Първоаприлско-Великденска тема!

[магито]

Нищо не мисля аз.Не гледам телвизия и ми дойде много добре.

За имотите ще ви кажа например, че чичо ми и леля ми си продадоха апартамнета тук в Бг и си купиха къща в Англия и им падна драстично заема, защото имаха първоначално вноска, която не беше никак ниска.

Има и друго, ние знаем че ако се пенсионираме с нашите пенсии наем не можем да плащаме.А и имота за нас значи сигурност.

[Alichka]

Бубе, честито! Бъди винаги толкова  вдъхновена!

Никой не ще да им живее с овцете под дьжда.

Е, това е уникално  Имам нужда да чета нещо такова и да се хиля тъпо.
Стана ми криво днес. Не ми обръщайте внимание!
Тук цените наем/инвестиция на средства се определя и от народопсихология. Вързани сме с роднините, колкото и понякога да не го искаме.  Отделно цели поколения са наливали средства за младите"да има къде да живеят". Отделно и одържавяването, което още много хора помнят от личен опит, отделно борбата за собствена държава, която борба ни е основен урок от училище.
Две мои колежки от университета имаха жилища в София. На едната родителите са го купили с идея, че синът им, а после и дъщеря им ще учат там. Факт! На другата - родителите са видели, че децата им нямат шанс да се върнат по родните места в близкото бъдеще. Така са дали първоначален тласък за развитието им в големия град.
Инвестиции в жилище и инвестиции в имот не се припокриват. Тук например има хора-рентиери. Не им е зле!
По закон квартирантите имат много добра защита. Затова от общинско жилище много малко хора се махат. Обаче точно това е причината за масова липса на официални договорни отношения и регистрация на наемодателите.
Новите комплекси тук си имат кодово наименование: каубойска среща! Строят се мастодонти с безумен брой малки апартаменти с идея за под наем. Идват хора не само от селата, ами масово се виждат коли с кърджалийски, смолянски, хасковски и пазарджишки регистрации. До свекърите има поляна с идея да се прави училище. Е, вече е продадена за пореден гореописан комплекс! Училището е било стара идея, но все още имаше нужда ако не от него, то от градина/ ясла... Вече големите квартални улици ще станат паркинги.
От историята със Слави съм много далеч. Подочух нещо, ама ми мина покрай ушите.

[svekarva]

Хихи, спря ни интернетът и писах офлайн. Гледам дошли вече сума отговори, които припокриват моя в различните му аспекти. Обаче пък ще си го пусна, зер време съм губила по него.
Бубе, с гордост да си ползваш тапията по предназначение, радост и пари да ти носи!
Ето писаното, може и да не се чете де
Едно е в България, друго е в чужбина, дали ще е под наем или ще е лично.
Повтарям, че нямам твърдо мнение по въпроса, а само размишлявам. Да, сигурно ще се окаже, че няма смисъл да купуваш "един път" голямо жилище, защото не знаеш как ще ти се развие  животът, дали ще имаш работа в същия град, дали ще можеш да си изплащаш вноските, дали локацията е подходяща за деца в училищна възраст и най- важното, дали ще можеш да го продадеш без големи загуби. Тенденцията децата да не живеят с родителите си е трайна, така че голямата квадратура "во веки веков" е безсмислена, защото в един определен период са нужни живи пари, а не да се влагат по поддръжка на жилище.
Фани, това не те касае, ти искаш да затваряш налични пари. 
Отделянето на децата и все по- голямото им желание за независимост и нетърпимост към по- възрастните от друга страна ще промени и родителите. Трябва да мислим как и къде ще живеем без да тежим финансово, физически и психически. Колкото и голяма да е една пенсия, за нашата действителност не стига за сносен старчески дом. Първата вълна на старци с деца емигранти вече се усеща, а ние си затваряме очите и твърдо забиваме крак, че няма да идем в дом. Невъзможно е и да намериш читав човек да те гледа, защото тези, които биха го правили са отдавна по чужбина за повече пари. С две думи, неприятна тема в перспектива, която обаче не бива да не се взима предвид при покупка на жилище.
На този акъл и хал, бих сложила като първо жилището да е продаваемо и на второ, да не влагам целия си живот, труд и любов в него.

