Месечна тема - Декември 2015г. - Новата година чука на вра

[Cerise]

Ето ме и мен 

Пристигна ми резултата от изследването на прогестерона - явно има проблем, защото очакват да се свържа с GPто. Ама писах в другата тема за това 

Али, специално снощи като видях съседа го попитах може ли да му снимам украсата. Съгласи се и днеска като се стъмни ще отскоча.

Снощи отивам на работа и цари някъв смут. И аз не бях на обикновената си секция за вторинк, а на друго място. Питам Що??? никой нищо не казва. По едно време идва супервайзърката ми и казва, че в събота е станало сбиване, между колежката, която новмално е на тоя департамен и другата, която е там. Та за това ни разменила, да не се изтрепат. Та голям цирк, днеска чакам "моя лагер" да ми разкажат подробностите.

И между другото - ама едно ми е толкова щастливо напоследък...преливам 

Скай, за ходенето по празници - така е. Ама аз искам да съм с нашите, защото са доста нормални на фона на останалата част от родата. С тях е весело.... майка ми като пие едно вино и почва разни игри, томболи... винаги нещо е измислила. И ако няма някой простак като вуйчо ми да е контрира с въпроса " Е па...що е тая простотия сега?" нещата са супер и определено ми се прибира.

[skylife]

Скай, за ходенето по празници - така е. Ама аз искам да съм с нашите, защото са доста нормални на фона на останалата част от родата. С тях е весело.... майка ми като пие едно вино и почва разни игри, томболи... винаги нещо е измислила. И ако няма някой простак като вуйчо ми да е контрира с въпроса " Е па...що е тая простотия сега?" нещата са супер и определено ми се прибира.

Да, само дето при нас всички Коледи и Нови години протичат по следния начин - сяда се, яде се, после всичко живо освен моя милост заспива пред телевизора...на Нова година - случа сЪ президента, чукаме се за наздраве и айде пак по леглата...

Една година направихме грешката да отидем с пиятели в едно заведение...тая тъпота няма да я повторя (макар, че си зависи и от компанията, и от програмата в заведението). Иначе по празници ние си каним едни и съи приятели, обикновено на заведение...ама предпочитам да си е в къщи...знам че е готвене и разправия, ама може да си украсиш, да си направиш някакви неща...да си ушиеш нещо за украса (прикачвам развитието по тишлайфера...мисля, че тъкмо за коледа ще е готов за градчето, което ми се падна от размяната...). Абе - с две думи - по принцип много ме мързи, ама ако е за идеята, мога да направя 1000 неща и то с кеф :-)

[svekarva]

Ами, добро утро!
Като не мога да измисля нещо, ето един стаааар пост, от едно още по- старо време през 77- ма година. Тогава само Надето се е включвала в седмичните теми, та може на останалите да е интересно.

Приятен и ползотворен ден на всички. Днес е четвъртък, значи идва леля ми и аз съм свободна за ходене по любов.  
В линка става въпрос за празнуването на Нова Година с роднинско тяло.

[fanimira]

Ами, добро да е, Свекс. Хихихихи, Фърлих един поглед на Надето и тогава е била същата. Ама не е било толкоз отдавна би... В смисъл че след моята сватба е било... Как го казах, все едно преди и след новата ера!
Писах аз в нашта тема кви ги вършихме сутринта. Чакам in-law ама май драсна нанякъде сабалем рано рано... Или си търси такси? Или разговаря със шофьора, щото трябва да му обясни къде се намира адреса, или купува банички и боза?
Като казах боза майка вчера ме сюрпризира по скайп със следния въпрос: Пиеш ли боза? Аз: Не, ама имам достатъчно кърма. Тя: Не затова бе, нали била полезна... А педиатърката не я ли пита от кой месец може да му даваш бозичка на Кико?!  да бе да, да не съм луда... Тя педи сигурно ще ми се смее!
А пък наборката ти пристигна. Чакай да я разпитам аз де ми ходи.

