Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

декември 23, 2024, 17:28:19

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 9 10 [11] 12 13 ... 25   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Октомври с дъх на есен!  (Прочетена 113137 пъти)
 
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #150 -: октомври 11, 2018, 17:29:14 »

Е, то ние май цял ден днес това обсъждаме, независимо дали покрай пижами, уши, снимки и щастие, все за това иде реч. Wink
Активен
Kiwi
Сватбен ШАМАН
*
Публикации: 1003



« Отговор #151 -: октомври 11, 2018, 17:35:36 »

Добре, един друг въпрос тогава - любовта към децата по-голяма ли е от любовта към половинката?


Различна е, но се допълва. Като се родят децата ( в моя случай копия на баща си) разбираш колко много си обичаш мъжа по още една причина, заради него ги има тия малките гадове, които водят до торбички под очите, нервни кризи, стрии, напълняване и бели коси не на последно място. Пък с въпросните гадове няма как да се разведеш, та е по-целесъобразно да ги обичаш. И ги обичаш, от момента, в който са малка точка ги обичаш и ги мислиш, дали сега можеш да изпиеш хапче за температура или по-добре на теб да ти е лошо, но те да са добре... и не спиш, затъпяваш, спаружваш се, но не спираш да даваш любов ( инстинкт някакъв гаден, всичката ти логика се е изпарила отдавна), а те заспиват вечер гушнати в теб и от време на време малко след като са ти обяснили колко са ти ядосани казват, че си най-добрата майка и колко те обичат... Ей така до безкрай... и се надяваш да е имало смисъл.
Майчинството е като работата на олимпийските спортисти, бъхтиш се денонощно, години наред, за да си чуеш химна за 2 минути и за едно там някакво медалче. И като ги преживееш тия 2 минути, знаеш, че си се справил. Имало е смисъл, не всички получават медал, още по-малко чуват химна, но ей на... пак отиват и пак, и пак тренират докато имат сили... Мен лично ме крепи една мисъл попаднала ми покрай влогърките за майчинството... The days are long, but the years are shot... всичко минава и всичко е временно, за това гледам да намирам на какво да се порадвам и съм благодарна, че съм "в отбора", защото и другото го има, не на една или две жени не им е писано да станат майки.

P.S. И добре, че ви има да си споделим как ни хлопат дъските smile
Активен
ratatui
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1980


Моят сватбен албум

« Отговор #152 -: октомври 11, 2018, 21:18:28 »

Киви,  goodpost
Бубе, аз горе-долу помня какво беше да обичам само мм (Т. Е. Преди детето), не мислех че съм способна да изпитвам по-силни и дълбоки чувства, буквално да си готов да влезеш в огъня за някого. Сега преди да вляза в огъня заради мм, ще се замисля кой ще ни гледа детето Wink.
Много е различно наистина да обичаш мъж и детето си. Единия ти си го избрал, опознал си го и си решил да прекараш живота си с него, а другия вие думата сте го създали, обичаш го повече от себе си без да си го виждал.
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #153 -: октомври 12, 2018, 07:52:46 »

Добро утро!

Снощи бях като труп и съм заспала преди детето. За разлика от миналата нощ, когато се въртях до 2.30ч като луда.
Доволно си напазарувахме чорапи от българския панаир на модата в града. Всяка година го чакам с нетърпение. Не успяхме да разгледаме за друго, защото отидохме късно и затваряха.

