Месечна тема март - бяло и червено!

[always_and_forever]

Честита пролет от мен!



Ние вчера си направихме една разходка до София. Обиколихме няколко магазина за обзавеждане за банята. Хапнахме тук-там, обзаведох се и с едни златни маратонки (знаех си, че не трябва да влизам в други магазини). 

Много хубави картинки. 

Коприва не обичам, само спанак и лапад.  Даже сега като ви чета ми се дояде лапад.

Днес ще правя риба и салатка. 

Фери, честити ви 6 месеца. 

[Bube]

Нямах време да ви чета тези дни, а доста сте разсъждавали. Ще се разпиша по каквото запомних 

Свекърва, много подробно си го разказала, повечето неща не ги знаех. Но все пак мога да кажа, че е имало някакъв ред, имало е някаква цел, държавата се е грижела - а сега? Тогава може в забутано село, а в момента дипломиран и безработен.

Фери, честита ви годишнина! Все така, че дори и повече да се обичате!

Али, радвам се, че малката се е оправила 

За кандидатстването нямах големи драми - 91 набор съм, ходех на уроци, приеха ме в математическата в нашия град. После за университета пак стана доста безболезнено - имах висок успех и влязох това, което исках. Много се шашках предварително обаче, все ми се струваше, че нещо може да се обърка и никъде да не ме приемат 

Малко следобеден цвят и от мен 

[Alichka]

При нас шашкането идва от бейбибума от 83-4 до 89-та. После вече имаше повече места, отколкото кандидатстващи. Е, то не означава, че борба няма, защото който иска по-реномирана специалност, учи. Една преподавателка на ММ била очарована колко са нахъсани този набор задочниците. Похвалила ги демек. Ама те са и по-големи като цяло - с работа, някои със семейства... Стимулът е друг.
Днес нали ви казах, че съм в зелено - само бяла манта ми липсва. Търча като от и за операционна. Нещо пак ненормален ден.
Гледам бавно и полека докторския сериал, та за тва съм такава и в приказките. Позасука се Разбрах защо Спешно отделение е толкова динамичен. Сниман е с много камери и нон стоп се променят позициите. При нас естествено това е скъпо да се прави, ама пак са по-добре нещата от първите две серии.
Миме, и аз искам маратонки, и ботуши (тамън с намаление), и обувки... Не съм си чесала тази краста от много време

Допълвам - Тони ми се губи. Явно и тя е на метлата

[Feribotka]

Мислех да не пиша, ама да благодаря на всички първо 

Али, радвам се, че сладурката е по-добре 
Малко ми е муден тоя бг сериал, ама го гледам...много ме дразнят повечето главни актьори (младите) обаче 
Снощи с нетърпение чакахме "Под Прикритие"...всичко хубаво ама след 3 сезона тоя главния така и не можа да ми заприлича на нещо различно от дърво! Ама как ги избират, не знам...сега и Бойко Кръстанов, малко по-добре е, по се преглъща...като цяло съм фен на Куката и Иво Андонов  Има сега и нова полицайка (млада актриса, доста известна, забравих ѝ името) и тя е доста добре 

Аз (набор 90) също нямах особено големи драми с кандидатстването, записах се на първо класиране и след 7ми и след 12 клас и си мина всичко безболезнено...ходила съм на уроци само по математика в 7ми клас, защото беше много зле положението и не знам дали щях да изкарам изпита ако нямах допълнителна помощ (а нашите са скарани с математиката и двамата) И ние с ММ сме хуманитарно настроени хора, цяло чудо ще е ако поколението ни разбира нещо от математика и като цяло точни науки 

Тони, май я е налегнала пролетната умора  Ама не е само тя...и Миленка я няма, дано всичко е наред при нея, че май беше писала, че е в някакви приключения  Ина...Мари  Призовавам ги всичките да се обяснят! 

[Kiwi]

И досега като ми се случи нещо гадно си казвам,че сигурно е най-доброто,щом така е станало.
 

