Октомври 2016

[svekarva]

Киви, ние към 50 се сещаме, че ни е дошло времето
Али, съболезнования. Ще ти трябва време да свикнеш с мисълта за загубата.
Скай, силни прегръдки и за теб
Аз пък преди минути разбрах за тежка диагноза на роднински дете, само на 34години Това вече е лошо, всичко останало е суета.

[ratatui]

Али, съболезнования! Много е трудно да приеме човек едно такова необратимо събитие, което ни отнема близък човек.
Свекърва, дано да може да се направи нещо за човека!

Скай, стискай зъби! Дано не се наложи да си вадиш пари от джоба.

[skylife]

О, това с парите си е в сферата на моята фантазия. Ама се надъхвам предварително.

Али - съжалявам. Не мога дори да си представя какво ти е. Виртуално те прегръщам

[магито]

Добро утро.

Али, съжалявам за загубата ти.

Днес е доста есенно.Моята баба обикаля апартамента и разправя,как вече нямало есен била дошла направо зимата.Викам и жена ти каква есен искаш с 20 градуса температури ли?Ми не става!

Хубав, усмихнат, леко дъждовен вторник!

[ratatui]

Добро утро!
Маги, аз като баба ти се надявах на циганско лято, ама ей на- дъжд и студ. Оздравяхте ли с Моника?
Лек ден на всички, работещи и лекуващи се!

[bulche91]

Alichka много съжлявам за загубата. Надявам се човека да е изживял пълноценен живот и да си го спомняте с добро!

svekarva аз крем супите им хванах цаката и тайната е в кравето масло, много краве масло, всичките ги правя по един начин, задушавам лук и чесън в масло на слаб котлон, добавям вода или бульон, сварявам картофи, моркови, ( и главната съставка карфиол, броколи или тиква) и накрая пасирам и добавям или прясно мляко или сметана. На карфиолената слагам дафинов лист който махам преди пасирането.

магито ти мани баба ти, аз като видя майките как са навлекли децата, с 5 ката дрехи, вървят като мишелинчета

Продължавам с многото работа, май и до Пловдив скоро трябва да отскоча а нямам никаква енергия 

[Bube]

Добро утро!

Почти преборих настинката, остава само малко да си почина и до утре ще съм като нова 

Али, съжалявам за загубата ви, това е нещо ужасно и само времето може да притъпи болката 

Днес ще ви помоля да стискате палци, моето момче ще изнася лекция по програмиране пред ученици и е много притеснен.

С тези крем супички... коремът ми вече къркори, ще взема и аз да спретна една картофена обаче 

[svekarva]

Добро утро!
Маги, моята майка пък твърди, че зимата не е зима. Щото какво знаем ние за зимата през 53-54- та, после 61-ва и т.н.т.   Любимото и предаване е метеорологичната прогноза и я слуша по всички канали, изрязва статии от вестника и ми ги дава като супер важна информация. Има термометър в стаята и отчита през час дали са  "познали". Аз пък редовно се връзвам и ядосвам, и обяснявам, че се правят изчисления и наблюдения и че това е наука, а не гадаене. Хехе, пенсионерски вълнения.
Да покажа и аз картинка в синята гама, че нещо не се вижда какво има в чашите горе. То по таз логика и в чантите на мацките не се вижда какво има, ама всеки да си фантазира
Киви, след пенсиониране ни кариера, ни деца остават . То и трябва да уточним какво разбираме под кариера, защото все още някой си мисли, че това е стремеж да си началник /в общи линии/. Аз го разбирам като социална реализация, носеща финансови приходи. . Нашето поколение и това на майките ни не е възпитано в патриархалните ценности от преди 1944-та.
И друг път съм казвала, ние сме жените труженички, уж равноправни на мъжете. Няма лошо, но след появата на децата, инстинктите ни говорят съвсем други неща и настъпва голяма обърквация, ако не сме подготвени. Има години, в които приоритетни са децата, както и има години, приоритетни за кариерата.
При условие, че отглеждаме здрави физически и психически деца, без увреждания и съзнаваме отговорностите си на майки в България, според мен е важно да положим максимум усилия да осигурим семейна среда за децата поне до 3 години. Не е казано това да са майките, нека са баби, бащи или други роднини, хора, които наистина обичат детето. Според мен, това е времето, когато то учи много бързо, но със собствено темпо и не бива да е целодневно в конкурентна среда на връстници. Тогава се полагат основите за отношение към труд и наука, към роднини и приятели.
Следващият важен период е тръгването на училище. И пак точно защото всеки е с различно темпо, не мисля, че занималните дават нужното. Или поне тук.   Нямам предвид само случаите, когато преценяваме, че децата ни не се справят добре, а тогава, когато всичко им е лесно и дори вече усвоено в училище. Сега е моментът да бъдат научени да търсят допълнителни знания, да получат така нужната обща култура, която после да надграждат. При нас това стана възможно със 7-те години разлика за НИ1 и това, че като учителка имах половин свободен ден за НИ2. Благодарна съм и на изключителната помощ от страна на майка ми за интелектуалното израстване на децата. Така беше и с мен, и с брат ми, много дължим на знанията на баба ни. Ако ми е притеснено, че още нямам внуци, то е защото не се знае как ще съм с главата след години и няма да мога да "върна" по този начин приноса на бабата.

