Февруари топлота и обич

[svekarva]

Хехе, покрай вашите коментари вече няколко пъти гледам Вайшата. И колкото повече гледам, толкова повече ми харесва. Свирчо не съм сигурна дали ще го помня след два дни, но магьосническото въртене на спиралата в очите на момата и покрай нея закривените като безкрайност форми, няма как да не ми "бръкнат" в душата и да ме сепнат, ако взема да залитам по миналото или да се плаша от бъдещето. Също ми напомня някак и историята на Ванга... Лоли, философски погледнато, любовта не е основен двигател на живота, няма как да и съедини очите.
Миленка младоженка, интересно ми е да чуя твоето мнение за филма. Ти си най- изявеният сред нас човек на изкуството и сигурно виждаш различно и смисъла и рисунките.
Еми, Наде, как го виждате като психолози? Мари, ти имаш поглед на естет, какво ще кажеш?
Ей, изписах днес клавиатурата. Имам си истински дертове и уж да си ги гоня от главата, си създавам разни други размисли

[Alichka]

Сега виждам и един друг прочит. И в двата филма иде реч за проблемни деца. В американското - това дете си е грижа на неговата майка и на никой друг. При нас по балкански се изреждат куцо, кьораво и сакато акъл да дават и само в раната на майката да чоплят.
 Е, няма как да не се сетим за Ванга.
Не мога да кажа кое ми харесва повече. Прекалено са различни! Едното ме кара да търся смисъла, а другото просто ме усмихва. Анимациите на Пиксар са ми от любимите. Уж за деца, но винаги имат едно намигване към възрастните, които гледат филма. Много им е интересно чувството за хумор.

[always_and_forever]

Чакам Малчо да се събуди да яде, защото тъкмо ще заспя и ще огладнее, както обича да прави, а вече ми се спи.
И викам да драсна две изречения да се разсъня малко.


Не разбрах кой е Свирчо, ама ми се въртят разни мисли в главата по този повод. 

Какъв е този гаф на Оскарите, че изпуснах клюката?


Бубе, като те чета ми напомняш на мен, когато бях млада и безгрижна.  Покрай подготовката на сватбата и след това, после по време на бременността. Не знам защо така, ама ми е мило като си спомням как си споделях ежедневието тук.
За другото - и аз мисля, че не трябва да се тормозиш вече. Шансове си дала, но когато отсреща не получаваш нищо, просто няма смисъл.
Не помня дали съм споделяла, но ние сме много разочаровани от нашите кумове. Виждаме се от дъжд на вятър, не се чуваме често, да не кажа въобще. Никога не са се обадили да попитат просто как е малкият дори. Изобщо нямам думи. С други очаквания бяхме, но неоправдано. Просто уж ни бяха най-близки, но и при организацията на сватбата не се впечатляваха много, освен какво ще облекат и как ще измислят кумската реч. Яд ме е за някои неща, но няма какво да се направи. Всеки си живее живота и това е.
Тази година те ще правят сватба и нито имаме покани още, нито казват кой ще им кумува, нищо. Пълно разочарование!

За училището и възпитанието много мога да напиша, но ме е яд на всичко, което се случва. Яд ме е на пълната анархия, която цари. Яд ме е, че масово учениците нямат желание да се образоват и ходят на "даскало", защото нямат друг избор. Яд ме е и защото има и учите, които са се примирили с това и не правят нищо по въпроса. В университета се влиза с 3-ка и само, който не се е записал, той не е завършил. После същият тоя с невероятен късмет си намира мечтаната работа. Образованието ни е под всякаква критика. Възпитанието същата работа. Който си няма акъл в главата и с канче да му го наливаш, нищо няма да излезе.