Дете на разведени родители:(

[kleo_20]

не мога да преместя постовете но всяка от вас може!!нека тук споделим своите чуства и тревоги като деца на разведени родители!!излейте душите си ако го желаете разбира се!!нека споделим всичко което ни е притеснявало като малки или пък сега

[dani81]

И аз съм дете на разведени родители Втория мъж на майка ми ми е повече баща от моя роден. По тази причина реших да не го каня на сватбата ми. Той си има второ семейство и явно това му стига. Честно казано ми е малко неприятно, на засъжаление това е живота. Предполагам , че и моя като бащата на Мая ще се сети когато има нужда , абаче незнам дали аз няма да му обърна гръб както той на мен през всичките тези години. Немога да разбера да не подържаш връзка с детето си 

[nqma me]

Хей,хей....още едно дете на разведени родители......
Аз съм била на 2, когато родителите ми са се разделили и бях на 6, когато баща ми почина. Не го познавах мн добре, но малкото ,което си спомням от него не е никак хубаво. Понякога се замислям какво ли е да имаш баща......аз обичам втория ми баща....но 7 години от живота ми са минали само с мама...тя беше и баща и майка за мен. Въпреки, че сегашния ми татко е мн мил и добър с мен...., аз се притеснявам да го прегърна и целуна....и може би винаги ще е така. Това понякога ми липсва....и ми е тъжно, че никога няма да изпитам чувството,което деца изпитват като малки. Сърдя се на биологичния си родител,защото не се постара да го обикна, аз плачех когато той ме взимаше, беше ме страх от него, поради факта, че когато пркаляваше с алкохола идваше вкъщи и с викове и ритници разбиваше входната врата....Няма да изпадам в подробности, но аз и до ден днешен се страхувам ужасно много от тъмното именно поради факта, че редовно ни изкарваше акъла посред нощите.....
Мама никога не е казала лоша дума за него.Но факта, че имам две играчки подарък от него е красоречив.........Но в крайна сметка виско се случва така както трябва....Ако го е нямало и мен нямаше да ме има....така,ч е поне за едно съм му благодарна........ЧЕ МЕ Е НАПРАВИЛ!  
А пък на моя втори татко, че ме е отгледал като свое дете.......
Това е моята кратка, малко объркана история.....Съжалявам за несмислените изречения.....

[dani81]

Е моя е жив, но пак единсвеното което е направил, е че ме е направил 

[Мама Дидка на бебе Влади]

Ето и още едно дете на разведени родители, т.е двамата с мъжът ми сме такива. Не съжалявам, че са се развели, защото пък иначе можеше да е по-зле. Надявам се единствено с мъжът ми да не стигнем до там. Вярвам силно, че няма да стане след като и двамата сме преживели разводите на родителите ни.

[Стю]

Запис в клуба 
Бях на 16, когато родителите ми се разведоха. Майка ми има втори брак и благодаря на бога, че попадна на човек, който я боготвори. За 10 години той ми е бил повече баща отколкото биологичният ми такъв. Синът ми познава него, като свой дядо и нямам никакво намерение да го запознавам с първия съпруг на майка ми.
От 6г. нямаме никакви контакти, нямам желание за такива и не съжалявам за това.

[Lilito]

Още едно дете на разведени родители.
Майка ми и "баща ми" са се развели като съм била бебе... Той си е хванал дърмите и е изчезнал на някъде за 1 година. Аз и майка сме живяли при нейните родители няколко години. Бях на 4 години, когато майка ми се омъжи за втори път за втория ми баща, който може да не ми е биологичен баща, но е ИСТИНСКИ баща, бащата за който съм мечтала винаги. Биологичния ми почти не се интерисува от мен, винаги за него са били важни втората му жена и сина му от нея, но това мен слабо ме интерисува, защото нямам никакви чувства към този човек, аз не съм израснала с него. Виждам го много рядко и като се видим нямам даже какво да му кажа. Поканих го на сватбата ми само заради баба ми и дядо ми, защото хората нямат никаква вина, че сина им е такъв и ако не беше баба ми да ме взема през ваканциите при тях той може би сега нямаше да ме познава...
Благодарна съм на Бог, че втория ми баща е такъв добър човек и благодарение на наего и майка ми и аз станах човек.