[svekarva]

Продължение:
Пубертетът е най- тежката част от годините на децата. За съжаление, бабите и дядовците не могат да отменят родителите. Не става с 10часа работа вън от къщи. Плътно до децата, без да им дишаш във врата, но и без да ги изпускаш от поглед, много е трудно. При НИ1 възрастта съвпадна с тръгването на училище на НИ2, та имах сили и време, но при НИ2 яко ме беше завъртяла шайбата служебно. Работех в голяма международна компания, на отговорна позиция и на пълни обороти. Родният не можеше да си позволи и секунда разсейване, защото пък и парите са важни за добро образование. За добро или зло, фирмата се изнесе в София и затвори офиси и производство тук. Много рев изревах, но следващата ми работа, не толкова вълнуваща и доходоносна, ми осигуряваше нужното спокойствие и време за НИ2, точно в годините, когато трябваше да устояваме на набезите на треньори и да държим златната среда.
Като тегля сега чертата, май съм от малкото късметлии, които са имали и кариера, и време за децата. Е, не едновременно. Ама кой да ми го каже, че да не се изяждам от яд, че не мога да нося две дини под една мишница
Хехе, бе много си остава от кариерата след пенсиониране, що се касае до финансовата част на битието и на самочувствието . И ми е кеф, че и децата споменават "случайно" с особена гордост къде и какво съм работила пред техни приятели и гости вкъщи.
Благодарности за другото не чакам, много е рано още да се прави оценка как съм се справила като майка. Хехе, особено като се има предвид, че снахите ще ме оценяват
Приятен ден на всички.
Прощавайте за дългите излияния, къде полезни, къде - не, но пишейки ми е по- лесно да мисля по наистина важния въпрос за раковоболното роднинско дете, само на 34. Нито зная как да реагирам, нито какво да кажа на родителите, които са направо съсипани от ужас. Ще се обадя на приятелката ми психиатър, нямам сили и знания да се справя сама
Булче, вярно е за маслото, съвсем друг е ароматът Опитай на карфиолената супа да сложиш и естрагон /по арменска рецепта/.

[Marri]

Привет!

Вероника, Фери, благодаря ви!

Още веднъж ви благодаря много момичета хубавите и лични пожелания, наистина означават много за мен!


Свекърва, много полезни неща пишеш, направо попивам всяка дума
И аз разбирам професионалната реализация точно по същият начин, социална реализация плюс финансова част.

Това, което разказа за кризата на 40-те при мъжете обаче е направо ужасно...., какво значи да стискаш зъби и да чакаш да премине? Как този брак ще продължи след това? Никога отношенията не могат да бъдат същите...
Аз го видях отблизо това, имахме един познат, който на 42 буквално полудя. Жена му интелигентна, хубава, реализирана, млада(доста по-млада от него), въобще няма какво повече да иска, но той намери по-млада, ниско интелигентна и доста странно изглеждаща девойка и се натискаше с нея по тоалетните(интелигентен мъж и визия  и критерии просто нещо щракна) и така две години.
После всичко по старому, родиха им се две деца и досега си живеят добре и без забежки... направо, не знам, думи нямам....


Али , това наистина е необратимото, което не можем да променим, а се налага да свикнем и да живеем с него...., моите съболезнования....

Едит: И аз съм на тема крем супи, току що приключих ето тази и сега разглеждам новите предложения в сайта:
http://www.kulinarno-joana.com/2012/11/supa-ot-praz-s-rujeno-oveseni-biskviti/

Интересни са ми и добавките към супите, като например тези ръжено-овесени бисквити.
А за сметаната и кравето масло, две мнения няма, точно те правят вкусът, особено, ако са качествени

[магито]

Свекърва, много полезно наистина.Като се замисля май и при нас е било нещо подобно с тази разлика, че рано тръгвахме на ясла със сестра ми.Но в точните моменти когато имахме нужда от майка, се получаваше така че тя е или без работа, или на такава, че имаше свободно време с нас.Някъде като станах аз студентка или сестра ми не помня вече намери сегашната си работа, която е доста отговорна и и трябва цялото внимание насочено там.Така се съчета липсата на деца с много работа и тичане.

