Нека топлият дъх на лятото не свършва... Септ

[магито]

Е те тия без съмненията айде да не се сравняваме с тях.Не мисля, че има нужда  
Иначе живота се изплъзва, до това заключение стигаш като наближиш 40-те.Защото си даваш сметка, че е критическата ти чука на вратата, вече не си на 20+ млада и безгрижна, и май повечето време си давал повече от колкото си взимал.Мисли много хубаво, защото съм се нагледала на работещи момичета на 40+ години, които остават шамаросани, когато разберат, че това детето няма да го бъде, заради лайфстайла им на "Аз съм вечно млада и това критическата на мен няма да ми се случи близките години!"

[bulche91]

Булка, помним те теб, само съвсем в началото нещо те бяха налегнали лудите . Ама то се иска комбинация от кротко бебе и възможност за помощ и облекчаване в домакинството, за да се случи.

Значи след първия цикъл, който слава богу дойде доста бързо, някъде след 1 месец и половина, всички чакри ми се наместиха и усетих едно огромно облекчение (много си е важно явно за жената), заедно с това намерих страхотна мамешка банда и лятото започна. Но е много важно да отбележа че аз нито за един момент не си позволих да изпадам в някакъв мрънкащ режим, детето ми беше много силно желано и мечтано, лежането също допринесе да си преосмисля приоритетите. Също така, нито се връзвах на зъби, колики и захранвания, за мен са мит (може и не) и ги игнорирах, още ме майтапи баща ми как ме убеждаваше че детето има зъб, на 4,5 месеца, аз му викам ох глупости, зъби излизат на 6 месеца, а то детето си мрънкаше и не спеше, ама беше бебе и беше жега, не съм го свързвала със зъби. След като пропълзя се родих, обезопасих всичко и си вирнах краката. Деня ми се въртеше около кафета, хапване и разходки, то пък беше и едно хубаво време. Не знам, за мен си е отдъхване. Къде са ти 450 човека да ги мислиш всеки ден, къде ти е бебе едно само да ти е грижата. Всичко е до перспектива и как си настроен в живота когато това бебе се появи.В повечето случаи съм забелязала когато идва изненадващо, майките минават през по-труден етап на адаптация.

[emmmmmy]

Ти кажи малкият за колко време се адаптира в яслата, реално, спря ли да плаче всяка сутрин и в какъв период от време се случи това. Имаше ли бунтове тип неядене там, неспане?
А за неочакваните деца- така е. ТРудно е и бунтът на родителя е мн по -голям. Реално си преминала през същите неща, но си преминала позитивно. А аз- негативно. Плюс че никой в нищо не ме подкрепи, само ми бяха багаж на гърба всички.

[bulche91]

Ти кажи малкият за колко време се адаптира в яслата, реално, спря ли да плаче всяка сутрин и в какъв период от време се случи това. Имаше ли бунтове тип неядене там, неспане?
А за неочакваните деца- така е. ТРудно е и бунтът на родителя е мн по -голям. Реално си преминала през същите неща, но си преминала позитивно. А аз- негативно. Плюс че никой в нищо не ме подкрепи, само ми бяха багаж на гърба всички.

5 дни беше всичко. За подкрепата, много е важна да, не може без нея.

[pandapanda]

Значи, 40 минути търках стена надрана с червени, сини и черни колички. Творението му беше отнело 5 Мин докато пускам прахосмукачка в другата стая. И като знам кой му е баща. Познайте дали не си казах, за какво съм си ги причинила тия двамата. Ама сега стената е чиста и само си викам здраве да е. Ама те първа трябва да доизчистя и да простирам. И да го изведа малко.
Но да съм на твое място и да хабя толкова нерви за работа, не е за мен, Мери ми

Между другото, тези дни ми излиза тази картина във фб и за теб се сещам, та помисли си

[магито]

Истината е, че всеки преминава през всичко по своя си начин.Аз не съм мрънкала като Булката, приех, че детето е такова и до там, нямаше терзания.Сега си позволявам да споделям, че е била ревлива и не спящя(последното до ден днешен).Но да ми е здрава нищо друго не искам.Чакрите ми се наместиха като на 47 дни се разболя от бронхит пневмония.Да ви кажа, всичко се промени за секунди и сега нищо не е по-важно от нея.

Еми, Моника е ревала един ден на ясла, на градината обаче рева седмица.Мисля че смяната на обстановката и се отрази, не толкова правилата.И сега като сменят учителка и тя не я харесва има рев, няма нищо, че е на 5 г.Трудно се адаптира с нови хора  

[emmmmmy]

Пандич, съгласна съм с теб за периодите в които се псуваш за това що сме си причини конкретните дразнители у дома. Всеки почти има такива моменти. Не съм съгласна с мемето. Все ми е тая какво ще е на 45, важното е че до 32 си поживях като пич, в годините в които изглеждах най добре, поскитах си. МОжело е много повече, защото както каза Маги, на 40 осъзнаваш ( че и по рано ), че повече си давала отколкото си взимала. Но колкото- толкова. Затова въобще не агитирам Мери ми, за деца. Има хора родени и с други мисии, има хора с различни инстинкти. Човешката душа е океан, всеки си я познава сам и сам взима решения за развитието си. Иначе да я майтапим, майтапим си я по темата, няма лошо.
Мъчно ми е в разминаването с хора без деца, които живеят фрии, а искам да виждам. Ето сега този уикенд имах други планове, но ще остана с детето, за да не му идва зорът в повече. Не мога да ви лъжа и да казвам, че ми  е перфектно да правя компромиси и жертви, тъй като няма как да спра да съществувам, поради грижите за някой друг. 