[svekarva]

Тц, Фани, аз говоря за моя пост, как сме празнували тогава. Малко по-долу е, чакай да го копирам, та да не се мотат хората.
И аз да се включа с една незабравима Нова Година - първата ми като омъжена жена.  smile. Подписахме на 24-ти декември и както е редно, Нова Година решихме да караме в селото на мъжа ми. Да спомена, че е село до границата и тогава там се ходеше с открит лист /значи, че рядко отиват външни хора и е както казват " на г...а на географията"/. Предполагаше се, че на тържеството в читалището щяха да ме представят на обществеността. Аз, като млада булка, реших да се издокарам и облекох едно кожено палто /овча лицева кожа/, което тогава беше на върха на модата. Пристигаме ние след 6 часа път с влак и 2 часа с автобус на 31-ви и точно слизаме на площада и започва да вали пороен дъжд. Няма спасение с чадър, няма отворени магазини, че да се скрие човек, няма навес на спирката....трябва да се върви. Естествено, улиците не са павирани и се гази кал до колене. Вървя аз и проклинам на ум лошото време и почти сме стигнали вкъщи, когато чувам един писклив глас да вика:"Мори Лазо, ел да видиш ква овца /ударението е на о/ водят у дода Васа!" Става въпрос за мен, а това го казва една от чините ми /свекър ми са 7 братя и една сестра, та имам 7 чини/. angry. Рекох да се обърна, хуууубавичко да я видя аз тази “кукумявка”, ама понеже бях ядосана, загубих равновесие и пльоснах в една локва, та станах съвсем като овца по време на дъжд.”Леле, щу стана, утепа се булчето!” – и от къщите за секунда наизкачаха стотина души, явно са ни дебнали зад прозорците. Че като гракнаха, а аз нищо не им разбирам от диалекта.....голямо посрещане беше. Да се смееш ли, да плачеш ли!
Вечерта, заради дъжда, спряха тока и нямаше тържество, та си останахме вкъщи. На свещи, със свекърите, които виждах за втори път...Те, като истински селски хора, към 20ч. почнаха да се прозяват и стана ясно, че няма да дочакаме Новата Година. На мене ми постлаха в една стая, мъжът ми отиде в друга, защото не бяхме правили сватба в село и свекърва ми се притесняваше какво ще кажат хората – неженени, а спят заедно /не ми беше ясно как ще разберат хората, като беше тъмно като в рог, ама карай....пазя поведение/. И моите мъки почнаха. Аз съм 100% гражданка /даже бабите ми са гражданки/ и познавах селския живот само от бригади. Ама по пловдивския край селата са богати и къщите и живътът им по нищо не се различават от градските. Тъкмо се бях унесла...и лампата светна в лицето ми, като на разпит в съда – токът дошъл. Катърът им /не знаех, че имат такова животно/ се развързал и явно примамен от светлината в стаята, почна да чука с глава по прозореца, та ми изкара ангелите. На сутринта чак разбрах, че така често си искал храна. Рядко съм се плашила толкова много. После ме нападнаха едни бълхи, цели пълчища. Нахапаха ме жестоко и цяла нощ не можах да заспя. А те хапят най- много под ластици, на свивки и където е топло...абе баш на деликатните места. Станах на пльоски, все едно имам някаква венерическа болест. Понеже нямаше с какво, на сутринта намазах местата с ракия и стана тя една....цял месец после ходих като драна – недодрана. Няма да разказвам как ходих до тоалетната на двора /построена на високия край, че да не се пълни с вода/, и как още един път паднах и хубавичко се намацах, докато щурмувах хълмчето. Днешните “спа” ряпа да ядат. На първи януари пък колиха прасето, че свекървата има имен ден. Докато го хванат, заради калта и кишата, и мъжът ми и баща му се нахлепаха яката. Остатъка от деня прекарах в рязане на кромид за кървавицата. Голям рев му дръпнах, ама то от лютото....После със свекърва ми си прахме мъжете и им поливахме да се къпят в едно корито. Луда работа, ама де ги онези години.....

[rosit@]

Дубрютрууум!

Блудницата се появи отново,но честно казано изтърва ли веднъж-после ми е много трудно да наваксам.

Черпя ви с бАнбони,понеже днес моята любима свекърва има РД.


Навън е -4 градуса,слънце пече,всичко замръзнало...а на мен ми се излиза на разходкааа.Просто идилия.

