Месечна тема март - бяло и червено!

[svekarva]

Та да довърша мисълта
Ако имаш договор и вземеш, че се ожениш за някого, дето също има договор, ама в другия край на България, или плащаш, или живеете разделено. Не е работа и да придружиш половинката си на място, където само единият има работа, особено ако сте завършили различни специалности.
Пак прекъсва...
Ще разкажа как е в Америка, ако е интересно.

[fanimira]

Разказвай, интересно е! 

[always_and_forever]

Добро утро!

Слънчево е днес и хубаво!
Направих си закуска и фреш, пуснах си любимия музикален канал и се радвам на активността на моето бебче. 

Поздрав днес от мен. Предполагам, че няма да ме познаете, но все пак...


Хубав ден!

[fanimira]

Добро утро!
Разбира се, че те познахме, Миме - най-хубавата сиииии! Това къде и кога? Я бързо разкажи! Играеш народни танци ли? Забравила съм, ти сигурно си казвала.
Вчера си платих данъците на жилищата и като редовен платец участвам в томбола на общината за 40 предметни награди. Преди да вляза си трих лотарийно билетче и 3 лв. Веднага си взех печалбата и благодарих на съдбата, ако бях играла още щях и тях да загубя, човек не трябва да е лаком, нали!
В стил Силвия ви желая: Да откривате красотата в малките неща и радостта във всеки малък жест от/към любими хора! Да давате много   и винаги да излизате от вкъщи с усмивка!
Хихихи, Силвия-та пасти яла! Ей на това му се вика поезия! Желая ви прекрасен слънчево-топъл уикенд!

[Alichka]

Миме, четвъртата от ляво на дясно
Изкарах кошмарна нощ. Стискайте палци да се оправи детенце до понеделник!
Сега яде "пица" - препечена филийка със сирене.
Свекърва, на мен ми е много интересно! Аз някои от тези неща съм ги чувала, ама не и обобщени. Тук пак опираме до въпроса, че с висше и без си е чист късмет. Дори правилните връзки са късмет! Няма как да сме самостоятелни и независими от родителите дори и на 24-25 години.

[svekarva]

Добро съботно утро!
Една красива великденска декорация, Ако и при нас да е Тодоровден! Честито на именниците, наздраве на роднините!
Сега да кажа за разпределението при нас, че както е тръгнало, може и да няма несклеротични свидетели скоро. /хихи, двойно отрицание, на български може/.
Ще почна от приема на студенти.
Страната беше разпределена на окръзи и всеки окръг даваше някаква статистика от какви специалисти има / ще има нужда в близките 5-10 години. Университетите се съобразяваха с това и съответно всяка година /септември за следващата/ публикуваха общ Кандидатстудентски Справочник. Там се виждаха специалностите, начина на кандидатстване и отпуснатите бройки от всеки окръг. Когато аз кандидатствах, във ВИХВП за окръг Пловдив за специалността "Етерични масла" имаше 1 бройка, а за Карлово - 12. Напълно логично, защото там бяха парфюмерийните масла като производство. За "Обществено хранене", една от най- търсените специалности, за Пловдив нямаше бройка, само за Смолян и Благоевград. Това значеше, че и да си съдереш д- то и да изкараш 7 на двата приемни  /химия и обща култура/, няма как да следваш точно това. За машинните специалности за Пловдив вече бройките бяха 100, защото точно тогава откриха филиал на МЕИ София тук. Можеше да се кандидатства само в един университет, така че аз държах химия, математика и обща култура, за да имам право на избор. За да кандидатстваш, имаше изискване или да си завършил тази година, или да имаш последните 8 месеца трудов стаж някъде. Хората от село без проблем вадеха бележки, че са работили в ТКЗС, но за нас, в градовете беше абсурд някой да има фалшива бележка. Активни борци /някой развял знаме на 10 години/, носители на Златен орден на труда и спечелили Златна значка по олимпиади имаха предимство. Това щеше да рече, че един от тези да кандидатстваше примерно за "Етерични масла" от Пловдив, аз автоматично губех. Само да припомня, че по онова време имаше така нареченото "жителство", мястото, където работиш и живееш и местенето беше сведено до минимум, освен ако не се ожениш за местен или не те командироват. Жертвоготовни родители от София и Пловдив успяваха да изтеглят семействата си и да работят примерно в Смолян и Благоевград за 5-6 години, само и само децата им да бъдат класирани от съответния окръг. Това се отнасяше и за езиковите гимназии, 5 по мое време. Ако бройките не се попълнеха, на втори и трети тур на класациите взимаха хора по успех. В общи линии се получаваше следното при първо класиране: запълваха се бройките по получен бал от кандидатите от съответния окръг, като независимо от резултата си, тези с предимство имаха процент от бройката /е, трябваше да имат поне 3/.

[Marri]

Поздрав днес от мен. Предполагам, че няма да ме познаете, но все пак...

От дясно на ляво, третата
Снимката е много хубава!

