Септември 2016

[svekarva]

Али, не, няма проблем с главите. Ние все сме високи, пък и след ремонта в залата има място от почти 5 м. до сцената. Тъкмо виждахме гащите на Алекс Сърчаджиева
Хехе, Киви, всички ще и викаме како на Фани, далеч сме от непристойно поведение

[lolitkabg]

Добро утро   Аз продължавам с почерпките.Днес имам рожден ден ,,,,,и имен ден на куп
Като всяка година брат ми е изпратил подаръка предварително,но нашите ми го дават на деня та нямам търпение да се събудя ,все едно е Коледа  
  Ей,  на колкото и години да стана,пак съм си детенце
Хубав ден на всички,дано да ви е празничен ,като на мен

[svekarva]

Лоли, честито ти 2в1! Да си жива и здрава и все да получаваш подаръци

[marta_kalpazanka]

Loli, да си много здрава, щастлива и обичана !

Темата за децата и отношенията е мноого обширна.

Но понеже е с ужасни колики, нито съм спала, нито съм яла и явно няма  и да пиша.

[Cerise]

Ето ме и мен. За моминското ще разкажа, само да мине.

Лолитка, честит празник! Бъди щастлива!

Междувременно същия ден, по обед съм на baby shower на Симона. Купихме и баунсинг шезлонг, направих тортата от памперси и днес съм се засилила да купя разни дрешки, ама имам изрична забрана. Нямали място изобщо къде да ги слагат вече.

Имам приятели, които се разделиха след 1 година брак и 10 общо съжителство. Покрай Нова година си пишем с момичето и тя ми казва, че е бременна. Аз литнах от радост, ама тя така ми пише, че нещо ме усъмни. Разпитах я и каза, че ще се разделят най-вероятно. Та младежът си намерил любовница, една седмица след като му казала, че е бременна. Тя си бременя сама, той иначе помага, ходи на прегледи, обаче... "не знаел дали иска да се върне вкъщи". Та минахме през какви ли не анализи, накрая установихме че се е стреснал, че ми свършва живота с детето. Не ме учудва. Както знаете за нашите драми вкъщи, сега ако кажем, че се разделяме - всички ще са като гръмнати, защото отствани си изглеждаме съвсем нормално. Ама... за сега не мисля (щото то ще е мое решение), като цяло нещата са доста по-добре. И тука правя преход към другата тема - за жените свръхчовеци.
Да, голяма част от домашните ни скандали са за това какво се очаква аз да правя. Просто моя мъж гледа на жените като на "жени" и със сигурност сме под тях и това е. Та редовно си имам разправии по темата.
Особено сега покрай бебето на наште приятели... Онзи ден ми изръси "Офф, те всички само повтарят, че имаш ли дете ще си 24/7 зает с него, ама това е преувеличение". И така...  

[Bube]

Нямах време да се разпиша, ама ви попрочетох.
Действате ми успокоително, защото друго е да знаеш, че не всичко е цветя и рози, не всичко е като на филм. Често се притеснявам от това дали ще успея да се нарадвам и как ще се чувствам в съдбовни моменти от живота си - уж големи крачки, като сватба, след това някога майчинство. Хубаво ми е да знам, че не трябва да съм 100% екзалтирана, веднага, на мига. Че мога спокойно да бъда нервна, притеснена или тъжна и това да е нормално.

Ох, днес ме е налегнала някаква носталгия, знам ли аз защо. Ей, така, за да има за какво да се хвана, да не ми е скучно   от много мислене. Човек не бива много, много да се вглабява, това ми е на мен една лоша черта. Ще я поправям!

Лоли, честит рожден ден, имен ден и годишнината от вчера! Пожелавам ти да си тройно, дори четворно щастлива  

Днес трябва да свърша милион и едно неща, ама още си лежа. Всичко ще почака, вчера се пренаситих от подготовки. Поне роклята вече си е при мен. Не мина без главоболия, ама това да ми е!

