Очаквани бебета - 2016 2 част

[pandapanda]

С ей такава гледка ми започва деня.


Изпих тия от първото отделение и после повръщах. Тези седмица е егати кошмара. Днес няма да ходя на работа. Ако и другата седмица така ми тръгне, май ще си остана вкъщи за постоянно.

[fanimira]

Оооооо, ама я си стой у вас! то това верно не си е работа, трябва ти ръководство за справяне с всичките, да не пропусна, да не забравя, а пък да не взема да повърна... Ех, няма как, ще стискаш зъби, поне половината мина... 
Аз с Кик бях вкъщи от 28-9 седмица някъде, въпреки че нямах оплаквания и пак си ми беше добре, не ми беше скучно вкъщи, реших да не се правя на героиня излишно да се мъкна с огромния корем из училище.

[marta_kalpazanka]

Благодаря, питайте ме пак като се роди.
И ние винаги сме искали 3.Не е лесно в никакъв случай, защото децата си искат внимание, но като ги гушнеш и те теб...незнам пристрастена съм.Иначе имаме момиче която след 6 дни ще направи 5 и момче на 3 год.Не сме им казали искам да мине още малко време.Девойката искаше сестричка преди време, но имам някакво усещане, че може и да се разочарова ще видим.Иначе в Бг не е много лесно,но мисля, че имаме най-добрият стимул.
Панде, това с повръщането е много неприятно и май наистина ще е по добре в къщи.

[Feribotka]

Панди, мила, пази се и си стой вкъщи...дето вика една колежка пфффф аз ако като забременея не се глезя кога!? Спирам да ходя на работа още от началото и ще съм на примък-отмък  Та така, няма нужда да показваме чак толкова чудеса от храброст 

Марта, ох колко хубаво, пък и разликата им е малка и на трите и ще си се занимават много заедно  Ама верно ще те питаме пак като се роди  Единственото, което винаги ме е притеснявало да гледам 3 деца е финансовата част (ама това засега само, ще видя като родя едно живот и здраве, какви ще ги запея ) . Пак въпрос - застъпиха ли ти се майчинствата? На нас с брат ми ни е такава разликата и мама почти 5 години не е ходила на работа

[marta_kalpazanka]

Фери, незнам дали ще се занимават заедно.Той ще е почти на 4 а тя на 6 год.Иначе да те двамата са малко като близнаци.Играят, карат се, сърдят се бутат удрят..обичайно.Иначе много се занимават, ако беше само един щеше да му е по скучно предполагам.Майчинството ми се застъпи да, за което се радвам, защото успях впоследствие да ги запиша на градина( тя не беше приета първоначално ) и отпадна въпроса кой кого ще гледа.Сега започнах да търся работа и се отложи.Финансово при първото е по голям разхода, после все пак имаш разни неща, а  и отсяваш ненужните.Ще се справим, но ми е мъчно само за това , че ми се работеше, но никой няма да те наеме сега, така че здраве да е и децата да се родят здрави, другото се оправя.

[Feribotka]

Ще се занимават, даже ще им е много интересно според мен Поздравявам ви още веднъж 

[Marri]

Нахлувам в темата да се накарам на Мимето, за това което прочетох в месечната тема.

Разни неща се случват и не можеш да не ги забележиш, но да гледаш такива клипове....това е прекалено.
Ти си в "специално положение", не случайно предупреждават, че определени гледки не са за бременни жени. Обграждай се с положителна енергия и пропускай покрай теб всичко негативно, моля те!
Преди време не посмях да се "скарам" на Ина, защото и тя беше гледала едно крайно неподходящо за състоянието й клипче  и после се чувстваше зле..., но теб няма да те пропусна

Всичко това с най-добри чувства
Хайде сега марш в моята тема, да се заредиш малко положително

Марта, ти си ми светлият лъч!
Засили сме се и ние към трето дете, но на мен ми е малко трудно сега/цял форум ми знае дерзанията , оревах света/, та съм в колебания засега.
Иначе много по-щастлива съм с две, макар и много, много изморена.

[nansita]

Марта, добре дошла в новата темичка и пухкаво и здраво бебе на финала! <3

Панде, аз също не усещах контракции миналия месец. И сега не усещам, само от време на време се втвърдява корема на места за кратко и до там. Според АГ на последната ЖК няма опасност и най-вероятно вече започват подготвителни контракции. Опасно ще стане, ако има и болка.

Пък да се похваля- след прегледа ми разрешават вече и малко разходки, питах и за леки упражнения-може. И вчера не се стърпях и излязох малко навън сред хора! Ей, голям кеф! 2 пъти за седмица навън отдавна не ми се беше случвало.

