Месечна тема март - бяло и червено!

[always_and_forever]

Той точно това прави в момента. Добре, че стената не беше завършена, а беше сложиш някакви конструкции и картони. Сега развали всичко и започна отначало. Не ми се мисли, ако беше завършена. 

[Snow_White]

Привет на 9-ти март!
Моят 8-ми мина напрегнато, заето и с цял един подарък от мъничка сладка - картичка с отпечатък на ръчичка (с червен лак на ноктите!!!). Излъгах!!! Едни бивши студенти ме изненадаха с една красива циклама В лудницата мъжо се сетил какъв ден е около 11ч по обед. Тръгнал да ми купува цвете в 20ч и познайте - нямало! Затова донесе вечеря от любимо място.....Докато вечеряхме разбрах, че изобщо не се е обадил нито на майка си, нито на моята....Та насила го накарах, тъй че, Тони, твоят любим е приказно цвете пред моя програмист.... След толкова години вече знам, че той просто си е такъв и трябва аз да се грижа за тези неща  Той просто не е научен да празнува и да уважава празниците...
Но липсата на цвете и подарък ще му излезе солена и горчива....

Успех с майсторите! Аз още не съм се сблъсквала, но няма да ми се размине...Тони, ще си запиша аз за вашият златен майстор

[nansita]

Добър ден и от мен

Миме, има и читави майстори. Надявам се този човек да на ви размотава. А другия майстор няма ли да заплати използваните материали? Миналото лято нашите правиха ремонт на банята. Един голям умник обърна наклона на оттичане и познайте-нанасят се квартирантите, всичко е ОК, влизат да се къпят и наводняват коридора, общите части и комшиите. Идва втори майстор- налепил плочките в/у старите, пак не обърнал наклона, накрая дойде трети, изкърти и оправи мизериите на другите двама.
Да не повярваш, попаднахме на добри майстори от раз. За месец и малко направиха целия ремонт на жилището. Само 1 забележка имахме,но си оправиха пропуска - бяха забравили да изведат нов контакт на едната стена, където е предвиден ТВ. Да си ги похваля мъжете-не са ни мотали, за всяко нещо зъняха да питат, нищо не са правили на своя глава. Даже се оказа, че са правили почти всички довършителни ремонти и бани в блока, та си знаеха предварително кое как е. С ръка на сърцето ги похвалвам. И в интерес на истината дадоха фактури и бележки за всички използвани материали.

Тони, много му се впечатляваш на ТМ. Аз цял ден мелих като латерна "звънни на майка си и майка", накрая майка му му звънна след работа, а той изчака мама да се прибере от работа и тогава й звънна, демек къде към 9ч. Не че не ги уважава, просто нямат навика да отразяват такива празници...даже брат му идва до вкъщи- ни поздрав, ни цвете.  Явно не съм жена, знам ли. Бебе в епруветка сме забъркали.
Пък за майсторите- кво да ти кажа, ако не наложи да правя ремонт в Сф, викам си тая бригада и хотела ще им платя. Вуйчо ми от години се занимава с довършителни ремонти, но в чужбина. Сега му предлагаха да си дойде за 1г в БГ на разноски на поръчителите,за да им довърши къщата тук. Дано се навие, че да си го видим.

Еми, ако знаеш как исках поне в детската да сложа фототапет....даже си намерих един подобен на твоя от снимката, но с балони с горещ въздух в топли цветове, ама ММ е твърдо против. А стикерите за стена са ми толкова противни...

Снощи изведох ММ в едно квартално заведение- Гетсби. Не беше лошо, имат доста добро меню и пици. Даже и без резервация ни взеха, а аз бях сигурна, че ще се наложи да чакаме или да ходим на друго място.

Нов отговор:

Сноуче, май ще да е от облъчването на мониторите при тях...