[addicted_to_u]

Добър ден и от мен!
 Тия дни все не мога да седна да пиша, правихме прощъпулник на малкото момче на кумовете като изненада за РД на кума. И аз се наех с правенето на питка, обаче имах и друга работа през деня, та стана едно мазало. После стояхме до късно и вчера едва се движех и трябваше да си разчистя от вилнеенето. Иначе ще имаме готвач, механик или лекар.
 За бързите раздели имаме и ние пример, но то там всичко беше бързо, а момчето, което ни е приятел изобщо не е такъв по принцип. Какво му стана не разбрахме, та сега си бере ядове. На 3-я ден заживяха, на 2-я месец тя забременя, беше в 5-6 месец бременна като се ожениха и година и 2 месеца след сватбата се разделиха със скандали, детето беше на 11 месеца. Та съвсем е трудно в екстремни ситуации да действаш с някого, с когото не си познавате характерите, не знаете какво да очаквате един от друг. 
 Честно казано на мен още не ми се подчинява живота на друго същество, но и не смятам, че това да имаш дете значи, че трябва да си роб и да не си хора.Имаме едни приятели, чието дете е адски лъчезарно и спокойно, нямаше драма за нищо- тръгна на ясла без плач, на 3 е, а вече си спи сама в стаята и даже не иска да ходи в тяхната и то точно защото те живеят без да се вторачват в него, имат си собствен живот, редуват се да излизат или я оставят на бабите, често я водят с тях, когато имат излизане с приемливо време за прибиране. Така и те се чувстват добре и детето е спокойно и ведро. Дано да съумеем и ние като ни дойде времето. 
Айде стига философия !
 Лоли, честит празник! Жива и здрава и много хубави мигове с малката принцес, която е на път! 
 Хубав ден на всички останали!


 

[Marri]

А и ние много пъти им спестяваме доста неща.Защото са натоварени, защото нещо им се е случило и т.н.

Там е тя, голямата грешка....

Всеки си има свое верую, много зависи и как ти е устроен живота. Не е едно и също например дали имаш близки или някаква опция изобщо, да не си с децата поне за 1 час на ден, един път седмично(за майките говоря). И не е преувеличено това с 24/7, Вики, особено за майките в чужбина.
Всеки от партньорите си има негови трудни страни от ежедневието и не считам за правилно да се прави някакво сравнение или състезание, аз правя повече, а ти ..... , но когато аз се храня веднъж на ден, когато мога, а не когато искам, дори и в тоалетната не съм сама и се къпя за 5 минути, и това в продължение почти две години, ми идва в повече да бъда помолена да сервирам обяд за един(защото аз не мога да припаря до масата, за хранене да не говорим), при положение, че има сготвена храна на печката и съм станала в 6 часа, а не в 10(както таткото в почивния си ден, защото му е почивен и е затова, а не да се занимава с децата например).

Да не говорим, че 24-часовите дежурства около две болни деца са буквално пропуснати, не съществуват.....

И да, съгласна съм с Киви, абсолютен признак на слабост е, но един не може да бъде силен за двама....

Тя стана направо за отдушника тази работа.

Спирам дотук, че да не изпиша "Война и мир".

[Kiwi]

...абсолютен признак на слабост е, но един не може да бъде силен за двама....

Marri, не може, тя работата със семейството е за двама. Кураж, да оцелееш докато премине бурята и после започвай тънко и полека да въвеждаш нови идеи в мъжкия мозък, нали знаеш всичко може, когато те са достигнали до тази мисъл "сами"

[Marri]

после започвай тънко и полека да въвеждаш нови идеи в мъжкия мозък, нали знаеш всичко може, когато те са достигнали до тази мисъл "сами"

Абсолютно е така и съм съгласна. Само аз се чудя откъде ми дойде като не се познаваме от вчера, май мен някой ме е работил и сега вече като съм до стената и не мога повече, започвам да гледам в чуждата паничка

Ама здраве да е!
Макар че точно тези отрови ни съсипват здравето.