[kopche]

Мъчно ми е за това, което сте преживели  Пожелавам ви да създадете здрави и сплотени семейства и вашите деца да растат щастливи с родителите си.

[Miri]

Аз също съм дете на разведени родители. Моите родители започнаха да се развеждат 1989 г, а разводът им приключи 1993г. През това време аз Живеех с баба ми и дядо ми , докато те деляха имущество и мен. Накря аз отидох при майка ми , заедно с баба ми и дядо ми. Моя баща е най-прекрасният човек на света, всяка събота и недял е идвал, заедно сме ходили на ски ваканция. 1994г заминах с него на мандат в Швейцария и от тогава сме неразделни, до момента в който не се омъжих. За майка ми какво да кажа - тя е едно недорасло и разглезено дете, което е свикнало да получава всичко от живота. За мен тя е повече сестра, от колкото майка. Истинската ми майка е баба ми всъщност , която ме е отгледала от 4 дни. Майка ми си има втори брак  и синът на вторият и съпруг изглежда е по-важен от мен-собствената и дъщеря. Много ме е наранявала с думи и отношение, но винаги съм и прощавала. Единственото , което е направила за мен е ,че ме натискала да уча езици и ме е мотивирала за други мои начинания. Което не е малко. Но като цяло винаги съм и била пречка и тя много пъти ми го е казвала. Въпреки,че когато работех по един проект на ФАР и взимах много голяма заплата бях любимка и на нея и на мъжа и. Когато стана спонтанния аборт , аз и се обадих по телефона, тя даже не дойде да ме види в болницата. Ако баща ми беше разбрал, щеше да вземе първият възможен самолет и да дойде от Виена до София  да ме види.
Преди няколко седмици  помолих майка ми  да ми изпрати едни билкови хапчета, които тук ги няма, тя каза ами ако са 20 лв няма д амога да ти взема ,че съм зле финансово. Седмица по-късно ми съобщава ,че са купили за 5000 лв Мерцедес на сина на мъжа и . Толкова за майка ми. Въпреки всичко тя ми е майка и аз я обичам и и желая най-доброто. Но с това искам да разкажа ,че не винаги мъжете са виновни или лоши . Има прекрасни бащи и лоши майки.

[bori]

Здравейте,момичета!
И аз съм дете на разведени родители.Мога само да съм им благодарна,че във всички моменти са били до мен.Лошото след развода беше заболяването на майка ми.И никак не е лесно да се справяш и с такива проблеми.Лека и пръст(тя вече не е сред живите 1 година),беше много добър човек.
С баща ми сме много близки и винаги мога да разчитам на него.Има друга жена,която е неверочтен човек.Много се раздава,радва се и се тревожи заедно с мен и сестра ми.Нейният син си е наш брат и си го чувстваме такъв.Да са живи и здрави и да си помагаме!
Животът е сложен и предлага различни препядствия.Можем само да ги прескачаме,да ги заобикаляме или да се спъваме в тях.Пожелавам на всички да успяват да налучкат верния път към щастието и разбирателството.Пътят никога не е гладък,но всяко нещо в живота ни ни се случва,за да се научим на нещо.Няма как да е само сладко,понякога горчи,друг път киселее.В това е магията да живеем!Пожелавам ви интересно пътуване!

[summer]

И аз съм за тук. Единственото лошо нещо от развода на родителите ми е че беше няколко месеца преди моята сватба, но иначе и майка ми и баща ми са страхотни и много ги обичам. Не ги виня за решението, което взеха, защото то зрееше от години, но просто момента не беше най-добрия . 

[karmella]

Следващата за тук.
Нашите се разведоха когато бях на 5 и ми беше много трудно да разбера какво и защо се случва.Хубавото е,че имат и до сега много цивилизовани отношения, винаги и във всичко са ме подкрепяли.Сега по сватбата са много задружно организирани.
Преди ми беше много кофти по празници-два часа при единия, два при другия, всеки ми пълни торбички за вкъщи и ме изпраща до таксито.На определени години започнах да ги усещам,че се опитват и двамата по всякакъв начин да ме компенсират за развода - скъпи придобивки по незначителни поводи, екскурзии в чужбина за отличен успех..ей такива..и един ден ги събрах и им казах,че им благодаря за всичко,че те винаги ще са ми родители и си ги обичам,но няма нужда да ми купуват щастливи емоции под различни форми и да се надпреварват в стойността.Разбраха ме правилно и двамата, пък и аз смятам,че постъпих правилно.

