Нека топлият дъх на лятото не свършва... Септ

[svekarva]

Лични разсъждения, за предпочитане е да не ги четете

Аз под семейство разбирам мъж, жена, деца. Другите са ми извън къщата. Може да са ми близки, да ги обичам, но не са ми семейството. Разликата е в размера на споделянето и прекарването на повече свободно време заедно.

И какво излиза, на мен децата ми са семейство, ама аз на тях не съм им семейство след определена възраст Хайде свекър и свекърва, иди- дойди, ама майка, баща, брат, сестра? 
Понеже ми се искаше да кажа моето мнение за децата след 18 години и по принцип за ползите от това да ги имаш, първо реших, че ви е твърде рано за да ме разберете, ама ей на, с дискусиите за семейството ми се отдава възможност за философстване
От позициите на времето, след трудната и отговорна възраст до 7 години, постепенно дойде период, когато започнах да се радвам на постиженията на децата повече от на моите лични. Тези на Родния са си негови, понякога дори са ме ядосвали, когато са на мой гръб, радвала съм се, ако съм могла да допринеса нещо и съм го побутвала деликатно, но не чак да ми идва да подскачам от възторг, бе като на близък човек. С децата обаче е различно - някаква безрезервна, безусловна и велика радост, не гордост, защото това не е моя заслуга, те са такива, каквито са, други личности. Нямам думи да опиша чувството, не мисля, че за мен има по- силен опиат. Разбира се, имам си свой живот, стремежи, постижения, провали, но някъде в сърцето е най- чистата любов, която си съществува без да полагам усилия да я подхранвам и да се съмнявам в нея. Да не стане мелодраматично, завършвам с цитат "...сал майчино сърце знае истински да люби на света" , а както са казали други по- умни, любовта движи живота. Е, точно толкова са силни и обратните чувства - притеснение, при болести и несполуки, тъга, когато те са тъжни и обидени, но пък без тях няма как после да разбереш какво е щастието.
Или в крайна сметка, няма кой и как да ми вземе чувствата, даже да са на другия край на света, да имат собствени семейства, да ме ядосват или да не ме зачитат на пръв поглед. Когато и те отгледат децата си, ще  разберат какво е.
Та някъде по това време, когато осъзнах, че трябва да "пусна" децата, щото може и да се окаже, че им додявам, опора ми беше семейството, в широк смисъл, нещо като допълнителен вариант за грижи, ядове и съответно за радост. Хаха, съвсем скоро прочетох някъде, че хората раждат деца, за да имат после за какво да си говорят на старини. Ами, вярно е, единствено с Родния мога спокойно да обсъждам и хубави и лоши неща за НИ- тата, без да се притеснявам, че ще ме разбере погрешно. И с родата така си намираме теми, дето си ги знаем, ама си ги припомняме и се смеем. Някак се чувствам задължена да предоставя и тази възможност на децата, когато нас вече няма да ни има, а те ще имат нужда от споделяне на спомени, какви зевзеци, особняци или развей - прахове сме били. Надявам се да се смеят и да е без злоба, ама пък и си зная, че хич не съм "света вода ненапита".
Имаме и приятели, ама както и да го мисля и премислям, има нещо вярно в приказката, че кръвта вода не става, тоест приличаме си и по кусури, и по хубави неща по рождение
Хайде хубав ден, че пак го обърнах на "искрено и лично" публицистично писание

[ratatui]

Аз съм на мнението на Али, а и по българското законодателство е така- семейство са съпрузите и НЕ навършилите пълнолетие деца, щом навършат 18 вече не са част от семейството. В по-широк смисъл, като употреба на най-близките роднини, съм съгласна да кажем "семейство" за родители и т.н. За семейство в момента имам себе си и Ники, нашите са си рода, фамилия, която дума си изберете. Роднините на мм никога не съм ги брояла за семейство.

[pandapanda]

По градинската тема. Днес е бил послушен. Много го похвалиха. Сега се чудя дали няма да избие на бяс вкъщи

[Alichka]

