Как казахте на познатите си за сватбата?

[Kleo]

И нас постоянно ни питат - защо, не е ли много рано, не е ли много бързо, бременна ли си... Все пак имаше и хора, които искрено ни се зарадваха. А на родителите още не сме казали

Подготвяте им изненада в послединия момент

[Lupercola]

Kiksi на хората устата е ОГРОМНА и не мож я затвори. Каквото и да направиш, ако го правиш за другите все си крив. Не че не го знаеш, но потвърждавам просто твоето мнение 
Затова най-добре човек да прави всичко за себе си и за своя радост, и удоволствие, пък коментарите просто да ги пропуска покрай себе си...

[Kiksi]

Точно така, Инка, абсолютно подкрепям мнението ти, за това вече не обръщам абсолютно никакво внимание на никой от познатите, най-много, ако някой ме издразни супер много, го срязвам директно и му затварям устата. Не че искам да съм груба, ама то не се издържа някой път...

[Lupercola]

Да и аз като тебе правя, но последния път, толкова ми беше дошло до гуша, че нямах сила даже да срежа, едно особено неприятно изказване, от което много ме заболя и от човек, от когото не съм очаквала подобно. Просто въпросната персона вече не е в социалния ми кръг.
Пак по реакциите за сватбата става въпрос, но понеже нямам сила и да коментирам се оставям 

[Kiksi]

Ох, то не знам вече в коя тема му е мястото, дано не съм и аз  , ама не мога да не споделя:

Не знам аз ли имам странни представи за "приятели" (може би защото много трудно наричам някой приятел), ама смятам, че човек има страшно близки приятели и такива, не чак толкова близки, по-скоро нещо като добри познати, пак е един вид приятелство, имате се страшно много, излизате насам-натам, споделяте си туй-онуй, но не могат да "влязат" супер надълбоко в сърцето ти, както определени хора, които аз наричам "истински приятели".

Ама и аз как го обясних, дано ме разбрахте, примерно аз имам точно 6 момичета, които наричам истински приятелки, следват в личната ми класация пак приятелки, тип " доста добри познати", но не чак толкова близки до сърцето ми, както тези 6.

Та след тези сложни обяснения, да кажа за какво иде реч - една девойка от 2-та категория - голяма дружка ми е (особено за плажче, кафенца, дискотечки, шопинг и обсъждане на мъже ), но определено не е в категорията "най-добрите ми приятелки" леко ми се поразсърди, като й казах, че май няма да мога да я поканя на сватбата... Представяте ли си....

Понеже нейната сватба е през септември, а моята в края на юли, от доста време обсъждаме "сватбени подробности", кой докъде я е докарал и т.н. Тя ми спомена, че щяла да ме покани и дали съм щяла да дойда, аз й отговорих, че бих направила всичко възможно и т.н. Само че аз също мислех да я поканя, ама изчаквах да видя как ще съм с бройката и в крайна сметка тъй като сватбата щеше да мине 100 човека, а таванът ни е 80, трябваше да съкращаваме и естествено го направихме от роднини и приятели, които не са супер близки, независимо че се имаме и се виждаме с тях. От категорията приятели, тип "много добри познати" оставих само тези, които наистина са ми помагали в трудни моменти и мога да разчитам на тях. Та казах й какво е положението на въпросната дружка и че за съжаление няма да мога да ги поканя нея и половинката й и тя каза, че малко се сърди и от тогава не ми се е обаждала...

Интересно как другите ми приятелки (най-добрите, повечето от тях са ми от детските години) ми казаха да не се притеснявам, ако преценя, че няма да имам финансова възможност да каня много хора (но специално за тях съм била твърда, че ще ги поканя, защото наистина са ми едни от най-близките хора), а други като въпросната дружка (умишлено не я наричам приятелка) се сърдят. Ами толкова се ядосах, че директно й заявих, че не мога да не поканя приятелките си от детските години, а да каня други...

Сори за дългия и объркан пост, ама не го бях очаквала просто ...Все си мислех, че това, че не те канят, не е повод да се сърдиш и че ако наистина се пишеш приятел на някой, основното е да проявяваш разбиране към него ... Така поне си изясних кой наистина ми е приятел и кой си е струвало да поканя и за кой въобще не съжалявам...

[Kiksi]

Явно принципът в описаната ситуация е следният - аз като я каня и тя трябва да ме покани, което е адски тъпо според мен. Защото аз например каня и хора, които не са ме канили на техните сватби, но смятам, че не трябва да сме на принципа "на ти, дай ми". Ситуациите са различни и трябва да се съобразяваме с обстоятелствата.

Например една друга моя приятелка (не е от детските години като другите, но определено мога смело да я наричам приятелка) като се женеше, беше изпаднала в моята ситуация сега. Тъй като тя пък съвсем малко гости щеше да има, ми сподели, че ще кани еди кои си и еди кои си приятелки от детските години и не може да си позволи повече. Аз не бях сред поканените, но нито за миг не ми е минавало през ума да се сърдя. Знаех, че съм в "резервите" и като се оказа, че някои от най-близките й приятелки няма да успеят да дойдат, в крайна сметка ме покани. Това нито ме обиди, нито засегна, напротив - зарадвах се, че в крайна сметка ще мога да присъствам. Но това е приятелство - да си честен докрай с човека срещу теб, да можеш да му споделиш всичките си притеснения и съображения и да знаеш, че той ще те разбере.

Ако съм  , май мненията ми трябва да се преместят в темата за отсяването на поканените...