[skylife]

Запис - разведоха се когато бях на около 5 години, по- късно той се ожени повторно (имат 2 деца), катастрофира и почина заедно с втората си съпруга.

Какво да кажа - благодарна съм, че не сме заедно, защото ня онова място можеше да е мама, а и ни спукваше от бой (помня съвсем отчетливо синьото си от бой дупе на 3 год. и постоянният побой над мама). От друга страна - дори не ме е искал...при развода директно се е отказал от мен в полза на майка ми. А и като се замисля, ако той беше с нас, нямаше да съм това, което съм днес.

Благодарна съм на майка ми за всичко. Тя така и не се омъжи повторно, но има човек до себе си, който дори и да не е "гадже" или каквото и да е там, в буквалният смисъл, е до нея вече поне 15 години и съм му много благодарна за това.

С роднините на баща ми - баба, чичо, брат, сестра, братовчеди и т.н. съм в добри отношения. Дори бяха на сватбата (без "сестра" ми). И независимо, че през всичките тези години са направили какви ли не гадости заради пари и имоти (като например да не ми дадат нищо от това, което ми се полага или да ме пишат и мен "пълен сирак", за да вземат всичко, което е можело да се вземе), ве пак ги уважавам, защото са ми родини...знам, че може би не трябва, но съм си такава...

Поне знам, че на моята сватба са изразили съжаление за проваленият от баща ми живот на толкова много хора. И поне това е вид утеха, че рано или късно, всичко се вижда...

Много се разписах, ама - това е. С майка ми имаме страхотни отношение - приятелско- родителски и ми е много добре. Знам, че и е било тежко през всичките тези години, за това сега се опитвам да и помагам и да я развам когато и с каквото мога

[ivana]

Аз също съм дете на разведени родители,но често да ви кажа много много не си го слагам!Баща ми Е женен товторно,но нямат деца!Съпругата му е готина но неискам да се сближавам с нея!Просто не ми пука за тях!Когато бяхме малко системно ни пребиваше...мен,мама и брат ми!Не е пияница,но е абсолютен побойник!А да не говорим,че водеше жените вкъщи една след друга и само дебнеше мама да я няма,да ни заключи в детската и да ги вкара в тяхната спалня!След развода им нещата станаха къде къде по-добре!Вярно,че не сме имали много пари в началото,но после мама си стъпи на краката,имаше си собствен бизнес и ние всички така се успокоихме...просто семействто тръгна напред!Сега когато вече аз съм майка и съпруга съм си обещала,че случи ли се нещо (да не дава Господ) грабвам си децата и се махам от тук!Може да ми е трудно,но няма да позволя децата ми да изживеят и видят това което съм видяла и изживяла аз!

[Invisible]

и аз съм в този клуб...нашите се разведоха наскоро преди 2-3 години, въпреки че реално бяха разведение от преди 10г. просто мама нямаше смелост да подаде молба за развод като бяхме по малки. Той изкарваше много пари /работеше на границата/, но изведнъж кранчето спря и той се залежа и почна да харчи спестявания...не му се работеше, почна да пие и после вече не искаше да почва работа за една "мижава месечна заплата" така се иразяваше. Мама работеше и правеше всичко възможно аз и сестра ми да не усещаме липси и винаги да имаме всичко необходимо. Да но това продължаваше вече с години чудех се как издържа, той спеше по цял ден защото вечерта е бил в кръчмата а тя работи, домакинства и прави всичко сама е ние и помагахме ама все пак. Та така добре, че мама най-сетне се престраши и приключи цялата драма.... от тогава не съм го виждала а живее в квартала където и мама, не пита за нас не се интересува нищо. Чул от някъде, че чакам дете и разбира се чудусен повод да се напие уж почерпил, че ще става дядо   

[Nina Style]

Тъжно е всичко това което прочетох . Аз не съм дете на разведени родители но моето дете сега е дете на раделени родители ! Старая се да му дам всичко от което има нужда макар да знам че не мога да заместя липсата на баща му ! Положих зверски усилия обаче да държа баща му близко до него и да не усеща неговата липса но все пак ние си живеем отделно и баща му отделно ! На път сме да се съберем но все още не мога да взема това решение ! За сега поне предпочитам нещата да останат такива ! Желая на всички влюбени двойки да останат заедно и да се обичат и уважават ,защото децата са най големите потърпевши от всичко което се случва със нас !

