зодия Близнаци и съответно е много трудно да се достигне до конфликтна ситуация. Но от друга страна и това си е сложно, защото като трябва да се измисли вечеря ситуацията е следната "Мило какво ти се яде?" ..."Амиии, ъм... а на теб какво ти се яде?" "Ама не, ти кажи..." и така до края на света. Хихихихи! Но пък и съвсем без спорове не е, ние още не сме се разбрали по въпроса за произхода на човечеството. Аз държа за чичко Дарвин, а милото за марсианците. Лошото е, че тъщата е съгласна със зетя и са образували коалиция срещу мен. 

Истината за гладкото семейно съжителство според мен е във взаимните компромиси и незадълбаването в незначителни детайли. Също така и в оставянето на лично пространство за всеки от двамата.

И ние и двамата сме зодия Близнаци!И при нас ситуацията е сходна (незнам дали има нещо общо със зодиите  )
За мен лично формулата  когато трябва да се направи компромис е ,той да бъде двустранен.Всеки да отстъпи по-малко, за да има равнопоставеност.

[franzelkata]

И ние с милото имаме проблем, той не може да сдържа гнева си, като се ядоса веднъж, после става страшно, като лавина е, гневът му само се уголемява и уголемява... от по-малко от година сме заедно, имаме 3 месеца до сватбата, а аз не знам кога би трябвало да прилючи периода с напасване на характерите. Той казва, че аз се държа зле с него, моят проблем е, че колкото и да внимавам, поне на 2 седмици по веднъж има страшен скандал, който завършва с думи от негова страна: "Защо ме мъчиш, защо, искаш да видиш къде ми е лимита ли?" и т.н., а аз не знам какво съм направила  , в събота взехме халките и бяхме толкова щастливи и двамата, вчера пак имаше драми и той в пристъп на яд каза: "В момента не искам да се женя!" - не искал да прекара живота си с човек, чиято единствена цел била да го дразни... не знам какво да правя, вярно е, че в живота ни има доста стрес, но това не е оправдание... уфф кажете какво мислите... лош период, стрес или сериозен проблем???
Само за справка 10 мин след това ("В момента не искам да се женя!" ) дойде, гушна ме и каза, "Спокойно, всичко ще е наред, обичам те и т.н., ама аз днес съм на валериан, зле ми е, направо съм се побъркала. 

[danieIa ☼]

franzelkata , в кофти положение си! Лошото е, че е едва ли някой може да ти даде рецепта какво точно да направиш. Предполагам сте говорили за избухливостта му, но едва ли и той харесва тази си слабост. Теб пък едва ли ти е достатъчно да знаеш, че десет минути след скандала той ще съжалява. Тормоз е да се живее в постоянен страх кога точно ще се вбеси, кога ще се ядоса, кога нещо ще му хареса и кога няма.
В началото на нашата връзка и аз имах подобни проблеми. Първият път, когато избухна бях в шок и даже мислех да се изнасям. Няколко месеца по-късно ми предложи брак и отказах, точно поради тези страхове. Честно казано сега не знам дали той или аз се промени повече, но такива драми няма. Бях си поставила като цел въобще да не се трогвам и да игнорирам опитите за скандали. Когато виждах, че не става - ставах и излизах. Първоначално се опитвах да се правя на безразлична, после наистна станах такава относно караници. Мъжо видя, че сам не върви да си се кара. Аз пък станах пълен непукист и вече много трудно някой може да ме изкара извън нерви. Та игнорирането при мен реши този проблем!
Успех и не прави много компромиси със себе си.

[franzelkata]

Аз съм опитвала да го игнорирам, ама май не помага, лошото е, че той си позволява такива неща само с близките си хора, виждала съм да се държи по същия начин с майка си, като оставим това настрани, във всичко останало е повече от страхотен - мил, роматичен, помага вкъщи, грижи се за мен страшно много, но ядоса ли се... лошото е, че аз се панирам и става още по-зле, един ден бях на ръба и му казах, че ако продължава така, ще си остане сам, тогава уж се стресна, започна с едни: "не искам да ме напускаш.." и т.н., най ми е криво, че паралелно с това подготвяме сватба и тези скандали ми убиват желанието около подготовката, иначе баща му е същия като него, имаше един момент, в който си мислех да ходя да питам майка му, как се оправя с изблиците на баща му

