За караниците, сдобряваниците и компромисите :)

[Ели .]

Това ми е до болка познато - уж аз права, пък се чувствам виновна, все едно аз съм предизвикала караницата.
Ами - ти сама си си дала съвет - ПОГОВОРЕТЕ!!!
Понякога, когато напишем това, което ни тежи отговорите и съветите сами изкачат.

в нашата връзка аз бях тази която се сърдеше независимо кой е виновен и кой не, и милото винаги идваше и ми се извиняваше дори и когато е виновен, и така няколко години, докато един път не дойде да ми се извинява и вече около 2 часа скарани ( повече от това никога не сме били скарани) и аз тогава осъзнах, защо се държи така, беше студен,  груб и каза, че му е писнало виновен не виновен винаги да поема вината и така като че ли порасна и когато съм си виновна се извинявам, при мен имаше ефект дано и при мъжете ви има ефект или просто поговорете !!!!!

[Mrs.™]

т.к. сега уча предмет "алтернативно решаване на спорове' ето на какъв цитат попаднах:
'Конфликтът както и сексът,е основен съзидателен елемент на човешките отношения.......наистина,на конфликта,както и на секса,следва да се наслаждаваме' J.Burton

Напълно съм съгласна с теб misskapriss ... "факта си е факт, мъжете са си тъпи парчета и в 90% от случаите не могат да осъзнаят какъв точно е проблема и защо им се сърдим"...

не съм съгласна с това,милото осъзнава проблема само когато го има,но не и когато моя милост си е навила нещо на пръста или си е втълпила нещо...тогава аз не знам за какво се сърдя,как той да знае...защото аз като се поставя на негово място и един ден няма да се издържа,камо ли да се изтърпя да се сърдя,за нищо...всяко нещо има две страни
не ги учете на това,вие да правите първата крачка,научете ги,че виновният прави първата крачка и той се извинява първи

[max_hym]

балгодаря ви за подкрепата ...
хубаво е когато има на кого да споделиш и да разбереш, че някога и друг се е чувствал като теб и се е справил ...

не ги учете на това,вие да правите първата крачка,научете ги,че виновният прави първата крачка и той се извинява първи

точно това се опитвам да направя ... 

[plamik]

не ги учете на това,вие да правите първата крачка,научете ги,че виновният прави първата крачка и той се извинява първи [/font]

Браво Наде - много вярно и на място казано!!! 

[summer.]

Ех, тези мъже значиииии, направо ми иде да го хвана и  
Снощи се скарахме жестоко и не си говорим. Не вярвам скоро да се сдобрим! Много съм разочарована и незнам какво да правя. Единственият ни почивен ден през изминалата седмица беше вчера (неделя). Пазарувахме и после цял ден шетах из къщи - пусках перални, простирах, чистих, вдигах пътеки, обирах прах, търках баня и тоалетна, готвих  . Той каза, че излиза по работа, както и да е. Дойде и седнахме да хапнем. През това време аз пуснах още една пералня. След като приключихме с вечерята, измих чиниите, повъртях се още за нещо в кухнята и го помолих, ако може да простре, защото съм заета. Никаква реакция. След малко каза, че като си почине тогава   Е питам какво си правил, че си изморен? Човека най-спокойно си гледа филм, помолих го за помощ, а той не се мръдна!!! Откачих   Изкарах прането и излязох да го простирам. Когато бях към края нашия хубостник се появи на терасата   Попитах го за какво идва??? Но вече бях избесняла....Писна ми само аз да върша тъпата домакинска работа и когато помоля за помощ да не срещам разбиране!!!   Как да му обясня, че не съм домашна прислужница???!!! Все пак и аз ходя на работа и аз имам нужда от почивка!!!
Истината е, че много мразя този тип битовизми, но ми омръзна да му чакам кефа - всичко при него е свързано с проклетия телевизор и филмите, които нон-стоп гледа!!! Сигурно му се събира повече време да гледа ТВ-то, отколкото мен!!! Не издържах и повиших тон, той също - нямало да ни слушат съседите и стана една раправия - голям скандал!
Легнахме да спим като разбира се не си говорехме. След малко започна да хърка - казах му да се обърне. След малко пак и пак му викам стига си хъркал, щото имам много лек сън и не мога да заспя. Като стана, взе си възглавницата и се изнесе - отиде да спи на дивана в хола!   Знаел си той, че ми бил голяма пречка в живота!!! 
Това беше първата вечер откакто сме женени, в която не спахме на едно легло....И съответно мен сън не ме хвана, а той най-спокойно си хъркаше в хола....
На всичкото отгоре с цялата си наглост сутринта стана и излезе, запали колата и си тръгна за работа сам щото закъснявал! А до сега винаги сме тръгвали заедно.....
Цял ден мисля за това и не ме свърта...чувствам се отвратително  Но поне си излях мъката пред вас и ми олекна малко...