Те човешките отношения са си сложна работа, но пък са свързани и двупосочни. Макар и с по-малки деца съм имала такива моменти на радост от техните постижения. Проблемът с родителите може би е, че цял живот оставаме за тях деца. Загрижеността я намирам за нормална. Вмешателството обаче е прът в колелата на еволюцията. Нашият живот е такъв - по-динамичен, по-рязък в отношенията с хората. Това е колкото лошо, толкова и добро, защото ни прави по-адаптивни. На по-възрастните им е странно защо млад човек може лесно да каже "Довиждане!" на една месторабота. Ако питаме родителите - Трай си, кретай си сега тук. Същото и за много други аспекти в живота. И какво - ако сме на 100% послушни, вероятно цял живот ще сме нещастни, защото живеем според чужди разбирания.
Не е случайно, че точно появата на ново поколение поставя родители и пораснали деца в толкова специфични нови взаимоотношения. Ако намесим и брат/сестра (без да имам такива) - нещата стават още по-сложни. Реално стават три семейства с обща допирна точка. Как аджеба да съчетаем всички ежедневни дреболии точно в тази точка, та всички да са доволни. Братя и сестри могат да се разбират, обаче при появата на техни половинки, нормалното съществуване може да поеме нова посока.
Бяхме си говорили с наши приятели. При всички роднини има по някой пушач. Ние не им правим сметки за парите за цигари или екскурзии, или други глезотии. Родителите ни обаче гледат лошо при поява на някаква наша глезотия - купихме си кростренажор, който за майка е глупост. Правим скъпи ремонти - не може ли да поосвежим само... В другото семейство си купуват скъпа техника и луксозни дамски чанти - техните скочили... Та малко сетила се Мара на тия години да ни държат сметка кой какво и защо си купува. То е ясно, че когато детето ти създава семейството, сякаш някой взима нещо твое. Пък и вероятно те кара да се почувстваш стар.
Рат, замислих се дали точно юридическите дисциплини не са ми формирали тоя мироглед.

Свекърва, паднах от смях!!! Прочетох и на две комшийки историята за гаргата. 
Сутринта оправях документи за яслата и още ме боли корем от притеснение. Не ми се мисли като тръгне

[emmmmmy]

Свекс, винаги съм ти казвала че си старателна майка. Може би и от това зависи дали едно дете те нарича семейство или рода. Ти им правиш цяло меню, а моите- броят дните в които ми перяха дрехире по време на ремонта. Дали съм им семейство според теб?. Затова и разбрах Али какво имаше предвид.
Всъшност, нещата са различни навсякъде. Затова и всеки има визия за дефиницията семейство. Който както си е изтъкал платното, такова прозвище получава.
П.С Най близките ми хора умряха или заминаха други в чужбина. Тях наричах семейство. Така са си го заслужили.

[pandapanda]

Е що така само един ред от поста ми е излязъл   

Както и да е. Основната мисъл беше, че ми харесва поста на свекърва

[svekarva]

Панди, 
Естествено, че ще го избие на бяс, достатъчно се е старал, нека се отпусне детето
Ами точно там е работата, еднопосочната любов към децата ме кара да се задоволявам и с еднопосочна положителна нагласа към останалите членове от семейството в широк смисъл. Не може да се сравнява по сила, но е достатъчна, че да простя волна или неволна обида, или поне да се опитам да разбера и тяхната гледна точка и да направя компромис. Иначе губя само аз. Но това идва с годините, на младини изобщо не мислех така.

[always_and_forever]

Здравейте!

Днес занесохме за изследване, каквото си имахме. Доста се разстрои при боцкането и едва го удържах да си даде пръста. После бързо забрави и тръгна щастлив към детския център да играе.
Тук е слънчево, но студено. На слънце е топло, на сянка си е за шапка.
Яде ми се риба, ама като видях една пъстърва с глава и лигава, се отказах. Ще търся някоя по-привлекателна. 

Семейство за мен от край време включва мен, ММ и детето. Отдавна се чувствам отделена от родителите ни.

Свекърва, много хубаво си го написала.   Много се радвам, че реши да споделиш точно тези твои разсъждения. Толкова ми харесаха, че няколко пъти си ги прочетох. 

[marry_me]

Привет, лейдис 

Днес ще работя дълго и до късно, поради липсата ми в понеделник и вторник, все пак за клиентите те са работни дни

Може би и аз като Бубето, защото нямам деца, в семейство включвам и моите родители, брат ми и сестра ми. Не мога да включа неговите, защото не съм прекарала 18 години с тях преди да го срещна. Най-вероятно в понятието семейство той включва и своите родители, но не включва моите  Зависи от коя страна си

Макар че като се жених майка ми каза, че вече имам мъж и друго семейство, та да си гледам моето и да не се бъркам в тяхното

Приятен уикенд от мен

Бубе, Bon Voyage! Залагам за разходка до Барселона с това късно излитане

[svekarva]

А, късни полети има и до Холандия и Германия

[магито]

Добро почивно утро, как сте? Аз станах рано и ще правя мекици. Защо да спя почивните дни, нали?! Какво правите вие? Ние тия дни голям мързел. Аз пооправям в къщи, моя мъж и малката излизат, ходиха за риба, пазаруват, въобще живот. Днес е ден за магазини да видим с какво ще се приберем!