[госпожица]

Според мен, щом и баща му е такъв, значи не е само около сватбата. Колкото и да ти е приятно с него сега, представи си да е обвързан целият ви живот, нима искаш да трепериш всеки ден, дали няма да избухне, според мен, колкото и краино да звучи отложете сватбата и го помоли да отидe на психолог. Всяка една жена мечтае да се види булка, но не бива заради един ден радост, да си обричаш живота. Ако те обича наистина, ще отиде на терапия, особено след като е видял колко ти пречат изблиците му 

[michelle]

 franzelkata, сега ще ти пише един човек, който много лесно се ядосва(макар да се старае да го контролира). Ще те питам направо-какви са причините за вашите скандали? Думи, казани от теб, твоя постъпка, ситуация, в която сте и двамата? Или неща, които нямат нищо общо с вас двамата?
 Ако е първото, опитай се да разбереш защо точно тези думи или действия провокират подобна реакция? То се знае, че по-нервните и избухливи хора често се хващат и за съвсем дребни неща. Но понякога имат право. Случва се да изречем глупост, да обидим, без да го осъзнаваме, да извършим нещо, което да нарани човека до нас. Често не разбираме какво е и точно като теб се питаме:"Ама какво направих?"
 Вие двамата сте една още много "млада" двойка. Говорете си повече и с възможно по-спокоен и деликатен тон. Има начини без сълзи, молби и викове да се разберете. В случай, че нямаш никаква вина за гнева му спрямо теб, опитай да запазиш спокойствие и да му го кажеш. Ако продължи да задълбочава скандала просто не приемай ролята на жертва-с големите уплашени очи, трепереща и плачеща. Става по-лошо. Бъди силна и заяви позицията си. danieIa ☼ е много права!

[franzelkata]

Обикновено първоначалната причина е нещо малко, което аз съм направила, но тя го вкарва във фаза, в която вече всичко го дразни, като пример мога да дам Защо да речем не съм премерила картофите в Карфур там, където има мъже дето мерят, а съм отишла на свободната везна и т.н. след това вече той просто не е същия човек, нещата стигат до там, че започва да ме убижда, може би не по общоприетия начин, но се започва с едно, че аз не мисля, че единственото, в което вкарвам усилията си е да му правя напук и т.н. за правенето напук мога да дам пример, търсим един магазин в един от моловете, на партера сме, той предлага да се качим на 1, само, че аз реших, че е на -1, слизаме надолу, магазина го няма, и от там вече започва скандала, как му правя напук и как да трябва да се радвам от резултатите, които постигам (т.е. че вече е нервиран), просто става др. човек, а с този другия, аз не знам какво да правя. А за ролята на жертва, може и да си права, защото аз досега все се опитвах да го успокоявам, един вид дори може да изглежда, все едно признавам вина. Опитвала съм се да му давам примери, за случая с търсенето на магазина, тъсехме един др. и той не успя да го намери, и тогава се опитах нашега да подхвърля, че сега аз трябва да побеснея, да викам и да се карам, един вид, че ако ролите бяха разменени, той това щеше да направи и той дори призна, че съм права и т.н., но това е само докато не дойде следващата ситуация.

Уфф, май не трябва да съм толкова черногледа, благодаря за отогворите, ще се опитам да гледам по-ведро на нещата, пък дано всичко е наред, все пак сватба ни предстои

[panteryx]

 franzelkata
 докато четях това ,което си писала ,все едно аз разказвах някоя от моите случки!На моменти се чудя ,как може да ми се случват такива неща и подяволите само аз ли се чувствам толкова кофти?Уви не!Днес се изпокарахме ,защото човека решил да пусне пералня (тъмни дрехи) и измежду тях хвърлил един мой чисто нов бял сутиен.И познайте ,като го извадих от пералнята на какво приличаше беше добил един странен цвят между сиво,синьо и черно.
Стана ми криво и той ми каза ,нищо ще си купиш друг!
Реших да го изхвърля и той ми заяви ,че нищо не ми пречи да си го нося и да не го хвърлям
казах му ,че не го искам и това е ,и стана скандала.Още не си говорим :(вече цял ден
На моменти ,като се ядоса и се държи много грубо с мен и се опитва да ме превъзпитава ,за нещата ,за които той смята ,че са правилни.
Моето мнение ,никога не е важно
Той винаги е прав ,аз винаги съм тази ,която съм грешна.
Даже напоследък ,се чудя дали изобщо искам да се омъжвам ,но не знам!Обичам го ,но на моменти много ме боли.Ако някой ми даде някакъв съвет ще съм много благодарна.