Ей че хубава нагласа към нещата... явно този грип е най-доброто, което може да ми се случи Тъй де... Анандито много пораснало, не я бих виждала от поне година.

[always_and_forever]

За кандидатстването и аз не съм имала големи драми. Не съм се местила след 7-ми клас, а след 5-ти.
В университета влязох с изпит, след като здраво учих. Не съм ходила на частни уроци. Понеже Влади влезе една година преди мен, ме уверяваше, че може би няма да ме приемат в първо класиране...но не позна. Дори ме приеха с първо желание.  Сега е друга работа. Приемат с 3-ки в 5-то класиране. 

Като ви чета, май не съм пропуснала нищо като така и не започнах да гледам новия бг сериал. "Под прикритие" също никога не съм гледала, макар и след масовата истерия по него.

Али, аз по принцип маратонки не носех, ама Влади ми подари едни, които си бях хареса (мноого са ми удобни, особено сега). Вчера пък просто взаимно се харесахме с тези, които си взех.  Имаше и доста боти и балеринки с намаления, но нищо не успях да си харесам.

Киви, освен, че е пораснала Анандито вече я играе друга актриса. 

[pandapanda]

Забравих да благодаря на свекърва за разказите. Аз тези неща по принцип ги знам (Съвременна българска история в 4ти курс), но ми е интересно. По тази линия Странджа-Сакар и свекърва ми са я разпределили там като млада учителка, тя взела, че се омъжила там. После през 90те давала зор да се преместят, ама само успяла да изпрати децата в  хубава гимназия е Стара Загора.

[svekarva]

Добро утро!
Даааа, съвсем оредяхме . Нещо като тенденция се явява - отучване от лоши навици . Едни го правят от раз, други - на етапи.
Панди, То като нищо можем да излезем роднини със свекърите ти. В селото, където беше брат ми, единствените млади хора били ветеринарният лекар и жена му, учителка. Почти всеки ден били заедно и развъждали кучета за допълнителен доход. Брат ми беше получил като подарък една сибирска Лайка - мъжкар. Развалихме го като го донесе в Пловдив, защото го разглезихме.
Сега малко за Америка, това което зная от наши познати и децата. Познатите вече имат внуци, родени там и едва за тях може да се говори, че ще са образовани по американски модел.
В общи линии, стремежът на средния американец е да изучи детето си в топ 40 университети и ако то се окаже ученолюбиво, да се грижи за евентуално магистърска степен. За да влезе в добър колеж/университет подготовката започва още от детската градина - инвестициите са големи, но пък става ясно още от тогава какво е отношението и възможностите /умствени/ му. В престижно учебно заведение се влиза трудно, макар образованието да е платено. Таксата за семестър е пет цифрено число и започва да се заделя от самото раждане - подаръци във вид на суми, наследства и др. се трупат в специална сметка години наред. Не се прави само от икономически съображения, това е нещо като психологическа подготовка и заявяване пред учители, колеги и семейство, че е приоритет във възпитанието. Освен високия успех на приемните изпити - тестове, важно е представянето на кандидата на есета, извънкласна дейност и цялост като търсена личност. Едни университети търсят хора, умеещи да работят в екип, други - да са силни в самостоятелната работа. Много често децата отиват там, където са учили родителите. Това пък после им дава предимства при намиране на работа. Започнах отдалече, за да може да се хване механизма на професионалното развитие. Ако родителите сметнат, че не е нужно да се "впрягат" толкова, не е проблем децата им да изтеглят заем, покриващ изцяло или отчасти сумата за следване. За окончателния прием обаче е нужно да се покаже цялата сума в банковата сметка. Явно да предпази студента от непредвидени финансови кризи, защото такова нещо като следване и работа не съществува. За такива ситуации има държавни учебни заведения. В останалите може да се работи само в рамките на учебния комплекс, строго определени часове, да не се пречи на ученето и заплащането е твърдо /минималната часова ставка за страната за бакалавърската степен и малко по- висока при магистрите/. Парите едва стигат за учебни материали и джобни /таксите покриват обучение, храна и квартира/. Ако могат да живеят при родителите си и да пътуват до кампуса /в повечето случаи ситуиран в извън населени места/, децата ще понижат разхода. Много от тях не го желаят по ред причини, свързани с извънучебите дейности, които са толкова важни, колкото и академичните. /Прочетете какво казва Панди за ориентирането на служебните деца/.
Оф, свърши ми планираното за писане време. Ще продължа после.
Приятен и ползотворен ден на всички!