[bulche91]

Мари не ти завиждам, да си призная ходенето на работа често пъти е трудно, но променяш обстановката, не е някой зависим от теб 24/7. При вас от кога започват яслите? Мислиш ли малкия да пускаш скоро? Да започнеш почасово евентуално работа? То със сигурност това ще е още по стресово, но ще е различно от ежедненвието ти днес.

[svekarva]

Мари, нали знаеш случката, когато бях много болна, а моите трима мъже четяха вестници и ми пазеха тишина, вместо да свършат някоя работа? Та и твоят мъж сигурно така не става рано, да не ти пречи Да вземе човек една гьостерица, че да ги подхване... Развод ли? Само ще им облекчиш положението . Развод, ама двете деца на тях да ги дадат
Малко да разведря обстановката със снимка на двете кукли и "майка" им.

[Marri]

На този етап не ми е проблем толкова ежедневието. Все пак съм имала глава на раменете си, като съм искала да имам две деца, наясно съм била.
Проблемите започнаха, когато половинката реши, че има нужда от почивка и от обгрижване от моя страна, т.е трето дете.

Работата няма да ме облекчи, напротив, сегашните задължения+работата, ще е облекчение за бюджета, т.е за таткото. За да мога да работя, ще ми трябва помощ в домакинството, поне микроскопична, за което в момента и дума не може да стане....

Ясли тук има само частни, заплащане 90 евро на ден. В най-добрият случай ще мога да плащам яслата с моята работа, плюс, че баткото се прибира всеки ден в 12 часа, т.е след това винаги трябва да има човек вкъщи. Не виждам смисъл при тези обстоятелства. Бабите ни, и двете не могат да живеят в чужбина(плюс могат да пребивават най-много 3 месеца в страната), едната е на 73 и няма сили, другата е на 55, но е работеща, както и със съсипани нерви, абсолютно не може да се справя с децата.

Емигрантите си внасят баби, а швейцарките имат деца на 40, тези с кариера, съответно платежоспособни, плащат частни ясли, другите се връщат на работа, за по 2 часа, два пъти седмично, след като детето тръгне на училище, ей така, да са сред хора, не за кариера или финансов интерес.
Децата тръгват на 5 години на градина, дотогава по желание ходят на групи за игри, колкото дни в седмица могат да си позволят родителите, защото се заплаща, и е само за два часа, невъзможно е да се работи.
На детската градина, две години, децата излизат от вкъщи в 8,30 и се прибират в 12ч.
Дори когато тръгнат на училище и за относително целодневно заети децата, пак се прибират за обяд.
Родителите тръгват на работа, когато преценят, че децата могат да се оправят и сами вкъщи.

Много съм го мислила и по принцип съжалявам единствено за това, че времето си върви и аз като емигрант, ще напредна твърде много във възрастта, за някаква по-прилична последваща реализация.
Но човек много пъти в живота си е поставян пред избори.

[bulche91]

Сега си спомних че имам приятелка в Швейцария и бабите само се редуват да ходят там или праща детето тук за лятото за да работи.

То твоето е станало имам 3 деца , две мои и едно на свекървата.  Дано се постегне скоро. Много тегаво това с училищата, наскоро говорехме с клиентка от Франция че там най-накрая са отменили срядата да е неучебен ден. 

[svekarva]

Мари, не ти е лесно... Швейцария е твърде амбициозна инвестиция за семейство емигранти. Зная, че го правиш заради децата, те да получат добро образование и да имат по- добро бъдеще. Както зная и че ще се справиш, просто сега е критичен момент.  Но не си и от желязо, всичко си има граници. Някои мъже се трогват от сълзи, други могат да бъдат манипулирани, на трети просто трябва да им се изкрещи и да им се поставят условия. Ти знаеш най- добре какво ще помогне, докато все още процесът е обратим THUMBS*
Всички взимаме някакви решения, но това не значи, че те са окончателни и завинаги. Беше казала, че има вероятност да опитате в Германия, там сякаш е по- лесно за жените и реализацията им. Не е въпрос да работиш за удоволствие, нужен ти е стаж за пенсия, идва и това време...
Булче, не го бях чувала този лаф за трите деца, много е готин