Октомври 2016

[bulche91]

за прозорците, това са новите наредби за високите сгради май. Много е гадно, беше доста клаустрофобично в началото, ние мислим че е заради скачането от сградите ама знам ли  Поне имам две мънички тераски за пуф паф!

Ихуу отивам да видя новината за Лолитка

[ratatui]

Скай, като си представих кучовците и ми стана много смешно, ама на вас едва ли ви е. Котката докато се разгонваше беше ад.
Булче, може да им е по-евтино да строят без прозорци  , шегувам се но предполагам, че прозорците биха развалили и външния вид на сградата.
Маги, трудно е да намериш общ език с хора, които са на друг житейски етап / повечето пъти младите си имат съвсем други приоритети и не могат да "влязат в твоите обувки"/

От Икеа се отказах, точно от страха ми от много хора, в сезона на вирусите, на затворено пространство и с мм излезнахме малко в парка, където беше почти празно. Не знам настинка ли е какво е- като съм права ми е добре носа, ама пък ми става лошо, все едно ми пада кръвното.

[svekarva]

Привет!
Да ви кажа, страшничко е остаряването, ама чак след 85. И то не за самия човек, ами за този, който го гледа. Ей на, леля ми пак донесла два шоколада и случайно видях, как майка ми се опитва да ги крие. Щото съм щяла да се карам, затова ги крие. Като я питам за какво точно се карам... реве. Значиии, как няма една Старосори /от Монтесори/ теория как се гледат стари хора? Хиляди пъти обяснявам кога и по колко трябва да се яде, къде да се държи, че да не оплеска света - няма и няма. Помни, че се карам, знае, че не е редно, но... Викам си, да прави каквото ще, обаче явно проблемът е у мен, пак се ядосвам. Ама толкова се ядосвам, че не мога и сълза да отроня, белким ми излезе натрупаното. Пък като си помисля, че някого го чака същото с мен, направо се вцепенявам от страх.
Маги, налага се заради Моника да слушаш и да си "в крак". Трябва да знаеш какво вълнува младите, как мислят, какво ценят. Пускаш си някои неща покрай ушите, за други си правиш сметки, че трябва да си подготвена, ако ти ги сервира госпожицата.
Хехе, това за запушения нос, примерно има и съвсем друго значение. Често се случва набор 88 и по- младите да си говорят така или да си пишат така  - дъпей, вместо здравей. Не че не знаят как се пише, ами носът се запушва и след употреба на  , та е лека индикация, че трябва да си отваряш очите и ушите, че детето ти е наясно с тези неща и е време да си поговорите открито.
Пък че си говорят глупости /според нас/, ами млади са, нямат проблеми.
Рат, нормално е така да си отпаднала, не си се движила дълго време, сега организмът се напасва хем към промяната на времето, хем и към новия ти начин на живот. Не бързай и не се напрягай!

[Alichka]

Маги, разбирам те за дразненето. Може би, защото съм израснала все с по-големи от мен (с малко, ама се усеща), аз също се дразня. Виж, за шум, викане, същите сме били. Хич не ни пукаше, че цял рейс или кафене нас слуша.
Ние сме в безтегловност - почти нямаме близки семейни приятели на нашите години. Говоря за някакви общи интереси, излизане, гостуване... ММ много се ядосва на това. Все са с мислене как ще излизат на кръчма, на бар. Уж две двойки взеха, че най-после се отделиха от родителите, уж бяха много близки на ММ и такъв нож забиха! В училище са били 4-ма приятели. Единият първи се ожени, другият е ММ първи с дете. В един момент разбрахме от ФБ, че другите двама са си кумували! ММ беше бесен как уж близки приятели, а не вдигнаха телефона поне да се похвалят. Майната му, че не са ни канили. Аз затова казвам, че Господ хората събира и той ги разделя. Тепърва ще има с кого да се събираме!
Свекърва, майка ти не излиза, нали? Прабаба ми зимата пощръкляваше в баба затворена. Виж, лятото по двора на село беше друго!
Ей, замръзнах на работа! Аз прозорци имам, ама малки. Мразя изкуствено осветление. А сега и слънце почти не нарича вътре.

[svekarva]

Майка ми не може да ходи, с две патерици е. След падането през лятото даже до тоалетната я возя в инвалиден стол. Вадя я по час на терасата на слънце, но по стълбата няма как да я свалям, че сме без асансьор. Ама тя и приятелки вече няма, починаха всички. Съседите са млади и даже аз съм стара за тях, какво остава за майка ми, няма с кого да общува. Обаче ако заговорим за старчески дом, където се предполага, че ще има компания, веднага почва да реве и да казва, че ще мре. То и на нас с брат ми не ни е възможно да отделяме по 900лв. /общо/ на месец точно сега, но много ми се иска да ходи поне за седмица - две.
Мъжете в повечето случаи губят приятелите си и отиват в средата на жена си. Много рядко съм чула да е обратното, както беше при баща ми. Вероятно защото повечето са се женили за жени не от Пловдив, които са довели тук. Бяха страхотна компания, разказвала съм ви. С всички от децата им се знаем и се събирахме по- рано за годишнините им.
Нашите приятели сега са стари мои приятели, с колегите си всеки се среща поотделно. Пък с приятелите сме близки, защото нямаме деца около нас, все са по чужбина и нямаме ангажименти с внуци все още, на една възраст сме и дертовете и финансовите ни възможности са почти еднакви. Случва се да водим новосъздадени приятели покрай пътуванията и други познанства, някои от тях се задържат като общи, други не се вписват и с тях всеки си се събира отделно.