[pandapanda]

Здравейте

Тук си е работно утро - ММ на работа, Бамбук на градина. Вчера двамата се занимаваха, аз учих. Ама имам още и след малко почвам. Този път пиша писма на Liebe Laura. Готина е, но не е забавна като Дарио.

Хубав ден

[магито]

Добро утро, как сте?Аз съм на работа, почти не спах тая нощ не знам защо, не ме питайте.Нещо хич не ми е работно и ми е много смотано утрото.Добре, че седмицата е кратка.

[svekarva]

Следпразничен привет!
При крайно неясни обстоятелства все пак успяхме да отидем за ден до Златоград. Този път мислехме, че ще е мирно и тихо и ще се порадваме на красива есен и хубава родопска храна, но уви, пак същото данги- дунги .
Първо, на леля ми и махнаха апандисита на 90 годни, така и не се разбра дали е било необходимо . Ама като всички познати лекари се бяха изнесли и тя като Родния попадна в лапите на спешната медицинска помощ в предпочивните и почивни дни. За да си вържат гащите, на бърза ръка решиха да я отворят и да видят какво е, та пак слава богу, че се размина с това. Но още не може да се възстанови от упойката и шока, възрастта си казва думите. Тя едно никога не е била в болница /освен двете раждания/, второ малко кокона си пада и трето, като докторска жена, хич не може да свикне с неуредиците сега. Покрай нея братовчед ми бяха притеснени и бързахме да се върнем.
Предишния път имаше празници на Балканската скара, този път - празник на Дельо войвода и съответно пълно с гости от цяла България, скари, пушеци, сергии, хора и песни на живо. Както навсякъде в последно време, който имаше носия, беше си я сложил.   Старите баби си бяха с техните, младите с тези на
танцовите състави или хорове към читалища, гостите от разните краища - кой каквото има. Видяхме прекрасни, отлично запазени шопски, северняшки и тракийски носии. Е, имаше и много "градски", сега шити и бродирани, къде кадърно направен, къде кич, но в крайна сметка, пъстро и хубаво. Поне знамена не се вееха и нямаше прекален патриотизъм. .
Сувенирите в Етнографския център си бяха пак същите, скъпи и не толкова майсторски, но значително с по- високо качество от пловдивските в Капана. Продавачите и местните хора обаче са все така мили и гостоприемни, много ведри и любознателни /по- точно любопитни, това си е типично за местната култура/ показват, обясняват и се пазарят, но не натрапчиво, а забавно .
Хаха, пак успяхме да се доберем само до скара на замразени кебапчета и кюфтета, гостилниците бяха претъпкани и всичкото им готвено изядено, поне бира и въртяно кафе имаше. На съседната маса бяха седнали светила в българската археология  и доста ни се вдигна самочувствието . Само дето яко бяха надули музиките и пушеците почти задушаваха, та приличаше на селски събор, но все пак беше повече празнично. Имаше атракция "да гръмнеш с пушка" и "да  пояздиш катър", ама нямахме желание.
Вчера се намърдах в Лидл и покрай седмицата на френска храна, направих сметка за два плюшени зеленчука. Единия подарих на момиченце зад мен на опашката, остана ми Морковчо. Пращам го, ако някой събира за деца или кучета .
Толкова от мен, днес пера и прибирам най- летните дрехи.

[cvete_78]

Добро утро!Никак не обичам мрачно, хладно време.До миналата година ходех боса дето се казва до сняг.Сега обаче сутринта си обух чорапи.Нещо съм станала леко зиморничава.
За мен семейството са децата ,ММ ,родителите ми и сестра ми.Когато се омъжих се опитах да приема родителите на ММ и девера за семейство.Ами не можах някак си ми е студено с тях.Като у нас няма как да бъде,но е много ,много различно.17 години вече съм тук ,но това не е моят дом,моят дом е при мам и тати.ММ определено не приема родителите и сестра ми за свое семейство дори не направи опит.Той не ги познава.За него те са там някъде я го види веднъж в годината я не.Ама каквото такова.
Ние в почивните дни активен релакс.В събота тръгнахме с Мити да изпратим Х на работа и оттам на площадка ,видях се там с една дружка и се прибрахме към 3,после ходихме на цирк.Глупав беше/пони,коза,3 котки,5 кучета/  ма детенце се забавлява много.Полито тя волна програма.
Маги,Фери,как я карате?Пиете ли допълнително витамини?
Успех на всички тръгващи на градинка.