[salasar]

Здравейте и аз да се впиша в този клуб на напатили се от разводи и раздели деца!
Майка ми и баща ми се развели когато съм на 2г, а имали голяма любов.Но нещо се е случило с голяма намеса от страна на родителите,не искам и да знам вече!Аз по закон оставам при майка ми ,а баща ми се връща в родния си край край морето.След време и двамата сключиха втори бракове-баща ми взел жена вдовица с две малки деца, а майка разведен мъж,за който се надяваше да ме заобича или поне да е внимателен към мен.Това беше важно за нея и по това преценяше много мъжете!И двамата ми родители създадоха от браковете си по едно дете-от баща ми имам сестричка,а от майка братче!Когато брат ми стана на две годинки майка почина от рак на гърдата.Направи се всичко възможно,но....по закон отивам при родния си баща.И тогава се започна ада....то не се намери някой да ме обича,освен  дядо ми.Накрая от много обич баща ми ме прати да живея при неговите родители,за да има мир. *crazy*добре,че беше любовта на дядо ми и моят силен дух и твърда воля.За това да го имам се бяха постарали родителите на майка ми,живи и здрави да са още цял един живот!!!След като завърших ме приеха студентка пак към моя си край и бях щастлива-тук беше любовта,приятелите,положителните неща в живота!Но пак цял живот сама-издръжка,квартири,работа.....до полуда.Но пък излезе прекрасен резултат след толкова много страдания-добър авторитет в професионалната област,прекрасен съпруг,добри приятели и едно прекрасно момиченце   Понякога страданията те правят силен,оправен в живота и е хубаво борбата да придадеш на децата си,нищо че нямат твоята съдба,а просто да се научат да се борят за всичко,което искат.

[¤ Enigma ¤]

Хайде и аз да се запиша тук. Моите родители се развехода, когато бях на 14 години. Баща ми не проявява никакъв интерес към мен, но честно казано мен не ме боли от това, защото вече ми е безразличен този човек и все едно, че го няма. Имам един въпрос, ако не е за тази тема, се извинявам. Майка ми се притеснява кой ще изпълнява ролята на баща на сватбата ми - кой ще бъде до нея в гражданското и т.н. Ние си мислихме за вуйчо ми, но все още не сме решили окончателно. Много ви моля, дайте ми някакви идеи! Благодаря ви !

[skylife]

Ами например - дядо, вуйчо, чичо, а ако не искаш - може и кума или някой много близък семеен приятел, някой братовчед????

Мен ме изведе кумът и толкоз - да няма сърдити

[Lionelsa]

И аз да се включа в клуба 

По  много причини не поддържам връзка с баща ми и семейството му, а някои хора ужасно ми липсват. Но кой каквото си направи, никой не може да му го направи. Някой ден искрено се надявам да намеря и отново да се сближа с другите му две деца - момиче и момче. Не съм ги виждала от 10 години.

Майка ми живее с мъж, който има син на 12. Страхотен човек. Рядко го виждам, но той определено й влия много добре. Тя самата промени отношението си към мен към по-добро и под негово влияние. Гледа на мен като на собствено дете и честно казано на моменти чувствам него като родител, а не нея.

Той ще е човекът, който бих искала да ме заведе към олтара.

[lunno momiche]

Не знаех за тази демичка. Сега я виждам и се включвам.
И аз съм дете на разведени родители.
Бях на 8 годинки, когато се разведоха.
Да си призная - един Господ знае за какво са се развели - не е имало нищо непреодолимо.
Слава Богу, аз почти не съм усетила, че съм дете на разведени родители, като изключим празниците и липсата, която несъмнено се е усещала.
И двамата ми родители са се грижили и продължават да се гръжат страхотно за мен, също са в добри приятелски отношения и нямат други бракове ( според мен като те поостареят малко ще бъда "дете на разведени родители, които са се събрали"  ) .
За мен са най-страхотните родители, въпреки, че имат развод помежду си и те са мой пример, както за добри родители, така и за това, че разводът е нещо ужасно за едно дете. Много по-хубаво е родителите да са зедно!