[магито]

Свекърва така е.Наши близки заминаха, техните родители починаха в старчески домове.Да децата им плащаха всичко по около 700-800лв на месец беше престоя в дома.Това е алтернативата, другата да чакаш някой да те гледа, абсурд.Но хората бяха зле и ги настаниха там след като не можеха сами да се оправят.Другия вариант сам в къщи, с някоя гледачка дето нито я знаеш нито си я чувал не върви.Виждала съм потресаващи случаи.

[cvete_78]

Скоро с моя позната водихме същия разговор.Под наем или в собствено жилище.Синът й и заявил,че няма да си купува жилище при положение,че целия свят живее под наем.Обаче тя се моли да си намери умна спътница,която да го убеди ,че в България това няма как да се случи.По време на студентството се нагледах и наживях в какви ли не места,някои от тях бях превърнала в дом други така и не успях.Сега сме закотвени тук точно поради генералната причина ,че имаме жилище.Аз лични се чувствам като звяр в клетка и се успокоявам с това,че не е за постоянно.Аз бързо се адаптирам и успявам добре да се впиша във всякаква среда,ноММ не.
Бубе,пожелавам ти успешен професионален път,дано винаги си удовлетворена от това с което си се захванала.

[bulche91]

Е добре де, Булче в какво да инвестираме тогава? Мислим и за бъдещето на децата - ако искат да продават, ако искат да жияеят в тях. Трябева да инвестираме в нещо няколкото хилядарки, които спестяваме за месец. Няма да е това лято, но другото със сигурност трябва да измислим нещо.  Какво мислите за Слави и "неразбирателствата" му с БТВ?

В най-добрия случай в банките и да си обираш лихвите и в самите деца да инвестираш, образование, емоции, екскурзии. За деца пари в имоти не мисля да инвестирам, безсмислено ми се вижда, като си завършат и си намерят работа да се оправят

Слави си прави ПР на гърба на нас, мисля да го подмина и да не чета нищо свързано с него, ужасно противен идивид ми е.

Мари точно, ето при вас почти никой не купува, чичо ми в Германия 40 години са под наем, като ве едното жилище 30 години живя, решиха да строят фабрики на местата на блоковете, иначе още щяха там да си са. Къде тая сигурност тук в наемодатели?

[alexandrova_90]

Да инвестираш пари в българска банка, за да обираш лихвите си е виц

За инвестицията в обучение на децата, екскурзии и тн 

[svekarva]

В най-добрия случай в банките и да си обираш лихвите

Да, съгласна съм, там рискът е най- малък
Това пък ми напомня за онази реклама, дето бабата пита дядото какво ще прави с парите, ако спечели от лотария. "Ще дам на децата!" казва, пък си се представя в гъзарска кола, обкръжен от мацки. "Ами ти?" "И аз същото", отвръща бабата, пък си се представя на мотор, а около нея - брадати рокери.

[bulche91]

То това с банките си е виц, но си е факт ако е надеждно да го правиш. И в САЩ добре им вървеше с деривациите в инвестиционните фондове, много хубави пенсии си взимаха, но те точно в недвижимите имоти се въртяха парите, което си е отново риск. Когато няма индустрия , която да произвежда а само изкуствено създаден пазар, така се получава. Но да, най-добре е в себе си и децата да инвестираш, моите родители винаги са били на това мнение, наследството не създава чувство за удолетвореност, чувство че си постигнал нещо, приема се за даденост и не се оценява толкова добре колкото ако едно дете само е постигнало успеха си.

[lolitkabg]

Ех,ако можех да му набия на ММ в главата размислите на Булчето,щеше да си живея в приказка и да си вея д.пето по екскурзии Ама нъцки..Толкова му е закостеняло мисленето,че 'трябва нещо на децата да оставим' , че ме побърква психически....Това си е живот с стрес...Детето още не знае къде му е носът,той мисли как да и купим апартамен в София    За образованието съм напълно съгласна,че от сега трябва да се заделят пари ( ако е възможно изобщо това),но за жилище да мисля за едно пеленаче,е идва ми в повече...Но на него от родителите му е останало това мислене,че всичко трябва да се влага в имоти....И сега какво се случва??? На три апартамента в София и една фамилна къща,ние живеем в Петрич,само и само да сме далече от свекърите...А да не говорим,че детството му е  направо ограбено и закътано в една мизерна панелка ,без ток и парно,за да има пари за нов апартамент   И дори днес той не осъзнава,че това е било огромна грешка...Никога не е бил на море семейно,или планина...или е празнувал РД,,,или си е канил гости,,,,И всичко заради пусти имоти,които сега никой не ги ще.Та варианта живей си под наем и си гледай живота ми се вижда много добра инвестиция,обачеееее да имам едно сигурно етажче на село,за старини да не преча на децата.Пък спомените да се трупат в "банковата сметка" 
   Бубе,честито...трябва да има повече млади хора,като теб