[panteryx]

И ние и двамата сме зодия Близнаци!И при нас ситуацията е сходна (незнам дали има нещо общо със зодиите  )
За мен лично формулата  когато трябва да се направи компромис е ,той да бъде двустранен.Всеки да отстъпи по-малко, за да има равнопоставеност.

Здравей мила,
и ние и двамата сме близнаци и нито аз нито той се даваме лесно ,като стане напечено става страшно.
Компромиси ,компромиси,компромиси ,ама така докога
все си се дъвчем за нещо, а и аз съм си малко злопаметна и подхващам разни болезнени теми ,за което знам ,че не е правилно ,но какво да правя такава съм си.

[franzelkata]

Ние и двамата сме везни, аз не точно, ама нека да е везни, и какво от това, не са важни зодиите за брака повярвайте ми!!! Родителите ми са везни и дева и се разведоха, неговите също са везни и дева и са страшно стабилно семейство, така, че семейството е това, което вие и само вие направите! Иначе аз често слагам нещата на кантара но все още са в негова полза, ако везната натежи на др. страна ще му мисля тогава

[bubka]

Момичета, моето мнение е, че е хубаво да се разберете за тези изблици на ярост още в началото, и задължително преди брака. Убедена съм, че ако е имало проблем във връзката преди брака, той със сигурност не се оправя след него, напротив - изостря се. Подсъзнателно, приемаме, че другия вече ни е вързан (знам, че не е така, но съзнанието ни е такова) и си мислим, че можем да си правим каквото си искаме. А в крайна сметка никой не е длъжен да търпи истериите и обидите на друг - колкото и да го обича. Спорове възникват във всяка къща - това е ясно и никога не е едностранно. Всички сме хора, всеки греши - дори и да сме сгрешили обаче, редно е да получим подкрепа от отсрещната страна, а не скандал, защото мисля никой не греши умишлено спрямо човека, с който (ще)дели живота си.
За мен поне, важното е да се поставя другия човек на пъво място, а не някой битовизъм, предмет, някой друг извън семейството - въобще, всичко, извън вас двамата.

[panteryx]

да съгласна съм с bubka ,затова че проблемите трябват а се решат,но при нас нещата за момент се оправят и в следвищият момент пак се получава същото!Скандали ,разправии и всеки един от нас се опитва по -всякакъв начин да надделее над другият.
: franzelkata и при мен е така мила- така ,че знам какво ти е !По същият начин издивява и става кълбо от нерви не може да се спре по-никакъв начин и каквото и да правя не мога да го успокоя.Обижда ме ,и вижда ,че ме наранява и след известно време идва да се извинява или се държи сякаш нищо не е станало!!
На моменти ми омръзва да правя компромиси и се питам ,така ли ще е все занапред?!

[lina_bs]

Намесам се в темата, защото не се сдържах. Какво  значи: "обижда ме, вижда, че ме наранява....." , или пък за момичето дето отишло да мери на друг кантар ,ми не дето принца бил посочил? Вие осъзнавате ли,че няма да се променят? Ми утре други ден ще вземат и да ви удрят (дано не позная) , тогава какво? Чакаме да му мине, да се извини и си купуваме гримове ,за да замаскираме пораженията.
И ние се караме, като живееш с някой е въпрос на време да се скараш с него. Но чак такива изблици на гняв, айде моля ви се ............. Не знам, за вас, но аз лично не бих могла да живея в непрекъснат страх да не стъпя накриво, за да си живеем спокойно

[panteryx]

Ето го ,днес пак се скарахме направо не мога повече Постоянно ме изкарва мен виновна за всичко.Искам да се махна и да изчезна някъде далеч 
Решението ,което трябва да взема е много трудно ,или да съм постоянно нещастна и да се разправяме,заради детето ни да останем заедно.
Или да се махна...