[sladur4eto_90]

Здравейте ето и аз да се впиша.Аз също съм дете на разведени родители...Развели са се когато съм била на 2 месеца.А когато бях на 2 годинки майка ми се ожени повторно...опатих единствено с това че пастрока ми ме бияше мн,а майка ми не ме е удряла нито веднъж..Но иначе никога не ни е делял с братчето ми(което е негов син от мама)било за пари,за подаръци,ето човека ми направи абитуренска,а после и сватба за чудо и приказ...А на моя си баща не му пука за мен,нито издъжки,нито обаждания за рожден или имен ден нищо...но и на мен ми е все едно....

[sevity]

здравейте и аз да се впиша.аз съм едва на 15 години моите родители се разведоха преди 4 години и майка ми се омъжи повторно,защото тя си е младичка тогава е била на 28 години.честно казано аз даже се радвам че се разведоха защото ако не го бяха стори ли на бял свят нямаше да се появи моята сестричка.тя  е най-сладкото бебе на света,а вторият съпруг на майка ми е чудесен просто прекрасен човек много го обичам той не ем дели от собствената си дъщеря постоянно ни води някъде купува ми подаръци и др.с биологичният ми баща поддържаме връзка и аз мноооооогоооо го обичам той много ме обича и всяка седмица се виждаме за по 2-3 дни и аз съм много щастлива от това.

[iva19991]

zdraveite iskam da popitam poneje sam obarkana i neznam kakvo da pravq do sega mai se praveh 4e neznam kakvo stava i ne sam povdigala vaprosa pred deteto mi tq e na 4 godini ot dve godini sam razdelena s ba6ta i toi q vzema rqdko poneje rabotata ne mu pozvolqva no iskam da znam kakvo da i kaja kak da znae istinata da znam kakvo izpitva znam 4e tq ve4e razbira no dvamata li da sednem da govorim s neq neznam kakvo da napravq moite roditeli sa razdeleni i sega ne mi e nikaka dobre neiskam tq da strada taka kakto az makar 4e ne si priznavam pred nikoi 4e stradam ot tova 4e nqmam ba6ta koito da e do men molq posavetvaite me kakvo da pravq

[franzelkata]

Моите родители се разделиха миналата година, майка ми живее с друг мъж, баща ми е алкохолик, още от сега ми става зле при мисълта, че на сватбата майка ми и баща ми, и съответните баби и дядовци ще са заедно, защото не се понасят. Още по-зле ми става от мисълта, че трябва някой ден преди сватбата да запозная "нашите" с родителите на годеника ми, направо не знам какво да правя 

[ivan4u0320]

И аз влизам в клуба!Въпреки че,никак не ми се иска!Аз съм на 13 и нашите се разделиха преди около 6-7 месеца,но още не са се развели,водят се там някакви дела(дано наи накрая да не стане дай си ми хладилника на ти си печката )!И аз незнам защо се разделиха (майка ми казва че баща ми и е изневерявал,пък баща ми казва обратното.....)!Но както и да е раздялата е факт!И майка ми има вече приятел,който се нанесе точно 2 дена след като ми беше казано че нашите ще се развеждат(и нали на мен ми стана много криво,ама викам да не казвам нищо и да влезна на майка ми в положение),но вече не издържам (тоя тапанар(мога да го кажа с чиста съвест)ме кара да бачкам(вкъщи) през лятната ваканция ) а пък той си опъва рибиците на леглото и когато тръгна да се карам с него (да му кажа че той е гост в тази къща,ако ме разбирате )майка ми излиза с думите "айде сега нищпо не е станало" и това се случва след като през деня (в 35 градуса жега) съм бачкал като луд навън докато ОНЯ си спи!И направо ми идва да и кажа"Осъзнай се бе жена" или да и задам въпроса "или той или аз ИЗБИРАЙ" според вас как да постъпя ?