[alexandrova_90]

Сноу, напълно си права.. Не е научен да празнува, не е научен и да почита някакви празници.. Аз съм разказвала и друг път, че подаръци и празненства по случай рождени дни на майка му и баща му, се правят откакто аз съм с него.. Преди това "честит рожден ден" и до там... При нас е друго.. Всеки повод в годината се празнува.. Не са безкрайно много.. Коледа, Нова година, 8-ми март, Великден, рождени дни и имени дни.. Той рождени дни не помни, тази година запомни баща му кога има рожден ден, а за майка му се колебае..   Не го карам да помни рд-та на близките ми, ама поне на такива празници, бахти! Той и на Нова Година честити само на баща ми, а майка ми понеже била в тоалетната, останала за после.. Та и до сега не са се поздравили на новата година.. При нас въпроса е принципен.. Майка ми е човекът, който ни помага най-много, към нея се обръщаме винаги при нужда, морална, финансова, всякаква!!! Еми 5 пъти в година ще се сети да се обади егати! Ще му го изкарам през носа, та ще го помни хубаво!  

[emmmmmy]

Тони... познато. И моят рак беше такъв. Промени се едва когато се разделихме, тогава каза че е разбрал смисъла на честитенето и празнуването. Докато не натиснеш яко, наистина няма да се промени. Те са инати, знаеш.

[alexandrova_90]

Аз поне се радвам, че мой или наш общ повод, до сега не се е случвало да забрави.. Винаги измисля невероятн изненади и подаръци.. Искам просто да се държи с родителите ми, така както аз с неговите.. Даже искам и с неговите да се държи, както аз се държа с тях.. хаха И аз съм с извратено мислене, но за мен празниците са много важно нещо и това да накараш някого да се чувства специален или поне да го поздравиш е много важно! 

[always_and_forever]

Нат, има читави, сигурна съм. Ще видим колко продължително ще е всичко. По принцип той твърди, че такава ни е била уговорката в началото, но ние с Влади сме сигурни, че такова нещо не сме обсъждали дори. Все прехвърля вината на някой друг. Не е голяма сумата на материалите, които трябваше да вземе  допълнително. Сега се е заел да преправя нещата. Липсва комуникацията. Тоя казал, ония казал и т.н. Искам само всичко да свършва вече.

Тони, добре, че поне теб не те забравя. 

[addicted_to_u]

Добър ден!
Ние вчера минахме само с почерпка на сладкарница,а вечерта си хапнахме каквото ни се ядеше вкъщи и от днес ГЛАД! хаха
 Тони, не се ядосвай. Нормално е да има различия в различните семейства и при нас ги има. Аз в момента се боря ММ да се обърне към родителите ми с някакво обръщение-лельо/чичо, на име или както прецени,но да има нещо. Е,няма и няма всичките ми роднини са на изчакване да се обърнат към него и да им каже каквото има да им казва. Аз още от началото казах на родителите му по начина,който чувствам,че е правилен,за да ги нямаме тези,ама нашият минал между капките и чак при търсенето на роклята майка ми каза,че не ги нарича никак  Важното е,че за теб се сеща и ти прави романтични изненади,а така сигурна съм и майка ти е щастлива.
 Миме,вашият ремонт ми напомня на нашите покани. Пак добре,че се е съгласил да поправи,че при нас си ни казаха вие сте виновни и това е. Ядосвахме се, бесняхме,но полза нямаше и още го споменаваме с добро човека-бизнесмен. Трябва да има и нещо за разказване на бъдещите поколения,ако е всичко гладко няма да го запомним. Сега се пази
Хубав следобед ви желая !

[skylife]

Ми да ви кажа - не винаги е така. И моя му трябваше много време да разбере, че е хубаво да се обажда, ако закъснява и че като се обадя да го питам къде е, не е защото го карам да се връща или да му досаждам, а за да не се притеснявам аз.

НО ние се познаваме от 22-23 години. Не става на сила и не става с инат. Повярвайте ми, пробвала съм всякакви методи. Най- накрая го оставих да се оправя сам. А като минат 6 месеца и нещо не е станало, като прискърцам със зъби и нещата стават...щоТ се чуФства гузен

Според мен не мога да му се меся в семейните отношения. Това каква съм аз не означава, че и той е такъв и че трябва да е такъв. И хич не си мислете, че и мен не ме е яд за много неща. Ама с годините на човек му писва...пък и мирогледа се променя хахахах

А по повод обаждането - като бяхме студенти, отива моя ми ти Гошко да играе баскетбол в залата...ама отива предиобяд. И става 9, 10, 11 вечерта...Не си вдига телефона. Аз супер притеснена. Грабнах се и тръгвам аз към залата, щото тва са почти 12 часа все пак...И го срещам на средата на пътя, оня ми се хили и ми вика, оо здрасти, какво става...такъв шамар му извъртях и само се врътнах и си тръгнах

