Нов Януари, ново начало :)

[Lupercola]

... толкова разсеяна и хаотична не съм била никога,мозъка ми е наполовина.Говоря много несвързано и накъсано,пиша странни съобщения,забравям елементарни думи и събития....

"Първична майчинска загриженост" му е научното име на тоя феномен и е супер важен за нормалното развитие на децата. Тежко му кой го няма !

[always_and_forever]

"Първична майчинска загриженост" му е научното име на тоя феномен и е супер важен за нормалното развитие на децата. Тежко му кой го няма !

Ей, нормална съм била значи!

[svekarva]

"Първична майчинска загриженост" му е научното име на тоя феномен и е супер важен за нормалното развитие на децата. Тежко му кой го няма !

Интересно как ти се яви на държавен изпит на бегом от родилния дом тогава
Булче, след 4 месеца болнични ми беше трудно да си спомня елементарни неща във всички области на професионалната ми дейност, какво остава за година отсъствие.
На възрастта на вашите деца френските и американските майки вече са се върнали на работа.
Ние просто се захващаме с много неща, мислим, че всичко трябва да остане по стария начин - сготвено, чисто и подредено и най вече да си го направим ние, щото никой не може по- добре от нас и трябва да контролираме всичко, пък и всичко знаем най- добре.
Е, да, трябват пари за да си осигурим комфорт, ама нали уж сме планирали преди това
Общите приказки /като половината от горе написаните от мен/, ги оставете. Ако наистина имате симптоми да ви се губят събития, думи, да сте отвеяни и да ревете, трябва да се погрижите за себе си и да си осигурите физическа помощ, докато е време. Мен към 4-5 месец такава депресийка ме тресна с първото дете, че хубаво, че взех мерки.  

[Marri]

Ние просто се захващаме с много неща, мислим, че всичко трябва да остане по стария начин - сготвено, чисто и подредено и най вече да си го направим ние, щото никой не може по- добре от нас и трябва да контролираме всичко, пък и всичко знаем най- добре.

Голямата ми болест,  която бавно ме изяжда.
Оправдавам се,  че съм сама и няма кой друг,  но и да имаше,  пак такава щях да бъда

[Lupercola]

На възрастта на вашите деца френските и американските майки вече са се върнали на работа.

Точно за това говорим в момента на лекциите и не е нещо особено хубаво. Една година вкьщи с детето е много по-добре за него.

А аз се явих, да на дьржавен изпит. Адреналина и огромният залог отзад си свьршиха работата, това не значи, че не сьм била в това сьстояние вьв всичкото останало време. Човек с усилие може да се мобилизира за един момент, не значи, че си окончателно аут.

[emmmmmy]

Мари, хубаво че не страдам от това, мъж ми е перфекционист, уважавам ви , но не мога да живея под подобен стрес.

Мерси за светкането за диастазата, ще мина през гинеколога да видим кво що, скоро.

Свекс, за сълзите и депресията- беше тръгнала да ме хваща, присетих се кво сме учили в унито ( първото ми полезно използване на образованието ми) и директно навръчих разпределителни заповеди на семейството.

Не съвсем по темата, но много ми хареса тази страничка- убийствено директна е :

[marry_me]

Еми, много е яко, аз съм си така от доста години, карам го на собствен ход Дано и някои по-възрастни го проумеят. То е, като да даваш някой за пример. Особено в училище много се дразнех. Още повече, че за пример даваха мен. За дете да отиде при учител и да моли да не го прави, че е демотивиращо, както за него, така и за околните По-възрастните баби много го правят, виж еди кое си момиченце как си пази куклите, как си пази дрехите и не е мръсно. Ей, издивявахме със сестра ми. Постоянно ни даваха за пример, двете съседски сестри, как се обичат, колко са кротки, а ние как само се джафкаме и бием за какво ли не. Съответно това ни надъхваще още повече и сме ставали невъзможни 
Което ме връща към образователната система в България и как тя убива всяка любознателност и въображение в децата.  Учи се, за да те изпитат и да ти пишат оценка. До там. Едни са добри в едно, други във второ, трети в съвсем различно. Много ми харесва подхода на учителката на Симеон, истински педагог. Аз имах подобна от първи до четвърти клас и добре, че беше тя...На сестра ми беше толкова педантична, че тя буквално в пети клас мразеше думата училище.