[alexandrova_90]

Моите родители ще ми оставят прекрасна къща, но винаги са инвестирали много в мен, в образованието ми и в това да обиколя местата, които съм искала, да ходя на лагерите, които съм искала.. Яд ме е само, че същевременно инвестираха много пари в селото, където живееха родителите на баща ми и като бях малка, вместо да ходим на екскурзия тримата, ние всяка събота и неделя ходехме на село, което е на 90км в едната посока.. Пръскаха се куп пари за ремонти и се инвестираше, а сега пустее.. И те го осъзнават и знаят, каква грешка са допуснали.. Да пътували сме достатъчно, особено аз, но можеше да отделят много повече в тази насока, а не да хвърлят пари на вятъра..

Не ме разбирайте грешно и аз си държа парите в банка, простото защото не искам да ми стоят в нас.. Но далеч не смятам, че печеля от банката.. Правим си взаимна услуга с нея

[bulche91]

Причина номер 1 да не си купя вила е това Тони. Заробяваш не малко пари, вързваш се за едно място, вместо уикенда да почиваш си там за да изчистиш оправиш и докато дойде време да почиваш пак си обратно на работа. То пак ми е съвет от преподавател по финансии никога да не си заробяваме парите във ваканционно жилище, особено на морето, печалбата е сезонна и ако с целогодишен наем ти трябват 17 години не знам колко ще е с морски имот, сигурно 10+, макър че там печалбата на месец е по-висока от един наем, ама пак не можеш за 3 месеца да докараш 12 месечен наем... личи ли си днес че правя годишни презичисления на бюджета а?  

[svekarva]

Да, личи си Писането ти тук е временно откъсване, за концентрация, вместо оцветяване на книжка.
Аз пък имам други дертове и така се разконцентрирам от взиране в тях

[alexandrova_90]

Аз пък снощи заради гости в последната минута, не можах да започна с оцветяването.. Искам да пиша и в тефтера от Никол, който пазя за специални случаи, а не искам да драскам просто, каквото ми хрумне.. Днес пак сме с гости + аз на рожден ден.. Искам да нямам ангажименти и да си бездействам 

[Marri]

Да инвестираме в себе си и децата си е нещо, на което те първа ще се учим, много дълбоко е залегнато това, че трябва имот да имаш и някакви спестявания. Макар че сега като разсъждавам какво се случи и как всички се заробиха с кредити..., за спестяване и дума не може да става...

Булче, има си предимства да си собственик на имот тук. Лихвите по кредитите са много ниски, понякога и 1%, просто има много финансов ресурс. Въпреки всичко със спестявания от заплата ти стига да платиш самоучастие 20%, да си покриеш разходите по нанасянето и започваш мирно и кротко да плащаш месечни вноски, които са само лихва, не и главница, и другите разходи за имота да си покриеш и това е.
На практика имотите са на банките и в повечето случаи не стават никога собственост на кредитополучателите.
Но има и друго. Имотите тук наистина се капитализират. Така че след 10 години например(след придобиването на жилището) се прави преоценка на имота и банката предлага да доплати на собственика разликата в пазарната стойност на имота, т.е в един момент се оказваш с +10% от стойността на жилището , кеш, в банкова сметка, срещу нищожно увеличение на месечните вноски по кредита. Можеш да ползваш сумата за реновиране на жилището, което допълнително вдига стойността му или пък да ги ползваш за каквото си решиш.

Огромното неудобство е, че си локализиран като място, което е голям риск от гледна точка на работата. Фирми фалират и тук и ако си професионалист с изисквания, трябва да си мобилен.

cvete_78, от тази измамна сигурност на собственото жилище, майка ми си провали професионалният и личен живот като избра да прекара живота си в собствен имот, в малко населено място.