За рака при млади хора никой не е подготвен.И ние се сблъскахме с това в семейството.Не е лесно, но човека трябва да реши, че ще го пребори, че ще успее да се съвземе, че ще направи всичко нужно, за да има утре и да е щастлив.И семейството е до него да го подкрепя.Лично ние продължихме да живеем по стария начин.Да имаше пренастройване, кой ще гледа детето, взимане на отпуски, тичане по терапии, но извън това гледахме да е като по старо му.Без постоянно да мислим за болестта, без да мислим и за момент за най-лошото.Защото ако го помислиш, става страшно.Аз лично си позволих на себе си една нощ на черни мисли.Изревах си очите, преиграх в главата си най-лошите варианти.Дано попадне на свестни лекари, дано се намери адекватно лечение, това е най-важното.

За бабите, моята е на възрастта на твоята майка с тая разлика, че не синът и живее с нея, а аз.Та в нашата весела къщурка имаме и баба на 83г, която всячески се опитва да ни побърка.Не и се давам аз, ама на моменти ми иде да я метна през терасата. 

[Alichka]

Свекърва, предпочетох отново всичко. Много интересно е! Спор няма.
Аз и една друга страна виждам. При големи промени се разбърква не само собствения мироглед, а начинът, по който ни приемат хората. При раждане, връщане на работа, забогатяване, финансов крах, болест, смърт.... близките хора са леко неадекватни спрямо нас. Супер дебилни коментари и въпроси има. Така се държат и колеги, и шеф като се върнеш на работа. Странно е, защото малко жени поне аз знам се затварят две години на тема памперс и пюре. Повечето четат, било то книги, новини или клюки, но все пак нещо различно от бебешките теми. Поне жените около мен с деца на години като моето. А може и възрастта да влияе. Около нас масово родиха около и след 35 в следствие на проблеми най-често.
За кризата на 40-те се надявам поне нашето поколение да е имунизирано до някаква степен. Сексуалните връзки и мераци като че ли са изместени преди брака в днешно време.
Днес изпращат братовчед ми след 10 дни мотане. Исках да съм до леля и малкия братовчед, но леля ме отряза, че не е момент. Лошото е, че не знаехме кога ще стане всичко с докарването до България. Братовчед ми беше на 31- здрав, прав мъж,със семейство на почти година, който тепърва трябваше да гради живот.
Времето е просто в унисон с мен!
Скай, и аз съм същата шматка понякога. Самонавивам се за глупости. Аз се товаря, а на тоя дето трябва, хич не му пука. Който не работи, не прави грешки!

[Feribotka]

Ох, Али, направо изтръпнах  Много е тъжно когато толкова млади хора си отиват, често напълно нелепо и неочаквано...
Свекърва, дано се оправи момчето и дано наистина, както каза Маги попадне на добри лекари 
За кариерата още нищо не мога да кажа...не мога да броя мойта работа като кариера, но се надявам някак си от само себе си да ми се наредят по правилния начин нещата, така че да запазя някакъв баланс семейство-кариера. Ако трябва да жертвам обаче едното в името на другото, сигурно ще е кариерата, или поне сега така си мисля 
Крем супа винаги и от всичко правя поеднакъв начин - варя всичко в една голяма тенджера и после слагам мляко/сметана и масло + подправки. Последно правих от червена леща...обожавам 

[Marri]

Наскоро една приятелка загуби баща си. Тя е на моите години, баща ѝ е 55+, не съм сигурна точно на колко е, т.е сравнително млад. Като чух новината направо изтръпнах, после размислих и си казах, да, това е непоправимото, но един ден ще дойде до всеки един от нас. За мен лично, е важно родителите да са преди децата, другото ми изглежда просто.... нямам дума, с която да го опиша, особено след като вече съм родител и аз самата....

Така че, Али, смъртта на млад човек е винаги много, много тежка загуба


Маги, животът ни поднася какви ли не изпитания, възхищавам се на силните личности!

[Lupercola]

И мисля сьщо, че в пьрвият момент те парализира, изтрьпваш целия, а после те изпьлва с гняв, чувство на несправедливост и неминуемо си задаваш вьпроса "Защо точно на него се случи?"

Али, прегрьщам те.