Благодаря предварително и извинете за правописните грешки!

[♥ Тiama ♥]

Моите родители се разделиха миналата година, ... още от сега ми става зле при мисълта, че на сватбата майка ми и баща ми, и съответните баби и дядовци ще са заедно, защото не се понасят.

Аз се чувствам по абсолютно същия начин! Даже съм решила да ги сложа на различни маси, за да огранича контактите до минимум...

[♥ Тiama ♥]

И аз влизам в клуба!Въпреки че,никак не ми се иска!Аз съм на 13 и нашите се разделиха преди около 6-7 месеца,но още не са се развели,водят се там някакви дела(дано наи накрая да не стане дай си ми хладилника на ти си печката )!И аз незнам защо се разделиха (майка ми казва че баща ми и е изневерявал,пък баща ми казва обратното.....)!Но както и да е раздялата е факт!И майка ми има вече приятел,който се нанесе точно 2 дена след като ми беше казано че нашите ще се развеждат(и нали на мен ми стана много криво,ама викам да не казвам нищо и да влезна на майка ми в положение),но вече не издържам (тоя тапанар(мога да го кажа с чиста съвест)ме кара да бачкам(вкъщи) през лятната ваканция ) а пък той си опъва рибиците на леглото и когато тръгна да се карам с него (да му кажа че той е гост в тази къща,ако ме разбирате )майка ми излиза с думите "айде сега нищпо не е станало" и това се случва след като през деня (в 35 градуса жега) съм бачкал като луд навън докато ОНЯ си спи!И направо ми идва да и кажа"Осъзнай се бе жена" или да и задам въпроса "или той или аз ИЗБИРАЙ" според вас как да постъпя ?

Благодаря предварително и извинете за правописните грешки!

За съжаление не мога да вляза напълно в положението ти, тъй като не ми се е налагало да живея с половинката на някой от родителите ми, а и ти си в такава възраст, в която бунта и недоволството са нещо напълно нормално, но ще се опитам да ти дам няколко съвета. Отчитам грешката на майка ти в това, че твърде рано е допуснала приятелят й да живее у вас. Съвсем нормално е да си ядосан и да не го харесваш и си мисля, че първо е трябвало да има някакъв период на запознанство, привикване, свикване с мисълта, че вашите вече не са заедно, и едва след това да заживеете в една къща. Не мисля, че майка ти трябва да очаква да обикнеш някакъв непознат и да му се подчиняваш като на баща.
От друга страна, помисли малко и за майка си - с тези караници я поставяте между чука и наковалнята и тя ти отговаря така, защото не иска да избира страна. Мисля, че трябва да поговориш с нея и да й кажеш от какво си недоволен, проведете нормален разговор, опитай се да разбереш и нейната позиция. Обсъдете дали не е най-добре да говорите с приятеля й и да му се обясни, че ти не го приемаш като баща и трябва да прояви търпение и разбиране към чувствата ти. С каране едва ли ще постигнете решение на проблемите си, само взаимни компромиси и търпение могат да помогнат. Ако пък и тогава нещата не се променят, обсъдете възможността да живееш с баща си. Желая ти успех!

[franzelkata]

Аз се чувствам по абсолютно същия начин! Даже съм решила да ги сложа на различни маси, за да огранича контактите до минимум...

Tiama, ти какво мислиш да правиш, на мен ми е каша в главата, отделни маси - ОК, ами др. неща, танц за родителите изрично казах на DJ-а да няма, яд ме е само, че лишавам родителите на Милото от някои неща заради моите родители, въпреки че те хората нищо не казват, влизат ми в положение, но направо ми става лошо като си представя, че баща ми, който пада от една чаша твърд алкохол, ще трябва да мине да поздрави 70 човека и да им каже "Наздраве!"