По въпроса на бубето
Киви го е написала много хубаво. Подкрепям всичко .  good good good
Когато родих се видяхме с кръстника на Алекс и той тогава зададе същият въпрос. Тогава много ме издразни, честно казано и ми се стори неуместно да пита такова нещо. Дори не си спомням какво му отговорихме. За мен двете любови са несравними, но допълващи се. Много хубаво си спомням какво е да обичам само мм. Не можех да си представя, че мога да обичам някой повече от него някога в живота си. Заедно сме от както се помня, преминали сме през много неща отново заедно и не мога да си представя, че някъде има някой по-подходящ за мен. Той е моята половинка, щастие и любов. Обичам го ужасно много и дори след толкова година мога да кажа, че съм влюбена в него. Той ми е смисъл! И най-хубавото нещо е, че от огромната ни любов се роди живот!  heart
Любовта към детето е най-красивото нещо за мен!  heart Необяснима е! Никога не мога да я сравня с любовта към родители, още по-малко с любов към роднини. С любов към половинката също не искам да я сравнявам, място в сърцето си имам и за двамата!  heart Когато бях бременна една приятелка ме успокояваше да не се притеснявам, защото когато родя няма да си заобичам детето веднага. А аз го обичах още докато растеше в мен. По-късно сама си отговарям на това, че може би е имала предвид, че с времето любовта става още по-голяма, чак ти се струва, че в началото дори не си го обичала. Всеки ден любовта расте! Нооо...Всеки обича по различен начин. Аз бих искала да имаме второ дете. Бременността ми беше много хубав и щастлив период, разбира се, винаги е възможно да не е толкова прекрасна. Бих преживяла пак раждането, макар че не беше леко. А пък кърменето ми е най-хубавото и смислено нещо!   heart
Не веднъж съм казвала, че за мен семейството е най-важното нещо. Родена съм за семейство. Затова гледам до го ценя. Затова и не се чувствам най-щастлива, когато имам време да чета или да се лакирам, предпочитам да прекарам време с тях. И да сме щастливи заедно . Винаги бих избрала да си поговоря с ММ( защото това ми липсва най-много), вместо да гледам филм.
Мъжа ми съм го избирала аз, имала съм възможност да избера друг, но не съм го направила и смея да твърдя, че най-добрият ми избор . А детето ни е "даденост", смисъл, че не сме избирали как да изглежда, какъв характер да има и т.н., но въпреки това е най-хубавото ни нещо. И много се радвам, че с ММ имаме еднакво отношение към семейството.
Не всичко е цветя и рози, но почти всеки родител би казал, че си заслужава (и казвам почти, защото винаги има изключение).Има трудни дни, седмици и дори месеци, но всичко си заслужава за щастието на твоето щастие. Има ужасно много напрежение, нерви понякога и безсилие, но щом ти се усмихне разбираш, че си заслужава. И аз имам периоди, в които се чувствам сама, не се харесвам или просто искам да вляза в банята и да се къпя един час, но после си давам сметка, че това няма да ме направи по-щастлива.
Ей, сега го гледам как спи до мен и се разстапям от любов.  heart Често го следя, наблюдавам го и му се възхищавам колко ми е прекрасен. Всяко негово постижение ни прави горди, всяка усмивка е и наша усмивка. А колко пъти седя и се чудя как може да го обичам толкова и отговор не намирам!  heart heart heart

Много още мога да изпиша и все за това колко е хубаво да имаш дете. Засега спирам до тук.

Добро утро казах ли ...
Активен
Bube
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 487



Моят сватбен албум

« Отговор #154 -: октомври 12, 2018, 08:15:01 »

Добро утро! Последните дни ми се налага да ставам рано заради университета и това хич не ми се нрави... по-ползотворна съм следобед.

Харесват ми последните ви коментари  heart Миме, добре си го казала, че човек има място в сърцето си за много любов smile

Киви, така си мисля и аз, че с децата би трябвало да се увеличи и любовта и един към друг, защото се отключва ново ниво, получава се още една свързваща нишка.

Но за едно не съм съгласна, че родителите обичат повече децата си, отколкото те тях. Искате да кажете, например, че за вас е нормално майка ви да ви дава повече любов, отколкото вие на нея, или пък че е нормално да обичате детето си, повече отколкото то ще обича вас?
(знам, че това не са домати, за да го измерим на кантар и не искам да засегна никого с тези въпроси, просто си разсъждавам  Wink )
Активен
Alichka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 3214



« Отговор #155 -: октомври 12, 2018, 08:20:27 »

О, Бубе, съвсем не е така! Препоръчвам дете. Препоръчвам даже две деца. good Мен мисълта за още една бременност и раждане си ме ужасяваше. Обаче рискът си струваше - имах прекрасна бременност. Дребният ме радва, каката ме радва. Единият помага на другия и обратно. Тук вече е и въпрос на възпитание и се старая да им създавам връзка.
Що се отнася просто до второто дете - не се чудиш за глупости, над които си разсъждавал с първото (студено ли му е, топло ли му е, пъпчето, крустите, повръщането, яде ли, не яде ли...).  Аз като родител се чувствам много по-пълноценен човек. Виждам, че с първото не съм била престъпно небрежна или майка-орлица. Виждам себе си отстрани, че дори и някой тогава да ме е разколебал с първото дете дали съм добра майка, сега си давам сметка, че място за такова колебание няма. Постъпвала съм така и дали е правилно или не - само аз имам право да се съдя. Осъзнавам, че не съм си пропиляла времето с първото дете. АЗ съм казвала в нашата тема - покрай малкия ми изникват спомени с каката, които бяха много надълбоко, а са хубави спомени и трябва да са ми подръка Wink Много по-уверена съм, много по-лесно взимам решение... И всичко в този дух!
Не искам някой да ми отглежда децата. Чужда помощ обаче не отказвам, ако има такава smile