[Bube]

Здравейте!

За живота в планината, редене на дърва, палене на печки и камини, отглеждане на собствена хранителна продукция, чист въздух, близо до природата - всичко това ми е на сърце. Откакто заживях и в София, вече 7 години... ами, винаги с желание си се прибирам у дома, на село. София никога няма да я почувствам като истински дом.
Ама, много пъти е обсъждано - големия град си има своите предимства и в момента ни се налага да сме тук - учене, работа. Поживём — увидим 

Един есенен аромат от изпечените от мен чушки:



Рат, малко остана до прекрасния финал, не се тормози с излишни притеснения, всичко ще е наред.

Скай, а не сте ли мислили да си отимате кутрета?

[магито]

Али, точно нещо подобно е и при нас.Ние имахме близки в София.Когато се прибрахме в Плевен установихме, че сме се променили и нямаме вече общи теми дори на разговор с предишните ни близки.Имаме едно близко семейство и моята най-добра приятелка.Това са.Кумовете ни са моя колежка от университета и мъжът и, те са в София, чуваме се и се виждаме с хора който се пръснаха из цялата страна.Мъчно ми, мъчих се да завържа нови познанства тук, но толкова пъти попадах на не правилни хора, че се отказах да завързвам нови запознанства.Майките с който се събирах по градинките също бяха много по-малки от мен с едно 10г.Свикнах на разсъжденията им, на начина им на мислене.Нямаш избор, пречупваш се.Но липсата на среда наистина ми е голяма мъка на мен.А и сама усещам, че за да не бъдем разочаровани от хората около нас просто спряхме да подаваме ръка и да контактуваме така.Сега много повече обмислям действията си от преди.


Тая седмица го ударихме на Искрено и лично

[skylife]

Ще отимаме и кутрета, ма малката е на 8 месеца, не можем да я пускаме още - рано и е...Чакаме я да стане поне на година и половина...демек другия октомври може и да ги сватосаме.

Ама то ако си бяхме в къщата щеше да е по- лесно, ма сега в тоЗ апартамент...

[Alichka]

Аз пък Рат я разбирам напълно! Имах притеснения да не тръгне на конкретна дата. Едно, че на това число ми беше първото раждане, друго, че на това число е роден и племенникът и етърва ми щеше да се излива с простотии.
На Скай малкият звяр не е ли много малък още за бебета? А, тя писала! Кумците били категорични, че ще кастрират тяхната. Да, ама сега от време на време се побърква и заема мъжки пози за подвизи
Маги, при нас са все по-големи като най-близко ежедневно обкръжение. Лошото е, че не сме им на финансовите равнища. Няма как- те са с по 10+ години отгоре и имат вече някаква стабилност, а ние още трупаме опит и търсим място под слънцето. Пък и повечето дами са ми сменяли пелените навремето. Аз съм си дете в техните очи. Не сме ръшкали заедно заведения.

[Marri]

Тая седмица го ударихме на Искрено и лично

Струва ми се, че всеки октомври е така, миналият беше направо шокиращ с разкрития

Тази година може да се каже, че още се държим

[skylife]

Еми то и ние уж ще я кастрираме...след като си имаме нЕкое и друго бебе...така де, поне на четирикраки да се радваме...Пък ако решим, може и да не я кастрираме - ще видим.

Защото с котката - едната - пострадахме и според мен (10 години по- късно) сглупих, че не я кастрирах, ама на...нали не см фенка на тия неща...

[ratatui]

Скай, а аз мислех че е по-голяма"малката". Рано й е наистина да става майка, да си гледа живота хахах.
За приятели, при нас пък са главно общи, в смисъл познавахме ги още преди да станем гаджета и не е било никога- ти ги доведе, твои приятели са. Е имаме и такива, които са били съученици на единия или на другия, но пак всеки познава всеки и излизаме и заедно. Част от колегите му също ги познавам. При нас го има проблема, че много малко от приятелите ни са на вълна- семейство, повечето и приятелки нямат, но пак имаме общи интереси.
Али, благодаря ти за разбирането  , осъзнавам че подобни размишления са глупости и когато и да дойде нищо няма да мога да променя и ще е най-щастливия ден, но просто ми се иска да пропусне определени дати и рождения ден да си е само негов, а не и на някой близък.

[Marri]

Някой знае ли нещо за кампанията "Надеждата е красива", по-точно дали е все още актуална или вече са я прекратили?

[svekarva]

http://www.stenlystyle.com/frizorski_salon.html
Сайтът във Фейсбук няма активност от август. Моя бивша колежка получи перука чрез блога на Стенли в началото на септември.
Мари, има ел. поща и скайп. Ако това не върши работа, може да се обадя.
ПП отиваш на опция Вход Стенли, горе в ляво.

[Marri]

Много благодаря, Свекърва!
И аз видях, че във ФБ няма активност, а освен това са започнали нова кампания и събират перуки, та се замислих дали е в сила още тази, при все че тя е доста отдавна...

Аз открих и координати на един фризьорски салон във Велико Търново(където е и косата), където подстригват безплатно във връзка с тази инициатива и поемат разходите за изпращането на косата до Казанлък, с една дума са ангажирани с каузата.
Та съм дала телефон на сестра ми, за да попита и там.

Моята коса е около 40 см и досега се чудих къде да я изпратя, това ми се вижда много добра идея, дано продължава и да стигне до повече хора.
Но като цяло съм озадачена, че няма голяма активност поне на мен така ми изглежда.