Февруари топлота и обич

[pandapanda]

"С течение на времето се хваща "цаката на личната им мотивация" и само това води до някакъв резултат."

Точно това имам предвид. Със служебните деца го открих. На тях двамата са им много различни. И като се провинят имам различно отношение и странното е, че разбират и двамата защо е така.

[marta_kalpazanka]

И аз много  говоря,  но баща им като каже нещо и вече е свършено.
Както казваше един познат " говоря си да си проветрявам устата"
Вчера обеснявам на ММ за изцепките на Ива и последващите резултати и той недоразбрсл ми казва, че не съм била права.Лелее, като подпалих, той ми казва
 Може ли да кажа нещо
Аз: Не
Той: Еми да затворим тогава и аз да си пусна радиото

Тони, на Стамболийски е Пчелата.

Мари,  и за нас почти нищо не остава, ако опиташ докато той яде неговото добре, ако не, да си .

Свекърва 

И аз се успокоявам като Мари.Но теб те разбирам, че трудно ще го приемеш.
За патета и аз май за първи път я чувам.

На дребният нещо му се беше венеца, ще вземе да ме изненада с някой зъб.Пък аз преди 10 месец не го чаках

[lolitkabg]

Маги,да ти е жива и здрава рожденничката и много да ви радва и да ви се радва  
 Наде,стискам палци
Свекърва,напълно те разбирам как се чувстваш,макар и да не виждам нещата от майчина гледна точна.Много е трудно.Аз седем години не пропусках статия,информация и де що изнамеря четиво ,с надеждата да има вратичка и начин да се прибере и да го видим.Не можех да се примиря с факта,че ще продължим живота си така -разделени.Всеки Май месец беше кошмар,след като видим отрицателния резултат.Плачехме с дни цялото семейство.Всеки негов рожден ден се празнуваше с всички роднини,той седнал пред Скайпа,скриващ сълзите си ( нали е мъж) и опитващ се да се държи мъжки и да не ни тревожи,но сърцето му беше в гърлото.Спомням си как всяка Коледа слагахме и за него прибори и чаша на масата,слагахме и лап топа и се правехме на много щастливи.А веднага ,като затворим ,се затваряхме всеки по стаите си и плачехме до сутринта...Такива ни бяха празниците,делниците не по малко тежки.Пропуснахме израстването му като мъж,пропуснахме дипломирането му,сватбата му,раждането на синът му и всеки момент ,в който е имал нужда от подкрепа.Първата година спеше на пода,защото нямаше пари за легло,а трябваше да плаща семестър.Работеше на три работи,едната на паркинг на -30 градуса.И за да не му замръзва кръвта, му даваха специални хапчета.Вечер не спях,а му правех компания в промеждутъка на няколко коли,защото усештах,че тогава му беше най-тежко.Разказвах му глупави случки от ежедневието,само за да го разсмея,въпреки,че душата ми крещеше.За седем години веднъж не се оплака,не каза,че му е тежко,не каза,че не издържа.Само стискаше зъби -ден да мине,друг да дойде.Гледахме да го щадим,не го занимавахме с нашите проблеми,спестявахме му лошите събития и се усмихвахме.Толкова добре изучих изкуството на фалшивата усмивка,че дори в един момент имах чувството,че ще ми замръзне лицето.
Завърши колежа,записа специализация и като на филм се сбъдна американската мечта.Предложиха му работа -в най-желаната компания,а работеше чистач в нея.Самият шеф го беше забелязал.Не можеше да повярва на късмета си,най-после и на него да се случи нещо хубаво.Записа отново да учи,повишиха го,после още веднъж и още веднъж.Сега управлява цял отдел  машинни инжинери.Той е рекордно младият там.Постигна уважение,за което дори не си беше мечтал...И когато беше на върха на израстването си,се влюби...Ама истински,шеметно,бързо и както той казва,за цял живот.Тогава дойде и надеждата,че някога пак ще го видим.За щастие снахата е вече американска гражданка,та така получи и той шанс за гражданство.Вчера беше интервюто,служителката в консулството много ги е харесала и накрая му казала: "Момче,спокойно,всичко е минало.Сега бъди спокоен,радвай се на детенцето и добре дошъл тук,този път ,като пълноправен американски гражданин." Снахата каза,че после на паркинга за първи път го е видяла истински щастлив и спокоен.Седели в колата доста дълго,той само прегръщал малкия и се усмихвал. Като ми звънна от вълнение успя да каже само: Како,чакай ме там където ме остави,идвам си    И въпреки,че са минали цели седем години,помня този момент,помня всяка секунда,помня как го прегръщах и знаех,че няма да го видя скоро,помня как се изкачи по ескалатора и не се обърна,за да не видим,че плаче.В ръката си стискаше част от дървото в двора,и до днес го пази още.Обеща да го даде на Данте ,като порасне,,,Обеща и да се върне и сега вече може да спази обещанието си.
 Стискам палци за синът ти с цялото си сърце.Знам,че понякога не разбираме трудностите в живота,,,но може това завръщане да е за хубаво.Да се влюби в правилното момиче и да заминат заедно.Знам само,че човек не трябва да спира да вярва Щастието идва,макар и закъсняло...
  Сега очаквам с нетърпение нашата  закъсняла"Коледа"

[магито]

Лоли, душа, разрева ме!

[alexandrova_90]

Постът на Лоли ме ....... Стигнах до "...затваряхме по стаите и плачехме сами" и сълзите закапаха!!!.. Добре, че съм сама в офиса, но не искам да рискувам да влезе някой.. Ще го чета после.. Не знам, какво преживявате, защото нямам близки роднини толкова далече (всички са на този континент и връзката с тях е далеч по-лесна), но искрено ви съчувствам..    