[pandapanda]

Мемето просто ми напомня по някаква причина за Мери ми. Нищо не я агитирам. Но си признавам, че аз не мога да си представя да не искаш дете никога. Но всеки си има съдба. Една от най-близките ми приятелки не иска деца, никога. Запознахме се на по 19 години, тогава вече го беше решила. Но аз и до днес се надявам да се размисли.

[Alichka]

Еми, хубаво го каза за светоусещането и за мисиите. В крайна сметка обаче и малките деца порасват, и ние ще имаме повече време. То е ясно, че никой няма да стане пак на 20. Аз лично не искам! Бяха ми трудни години. Сега много повече познавам себе си, знам какво харесвам в себе си, какво не, знам какво искам и какво мога/ не мога да променя. Важи за външен вид и за характер. Много по-дзен съм вътрешно. Отделно с външни хора имам повече опит къде да правя компромиси и къде да съм инато магаре. Всичко това си ми дава увереност да възпитавам децата на някакви ценности, да им дам кураж, да ги скастря, ако правят тъпотии. И разните колебания, вътрешни страхове са за сериозни неща.
И да отклоня темата от децата... Кумицата беше показала клип на тема мъжки фризьорски салон май в щатите. Ама не за коси и бради, а за космалдаци на интимните части. Паднах от смях! Пичът показваше богат каталог с примерни модели... Цензурирано в клипа  се виждаше как подмива, бръсне, суши и стилизира. Абее, да се чудиш като как им се дават пари за такива неща.


Вчера установих, че четвъртият мъдрец проправя път във венеца. Днес го усещам постоянно и ми е кисело

[Alichka]

Заради последното забравих - наши приятели чакат бебе. Те бяха заедно 10 години преди сватбата. От нея минаха още пет. Сега се решиха. Но жената си го беше казала, че не бърза. Изпитваше малко или много страх, което е нормално. Гледаше да се утвърди на хубава работа... Той пък завъртя бизнес, купиха жилище. Бяха в друга посока и двамата. Сега са с ясно съзнание, което е страхотно! Нищо, че ММ често се шегува как бъдещият татко имал самолетна писта на главата

[bulche91]

Мъчно ми е в разминаването с хора без деца, които живеят фрии, а искам да виждам. Ето сега този уикенд имах други планове, но ще остана с детето, за да не му идва зорът в повече. Не мога да ви лъжа и да казвам, че ми  е перфектно да правя компромиси и жертви, тъй като няма как да спра да съществувам, поради грижите за някой друг. 

Ми аз се имам за човек който и с дете живее фрий компромиси и жертви не е нещо което правя за да прекарвам време с детето, а му викам приоритети. Ето понеделник, имаше събиране на работа, тръгнах си в 19:30, по мое желание, защото ми беше приоритет да прекарам време с детето, макар че имах избор да остана до късно. Дай го по-весело, те децата ни допълват, но един ден си заживяват собствен живот и ние също

[svekarva]

Ето понеделник, имаше събиране на работа, тръгнах си в 19:30, по мое желание, защото ми беше приоритет да прекарам време с детето, макар че имах избор да остана до късно.

Ето,  може така, може и инак, ама когато няма на кого да го оставиш, тогава си е чиста саможертва и изобщо не го правиш по желание, а си го налагаш, защото трябва.
Така че, няма място за сравнение и както казва една велика личност: Когато човек знае какво му е, само той си знае какво му е .

[emmmmmy]

Ми аз се имам за човек който и с дете живее фрий компромиси и жертви не е нещо което правя за да прекарвам време с детето, а му викам приоритети. Ето понеделник, имаше събиране на работа, тръгнах си в 19:30, по мое желание, защото ми беше приоритет да прекарам време с детето, макар че имах избор да остана до късно. Дай го по-весело, те децата ни допълват, но един ден си заживяват собствен живот и ние също

Разликата е че ти през деня работиш Без дете, а аз допреди два дни работех с дете. тоест при два натрупани приоритета наведнъж 12 часа в денонощието, пет дни в седмицата, липса на уикенд му викам жертва. Детето го взимам в 16.30. Тоест време му отделяме и сега. Най малко от теб кат човек работещ с клиенти, знаейки какво изцеждат от нас, очаквах да ме клъцнел на тема работа и приоритети. 

[bulche91]

Разликата е че ти през деня работиш Без дете, а аз допреди два дни работех с дете. тоест при два натрупани приоритета наведнъж 12 часа в денонощието, пет дни в седмицата, липса на уикенд му викам жертва. Детето го взимам в 16.30. Тоест време му отделяме и сега. Най малко от теб кат човек работещ с клиенти, знаейки какво изцеждат от нас, очаквах да ме клъцнел на тема работа и приоритети. 

Е виж, тук си права че не се сетих за това, признавам си без бой! иначе приоритет в един момент може и ти да си, ние го пускаме за месец при баба му за да се възстановим и подготвим психически за въртележката през годината

[emmmmmy]

Е виж, тук си права че не се сетих за това, признавам си без бой! иначе приоритет в един момент може и ти да си, ние го пускаме за месец при баба му за да се възстановим и подготвим психически за въртележката през годината

За съжаление още нямам тази опция, иначе е супер това като рестарт