[svekarva]

Еми, мен също ме кефят, ама искат почти гола стая, което при нас няма как да се случи.
Тони, даваш ли го този познат майстор за Пловдив? На нас горните съседи ни наводниха тоалетната и сега е в окаяно състояние. И без това, когато се нанасяхме преди 15 години, нямахме време и средства да направим сервизните помещения като хората, та сега им е ред.
Киви, точна рецепта няма, но ето в общи линии:
За ядковото мляко - накисват се сурови ядки във вода за минимум 8 часа. По разни йогийски препоръки, количеството им за 1 ден трябва да се побира в шепата на консуматора, та предварително си правя сметка за колко порции ще стигне. Накисвам чаена чаша ядки в съд, като водата е 2-3 пръста над тях. Те набъбват и ако се "покажат", доливам. По американските рецепти стоят два дни и млякото става по- кремообразно. Тогава съдът трябва да е в хладилник, че имат навик да вкисват /ама пък може да бъдат забравени/, та аз ги залагам обикновено за една нощ. После ядките се мият с няколко води и се пасират или блендират   в чиста вода, съотношение 1:1,5 до 1:2. Аз слагам 1,5 чаши вода, добавям канела и въртя, докато се получи плътна бяла пяна. Прецеждам през тензух и направо го "доя", стискам и усуквам, че да остане само сухата съставка.
За бонбоните - към сухата съставка добавям кокосово масло /около 1 непълна супена лъжица за дозата от чаша ядки/, малко тахън, ако река да спестя маслото като по- скъпо, фурми, ситно нарязани, или мед, сухи кайсии, стафиди, стевия за сладост и оформям с ръце топчета, като после ги овалвам в кокосови стърготини или в какао. Във вчерашните бях сложила и смлян карамфил, и джинджифил на прах, та напомняха на коледни. Хехе, докато опитвам, понеже нямам точна рецепта, пък и зависи от какво са ядките, изяждам добро количество. За да не се плескам излишно, събирам остатъци поне от две процедури и излизат 12 хубави топчета.
Да ви кажа, мъжете се объркаха вече с този празник...В годините на социализма си беше ясно и точно - ден на колежката и майката. После потъна в забвение почти до 2000- та и сега отново възкръсна комерсиално, особено ако е работен ден. В детските градини отново нахлуват старите традиции да се прави картичка със снимка на детето или нещо нещо друго, в зависимост от мераците на учителките. Вчера направо паднах от смях на пост във Фейсбук - "Ако видя още една снимка - картичка за 8-ми март на мама със сърдито дете на нея, ще застрелям всички фотографи!". Чиста истина си е, моето дете на една такава гледа ужасно намусено. Та не се сърдете на съпрузите си, много измислена работа е тая, на кого и какво да честитят. Ние се самонавиваме...Някоя от вас честитила ли е на свекър си деня на бащата?
Тони, Хората са различни, празниците за едни имат значение, за други - не. Няма как да промениш нито едните, нито другите, ще правят нещата насила. Нито пък ще се чувстват специални, каквито и усилия да положиш. Даже може и да се подразнят. Моят житейски опит е, че ако приемеш техните разбирания, когато се касае за техни празници, само тогава са щастливи. Точно по тази причина в последно време си казвам точно какво искам или не искам, съответно питам. Така няма сърдити.
Сетих се още нещо осмомартенско Както съм казвала, ние отложихме 4 години раждането на дете след сватбата, за ужас на свекърите. И когато това най- накрая се случи по Коледа, решихме да им съобщим по заобиколен начин, като изпратихме картичка за 8- ми март на свекървата с текст: "Мила мамо, честит 8- ми март! Да си жива и здрава и се готви да ставаш баба!"не казахме кога и жената решила, че ще осиновяваме дете. Пристига тя на 12-ти /беше събота/ изненадващо и силно притеснена, пътувала цяла нощ и подута от рев и още на гарата започва: "Защо не почакате още някоя година, не бързайте, млади сте още...". Ама и моят корем беше залепен за гърба до 6-тия месец, та къде да предположи, че фурната ми е у ред. Докато се разберем, бая време мина. Обаче тя така и не хвана вяра, та през юни пак дойде на оглед. Мир на праха и, тогава се ядосвах, сега ми е смешно и я разбирам .

