Месечна тема - Януари 2016 - ЧНГ

[Kiwi]

Марта  
Свекс, железни момци значи с толкова труд поръчани

Нещо друго ми се върти относо телекс ли ще е, вайбър ли ще или инвитро пак по майчинска тематика... Гледах едно интервю с Нели Димчева снощи и ми направи впечатление нещо, което като че ли е тема табу в нашето общество. Тя разказваше за нейната инвитро бременност и за детето си.

Това добре, но имам чувството, че обществото си затваря очите или самите жени не искат да говорят за трудностите по време на чакането на чудото да се случи. Нели спомена, че познава семейства със 7-8 опита за инвитро и нямат успех. Та мисълта ми е как ли се справят тези жени? Какво е подходящо да ги питаме? Какво биха искали да чуят, за да се чувстват подкрепени и да усетят съпричастност? Какво в никакъв случай да споменаваме? Кога е здравословно да спреш в името на собственото си физическо и психическо оцеляване... макар че всяка майка би си дала живота и за роденото и за нероденото дете най-вероятно... та май това не е много лесно за дефиниране.

[fanimira]

Защо? Имаш позната която опитва ин-витро ли? Мои понзати масово ходят на процедури в Истанбул. не мога да разбера защо тук не им се получава, а там - да!

[Kiwi]

Написала съм защо, проблем няма... докато не е в собствената къща  А като си е твой проблема - решавай си го ... аз ще си правя парти за детски рожден ден и ако искаш ела и донеси балони, а ако те боли глава и няма да дойдеш ще цъкнем разбиращо... или точно обратното.

Онагледих ли ситуацията достатъчно?

[addicted_to_u]

Киви,много интересна тема.
Като цяло като общество не знаем как да се държим към жени,заченали или опитващи инвитро. Първо говори се много,но рядко някоя двойка е застанала с името,с лицето и най-вече с емоциите,сякаш е нещо срамно.Според мен си е останало от едно време,че е срамно,че е "ялова" и т.н. глупости.Първо това дали ще имаш детенце не зависи от теб в такъв случай,такива са ти гените,такива са ти органите,но никой не си е предизвикал безплодие умишлено от тези двойки. Добре е ,че започнаха да се показват известни хора и да казват "да, имах проблем,ето решиха го,не е срамно,страшно,а човешко". Мисля,че  взаимосвързано-хората,които изпитват тези емоции да говорят повече за тях,така че останалите да са наясно с кои свои думи/действия ги нараняват и с кои ги подкрепят. Аз искрено се възхищавам на момичетата във форума,които имат или са имали такъв проблем,и споделят,и описват емоциите си,защото както има указания за това как се гледа едно бебе,пък как се захранва и т.н. е полезно да има и подкрепа и помощ за тези силни емоции,които са изтласкани,а са нещо,което може на всеки да се случи. Майка ми има колежка,която прави опити,заявила го,знаят го колегите й. Преживявайки разочарованията си тя се изолира от обкръжаващите я,започва да бъде гневна и те например се чудят с какво я огорчават и не знаят как да реагират,а няма и от къде да научат.

[radity85]

Аз мисля, че трябва да се опитва по-често и в определените за това дни..  

[Cerise]

Аз пък не мога да разбера защо трябва обществото да си отваря очите или самите жени да нищят темата.
Във всяко семейство има проблем от различно естество - защо трябва да е публичен?
Напротив, аз съм на мнение, че обществото прекалено много си бърка носа там където не му е работа. Как ще си направя детето е въпрос между мен, мъжа ми и ако се наложи доктора. Колкото повече хора знаят, толкова повече "съвети и съпричастност" валят. Едните те диагностицират на опитана на "една позната", другите на база собствения си опит (бебето станало от втория път) ти казват - "не го мисли, успокой се".
Дай сега мойте приятели да не си правят бебешки партита, щото аз не мога да забременея? Или пък - да не ме канят, за да не ме депресират?

Има такива семейства, които изрично търсят публичност за да дадат гласност на темата и да помогнат и на още някой, ако могат. Но те са единици. Мои познати съвсем скоро станаха родители след много години опити. Даваха интервюта, разни страници из Фейсбук ги препостваха... Но това е личен избор.

[Feribotka]

Така, мисля че във форума си имаме прекрасен пример (Маги, на която искрено се възхищавам, пък и на мъжа ѝ), която достатъчно е изписала по темата, дала е гласност на база собствения си опит и определено е помощ и вдъхновение за други жени с подобни проблеми...Всеки си ги вижда по различен начин нещата и повечето двойки не се афишират не защото не искат да помогнат, а защото преживяването е много лично и безспорно мъчително...не знам, според мен не трябва да се съдят семейства минали през това, каквото и решение да са взели

[svekarva]

http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,28484.0.html
Ето ви цялата тема с нужните препратки към статии. Даже и аз съм писала и затова я помня.
Питам ей така, да се намирам на работа: Колко бебета, заченати инвитро познавате? Аз лично зная 5 единични и още 2, втори бебета близнаци. Едно от тях ми е роднинско детенце, след дълги години опити по други методи и два неуспешни по този. Беше много тежка бременност, с хиляди инжекции и тотален срив на имунната система на майката след това. Въпреки всичко тя опита и за второ, но не се получи . Никой не може да каже какво е за родителите, ако не е минал по този път, та и аз нямам право да говоря, че моите ставаха от първия месец. Явно сме плодовита комбинация със съпруга . Идеята ми беше да направим статистика на какви семейни двойки се случва, ако тръгнем от абсурдното твърдение, че децата сами си избират родителите. Какво "се търси" на пазара за родители? Хайде, маркетолозите, давайте . После ща търсим логистици.

