ЧНГ! Януари 2019

[магито]

Добро утро на всички.Днес е едно слънчево и на мен ми е една идея по-хубаво Не че и вчера не беше слънце, но ми беше зле, направих цистит и минах пак към АБ, та бях минорна.

Приятелството е нещо непостоянно.Малко хора са истински приятели, много хора са добри познати, а вие сте във възраст в която отсявате и тепърва още ще се променят хората покрай вас.Няма как!

Айде да ви е хубав и усмихнат деня!

[pandapanda]

Здравей!

Маги, да се оправяте бързо!


Бубе, ще ти го кажа  в прав текст - ядосваш се за глупости! Най-близките ми приятелки даже не са били на сватбата ми. Нито пък на кръщенето на Бамбук. По стечение на обстоятелствата кумата ни е моя приятелка, а кум нейният приятел. Аз въобще не исках да си затормозявам приятелствата с такива работи. Такива неща като сватби и кръщенета и без това са напрягащи.
Я кажи какво стана с Хайделберг

[skylife]

Относно познанствата и приятелствата, най- "забавният" ми случай беше съвсем наскоро - една бивша съотборничка, с която се имахме много, се разписа във ФБ групата на отбора, съгласяваща се че трябвало да се видим (под поста на една друга девойка). Аз я избудалках, че щом тя е навита да се видим, трябва да го направим, че е като неуловимият Шишко и не може за едно кафе да я намери човек.

Отговорът беше - ами значи не се е постарал достатъчно. И се замисих за всичките години и пъти, в които и се обаждах или и пишех да се видим - всеки път като се приберях в Бургас, в продъжение поне на 6-7 години. Даже и се молих да идва на сватбата, защото точно в деня ми се обади да каже, че сегааааа тоооо, не и се преобличало, била седнала на биричка, не знам си какво (а живее на около 3 минути от ресторанта, където бяхме). Та аз не си мисля за сватбата, ами и се моля на нея, да дойде поне за малко, когато и да е, защото все пак няма да сме 2 часа в ресторанта...И после - не съм се старала. Ами да, то на човек му става ясно в един момент, че или не е приятен, или просто човека не иска да се виждате. Е - от един момент нататък спираш да се натрапваш.

Та - не се ядосвай. Няма смисъл. Ако ти е приятелка, ще разбере, ако не - каквото такова. Не може да се молиш на хората нито да те харесват, нито да те обичат

[emmmmmy]

В обобщение на Скай- насила хубост не става! 

[bulche91]

Добър ден

Аз съм работна днес вече, главата ще ми се пръсне. Имах 3700 мейла в инбокса, нечовешко е...Снощи не спах изобщо, нещо вътрешния ми часовник беше се разбъркал и не можах да изключа, та будувах до 2 и станах в 6, очите са ми червени... Дано довечера превключа на спане

Бубе заради теб се разписвам днес. Точно на НГ водих разговора за приятелките с едни така да ги нарека приятелки. Обяснявах им че нямам нужда на този етап от "най-добра" приятелка, нямам сили, нерви, време да поддържам такова приятелство, натоварва ме, задължава ме да звъня, да слушам нечии проблеми, да се виждам, абе общо взето не искам приятелки, близки. Достатъчни са ми познанства, като имаме време и нужда да се посмеем, да поплачем, ама не и да сме си длъжни. Не смятам че съм напълно права,в един момент сигурно ще ми липсва такъв човек, но мнението ми е че трудно се поддържат женските приятелства и както май Пандата казваше ако се съберем всички няма да имаме за какво (кого) да си говорим. Та гледай си мъжа, семейството, те са ти твоите хора, другите са ми променливи в линията на живота

[магито]

Приятелството е двупосочна улица.То не трябва да те натоварва, не трябва да се чувстваш длъжен, не трябва да тежи.Аз имам една приятелка.Знаем се от техникума с нея.Може да не се виждаме и чуваме цяла седмица или месец, но си пишем по вайбър, дори едно Ехо, как си? е достатъчно.Излизаме да клюкарим, обикаляме магазините, когато имаме нужда се изслушваме и се подкрепяме.Не ми е кума на сватбата и никога не го е направила на въпрос.Това не е важно в нашите взаимоотношения!Познати имам бол.Имам точно такива компании дето булчето описа, излизаме, клюкарим, разпускаме и се прибираме.За общи приказки хора се намират.Близки, такива дето допускаме до семейството си, са единици.