[maya_bunny]

не ги учете на това,вие да правите първата крачка,научете ги,че виновният прави първата крачка и той се извинява първи [/font]
[/quote]

Много хуабво, но някои нямат научаване или отучване!!!   Освен това кой е виновния и кой невинния? Понякога е очеизвадно, но ако кажа "ти не ми обръщаш внимание, не си достатъчно нежен, грижовен и т.н." той дали ще се съгласи, че е виновен??? Или пак ще си помисли "Женски глупости!"

И аз доста често отстъпвам и после не че се чувствам виновна, а по-скоро прецакана! Еми немога да се сърдя!!! А той е страхотен инат и може 5 дена да си крета така ... Остава ми само успокоението, че въпреки че съм отстъпила, все пак съм обяснила какво имам предвид, защо се е стигнали дотук и т.н. Но дайте да не се лъжем - колко от нашите сериозни и премислени монолози стигат до главите на мъжете???! Ако има 50% пак добре.

Много ми хареса коментара на Мис Каприз по повод случая на Ава, накара ме да погледна "мислите на мъжа" под друг ъгъл, както се опитвам да правя понякога. Например ти си мислиш "той не ме уважава, не ме зачита", а той просто незнае какво да каже човека, не му се мисли (те нямат нашето дар слово) и затова го избива на майтап ... например, понякога като съм за разпалила и обяснявам/карам се, на него явно му е ясно какво ще кажа и започва да се забавлява човека, аз говоря, а той превежда моите думи от БГ на английски, ама смотан английски и в някой момент няма как да не се разсмея ....  
Така че може да продължим да си говорим, но какво стига до тях не се знае  

[max_hym]

точно това имах предвид ... хем виновни, хем след това те наказват с поведенито си ... голям  заслужават тия мъже

довечера никаки разговори с моята половинка ... първо  после ще питам защо?

[Mrs.™]

Решението е следното:отделяш един брой дрехи,които да ти стигнат поне за седмица две...и след това спираш да готвиш и переш...като дойде време за вечеря пускаш тв и питаш какво има за ядене,масата не я слагаш,ако си гладна хапваш нещо и пред тв-то....не переш,ако му трябват чисти дрехи има пералня не е малък,ако е гладен-ще готви....покажи,че не си прислуга и всяко нещо си има цена,ти чистиш и готвиш-но той ако не ти помага,поне ще ти прави компания,ако ли не -ще живее в мръсотия<ти две седмици ще преживееш да не чистиш> няма смисъл от скандал,защото ще е всяко чудо за три дни...помисли за стратегия която ще има успех,без да има сериозни караници и важното е той да си мисли,че сам е стигнал до този извод-научи го,че нищо не идва даром на този свят...и ти ходиш на работа и на теб ти е нужно да си починеш пред тв-то,нали така най-лесно е да си хване възглавницата или сутринта да запали колата и да се изнесе по пантофи както се казва-но така проблеми не се решават...а ако иска да си му прислуга-о'к тогава да ти плаща 200-300 лв. на месец и да си седи безучастно пред тв,и тук е като предишното,както си го направите първите години от съвместният живот така ще карате и занапред -около мен е пълно с такива примери,не очаквайте след време сами да се поправят и осъзнаят-такъв филм няма
колкото до монолозите-ами моите стигат до главата на милото,но аз рядко правя монолози,все пак това за взаимоотношения между двама души и за мен разговора е много важен,ние от първият ден говорим и обсъждаме това което мислим и чувстваме,да и това не е най-правилният начин,защото когато не ми се говори,милото очаква да говоря,защото така е свикнал,а не да оставям проблема на течението,но пак е някакъв начин за нашата връзка,всеки трябва да намери своите начини

[summer.]

Вярно е, че диалогът е единственият начин за изясняване на проблемите, но много често се получава така, че "говорим на различни езици". Опитвам се да обясня нещо и оставам неразбрана!   Истината е, че мъжете и жените мислят и усещат нещата по различен начин...за съжаление това е и причината за конфликтите...

[maya_bunny]

Summer, summer, току що описа това, което е случва на поне 90% от жените ... освен да си мрънкаме тук, не виждам какво друго може да се случи ... Може би миялна машина и сушилня?

И аз върша почти всичко вкъщи, за да не се караме за битовизми, а като помоля за нещо дребно се започва "Аааааа сега не ми се прави, после, друг път, някой път и става почти никога". И нататък е както си го описала.

Особено това "той хърка, аз се притеснявам и ми е тъжно и мъчно" Завиждам им на спокойствието, ами ние жените защо сме толкова гламави незнам???!

[Ели .]

