Март е тука, пролетта на вратата чука

[Alichka]

Свекс, само 2 думи сега, че бързам 
В Силистра си имали лаф по повод БНР и нивото на река Дунав в 3 следобед:
- Ееее, айде бе, стана вече Жон-шон-шмон, а ние още една бира не сме пили!
 

[svekarva]

А, "передайом сведения об уровни реки Дуная в сантиметрах" го махнаха отдавна Така затвърждавахме падежите в руския

[addicted_to_u]

 Нашата пък обратно, дребна на ръст, а трябва да си повтарям, че е само на 3 като отвори устата. Ходи запознава се, прави сцени/приказки/ песни/ муцуни на познати и непознати. Само да види, че някой я гледа веднага е отишла да го поздрави. Започна вече да се пробва и да си отстоява нещата. Днес посегна във въздуха на едно момиче, че й искало количката. После понеже се заигра с 1 люлка да я люшка и й казах да освободи, че идва по-малко дете, тя взе че я засили към детето в пристъп на отстояване, та си тръгнахме и ние със скърцане на зъби. Ходи и пита : Ей батко/како направи ми местенце и аз да се пусна. Одеве като й се скарах ми вика : Остави ме намира...

 Аз на площадка взимам неща с уговорка, че не съм им пъдар и ако няма да ги дава да си ги оставя вкъщи. Ходим навсякъде с кукленската количка. Какво й прищрака наново с тази количка и аз не знам. Обикновено е улеснение, защото така забързваме крачка, че иначе не се вмъкваме в никакъв режим като се затътри. Онзи ден бяхме с комшийката и отидохме на голяма площадка с много люлки и катерушки. Естествено Ж. се заплесна и се разделихме и от количката, която оставих настрани, и от компанията си. Има в тая количка топчета от тия подскачащите. Сега моя е грешката, че тях не ги прибрах, защото имаше много хора и ако някое дете реши, можеше да ги изсипе и да ги изгуби без да осъзнае. Видях, че едно момиче взе да си играе количката, да вдига бебето, изсипа топчетата, но бях далеч, а и нали не съм пъдар. Това ок, обаче майката през цялото време си говори по тела. По едно време детето й подаде топчето, тя взе да си го върти из ръцете и на мен ми стана неприятно, че взима чужда вещ и не внимава с нея, но пак Ж. искаше нещо друго да правим и оставих ситуацията така. По едно време както бяхме далеч тая майка се разбесня "тъпата количка писна ми от нея", вдигна детето и аз реших, че се е издразнила, че детето й иска чуждо нещо. После се обръща към моята комшийка и вика "Селска пръчка, какво само ми дуднеш?" Та... комшийката вика няколко пъти й казах, че количката е чужда и поне да пазят като я взимат, тя не се отдели от тела и накрая се разкрещя. Мен ми стана тъпо, щото не съм молила да ми се пази количката, ама пък и аз лично видях, че майката не обръща внимание на кого са вещите и ги ползва на общо основание без да обясни поне, че трябва да се пазят или да се върнат от там от където са взети.... та поводи за скандали да искаш и на площадки.