Август 2016

[ratatui]

Ето ме след прегледа. Благодаря ви много за подкрепата, ще ми е нужна ежедневна следващите 4 седмици или колкото издържа. Общо взето пак съм в болница, ама да не почвам от понеделник песимистично, ще пиша в бебешката тема.
Маги, добре дошла след почивката. То май никога не стига.
Сноу, колко дни остават?
Али, много е гадно така като опустеят къщите на баби/дядовци, някак си уюта и светлината си отиват и стават враждебни.

[Bube]

Здравейте и от мен!

Отмених изпита, който ми беше останал, ще го правя някога през семестъра, здраве да е, сега ще си се готвя за сватбата 

Али, много тъжно ми става и на мен като видя такива пустеещи села, макар и да нямам там мое. Но имам надежда, че не винаги ще е така. Даже в последно време хората искат да почиват "по-еко" и "био" та дано да се даде втори живот на селата и малките градчета.

Рат, много ще ти стискаме палци! Ти само мисли положително. Абсолютно съм сигурна, че внушението помага в такива ситуации. Всичко ще бъде наред!

Маги, с тая снимка се разтопих... И на мен ми е винаги малко морето. Дори сега бих си събрала багажа и бих заминала!

Призовавам и аз липсващите ни съфорумки!

[svekarva]

Рат, стискай кълки и докъдето я докараш
Кажи сега как е обкръжението, докторът хваща ли око? Ти толкова се гласиш за прегледи, даже се гримираш, че нещо ме съмнява дали нарочно не оставаш в болницата . Стажанти навъртат ли се, сама ли си в стая?
Бубе, еко- то нищо няма да направи . Наливат се пари по неясни критерии, ама една къща село не прави Няма поминък, хората се изнесоха и всичко е на изживяване. Хубави и богати села около Пловдив се затриха, за тези по Родопите да не говорим.

[ratatui]

Хахах Свекърва, тя е жена. На Мариола лекарката е  . Ама, така си я харесвам, че все нямам търпение да я видя и мм се смее, че ако не беше жена би се осъмнил. Стажанти няма и слава богу! То само тя и сестрите се занимават с мен. За сега съм сама в стая, ама разместват и до довечера ще ме сменят на друг етаж и сигурно няма повече да съм сама, а така ми се искаше...
На мен винаги ми става тъжно като пътуваме из страната и минем покрай някое изоставено селце, или отида в родното на баба. Села някога китни и кипяли от живот, сега като останали скелети без душа. В на баба селото има училище колкото моята гимназия и от години стои празно, много тягостно ми става като минем покрай него.

[Bube]

Аз винаги се сещам за песента на НЛО - Село мое https://www.youtube.com/watch?v=UDhKiN-Xq9Q

И аз съм от село, но понеже сме много близо до град и не се е обезлюдило. Не искам и да помисля, какво би било някога тук да няма живот!

Свекърва, права си, няма поминък. Нашето поколение не иска да се занимава с земеделие, всеки бяга към столицата. Много е тъжно...

[Alichka]

За съжаление нашето, т.е. на баба ми селото е в Хасковския край. Хич не е в цветущ район. Иначе е имало 2 училища, родилен дом на 2 етажа, казарма, дискотека. Не знам дали читалището функционира.
Поминък е имало - кариера, ТКЗС и покрай ЖПто. Сега има някакви фирми, ама колко работят, идея нямам.
Хехе, идва есен и сме леко носталгични. Време е за финала на историята с банята.
Тъкмо щях да питам не беше ли жена докторът на Рат.

[Kiwi]

Привет! Денят ми започна с една неочаквана среща и с една споделена мисъл на Толстой, цитирам по памет, "Животът е безсмислено нещо". И цял ден ме гложди смислено ли е, безсмислено ли е... със сигурност е тъжно, че дори такъв голям ум не е намерил смисъл. Добре, че аз поне съм на принципа залудо не стой.

Селата изчезват, но България е такова хубаво място, а света е толкова претъпкан, тази пустош е само временна. Някой друг ще ги насели тези прекрасни земи, някой с очи да ги оцени. Въпрос на време е... а сега е пусто, селото на дядо пострада много от земетресението през 1986. С годините цяла улица с къщи изчезна, собствениците първо построиха нови, а "скакалците" минаха и отнесоха всичко - керемиди, греди, тухли, камъните от основите издълбаха дори, вървяха добре тези камъни, строяха се "автентични" каменни дувари в Арбанаси. След това природата довърши започнатото... и там където имаше китни градинки, лехички, цветя в момента има бурени и храсталаци жив плет. Буквално за един мой живот време... а тези къщи са градени с години, хора са живяли там доста по-дълго от колкото мен ме е имало.

Ali, каква е историята с банята? Аз уж редовно чета, ама ей на ... хванахте ме неподготвена.

[svekarva]

И аз се замислих дали става въпрос за ремонт на баня или за моите разкази за банята Тогава спрях до технологията на къпането Ако трябва, да изровя линк за припомняне?