[always_and_forever]

Здравейте!

Днес съм тъжна...защото една приятелка ме информира, че наша съученичка е с мозъчен оток и в изкуствена кома след доста тежка катастрофа. Не знам с кой акъл реши да ми каже, след като знае, че по принцип малко ми трябва да се разстроя, пък сега още повече. Първо реши да "опипа" почвата като ме попита дали знам нещо за някой от нашия клас. И естествено, че и да не знам, ще се поинтересувам за какво става въпрос.
Момичето е било с детенцето си и баба си. Слава богу то е добре.
Наревах се едно хубаво, сега се опитвам да съм спокойна, защото знам, че не трябва да се напрягам.
Моля се за нея!
Съжалявам, че поста ми не е положителен, но го ударих на отдушник. 

[Alichka]

Мдааа, и ние имахме заделени пари от баба и в един момент с братовчедите си купихме част от учебниците за настоящата година, маратонки или анцуг. Казвам или, защото не стигаха за всичко това. След инфлацията и деноминацията останаха жалки суми. Баба много страда от това, че не е успяла да помогне с повече. Съвсем друга идея е имала с детските влогове.
Това с работата и ученето ми харесва много като идея. Така се, уж редовно учи, пък на 8 часа работи. Как става!? При нас не знам да има кампус в този смисъл, за който Свекърва говори. Пък нека са прости американците!
Миме, аз нося маратонки само за спорт. Сега шофирам с едни, че ботушите са ми все с платформи и не са ми удобни за тая цел. Със стария съединител ОК, ама сега с новия нямам чувствителност.
Приспа ми се

Миме, прегръщам те! Дано изпратиш положителни емоции и сили на това момиче.

[fanimira]

Добро утро!
Рони, ще се моля за твоята съученичка. Аз съм в траур заради Брюксел - толкова много приятели имаме там... Всички са добре и все пак това не променя факта, че 11 човека са загинали, те нямат ли приятели? Семейства? ДОКОГА? Не ме интересува кой е прав и кой крив, просто искам да спрат!
С едното око плачеш, а с другото се смееш - днес сина ми става на 9 месеца!  Пожелавам на него и всички деца по-хубав свят!

[Marri]

Привет!

Да се явя като сте ме призовали....

И при нас беше едно лечение...,чудо! Първо Симеон, после Сами, после аз, после баща и, после пак аз.
Общо 3 седмици с по 3 часа сън. Накрая, т.е миналият четвъртък си мислех, че този вирус няма да го преживея.
Е, оцелях, но как само аз си знам.
Слава Богу и децата са добре!

По този повод и за да се поглезим, решихме да си купим хубави дрехи и обувки за спорт, да се погрижим за здравето и малко да се мотивираме.
Много сме доволни, аз по-хубави и качествени дрехи досега не съм имала.

Запролети се и ще хващаме гората.... хахаха


Освен, че нямах време да чета и пиша, компютърът ми се прецака и освен да пиша, друго не мога да правя във форума, не мога използвам никакви емотикони и форматирания на текста.
Сега изучавам емотиконите като текст и знаци, но форматирането не ми се получава, затова и не пиша в темичката ни, защото става много грозно.

За образованието .... какво да говорим, тя не е за разправяне, всички след 90-те, сме си изпатили по един или друг начин. Говоря като години за обучение 90-те, иначе аз съм 81-ва, кака съм ви хахаха

Миме, не се отчайвай и мисли положително, има надежда за момичето. Подкрепи я в мислите си, може да има късмет.
Твоята приятелка е искала да се разтовари, такова нещо трудно може да сдържи човек в себе си. А човек по природа е егоист, така че съвсем не ме учудва, че ти е споделила.