Иначе за чувството да си човек - нашето бягство е в София. Кумците нямат още мераци за дета. Обаче деца не им пречат. Свикнали са покрай племениците им. Отделно те имат голямо куче - т.е. живо същество, за което да се грижат, а не да лежат и п*рдят до 12 ч на обяд.
Аз много съм мислила над това дали се раждаш егоист, дали те възпитават като такъв или сам ставаш. Има хора, които имат деца, но са супер егоисти. Засипват детето със скъпи вещи и прищявки, но не дават и частица от личностната свобода. Има други, които нямат деца, но са готови да балансират себе си в полза на другиго. Доколко е важно да се вкопчиш в 10-те си процента или там колкото си си предопределил? На консултацията имаше майка, която стоеше отвън. Дядото влезе с детето. Детето не ходеше, защото много си блъскало главата и те го оставяли само и единствено в кошарата. Сестрата обясни, че блъскането на главата е от скука (хората, които са имали куче, знаят защо си гонят опашката). Дядото се изсмя. pardon Майката просто стоеше отстрани и не взе участие shok
Та така - любовта към себе си, към половинката и към децата са различни, но правят едно цяло. Това е като да се пита кое дете си обичаш повече. Въпрос недоразумение! crazy Няма как да отделиш едното от другото, защото те заедно правят картинката.
И ако има как, докато децата ми са малки, ще съм си вкъщи и хич няма да ме блазни идеята за кариера. Имам достатъчно хобита, които да ме държат жива, а не да ме превърнат в пижаместо чудовище.


И... Честит Рожден ден, Еми! Да си здрава, щастлива, цветна, интересна, много вдъхновена и вдъхновяваща give_rose CHEERS Birthday Party time
Активен
Bube
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 487



Моят сватбен албум

« Отговор #156 -: октомври 12, 2018, 08:28:43 »

Може би вчера все пак не съм обяснила толкова добре, колкото си мислех за процентите - имах ги предвид не като време дори, а че с огромен приоритет ми е семейството пред личността. Т.е. имам нужда да давам любов, за да съм щастлива. Но, ако нямах никакви постижения извън семейството (тук вече всеки има различни очаквания и изисквания към себе си), нямаше да мога да я давам тая любов, защото щях да съм обременена от друго.

Активен
pandapanda
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1848



Моят сватбен албум

« Отговор #157 -: октомври 12, 2018, 08:30:49 »

Активен
pandapanda
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1848



Моят сватбен албум

« Отговор #158 -: октомври 12, 2018, 08:37:01 »

Еми, честит рожден ден! Страхотна си!

Преди октомври беше всеки ден рожден ден тук, ама спряха да пишат.

Бубе, най-много обичаш детето, това е. Майка ти е супер като помага и не толкова супер като се опитва да му даде шоколад. А и като имат внуче, не си ти вече слънчицето. А докато са здрави и прави, дай Боже, въобще не ги мислиш, колкото мислиш детето. Нали си чувала, майчина любов, няма друго такова нещо.
Активен
emmmmmy
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4265



Моят сватбен албум

« Отговор #159 -: октомври 12, 2018, 08:53:47 »

Благодаря ви give_rose
Бубето разсъждава мн добре в последния си пост. Дотолкова са ми важни 10%, доколкото като ги нямам, съм обременена и нямам какво да дам на ближния. Празен съд ( свободолюбив при това ) какво да сипе на другите?  give_rose
Активен
Vivi20
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 790



« Отговор #160 -: октомври 12, 2018, 09:53:11 »



Честит рожден ден Еми! Весел и безгрижен празник днес ти желая. smile
Активен
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #161 -: октомври 12, 2018, 10:06:39 »