Нормално е да го изживявате и аз съм го правила, с времето порастваш и виждаш нещата по друг начин.Това чистото, детско приятелство изчезва!

[emmmmmy]

След децата, приятелствата се превръщат в познанства. И то в не лош вариант- ако и двамата човека могат да са открити и да разговарят по темата. Аз имам страхотни познанства от тук, както и от училище. Но всички си имаме ангажименти и семейства и някак се подразбира пред другия че са на първо място. И аз като Бубето се ядосвах едно време- сега ми е все тая. Или се уважаваме взаимно с някой, или да ходи на май*ата си.

[pandapanda]

Когато бях малка се чудех, защо майка ми няма най-добра приятелка, сега разбирам.
Аз още в гимназията се отказах от това "животно" най-добра приятелка. Харесват си ми малки кръгове с общи интереси. Не обичам големи компании също. Семейни приятели не бих казала, че имаме.
Булче добре го е казала - гледай си мъжа. И между другото, за добро надявам се, около нас отпаднаха и приятелите на ММ, които аз не харесвам, както и мои приятелки, които той не харесваше.

Веднъж и аз се ядосах, много. Не знам дали и тук не съм се оплакала. Беше след като се роди Бамбук. Премина там, остана си приятелството, просто се трансформира.

[svekarva]

Бе каквито и да са причините, като се перне в някой статус из интернет пространството "благодарна съм, намерих нови приятелства и се освободих от негативни стари", някак хич не звучи добре. Сега, аз аджеба от кои съм, преча ли ти, не ти ли преча... 
Като поостарее човек, отново има нужда от приятелки, ей така за коректив. Колкото по- старо е приятелството, толкова по- добре. Децата и мъжете се изблъскват настрана в разговорите и действията и всеки отново има възможност да е това, което наистина е като личност. В живота ми се върнаха много стари дружки от детските години, от гимназията, от минали съседски познанства, от работни места... Вече не се състезаваме коя с коя и защо е по- близка, просто ни е приятно да сме заедно отново. И определено някои полагаме повече усилия, напомняме, натискаме за срещи, че си знаем стоката, пък и те си ни знаят.
Виж семейните приятелства са трудни и там често стискам зъби и внимавам какво казвам, че и без тях не може.
Хехе, в общи линии, колкото по- добро самочувствие има някой, толкова по- спокойно и разумно гледа на приятелството. Ама това от моята камбанария и като нищо да има някой обиден, без да съм искала да го правя. Та май първо сами трябва да сме си приятели

[Alichka]

Аз пък обичам големи компании. Винаги ми е било интересно, весело, разнообразно и прочие. Факт - супер досадни сме за околните, когато сме на заведение например. Обаче покрай гаджето (преди връзката ми с ММ) се отдръпнах от много хора. Той беше друга порода човек, затворен, общуващ с 2-3-ма най-близки. Е, не можах да се пречупя... За щастие!!! Хубаво е, че много мои приятели ме разбраха тогава. То се оказа и глътка въздух в нашите отношения, та с нова сила след време пак се сближихме. Сега със семейства и деца е на принцип "който се сети пръв, той звъни". Понякога сещането е и просто с някаква снимка, закачка във вайбър. Никой на никого не е длъжен, защото ни е достатъчно натоварено с малки деца, та и нерви за глупости да хабим.
Хахаха, Свекърва, аз съм имунизирана против статуси. Затова и толкова хвърковато по водолейски гледам на нещата.
Трябва да намеря време и нерви, за да прехвърлям снимки от телефона на компютъра ми. Чудя се как най-малко досадно да стане, че нещо не се обичат като устройства
Утре вероятно ще гледам да свърша сууууупер нещо. Когато купихме апартамента, веднага смених партидите на ток и вода. Обаче онази от ВиК твърди, че за нашия апартамент излиза друго име (даже не и на предишните собственици), та трябва да ходя до каса, за да видя какви са ги натворили Дано поне времето е с мен. Парадоск е, че редовно улицата до нас е под вода от някоя и друга авария. Парадоск е и че наоколо са все много цветни имената на улиците, та съвсем да подхождат саркастично спрямо обслужването от страна на ВиК.