[emmmmmy]

Свекс, с тия фурни ще ме затриете от смях.

Скай, страшно търпение си вложила, аз просто явно с възрастта, вместо да ставам по- компромисна и търпелива, бунтът се обажда в мен с пълна сила. А времето наистина поправя доста неща.

[svekarva]

Много дълго ми стана горното писане, та да допълня, че всички бъдещи свекърви е добре да гледат пак "Малката булка". Як тормоз и хвърлят на Анандито, а тя само върти глава и очи и рони крокодилски сълзи. То не са погледи, то не са думи, че даже и Шиврач я отлюспи. 

[alexandrova_90]

Свекс, спуках се от смях с фурната и осиновяването..  Нас сега само сестрата на Илиян попита, като и казахме, че сме на режима и след куп изследвания се оказва, че проблема е в ИР и килограмите, тя се успокои видимо за моята фурна и неговата маша 

[Kiwi]

Ми да ви кажа - не винаги е така. И моя му трябваше много време да разбере, че е хубаво да се обажда, ако закъснява и че като се обадя да го питам къде е, не е защото го карам да се връща или да му досаждам, а за да не се притеснявам аз.

НО ние се познаваме от 22-23 години. Не става на сила и не става с инат. Повярвайте ми, пробвала съм всякакви методи. Най- накрая го оставих да се оправя сам. А като минат 6 месеца и нещо не е станало, като прискърцам със зъби и нещата стават...щоТ се чуФства гузен

Според мен не мога да му се меся в семейните отношения. Това каква съм аз не означава, че и той е такъв и че трябва да е такъв. И хич не си мислете, че и мен не ме е яд за много неща. Ама с годините на човек му писва...пък и мирогледа се променя хахахах

Ау големи дискусии за това обаждане, Скай, споделям в общи линии твоето виждане. Като ще се занапъваме да се обадим и какво от това... и хиляда картички да бях получила вчера с роза, мече, пате, куче... все ми е тая. Важно е според мен не да се звъни обилно, а да е до теб човекът, когато имаш нужда от него и да знаеш, че може да разчиташ на него/нея по принцип.
В този ред на мисли не се обадих на никого почти, който ми следи другите онлайн аз-ове беше надлежно поздравен с китка ръчно правени от моя милост цветя на снимка, лайкнати бяха от достатъчно народ, за да знам, че поздравът е стигнал до когото трябва, а слава богу ми беше твърде зает деня, за да стигна до телефона и имах няколко пропуснати повиквания, ама догодина пак. Много по-ценни са ми разговорите на 10 март, без повод и цветя за рождения ми ден, получени през януари. Май май... съм се оборсучила здраво

А домочадието се отчете като никога, то подаръци, то картичка от дребен... въй... Като никога, защото ние не сме по масовите празници и мъжа ми ме знае, но обича да ме изненадва, когато не очаквам, и уцели снощи.

Свекс, мерси за рецептата. Анандито, го гледах докато бях по майчинство принудително, защото мамин златен се зазяпваше по шаренкото и ядеше, трябва да направиш един съкратен краш курс за бъдещи свекърви, защото не стигам до него вече. Примерно трик на седмицата да ни казваш... да речем в петък да обобщиш новите знания

[Alichka]

Нашият празник също се попровали. ММ ми поднесе бонбони (луксозни), а татко ми подари лалета в саксия. После вечеряхме по нормално му. Мъжо е на диета и не готвя. Като изключим сладкото дето маам, спазвам почти неговия режим. Той тайно ми наднича в шоколадените запаси, а аз тайно ги ям.
Най-после видях кивито на Киви!
За майстори много мога да говоря. Нали свекърът това работи на часпром. Аз изживях не марък ужас с етървата и нейните решения, които не ни ги поднасяше. Бях бясна!!! Свекърът ми още по-, защото той й оправяше бакиите по кухнята в стария апартамент.
Мрачно е, тъпо е, а трябва да бия път до едни клиенти. Как може кола наполовина на моята, да е толкова антиманеврена? Мразя малки коли!
Киви ще я чета после, че много е писала, пък съм с малки запаси на батерия.