[bulche91]

Лолиии и мен 

[pandapanda]

Аз си казах - за това си останах тук   Радвам се за щастливата развръзка, Лоли. Аз нямам роднини никъде извън България, и само ти съчувствам, вероятно не разбирам.

[Marri]

Лоли, не знам дали историята е много трогателна или аз съм много чувствителна напоследък, но искам да ти кажа, че думите ти ме разплакаха, макар и историята да е с щастлив край.

Може би, защото си спомних, че една мразовита сутрин сестра ми ме изпращаше по същият начин и си спомних, всичко което ѝ беше изписано на лицето и всички мисли, които ми се въртяха в главата и как не се видяхме почти четири години...



ЕДИТ: Явно не само аз съм ревлива днес.

[alexandrova_90]

Свекс, не мога да гледам клипа, но поне се радвам, че винаги имам какво да разказвам.. Не мисля, че "драмоманията" ме тегли към пътуване (поне от прочетеното Иначе и моите кумци ли се казват.. Все забравям.. Двойката, на която кумувахме с Илиян, отпразнуваха края на любовта и възможността да се понасят един друг, с 14-дневен престои в РЮА  
Може би Африканските дестинации теглят при разрив в отношенията   Дано не ни се доходи скоро там

Въпреки, е бих видяла Занзибар и аз.. Ще кажа на Илиян да ме прати сама  
Интересно ми е да видя идеите за 14-ти  

ОФ, ТО ДРОМО ПИШЕЛО.. не, не става 1000 неща едновременно, че накрая нито едно не е като хората  

[always_and_forever]

Лоли, разплака и мен!

[Feribotka]

Ох, мислех днес само да чета, ама на Лоли постът много ме разчувства  И аз имам братче, не мога да кажа, че отношенията ни винаги са били добри, но не мога да си представя живота без него...

[svekarva]

Лоли, така и предположих, защото още не е минало тегленето за тази година.
Нашата история е съвсем друга, те никога не са били извън закона и всяка година се връщаха за по 2-3 месеца, докато учеха, а сега за толкова, колкото отпуска имат. То и затова не съм страдала, когато ги изпращах. Не повече от 20- 30 души от Източна Европа годишно успяват да получат пълна стипендия, та повече бях горда и щастлива от постиженията им, отколкото да тъгувам.
Без значение, какво и как, тежко е когато усилията на някого отиват по дяволите, ей така, от нищото, по волята на един жребий
В крайна сметка, всички, които отиват в Америка знаят, че оставането им там е чист хазарт, ама пусто Надежда умира последна.
Та в никакъв случай не искам да помрача радостта ти, завиждам, както завиждам на всеки изтъркал талонче с печалба от 1 000 000 .

[Marri]

Съдби има всякакви. Имам колежка от университета, много добра приятелка, която произхожда от обикновено семейство, без възможности и когато беше втори курс за първи път замина лятото като студен да работи в Щатите. Ходи след това още веднъж. Беше си подала документи за зелена карта, но не го обмисляше като сериозна опция. С парите спестени от тези две лета, където работеше като повечето студенти по n-часове, успя да си плати две години магистратура в лондонски университет, в Солун, плюс престоя си там.
След което се прибра в България и реши, че във Варна(откъдето е) няма да намери нужната реализация и просто се премести в София и започна да търси работа. Започна в банка(такава е и специалността ѝ) и с годините, смени няколко банки и позиции, между временно беше изтеглена за зелена карта, но тя отказа. Прекалено много беше инвестирала в себе си и позициите си. Към днешна дата не мисля, че съжалява. На много висока пост е в много известна и голяма банка, има още две магистратури, доказала се е многократно, финансово обезпечена е, наскоро ѝ се роди бебче.
Та както започнах, всеки с късметът си.

[roumyana]

 Лоли и мен много ме развълнува, обичам истории с истинска обич и чувства. Ужасно трудно ми се струва на мен и за човека , който е навън и за близките му.
 Аз лично никога не съм искала да живея другаде и ми е донякъде непонятно.  Първо смятам , че е ненужен стрес новата обстановка, различна култура и работа, второ -лишаваш се от семейство и приятели, все неща , които те правят щастлив. Смятам, че човек е най -щастлив там, където е роден. Дори и за учене не съм се замисляла никога, макар че много от моите съученици заминаха да учат в чужбина.  Мъжът ми също е бил на моето мнение (ние сме съучиници) . Сега понякога ми казва , че ще пратим децата да учат в чужбина, еее полудявам, аз не искам това. Ако го е искал да беше казал да ходим да живеем в чужбина. Не желая да се деля от децата ми. Искам да съм винаги близо до тях . Не знам , сложно нещо е живота.  Но като се срещам с моите съученици по Коледа не ми изглеждат много щастливи, колкото и да са успели и на хубави позиции , все нещо им липсва, дори и да не го признават.

[Alichka]

Аз не познавам човек, който да няма близък на сърцето в чужбина. Точно затова и толкова емоционално всички приемаме разказа на Лоли. Една от най-близките ми приятелки е в Щатите. Хем се радвам, че създаде семейство и е установена там, хем на скайп усещам болката й. Имам и близки, приятели, познати, роднини отсам Океана. И пак е много емоционално всеки път, когато се чуем или видим.
Аз съм едно дете и затова никога не ми е минавало през ума да замина някъде трайно. Ето сега чакам второ дете и се надявам поне децата ми да не се делят на хиляди километри. Това може би е още по-тежко! Усещам го и по татко, че в много трудни моменти не успява да е близо до леля, за да й помага с елементарни неща в ежедневието. Затова и толкова змии и гущери бълвам срещу етървата. Тя с поведението си дели ММ от брат му. Те не са били в една компания, в една среда, но имат нуждата от близост помежду си.
Спирам, че е много ревлива тая тема.