[Bube]

За това, че се ядосвам за глупости - прави сте! Но процесорът ми работи така. Когато се притеснявам за нещо, било то и някакво нищо, не мога да се убедя и да спра. Опитвам се разбира се, опитвам се да съм здравомислеща и да преценявам, че на хората им се случват къде-къде по-лоши неща и при тези мисли съм благодарна, че моите ядове и притеснения са толкова жалки. Но това не променя цялото ми състояние. Със същия ефект понякога мога да си кажа да не бъда гладна например...

Булче, вчера понеже бях много афектира и споделих и на майка си - тя ме посъветва същото, да си гледам семейството, че най-добрият ми приятел е мъжът до мен и просто това е естествения ход на събитията.

Маги, наричаш това приятелство детско, но това е моето единствено устояло на времето (досега). Така е, защото никога не съм се движела в компания. Винаги сме били само двете. Когато се появи милото, виновна съм тук, месеци наред не можех да съм същата и да обръщам заслуженото внимание на приятелите си. Но после се постарах всячески той да се адаптира най-вече с нея (незаслужено още се споменава моята обсебеност към гаджето и пренебрегването на другите близки, защото съм си платила вече този дълг). Не ми е длъжна да съм ѝ кума, но е длъжна да ми обясни. Защото често при хората, приятелствата могат да поддадат от неизказани думи или чувства. Поне при мен е така. И аз се старая да изказвам мотивацията си, за да няма обидени. И пак да се върна на кумството - при нас си имаше договрка. Аз не успях да я спазя, но нямаше и как. При нея пък се получи друго, не сме толкова близки с годеникът ѝ. Затова очаквах, че може би, тя ще се вслуша в него и ще изберат негови приятели. Но това не се случи! Избират нейна приятелка и затова аз тук съм в шах!

Заедно сме от детската градина, после и в училище. В университета не сме се виждали вече всеки ден, но винаги, когато бяхме заедно съм чувствала, че между нас няма проблеми и че отново сме си същите деца. Вчера бях много афектирана и ядосана. Днес ми е по-скоро тъжно. Защото в моя свят, тази ѝ постъпка е неизказаното - вече сме си само познати. Не знам дали тя влага същия смисъл в нещата. Но аз просто ви разказвам какво чувствам аз. Желанието ми сега е да ми мине.

Панде, за Хайделберг заминавам края на февруари, текат усилени подготовки за там... напрежение си е.

[bulche91]

Свекс, забелязах това и при майка ми, че от както са пенсионери се разделиха в излизанията, майка ми отново си е близка с колежките от първата и работа, почти всеки ден се чуват, виждат, отново е близка със съседката си с която бяха близки на младини и не се бяха виждали с години че те са в чужбина, а сега се чуват по няколко пъти седмично. Баща ми пък си намери себеподобни приятели, тютюнари + рибари. Интересно нещо е живота. Може би ще ме събере с приятелките от училище хахах,аз нарочно ги избягвам, особено едната, пише ми всеки месец, аз не и връщам, много ме натоварва, а не е хубаво така, много отдавна сме приятелки.

Alichka качи ги в google photos и ще си стоят в облаците, като имаш време просто един download на компютъра

Бубе фокусирай се над Хайделберг

[магито]

Защото имаш време, както си имал преди децата За това отиваш пак при старите приятелства.Сега ни тресат други неща.

Бубе, аз не обвинявам и не соча с пръст, казвам да се погледне от друг ъгъл.Я мисли за Хайделберг

[Bube]

Да, мисля си за практиката, но ми трябва и нещо друго, за да се разнообразявам от мрачните мисли 

[svekarva]

Точно така, давай за Лондон малко по- подробен разказ. Харесаха ли ти англичаните? Аз бях впечатлена от облеклото им, много изискано ми се видя. И всички страшно бързат и се катерят светкавично по стълбите на метрото. Преди 10-тина години влачеха чантите си на колелца и мъже, и жени.