Али, дано се оправи детето скоро! Знам за какво говориш, ние вкъщи вече трета седмица сме във водовъртежа на безсънието.....температури, неразположения, ужас някакъв, но такъв е сезона, какво да се прави....

[always_and_forever]

Ааа, Фани, не е честно. Най-хубавата...може да е всяка, хихи.  Снимката е стара. Аз нали завърших училище по изкуствата, с профил "Хореография". Отделно ходех и на танцова.  Това е снимка от един фестивал, ама верно е старичка. 

Али, нИ позна. 
Стискам палци малката Мария да се оправи много бързо. 

Свекърва, на тебе разчитах, като по-наблюдателна, ама ти не мъцна. 

Мари, разпозна ме.  Само аз съм наопаки. 

[svekarva]

Миме, за мен си третата от дясно, в профил. Ама защото само профилът ти от бременната снимка зная.
 
Горното го имах записано, може да не го четете.
Честно, мари ме изпревари

[always_and_forever]

Свекърва  ,  знаех си.  Постарала съм се само моя профил да се вижда на тази снимка.
Значи не си чела сватбената ми тема. Там съм качвала снимки от сватбата, пък и от медения месец. 

[svekarva]

Да бе, не съм ги чела и гледала, особено с моето пословично любопитство... Ама по сватбите сте така нагласени и гримирани, че сте трудно разпознаваеми след това. В сватбената тема ми беше много миличка и романтична и не можех да се включа адекватно. Хихи, после като забременя и като се разбра, че е момченце някак се промени /а може и аз да те погледнах с други очи/ ми стана много близка и разбираема по мироглед.
Да довърша за разпределението и да кажа защо започнах от кандидатстването.
Та вече имаме студент, успешно завършил първи курс. Едва тогава се явяваше възможност да сключиш договор за стипендия с предприятие и за работа там. За стипендията обаче трябваше да покажеш и съответен успех, иначе се губеше, без обаче да ти отпада ангажимента за работа и връщане на средствата. То и много малко хора по принцип можеха да се възползват, трябваха супер връзки, а и хубавите предприятия в големи градове не участваха "на сляпо".
Преди дипломиране, по всички специалности имаше задължителни едномесечни неплатени стажове. Още тогава разпределяха по окръга, от който си кандидатствал или си запълнил бройката при второ и трето класиране. От там получавахме в повечето случаи и темата на дипломната работа, както и рецензенти. Можеше да се появят новооткрити работни места, незаявени преди 5 години и тогава се даваше право на първите трима по успех да отидат там, независимо от кой окръг са приети и какво жителство имат.
След дипломирането следваше моментът на рев и сълзи при разпределение - можеше да те шътнат на м.айната си, в някоя работилничка, където нищо не можеш да научиш. По мое време най- модно беше да те завеят в Странджа - Сакар, да строиш социализма на гола поляна и да си оплакваш младините 3 години и след това да се върнеш с нулев шанс за намиране на работа на хубаво място, защото там вече са следващите новоизлюпени специалисти, които ще заемат свободните места. Още в трети курс започваше дива женитба за куцо и сакато, ама работещо в свястно населено място, защото ако имаш дете те оставят там, където е половинката ти и сам търсиш работа, а ако само си женен, нямат право да делят семейството на повече от 100км. Имаше го и номерът с връзките, и с плащането на някого за освобождаване от разпределение - да се окаже, че мястото, където си разпределен   закрито чрез обява в Държавен Вестник. Можеше и да откажеш да отидеш, но плащаш 2000лв. неустойка. Моята приятелка, която се омъжи в чужбина, имаше разпределение в Пампорово /жител на Пловдив, завършила "Външна Търговия" в София, но без връзки/. Макар да изкара там почти две години, за да замине, първо трябваше да плати цялата сума, на един път, заради неспазения 3 годишен период.
Да, работа имаше за всички и то задължителна. Ама не където искаш, а където те пратят, ако не си направиш добре сметката. Аз заложих на висок успех, харесаха ме още на стажа и започнах работа преди колегите, за да се омъжа и да "дръпна" Родния от Сатовча. Ама брат ми си изкара 3 години в едно село, дето и на картата го няма в Странджа- Сакар, върнаха му годежа по тази причина, а като се върна в Пловдив една година кара такси и три работи в Спешна помощ.
Та Бубе, можеше и някоя фирма да те "надуши" като студентка още в Смолян , та да ти се стъжни животът на бърза ръка
Няма да е днес за Америка, нетът пак скача на едно стълбче....
Още едно важно допълнение. Всеки задължително трябваше да работи...Агрономи, икономисти, лекари, филолози масово ставаха продавачи. Проблемът с работата винаги е съществувал в България. Тогава беше още по- страшно, защото и не можеше да се местиш в друг окръг, какво ли пък да мечтаеш за чужбина. Висшето образование даже беше пречка...Най- хитрите завършваха задочно или РАБФАК - работнически факултети. Хем си имаха работа, хем и не подлежаха на разпределение. Естествено, за сметка на академичните знания и възможност после да се развият професионално. Ама то и не им трябваше друго, растяха на база връзки и партийна принадлежност.