[Marri]

Еми, дали резултатът отговаря на критерият перфекционизъм, не съм убедена, но определено тази философия носи много главоболие и в пряк и преносен смисъл.

Като малка винаги съм била сочена за пример, ужасно обременяващо!!! Няма пълноценно детство в такива условия. Човек не може една крачка да сгреши.

Което пък ме връща на по-горното и май е явно откъде идва всичко

[marry_me]

Мари,  

До такава степен бях свикнала с перфектно и нищо по-малко, че в един момент се притеснявах да започна нещо, защото може да не е перфектно Хубаво е да се преодоляват такива моменти, а с болния си перфекционизъм се разделих преди 5-6 години и си живея чудничко от тогава насам

ЕДИТ: Да не се учудите защо в събота съм толкова активна, работя и се разсейвам от време на време

[emmmmmy]

Сега ми припомняте че майка ми все сравняваше развитието на брат ми с моето. Дори като дете го намирах за неуместно. Израстна добър и успешен човек .

[marry_me]

Еми, това със сравнението малко или много всички са ни сравнявали като деца, особено когато са две или повече в една къща. Това не мисля, че оставя трайни следи. Но това да си за пример е малко по-задължаващо. Към теб вече има очаквания, които трябва да оправдаваш  

[lolitkabg]

Много обичам,когато лудостта ми си има логична медицинска обосновка Това ме прави една идея по-малко луда.Много мислих на тази тема снощи,докато детето мрънкаше ( май ни започват зъбите ) и от днес съм решила малката да прекарва по един час при баба си,а мама да има време за нейния си ритуал-маска за лице ,чайче и лап топа   Та, сега е моето време.Много трудно взех това решение,досега не я оставях повече от веднъж седмично за час,някак си хем ме беше страх ( не ,че майка ще я изпусне или нещо от сорта),хем изпитвах ревност да заобича друг освен мен....Исках си я само за мен,,,Да си ме познава,да си се усмихва само на мен,да няма нужда от нищо друго ,освен от мен.До момента ,в който отидох до банята,а тя се скъса от рев с майка ми...Осъзнах се,че така и вредя  и на нея,не само на себе си.Това дете не може да е напълно зависимо от мен,,,И сега съм със смесени чувства.Пия си чая и се чудя защо не ме търси ????  Хахахахах... Дали е добре? И най-щурата  мисъл: Дали ще има по-малко нужда от мен вече“?????

[Kiwi]

Дали ще има по-малко нужда от мен вече“?????

Да. А в пубертета може и да спре да ти говори А иначе браво, хубаво е, че можеш да разчиташ на някого и за детето е добре да свиква с други хора.
Аз като цяло харесвам постовете на Ина, не е зле да ти обяснят как е логично да ти хлопа дъската по точно този начин, а и много неща уча от нейния опит.

Инче, пиши ни често.

[Marri]

Лоли, завиждам ти...
И аз си мислех никой не може по-добре да се справи,  но тогава бях млада и зелена и най-вече имах неизчерпаема енергия.
Сега и да искам няма на кого да ги оставя. Дори като бяхме в България беше така,  но то е нормално,  защото баби и внуци не се познават така добре.

П.П Свил ми се е стомахът,  Сами е 39 градуса,  за втори път днес и не знам какво да очаквам вече.
Дано не се наложи да ходим по нощите в спешният център
Вече съм на ръба,  нямам сили... , изморих се

[marta_kalpazanka]

Мари, дано да сте овладяли Т.

Бързо оздравяване  на Сами и много прегръдки за теб

Ще мине и това. .

Лоли,  и аз бях така, а както казва Мари сега и да искам няма на кой, така че смело .Ще свикнат баба и внучка , а ти ще се разнообразиш.