Мари, напълно подкрепям мнението ти за негативното покрай нас. Вкъщи отдавна не се гледат новини и избягвам да чета всяка втора статия в инетернет. Да ви кажа, невежа се чувствам къде по-добре и лека.

[магито]

Панде, аз също не усещах контракции, но доктора ги отчиташе ясно на ехографа и ме остави вкъщи още от 4-ти месец.

Нанси, само разходки и то кратки с почивка.Недей да се натоварваш с упражнения, за тях ще имаш време по-натам.

[Feribotka]

Да питам за разходките, вярно ли е, че като ти напредне бременността трябва много да се разхождаш, за да родиш по-лесно или и това са отживелици 

[pandapanda]

Чак пък много. На мен 30 мин ми е перфектна разходка (от нас до метрото/мола и обратно). Много по-добре се чувствам, ако съм се разходила малко, отколкото като лежа цял ден, защото почва да ме боли гърба, пък понякога и главата.

Сутринта ми беше много сдухано, ама като обядвах и си изпих обедните хапчета без да ги върна съм по-добре.
Вчера док нищо не каза за болничен и аз не попитах (признавам си, оплаших се, че ще каже да остана в болницата).
Ще видя как ще тръгне другата седмица, само три дни ще съм наработа тогава, а по-следната от месеца също мога да не ходя, туй като ще им баба им и дядо им на гости.

Когато съм добре, ми е супер да се разходя, да се видя с хора, а не е проблем като днес да им казвам,че ми е лошо и ще пропусна. Затова не искам още да им казвам, че повече няма да ходя въобще.

[Alichka]

Да, вярно е. Като влезеш в 9-я искат да се разхождаш. Ама разходка, не тренировка Така се стимулира естествено слизане на плода надолу към родовия канал. Отделно и е по-лесно после след раждането - не си залежала. Повярвай, тогава ти се пикае през 30 сек. и разходките не могат да са продължителни, дори и да не ти тежи коремът.
Панде,

[Marri]

Панде, ти ме провокира с поста си в месечната тема да разкажа за мен, а ти ще си направиш изводите...

Аз предварително информирах всички, че са добре дошли в болницата, но да си знаят, че ще има чакане/слагаха ми едни системи преди това и не беше ясно кога ще приключи всичко/, но от болницата си тръгваме тримата с баща му, с нашата кола.
След това кой, както може да се оправя.
Вкъщи не исках никой първата седмица, беше ми много от ползва, имах време да се ориентирам.
Снимки исках аз, дори поканих фотографката от сватбата, но да снима най-вече бебето.
Всички останали естествено също бяха на снимките. Снимките на бебето станаха много хубави, а аз въпреки тежкото раждане, не съжалявам, че също съм на тях.

Да допълня, че не съжалявам, че дойдоха на изписването, това е една радост за тях, която на мен лично ми дойде малко в повече, но го приех като в реда на нещата, за да поискам после да ми дадат глътка въздух вкъщи.
Е, не стана точно така. Два дни по-късно майка не се сдържа и дойде да види бебето и да ми помага. Остана недоволна, че нямах нужда от помощ за бебето и че бях леко подразнена, че не се съобрази с молбата ми.
За кошчето на колата 100%, това е единственият начин

[pandapanda]

То това може и да е по-добър вариант - да дойдат до болницата и после едните у девер ми, другите у сестра ми (до тогава вече трябва да са се изнесли), или по градовете. Ама се опасявам, че по стар навик всички ще си висят у нас, а и въобще не разчитам на съдействие от страна на сестра ми. А майка ми си е взела целият май отпуска, за да "пере, мете, мие чинии и готви, докато аз си гледам детето" (по нейните думи). За сега съм и дала зелена светлина.
Да се роди бебчо жив и здрав и ще го измислим, те си ме познават и рядко ми противоречат.

[магито]

И аз да споделя, на изписването дойдоха в Родилния дом само.После в къщи се прибрахме тримата.Аз казах че маси и салтанати няма да правя и ги отрязах.Майка си беше взела отпуска и я ползвах да глади и готви, другото си го правех аз.А и си приказвах с някой, защото можеш да изкукаш иначе.Но най-трудното ми беше да ги науча да си мият ръцете, да не си слагат червило и кремове по лицето като идват да видят Моника, да не я прегръщат и целуват нон стоп.Не можах да я опазя и на 47 дни влязохме в болница с вирусна бронхит пневмония донесена от някой в къщи.Дали от баща и или от някоя баба не знам, но ужасът който изживях тогава, ме накара да преосмисля всичко и да им огранича контактите много докато бебето не порасна и не заякна.