[always_and_forever]

Свекърва, то малко хора са "адекватни" покрай моята романтична натура.  Не знам дали съм променила нещо в тази посока, не мисля. Не съм го имала и за цел. Може би бременността наистина ми влияе много. Според мен си ми "дала" шанс. 
За разказа ти - преди и сега, много е важно какъв късмет ще имаш, освен всичко останало. Според мен и преди 50 и след 50 години все ще са трудни времената и все нещо няма да е както на нас ни се иска.

[fanimira]

Свекс, подобни неща ми е разказвал и татко, радвам се, че разказа, аз не знам чак такива подробности. Също ми разказваха как са идвали на село на бригада в ТКЗС-то софиянки, пловдивчанки, абе граждани, как са се събличали по бански и после търсили кисело мляко из село, хахха. Баща ми пък като завършил тогава учителския в Шумен го питали къде иска да го разпределят /нали от него съм наследила пробивността, т.е. да се вра дето не ми е работа, та познавал големците/ та и питали го, а нашия рекнал : На село!    Много го увещавали, ама той не та не! Сега вика: Пусти лапешки акъл хората от село бягат, аз все на терсене   абе дето викаше баба ми, Бог да я прости: И ТКЗС-то, и частното е гадна работа!
Миме, щях това да напиша и аз, познах те, ама викам да дам шанс и на другите  
Али, аз пък съм независима от 22 годишна някъде, а така ми се е искало на моменти да завися от някой и съответно да мога да го обвиня за някой погрешен избор... Не смеех да се оплача, за да не ми рекнат: Каквото си надробила, това ще сърбаш...

[svekarva]

О, аз също...Как никой от нашите не ми каза да не ходя сама в Бургас още на 14 години и да се справям съвсем сама в пансион с 25 души в стая. Сега си тегля от влагата с ревматични болки, а от силния стрес още крепя един хроничен гастрит и колит за разкош. Ама и да бяха, вероятно щях да направя това, което съм решила. За следването вече целенасочено ме посъветва баща ми какво да е, за да намеря после работа. То пак от лош опит, де. Баща ми и майка ми са завършили през 52- ра и още тогава е бил взаимстван подходът за разпределението от братския СССР , пък после японците да са го усъвършенствали. По настояване на баба ми, баща ми е учил 2 години медицина в Пловдив, ама решил, че това не е неговата работа и тайно кандидатствал в София "Производствена химия и металургия". Баба ми отказала да го издържа /то и нямало как, защото останала вдовица на 36 години с две деца и с ипотека на къща, само с учителска заплата/ та нашият сключил договор за стипендия в Сливен, Стъкларския завод. Майка ми трябвало да го последва после в Сливен, но така и не успяла да си намери работа като агрономка. Два месеца преди да се родя, баща ми я качил на мотора и в една от най- тежките зими, февруари 54-та, в сняг до колене я оставил в Пловдив, поне да имам аз пловдивско жителство по рождение. Баща ми е бил един от първите инженер - химици, та беше доста дръпнал професионално, но майка ми така и не успяла, след тригодишно прекъсване, мен и после брат ми.
Фани, за връщане на село имаше идеалисти, ама по мое време се брояха на пръсти. Има един филм с Апостол Карамитев и Калоянчев, така хубаво показва съдбата на разпределения млад специалист, че винаги си го спомням с удоволствие /не ми идва на ума как се казваше, от там е лафът "дупки пробиваме всякакви", май "Специалист по всичко" беше / Ама е до момента на разпределението. После  излезе "Селянинът с колело", дето пък се вижда каква е съдбата на попаднала на село образована жена .
Да, на бригади ходехме задължително 1 месец през лятото и после, през есента - пак 1 месец. На една такава се запознах с Родния...И като ученици ходехме по 1 месец през лятото и две седмици в началото на учебната година. Брала съм памук, домати, ябълки, грозде, бадеми, ронкала съм царевица и съм чистила чесън и кромид за имамбаялдъ в консервни цехове из селските райони на Бургас и Пловдив. Софиянци по- често ги юркаха из Северна България, ние си стояхме из Тракия. .

[Alichka]

О, Фани, самостоятелни решения съм взимала от доста по-крехка възраст. Ние бяхме опитни мишки в много отношения. Правеха се образователни експерименти,промени... Трябва да седна на компютъра и да разкажа за влизането в гимназията. Това съвпадна с въвеждането на джипитата същото лято. Общ държавен хаос, а от нас искаха медицински при записване в съответното училище.
Под самостоятелност имах предвид онова отхвърляне (за мен е такова) от родителите, че даже и заплащане на дадения старт в живота, за което някой спомена. Има го в много държави като отношение родител - дете, но не го виждам скоро тук как ще стане. Нямаме силна икономика за подобни резултати.
Свекърва пак е дала снимка в мои цветове!