[vanessa]

Kiksi,твоето положение ми е много познато.Много се чудих дали да поканя една "приятелка" на сватбата.Още в началото когато решихме,че ще правим сватба случайно се видях с нея ,но не и споменах нищо .Много скоро тя научи /май още същия ден доколкото си спомням,но не от мен/,тя беше повече от 100% сигурна  ,че ще бъде  поканена.Аз все се чудих какво да правя,докато един ден така яко ме издразни с думите си,че това преля чашата и реших ,че няма да я каня..От друга страна милото въобще не я харесва,а и голяма част от компанията ни. От сватбата до днес почти не сме се чували.И все повече се обеждавам ,че съм постъпила правилно.Защото ако ми е била приятелка в истинския смисъл на думата щеше да остане такава и след сватбата. Но уви!
 Ако твоята позната искаше,щеше да се постарае да те разбере,а още повече ,че и тя организира сватба и знаят как стоят нещата!Горе главата миличка и успех в подготовката!

[Kiksi]

Благодаря ти, vanessa , за хубавите думи. Точно покрай сватбата наистина се разбира кои са истинските ни приятели, така че спирам да се ядосвам и гледам на случката като на урок и един вид "прозрение", за което съм благодарна, че го получих.
Защото в началото ми стана едно съвестно, едно кофти, че така постъпвам, почнах да се оправдавам като ми реагира така, а сега мисля, че не е имало смисъл...
Успех и на теб и повече положителни емоции!

[-Ади-]

Не знам дали точно тук е мястото да попитам,но приятеля ми още не ме е поискал официално от нашите и в най-скоро време се кани да го направи!
Та въпроса ми е като им ходим на гости да ми иска ръката какво е прието да се носи,неговата майка трябва ли да идва с нас ит.н.?

[beb4eto_na_me4o]

не съм 100% сигурна, че вече няма подобна тема - моля за извинение, ако има. видях една, която се касае за това как сме казали на близките и приятелите, но все си мисля, че родителите заслужават малко по-специално внимание.
на нас моментът с казването на родителското тяло тепърва предстои и мислим да им поднесем новината по някакъв по-специален начин, а не с традиционния годеж - да ги поканим на ресторант и да помолим да сервират в чиниите им или пък примерно с десерта някакви специални картички или нещо подобно, с които в текстче с рими и по забавен начин да ги уведомим за намерението си и да ги помолим отново, както и до сега да са до нас в този важен момент, да ни окажат подкрепата и помощта си ...нещо такова..какво мислите?

[Lupercola]

Да супер !! Много яко ! Бих го направила по този начин, ако бях имала тази възможност. Те вероятно ще заподозрат веднага какво става, освен ако не излизате редовно двамата плюс родителско тяло  но е прекрасен начин за съобщаване на чудната вест. 

[beb4eto_na_me4o]

Да супер !! Много яко ! Бих го направила по този начин, ако бях имала тази възможност. Те вероятно ще заподозрат веднага какво става, освен ако не излизате редовно двамата плюс родителско тяло  но е прекрасен начин за съобщаване на чудната вест. 

ние живеем в нас за сега - така че те си знаят, че и това със сватбата ще дойде..точно за това ни хрумна тази идея да е по-оригинално 

[Addri]

 Аз още не съм казала на наще  Не мисля, че ще са очаровани. Майка ми е твърдо против брака по принцип и не знам как ще я увещавам. А църквата, ресторанта и гражданското са капарирани вече, поканите са поръчани... Родителите на мъжа ми го приеха нормално. Майка му се панира може би повече от нужното и успя да притесни и мен, но иначе с тях всичко е наред. Приятелите ни пък изобщо не се впечатлиха. Явно си го очакваха. Но наще... Тези дни ще ходя при тях за да им съобщя. Стискайте палци всичко да мине гладко 

[ledenotomomiche]

  аз пък ги оставих всички пред свършен факт.......мислех че ще е по трудно с баба.....ма то за сега минава по леко отколкото с мама.....тя още е в шок.....още не е офицялно....сега ще се сгодяваме офицялно както му е реда.....и изобщо не се притеснявам.....и мен почти всички ме питаха дали не съм бременна щото много сме бързали....ма май ги обедих че не съм все още......повечето ми приятели на който съм казала още не вярват мислят че се шеувам......ма си е факт......милото без проблеми мина и при него.....стреля кто мене.....цветенцето идва да си живее при мен.....и като го питали и после какво
той ми какво през май се женим......и двамата сме много доволни.....мисля че няма място за притеснение все пак това си е вашия живот и вашите решения така че .......другите нямат никакво значение .......едиственото важно е да се обичате.......наште го приеха техните също и сега....само да свърши ремонта и идва да си ме взима

[vivianka]

Ние бяхме на екскурзия в Париж и съкровището там ми предложи
Решихме да изчакаме да се върнем и тогава да кажем на родителите, като първо отидохме в нас и аз все си крия пръстена, а те хората са го очаквали, но не смеят да питат Накрая много се зарадваха. после по същия начин бяхме в приятеля ми и нито баща му нито сестра смееха да ни попитат, но ни гледаха подозрително докато им кажем. На майка му по телефона казахме, но всички много се зарадваха.
След това първо виканахме момчето което искаме за кум да му кажем, после и моята приятелка - за кума и те останаха като гръмнати, въпреки че сме заедно от 8 години. Беше много смешно. На всички останали приятели казахме на рождения ми ден и до тогава го пазихме в тайна, за да е изненада. И стана много хубаво. сега на коледа направихме и официално годежа