[♥ Тiama ♥]

Ох, какво да ти кажа... ситуацията е много неприятна, но за жалост се случва Ние също няма да имаме танц за родителите, а и милото няма баща, така че изобщо няма как да се получи. При мен проблемът е, че двете фамилии (по майчина и по бащина линия) не се разбират и още не съм измислила как да ги позиционирам, но се надявам да намеря оптималния вариант. Относно проблемите с алкохола - изобщо не е необходимо баща ти да минава и да поздравява всички гости. Това може да го уточните предварително - само вие ще минете да си кажете наздраве с гостите и така няма да има проблеми. Също можеш да поговориш с баща си и да го помолиш да не пие твърд алкохол, но само ти можеш да прецениш дали ще се случи. Абе каквото и да си говорим, никога не знаеш какво точно ще се случи, просто стискаш палци и се надяваш да няма изцепки пред гостите... За съжаление няма точна рецепта...

[Monikamaria]

И ние с годеника ми сме в клуба. Аз съм била на 2. Били са големи драми. След това видях баща ми веднъж, когато бях на 14. До тогава ни вест, ни кост. След това пак така. Веднъж ми честити по телефона рождения ден, когато ставах на 21. След това на рождения ден на бебето на сестра ми (тя е от друга майка, също така оставена, но много се обичаме!) се обади. Говори и с мен като ме попита защо съм била прекратила контактите си с него? Аз съм ги била прекратила! Аз почнах да заеквам и казах, че той не ме търси никога, а той каза, че ще го отдаде на характера ми, който всъщност не познавал и се разсмя! Не знам какво да кажа. Бащата на милото е починал. И той не ми се коментира. Имаме си просто 2 майки, които са дали всичко за нас. И сега е така и много се разбираме всички. Благодаря на бащите ни защото и за него и за мен, а и за сестра ми и брат му на милото, семейството и грижата за него е всичко!

[kimmie_235]

От много скоро родителите ми се разделиха..Аз не можех да покажа какво ми е,защото майка ми беше повече от сасипна.Ноо да се върнем в начаалото...Преди 1 година бях щастливо дете,имах си грижовна майка и любящ баща.Бях отличничка,имах гадже и какво ли още не ..Но преди 9 месеца родителите ми се рзделиха.Баща ми се пренесе при любовницата му,майка ми стана ''кълбо от нерви'' не не минава ден,в който да не се караме.Нямам гадже,имам чувството,че погозняжам с всяка изминла минутка,но това не ме притеснява толкова много.С баща ми правехме всичко заедно : Риболов,пазаруване и малки екскурзии до селото ни почти всяка седмица.Но от 9 месеца не се е сетил за мен,не ми е звънял,не е бил до мен,когато боледувах,не се интересува от мен.Абсолютно нищо.Виждала съм го за 5 минути преди около 6 месеца.Не беше много приятно-скандали,с майка ми отново се караха дори за малко да се стигне до бой,но все пак не се стигна чак до там  ... Много ми липсва,но това жсе едно не е моят мил баща,вече просто не ме иска ... 

[alex_smart]

Здравейте на всички ..........деца на разведени родители,моята история е като всяка една на такова дете ,незаслужена но какво да направим не ние избираме родителите си...
Моите са се развели още преди раждането ми имам две сестри които обичам безкрайно и майка мечта...
Но историята ми съвсем не е приказка.
Израснах в бедно семейство,майка ми се трепеше като луда да може да изхрани и облече трите си деца,живеехме в нищета и постоянни несгоди и в крайна сметка майка ми беше принудена да замине в чужбина за да може да ни осигури нормален начин на живот.
Бях още малак и не осъзнавах до каква степен това ще ме обремени.Годините докато завърших живях в пансион за деца лишени от родителски грижи където небеше никак розаво,започнах да правя глупости да се бия да обиждам и да не ценя хората като личности а като доколко могат да са ми полезни.
Майка ми се прибираше периодично и с всеки изминал пат виждаше в мен по лош човек от предния,така се стигна до това да прекъсна училището си и да замина със нея....
Това е момента на пълен обрат в мен започнах работа,видях как се искарват пари и започнах да ценя хората заради тях самите а не заради ползата която мога да имам от тях ......
Сега сам на 25г. и се радвам на всичко в живота си,имам хубава професия която обичам и истински приятели,но тези години  никога няма да забравя и ще нося отпечатъка от тях завинаги...
Не пиша нищо за баща си защото за мен човек който зарязва жена си и трите си деца заради ЧАШКАТА не заслужава да живее камоли да се пише за него ...........благодаря ви за тази хубава тема и историите ви