аз нали бях болна два дни и събраха 4 дни да съм си вкъщи и разбира се свеки се възползва и в четвуртък нищо не правех тъй като ми беше много зле и в леглото и нашата ми звъни в 18 ч. и ми вика " какво ще ядем ?" и аз "ами не ми се яде, лошо ми е оправяй те се" !!! така добре ами в петък станах пуснах пархосмукачка и си викам хайде довечера ще направя спагеттки !!!!! пак добре, когато съм на работа свекървата винаги намира време да изчисти, сготви и изпере ( работят със свекъра и мъжа ми за тях си и нямат раб. време) !!! мой ред е в събота и неделя !!!!!

и аз в събота станах изчистих, сготвих, изпрах !! милото когато си е вкъщи винаги ми помага, но се принра нашия на обяд да ме види за малко и реши да яде, а пък аз бях изчистила мивката тъкмо я подсуших и нашия се наяде и туп чиниите в мивката еееееееее подивях !!! казах му докато не си измие чиниите и оправи така както си беше да не си мисли, че ще си тръгне, че вместо да съм на работа съм в болнични после ще ми одрязана заплата и вместо да оздравявам и пчивам, аз слугувам и майка му никва не се вясва да помогне, а само намеци ми прави и бях побясняла, после самичка си плаках от яд !!! и той милото оправи си всичко отиде да работи и каза да не правя повече нищо, ние ще хапнем навънка те да се оправят !!!!! офффф така ми олекна и едни от най-честите ни караници са за това, надявам се до два месеца да живеем вече в нашата си бърлога, нямам търпение

[Ели .]

summer  а за теб , Наденцето виж какво те е посъветвала !!!! и аз съм на принципа човек да се постави на мястото на другия !!!!!!! и съм му казала на мъжа ми , че когато си остана вкъщи и не работя, тогава няма да изисквам нищо от него, но приположение че работя, може поне след вечеря да измие чиниите, тъй като ккакто той е изморен така и аз !!!!! така че действай, ако не стане с  разговори то тогава с действия, няма да се даваме я

[maya_bunny]

Наде, и това съм пробвала, не става ... Ядосах се и казах, че е негов ред да измие чиниите (веднъж месечно, зебележете) и нищо няма да пипна - издържах около 4 дена, но когато започна да понамирисва ... от целия куп в кухнята, се отправих много ядосана натам и започнах да действам, след малко той дойде да помага, защото явно усети, че се задава не буря, а ураган  

А това за 200-300лв. заплата - веднага ще се съгласи!!! Неговата философия е, че той ще печели пари и ще издържа изцяло сем. (аз също работя), и няма да се занимава с дом. работа. А той действително много работи, развива се, чете а аз видите ли го занимавам с глупости! Еми и глупости има в живота, не само умнотии.

Наде, твоя мъж явно влиза в положение, а нашите не че не схващат, а са по-егоистични и така им оттърва.

За мен решението наистина клони към миялна машина и пералня със сушилня.

[Mrs.™]

ние не живеем заедно,само в края на седмицата-3 от 7 дни сме заедно,обаче аз знам че в София когато е чисти и оправя под конец-и по никакъв начин не може да ме убеди,че и у дома не може да върши всичко това,макар че аз не го карам да го прави,а и той поне за сега вижда кога се нуждая от помощта му и ми помага,онзи ден ми стана зле-на диета съм и реших да хапна малко пица,че излизахме и ми стана зле,заболя ме корема и когато се прибрахме пак готвих,че беше гладен и му заявих в прав текст 'злато зле ми е лягам,моля те измий чиниите и оправи ,че утре ще ставам рано и няма да ни има няколко дни<чиниите не могат да ме чакат нали така> и той стана и ги изми и оправи,не казвам че нямаме разправии ,но при мен не минава номера,разбира се не го карам да върши моята работа,но и не съм се превърнала в слугиня на никого....да аз не работя като него,но ходя на лекции и това също е изморително и аз имам своите задачи и той го вижда и помага,не мога да се оплача..особено миналото лято когато се наложи сама да почистя цялата квартира основно което си е работа поне за 2-3 дни и той видя,че хем имам да уча,хем да чистя и ми помогна с каквото можа...не си мислете,че и аз не пера,не чистя,не мия,но когато имам нужда от помощ-я получавам....
а щом им се дава по 200-300 лв.,ами взимайте ги-щом не искат да ви помагат,да си плащат за лежането пред тв-то...другото е да си поискате миялна и сушилня ...не се отказвайте,особено ако работите-защото и вие не нуждаете от почивка-но и не се карайте с караници нищо не се постига :*нито пък им се ядосвайте...но пак ви казвам и ще ви повтарям,както се научат в началото така ще са цял живот

[maya_bunny]

Наде, той и без това ще си ги даде тези 200,300лв. (нищо не ми се отказва), така че няма смисъл да се набутвам ако официално ми се дават за тези "услуги" съвсем няма да мога да мрънкам 

Явно наистина има значение как са ги научили мамите вкъщи - аз вече съм споменавала, че у тях в Сф (той също е от Сф) почти никога не се чисти, а чинии се мият само и единствено от майка му (това поне редовно). Така, че няма какво да се учудвам