Но за едно не съм съгласна, че родителите обичат повече децата си, отколкото те тях. Искате да кажете, например, че за вас е нормално майка ви да ви дава повече любов, отколкото вие на нея, или пък че е нормално да обичате детето си, повече отколкото то ще обича вас?
(знам, че това не са домати, за да го измерим на кантар и не искам да засегна никого с тези въпроси, просто си разсъждавам  Wink )
Е точно това е разликата във видовете любов  Wink Никога не си задаваш въпроса колко те обича детето ти или кое дете те обича повече. Първо, няма как да знаеш отговора, второ, това изобщо не определя отношението ти към него и дали ще спреш да го обичаш. То е там, в сърцето ти, абсолютно безпрекословно.
И пак се връщам към думите на героя от онзи филм на Еми: "Най- ужасният ден в живота ти е, когато детето се роди, защото нищо вече не е като преди. Но с времето децата порастват и се оказва, че това са най- прекрасните хора, които си срещал по земния си път." При жените, благодарение на хормоните, някак "ужасът" се осъзнава постепенно и не е толкова стряскаща промяната, но останалото важи с пълна сила. smile
ЧРД на Еми и от мен! heart heart heart
Активен
ratatui
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1980


Моят сватбен албум

« Отговор #162 -: октомври 12, 2018, 12:56:39 »

Еми, честит рожден ден! Бъди жива и здрава, желая ти много време само за теб, когато си поискаш!
Бубе, аз чак като родих разбирам нашите колко са ме обичали (сега аз съм на заден план, друг е номер едно в сърцата на всички  girl_wink). Панда е права, няма друга такава като майчината любов, обичаш всички по много, обаче винаги детето е на първо място.
Аз съм единствено дете, по природа съм егоист, особено за внимание от близките. Като малка само ходеха и питах нашите "мамо, ти мен или тате обичаш повече" и после обратното, винаги ми се казваше че аз съм най-Любомиров и обичано дете, но те си се обичат по друг начин. Тогава не го разбирах, сега вече знам какво са имали в предвид.

Ние днес ударно си отвисяхме при лл. Ники както уж се оправяш, много взе да кашля, дави се, даже снощи по върна от кашля е. Та днес 3часа пред кабинета, ама каза че най-страшното е минало и бавно, славно ще вървим към оправяне. Дано се оправи, иска ми се да се зарадва на рождения си ден, а и не искам да го отменям.
Активен
Alichka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 3214



« Отговор #163 -: октомври 12, 2018, 13:32:02 »

А, Рат, ще ме извиняваш Wink Майка е едно дете и е възпитавана като егоист - на нея първо да се сипе, че да е най-доброто, без кора по хляба и тн. Аз също съм едно дете, ама дали от възпитание, дали от времена и нрави, не бих казала, че съм толкова крайна егоистка. Темпераментът също е от значение, защото не съм холерик, макар на моменти да ми се иска, за да мога качествено да извивам вратове. Така като малка имам чувство, че бях смушена и ми беше неудобно да искам и отстоявам. Научих се по трудния начин да си защитавам моето.
А за децата и егоизма - имам чувство, че тяхната поява само подсилва ефекта отпреди това какви сме били.
Бубе, добре го обясни, да. Баланс му е майката, ама в напрегнато ежедневие много трудно човек може да смята и тегли черта кое в кой момент е по-важно. pardon

Рат, изписаха ли ви поне нещо да облекчи кашлицата? Това ми е един от най-неприятните симптоми nea - влачи се по цял месец.
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #164 -: октомври 12, 2018, 13:48:28 »

Обичаш и родителите си, естествено, но точно, заради това е казано, че майчината любов е нещо несравнимо с никоя друга любов. И майките ни предполагам ни обичат много, и точно, както някой писа, след раждането разбрах какво е да си майка, да обичаш, нуждите на някой да са винаги на първо място..Разбрах какво са правили за нас и как ни обичат нашите родители. И някак започнах да го оценявам. Детето е Парченце от сърцето ти, което живее извън теб!!!  heart

Еми, ЧРД! Желая ти не 10, а 20% за теб, щом толкова ги искаш!  give_rose

Рат, да се стяга Ники, че рд идва.  smile

И ние ходихме на преглед при дерматолог. Ех, много човечна жена. Ако имаше повече като нея щеше да е супер.
Активен
Страници: 1 ... 9 10 [11] 12 13 ... 25   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines