Изоставени преди сватбата!!!!

[слга]

Здравейте!!!
Много Ви благодяря за подкрепата, която ми оказвахте през цялото това време!!!
Живота ми продължава, но болката остава-мислех си поне, че като мине известно време ще забравя за този ужас, който изживях преди сватбата-като изоставена ............  Но повярвайте ми ........времето не лекува с такива неща-просто човек свиква да живее по този начин-с болката.Всяка вечер, всяка сутрин, всеки един момент .............аз живея с тази болка и не мога да забравя .
Много е тежко -повярвайте ми!
Със сълзи на очи Ви пожелавам много ЛЮБОВ-за тези,които все още вярват в нея, защото аз не мисля да направя тази грешка повече в живота си -да обичам.......
С поздрав,
Изоставената преди сватбата!!!

[SaLzIcHkA]

Здравейте и от мен на всички съфорумки аз като започнах да чета във форума и все се канех да се присъединя към вас да споделя и моите радости се оказа че парвоото ми вклучване е по ужасна тема искам и аз да ви разкажа за моята история и да ми дадете съвет защото ми иде да хвана пътя и да се гръмна ......
Аз съм на 20 и може би бъдеща булка догодина май месец  като казахме на неговите родители хората мн се зарадваха а моите направо ужас уж баща ми го прие мн добре но май само защото се напи  една седмица има бунт у нас първо затова че аз исках да уча в БГ а тои да си остане да поработи малко и да се събереме после за какви ли не глупости в крайна сметка се ре6ихме че ще си уча тук в Англия после един ден моят и баща ми работят в една фабрика и баща ми ударил ма6ината на моя и тои като се упла6ил и започнал да вика да псува като казва че се е изпуснал по инерция му е до6ло упла6ил се е а баща ми така се обиди че не иска и да чуе  обаче моя на следващия ден отива и му се извинява а баща ми не прощава    не оправдавам и двамата и двамата са чи6ити обаче толкова голям проблем стана това че ви казвам чесно немога да живея повече всички салзи изплаках  и на6ите ми повтарят че аз съм била два пъти по умна а тои убиди убиди убиди сре6ту него и как аз съм била цветето на татко и такмо ме е изкарал да ме повали даждец обаче се задала буря и иска да ме прибира а преди така се разбирахме добре с вярно е че съм едва на 20 не толкова съм преживяла и видяла от горчивия живот и така съм изградила характера и мисленето си донякаде сама поради простата причина че съм средна дъщеря и за мене не остава6е време голямата все праве6е бели малката още бебе и аз сама се спасявах ......
С моя съм била преди заедно половин година и като поисках аз да се разделим след известно време осъзнах  че съм направила гре6ка и че има мн неща които не съм оценила в него и сега когато той пое риска да дойде при мен вече два месеца всичко е мн красиво но от новината насам е ад     .......
Мислех си да му кажа да отложим за неопределен период от време сватбата да си живеем заедно и незнам какво да направя иска ми се да си взема куфара и да изчезна без да кжа на никой каде отивам да се отделя от всичко и всички и да започна отначало сама колкото мога 
Дайте ми съвето моля ви!!!

[SaLzIcHkA]

и се извинявам за правописните гре6ки просто толкова съм разтроена....

[Val_]

Ох много е неприятно наистина...аз лично мисля че живеенето заедно е добра алтернатива за момента...ние с Жоро/съпругът ми/ първо си поживяхме заедно отделно от родителите самички и след това се оженихме...година беше достатъчна и дойде предложението... дано се наредят нещата при вас...много са неприятни тези неща ... мога да си представя какво е да избираш между семейството, в което си отраснала и човека с който иска да създадеш свое...Желая ти наистина късмет и имай търпение нещата наистина си се нареждат без ние да се усетим и си идват на местата така както трябва да си се случат...

[Юлия]

Ако наистина обичаш твоето момче мила SaLzIcHkA не го оставяй, а се бори за него. така или иначе един ден ще трябва да се отделиш от родителите си. Наистина е по-добре да поживеете известно време заедно без брак за да прецените дали си струва да се жените. ние така направихне, при определена вече дата и запазен час, решихме да отложим сватбата за да преценим дали можем да живеем заедно. И ние имахме проблеми и сега ги имаме, но се борим с тях и няма да се откажем. просто защото се обичаме.

[Влади Балевски]

Привет!

Очевидно това не е единичен случай.
Преди време по телефона ми се обади един мъж, на който му предстоеше сватба, за да ме ангажира за сватбен фотограф. Поисках да се срещнем, за да уточним детайли по работата, каквито срещи обикновено осъществявам и на които се раждат много идеи. Предвид ангажиментите му, той предложи да се видим една седмица преди сватбата. Наближаваше датата, оставаха 7 дни - той не се обажда, мина ден, после още един - мълчание. Реших да звънна и да питам остава ли ангажимента. Господинът потвърди, че ще снимам, но няма да може да осъществим срещата и направо ме насочи да ходя в дома на булката, откъдето ще започне моята работа. Казах "ок, ще се видим там", на което получих отговор "не, няма да се видим там, ще разбереш като отидеш". Помислих си, че ще вземем булката и той ще я чака в църквата, както ми се е случвало и друг път да снимам сватби "по американски обичай", при които младоженецът чака булката при олтара, а след шаферките бащата въвежда булката и я предава на младоженецът. Уви, не се получи точно така. Отивайки в дома на булката се оказа, че тя е сменила младоженецът седмица преди сватбата и в дома й вече имаше друг господин. Няма да обяснавам причините за това, но от тази случка отново се потвърди едно мое твърдение, че винаги се намира някой, който да ми покаже ,че ми е бедно въображението.
Отстрани погледнато, историята изглежда дори смешна за някои, но всъщност си давам сметка, че болката за потърпевшият /потърпевшата в случая с момичето, започнало темата/ са наистина големи.

Тук обикновено е редно да се каже нещо оптимистично, насърчително.... и въпреки че думите са форма на утеха, въпреки че мълчаливото присъствие от съпричастни е начин на подкрепа - болката остава, дори и чакаме времето да "лекува". Очевино е необходимо всеки да се се пребори с болката, с огорчението и обидата от отношението на човека, на когото е гласувано доверие. Борбата не е лека, времето и хората са само фактори, оказващи влияние върху чувствата и спомените, но решението да се преодолее случилото се и да се продължи напред е избор на всеки един. Трудности винаги ще има, но те ни правят по-силни. Принудение сме да приемаме всички неща, които ни спохождат, независимо че не винаги са добри.
Ще си позволя да завърша изказването си с последният куплет на едно стихотворерение:

"И радостта не идва от липса на борбите,
а от стремежът силен в тях да победим.
Тогава най-успешно щастливи правим дните,
тогава най-разумно в годините вървим".

[gostenka_82]

мога само да кажа, че никой, никога, в нито един момент, не е застрахован от това да бъде изоставен!!!!

Затова трябва да се борим за любимите ни хора всеки ден!!!

... имам предвид за тяхната любов, защото, ако се оставим на течението ... ще се превърне в навик...