П.П Наистина нямате изчитане, въпреки че срещам и обратните мнения.

Свекърва, форумът в раздел лоши навици ли го слагаш? хихихи

[addicted_to_u]

Здравейте!

Аз в момента се чудя докъде можем да стигнем като човечество в глупостта! Трагедията е голяма спор няма,но може ли така да сме лешояди всички. Казват навсякъде не ползвайте телефон,ако сте в Брюксел,нашите журналисти въртят на когото се сетят да питат какво става.Външно министерство абсолютно неадекватно цитира телефони,ако имало нужда-не работят централите какво повтаряте като папагали бе хора?! Наистина мисля,че сме достигнали някакъв връх в развитието и вече падаме стремглаво надолу и затова се случват всички тези неща. Извинете,но много се възмутих.
 Съжалявам за това,което са преживели Мари и Ина с дечицата и се надявам вече да са добре всички.
Миме, много лошо за съученичката ти,дано успее да се пребори! Като цяло днес нещо денят е ужасен...

[fanimira]

Ууупс, Миме, исках да кажа за твоята съученичка ще се моля. Не ми е ден днес явно. На всички с болни деца им съчувствам и много силно ги гушкам. Снощи Инж. се втрна от командировка и посред нощите хукна към спешна, че вследствие на гадния грип, който изпотръшка всички ни направи гнойна ангина, оттам АБ, към който се оказа алергичен и добре, че го пратих да му бият Урбазон снощи, иначе беше станал като ...... абе целия в червени петна! 

[svekarva]

Мари, да...Сериозно го слагам в лоши навици, защото вместо да поговоря с майка ми, аз пиша . Сега в момента гледа някакъв сериал, та ми е простено .
Няколко думи още за обучението, да стане ясно, дали американците "хвърлят децата след 18 години и доколко те са независими". Таксите за магистърско обучение 2 години са  40 000- 70 000$, малко над средната годишна заплата /без данъци, те се плащат следващата година/ на човек с подобно образование. За тях вече родителите са пас, децата теглят заем или взимат безлихвени от приятели и роднини. Този тип заем може да се разсрочи до 30 години изплащане.
Бакалавърското обучение е почти два- три пъти по- скъпо, за него също може да се тегли заем от родители или директно от студента.
Първата година студентите кандидатстват за "работа" в столовата, библиотеката, да събират дарения и разни по- неизискващи умения и знания дейности. Втората година, когато имат вече взети изпити, могат да бъдат включени към преподавателския екип и да помагат при провеждане на изпити /проверяват работи/, подготвят студенти /решават с тях допълнителни задачи, търсят материали/ или работят в екип на преподавателя по проект. Заплащането е същото, на час. Ако платените часове надхвърлят допустимите, а студентът сметне, че би имал полза от знанията, участва като доброволец. За всяка работа се кандидатства, все едно си в реалния живот и важи само за съответния семестър. В края получават оценка и препоръки какво да подобрят, къде да продължат и усилят. Всичко това се записва в документацията на учебното заведение и може да бъде ползвано като професионален опит в резюмето при търсене на работа по- късно. Следва и много важно уточнение: Преподавателите /професорите/ задължително трябва да имат трудов стаж извън университета - да са работили и в момента да работят във фирми или институции платено или доброволно. Работят по някакъв проект, който е възложен от действителен работодател, примерно. Студентите, включени в проекта, имат пряк контакт с действително работещи хора и ситуации и създават контакти, като и съответните работодатели следят развитието им и виждат доколко се вписват в конкретната среда.
Всяка година има дни на кариерата - това са срещи на фирми със студенти. Уговарят се интервюта за стажове /платени или доброволни/или директно за работа. Студентите с висок академичен успех се наблюдават "изкъсо" от работодателите и получават специални покани да посетят срещите или даже им се поемат разходите да отидат и разгледат на място в какво се състои работата.