[Alichka]

О, около нас са много инвитро децата. Ужасна е такава категоризация. В най- най-близко обкръжение са над 10 жени, забременяли с асистирана репродукция. Аз се държа нормално. Питам в рамките на някакви норми. Даже забелязвам, че все повече им се говори. Ако не им се споделя, ок, не нахалствам.
Отдавна се пречупиха хората, поне в големия град.
За парти, да, бих ги поканила. Наши приятели дойдоха, когато малката беше на 20 дни и се вълнуваха много. Даже момичето каза - Давай чантата и да взимаме бебето Много ми бяха мили и двамата.
Хахаха, логистици, ама с опит си трябва.

[fanimira]

Днес или ви чета през ред или не ми се мисли. Всеки си има проблеми, дори и да не си е правил ин-витро. Имам много познати аз, но не ги знам от времето когато, познавам ги от след това. Аз например заради здравословни проблеми съм отлагала 2-то, а съм кърмила и мога да кърмя най-много до годинка и нещо на бебето. За моето здравословно състояние лекар ми е казвал, че е цяло чудо, че въобще стигам до кърмене. Не съм споделяла конкретно дори в темата си защо, не мисля и сега да го правя. Съчувствам им, но ние каквото и да кажем е бош лаф, всеки себе си знае. И мен много ми говориха, и разбиращи и не, и съчувставащи и не, и добронамерени и не, но в един момент предпочитах никой нищо да не ми говори вместо да ми се припомня ежечасно. От съжаление аман!!! Иска се д..е за да преодолееш такива неща, и сила, а после всичко си минава и заминава!
Аз лично като говоря за проблемите не ми олеква...
Та така де, всеки себе си знае! Няма 1 с 1 случай еднакви...
Пак намазах пръстен, купих и на сис колие с изумруд /имитация де/  

[Feribotka]

Аз на първо четене не се сещам за такива двойки около мен, ама то и като цяло повечето ни приятели още не са на вълна бебе дори, дано да не ми се промени статистиката Не знам дори как бих подходила, много е деликатна темата 

[Cerise]

Аз, като човек дето е малко "през просото", наистина не мога да си обясня защо в това наше развито време и общество умираме да търсим под вола теле. И тия глупости с "деликатните теми" - никой тема сама по себе си не е деликтна, общоприетите норми на развитото в грешна посока обществото я превръщат в такава. Сума ти народ живее потънал в комплекси, защото акъла не му стига да пресметне, че неговия "проблем", не е проблем, а даденост. Както факта, че е с кафяви очи, а не със сини - примерно.
Аз имам белег по рождение на лицето. Мойта приятелка е осиновена. Друга позната зачена инвитро. Едните ни приятели НЕ искат деца. Друга приятелка имам - с 9 пръста.
Всеки има нещо нестандартно в себе си или ситуация в семейството. Ей полудявам като някай ми каже: "Беше ми неудобно да питам." в следствие на което тръгват едни клюки, едни пре-предавания на информация....
И аз винаги питам: От какво ти беше неудобно?
До сега отговор не съм получила.

Фери извинявай, нищо лично, да не помислиш, че се заяждам. Просто твоето изказване ме прати в тия размисли.

[Feribotka]

Вики, ама няма нужда да ми се извиняваш, нали сме се разбрали отдавна, че всеки просто изказва мнение    Съгласна съм с теб донякъде...няма да се задълбочавам, просто според мен понякога човек трябва да си постави граница до къде и за какво може да пита (въздържах се от "удобно е"  ), при мен зависи от това до колко ми е близък човека 

Ох, в много дълбоки води нагазихме, яко философски теми, дайте нещо тип снаха-свекърва примерно  И като гледам изгонихме половината пишещи в месечната 

[Kiwi]

Всеки има нещо нестандартно в себе си ... И аз винаги питам: От какво ти беше неудобно?
До сега отговор не съм получила.

Именно... А как да се промени това?

[Cerise]

Тук някой с познания по психология трябва да се намеси, но като цяло си мисля, че хората трябва да казват каквото мислят и да спрат сами да си налагат рестрикции в името на някаква псевдо-тактичност. Това е за питащите и сътоветно тези с "проблема" просто да си говорят, ако искат и да си траят ако не искат да се коментира. Щото няма как да стане, хем не искаш да се знае, хем си казал на 10 човека. Това, че някой знае, не знае, коментира, не коментира и тн. НЕ ПРОМЕНЯ фактите. Ми цял един форум ми знае цикъла и опитите и датите за изследване - от това не съм станала по-бременна или не ми е дало по-големи отклонения на изследванията.
Просто хората трябва да разграничават фактите (и да ги приемат) от чешенето на езици.

 
Сещам се за последния ми спор с баба ми. Как съм могла да кажа, на една съседка, че съм чистачка в Лондон? Се възмущава бабет. Ем да де, ама това дали комшийката го знае или не - по никакъв начин не променя факта, нито живота ми. Обаче...Гордост и предразсъдъци.