[ratatui]

Добро утро!
Днеска аз ще сервирам закуската, да ви е сладко и красиво! Аз ще си представям, че наистина закусвам там с любимия, а не ям мюсли в болницата 

[svekarva]

Хаха, Рат, кой ли пък наистина закусва така? Ако си на почивка, ще бързаш да свършиш докато не е напекло яко слънцето, ако си на екскурзия, ще търсиш какво да правиш през деня и пак ще бързаш . Да не говорим ако си с деца и ти се мотаят из краката и има опасност да си чукнат главата в острия ръб на тази тежка маса, че ще предпочетеш да ядеш права. На мен ми се вижда доста тясно при това И за какво ще си говориш с любимия? Моят примерно както не яде сладки неща, щеше да ми измрънка света, че няма нищо свястно на масата /пардон, на плочките/
Яж си мюслито и не съжалявай. Аз в момента дъвча листо от индрише с надежда да се подмладя поне с 30 години. В парка косят тревата и ухае приятно, та почти успявам да се настроя, че съм гъсеница и нямам житейски проблеми .
Приятен и ползотворен ден, който каквото има на сърце, да му се случи
Забравих да се похваля. Взех, та спечелих от игра зрънца от кефир. Няма само каката да се перчи с печалби. Ще отида да си ги взема и почвам да ги развъждам. Ако вършат чудесата, които обещават, ще взема и да се отърва от де що имам болежка.

[Marri]

Добро утро!

Рат, мюсли си е супер закуска като за болница!

Свекърва, ти пак голям анализ по картинка си направила 

Кой въобще има такава закуска, когато е с деца?!


Аз си пийвам кафенце, пред компютъра и на отворена врата към терасата(откъдето идва приятен хлад) и ако не гъсеница, се чувствам поне човек.
Тук някакви жеги настанаха тези дни(31 градуса !), та малко ни е в повечко. Добре че сградите са хубаво строени, та до седмица се издържа и без климатик, а то повече от седмица, последователно, почти не се случва да са такива градусите.

П.П И аз с тази баня много се чудех, каква е тази работа.....

[ratatui]

Хахаххя, свекърва, уби ме с анализа си на картинката   , хем аз я намерих и не обърнах внимание на плочките. Росто ми хареса идеята за закуска с такава гледка. Любимия го чакам да довтаса с братовчеда ми, преди да отиде да боядисва. Изпроси си болничен, че смените му са такива, че нямаше да може да идва и поне да свърши започнатия ремонт 
Мари, как хубаво звучи само една седмица жега. А аз съм отворила, да се проветрява, че напече ли ще пукна, а не обичам климатик.
Ех, ако можеше поне котката да стои с мене, тя не бърза по задачи. Може да е котка, ама с нея не се чувствам сама и ми е уютно. Добре, че имам мъж иначе щях да съм като ония изкофендрелници с по 200 котки и без приятели.

[Kiwi]

Аз в момента дъвча листо от индрише с надежда да се подмладя поне с 30 години. В парка косят тревата и ухае приятно, та почти успявам да се настроя, че съм гъсеница и нямам житейски проблеми .

направих плочки на корема от смях...

Всички под строй да докладват кой за какъв вид от флората и фауната се възприема днес. Гъсенички, птички, мушката и индришета, много ви здраве от кивито и хубав ден!

[магито]

Нещо смачкано съм аз или поне увяхнало.Ха добро ви утро.Чувствам се мноого зле, много ми се спи, схавнал ми се е целия врат и основата на главата, а ми предстои гледане с болно дете и работене от в къщи.Да ви кажа ли че ми се иска да си разбия главата в стената

Хубав ден!

[Alichka]

Хехе, имах предвид за технологията на общественото къпане. Киви, ти още не се беше завърнала, когато Свекърва ни докара истерични кикоти пред мониторите Особено сравнението на женските гърди с печени чушки ми е още пред очите. Нещо не се сещам как да го потърся, че на баня не излиза, ама може да пробвам със зарзавата в търсачката.
Аз съм пред някакъв много шантав кръстопът в живота си. Лошото е, че съм малко странна - леко хазартна личност. Преценям риска, казвам Хоп и скачам. А сега - хем да ми се иска, хем да не ми стиска. Не знам кой път да поема, а това не е в мой стил. Малко съм се оставила по течението, та съм отвеяна тия дни - да не ми обръщате внимание.
Снощи чух нещо като щурче в едното сандъче с калдаръмчетата. Беше много мило
Пожелавам си само да не съм мокра кокошка днес Вчера нали уж не се очакваха превалявания, а още е кално на места.
Снощи се събрахме на вечеря в нас. Братовчед ми е възмъжал много. Голяма промяна виждам в него. Дребното пък беше много смешно, защото не искаше да яде. Предната вечер се лигави и легна без да е вечеряла. Снощи обаче усетих, че има нещо... А то - срам я било Да ти е мерак да се срамува така - ще има възможност да наредя хубави чаши и чинии без да се чудя коя по-напред ще докопа.
Хайде - успешен ден!