[Feribotka]

Добро утро 

Роси, да ти е жива и здрава свекървата и само да ти помага

Свекърва, посмях се пак рано-рано с теб...даже колежките тук си разказваха сънищата от тая нощ та по едно време ми се загуби връзката дали и твойто не е сън, толкова несъвместимо с теб ми изглеждаше 

Нямам какво да кажа, освен, че ми се спи 

Хубав ден 

[alexandrova_90]

Добро утро

Лелел колко се посмях.. Свекърва, отново се наложи да чета разказа ти на глас, след като по средата се разплаках от смях..  Като чета писаното от теб, се сещам за баба ми (без да искам да правя друг аналог освен разказа!) и тя така градско чадо до 9-то коляно, оженила се за военен с висок ранг и с перспективно бъдеще, с апартамент в града, ама пропуснала съществената подробност, че е само с апартамент иначе е от село.. Когато съм се родила се преместили да живеят на село и до последно баба ми проклинаше селото и толкова да не обичаше да седи там, че не е истина просто.. Постоянно разказваше подобни на тази ти истории.. Кипреше се и като дойдеше за пенсията в града седеше по 2 седмици, да се види с приятелки и да пообиколи  

Друго интересно не ми се е случвало от вчера до днес и нямам какво да разкажа, освен че не се стърпях и когато шефа ми каза да купя за него, шефката и детето билети за Камен Донев - Лекция 1 За народната просвета мисля, че беше.. Купих и за мен и Илиян.. Колежката и мъжа й също ще бъдат.. 19 април.. Още няма да казвам на Илиян, защото ще ми махне главата, ако разбере, че продължавам да пазарувам    

Роси, честит рожден ден на свекито ти. Да е жива и здрава, дано ти помага с дечицата много  

[Feribotka]

Само да кажа, че не виждам постът на Свекърва...този много старият 

[svekarva]

Фери, махнах линка, защото отваряше в началото на страницата и можеше да не се стигне до разказа, случил се през 77-ма. Самата тема е от 2011г. и наистина не е много стара.
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,30539.msg497444.html#msg497444
Когато ми остане време, ще разровя и останалите "селски" истории, когато трябваше да се доказвам като честна и почтена, достойна и работна /най- вече  /снаха.

[Marri]

Добро утро!


Ей, Свекърва, ако не този форум, то поне тази тема, ще оцелее и пребъде благодарение на теб

Много  хубаво настроение ми създаде рано сутринта, дано денят мине така

Аз сигурно съм била градско чадо във всичките си минали животи , защото не понасям селския живот, ама никак. Нито ми е екзотичен, нито романтичен.
 Мога само да ходя на почивка, за малко, да поцъкам колко е хубаво и спокойно и да се махна, преди да ми е омръзнало

Интересно, че не съм и супер градско чедо, защото и големият град не ме привлича така, търся си нещо по средата.

[rosit@]

Благодаря ви,момичета! Колкото и да се ядосваме една на друга,немога да кажа,че не ни помага с каквото може,когато имаме нужда.Та да ни е жива и здрава дълги години.

Свекърва както винаги историята ти мега интересна.Много обичам такива разкази от време оно и ме е яд,че не го познавам него време.

[always_and_forever]

Добро утро!

Ей, толкова спокойно ми беше досега и успяха за 10 сек. да ме ядосат. Сега половин ден ще ми е криво.

Ако знаете от 3 дни какви сънища сънувам само. Срамота ви казвам.

Сутринта Влади  ахаа да ме хване с един от подаръците му. Стана му ясно сигурно какво се случва. Дано да овладея фронта до Коледа.

Свекърва  Много забавна история. Аз искам и останалите.

Фани, като каза боза се сетих за ония ден. Много обичам баничка с боза, ама много. Ех, какви киселини имах после, ама не такива в стомаха, а ми беше цял ден кисело в устата. Скоро не знам дали ще повторя.

Роси, честит рожден ден на свекърва ти!  Да е жива и здрава и много да ви помага!

[Alichka]

Добро утро!
Усмихнах се с това Новогодишно празнуване На мен ми изглежда невероятно и невъзможно, защото дори и да помня много неща от селото, то е било по детски интересно. Екзотика ама от друго естество.  По този повод се сещам за сина на наши семейни приятели. Неговата приятелка е българка, но от Украйна. Беше ходил на гости при роднините й и обясняваше за нямането. По неговите думи само любовта може да те заведе там. Разказваше за банята, за това как източил всичката топла вода, как палели огън за да се стопли вода и за другите, за кладенците в двора... Сещам се и баба ми как отишла млада снаха `59 година в селото на дядо. Накарали я да напълни менците с вода и цяло села да я види колко е работна. Хубаво си измила краката в старание да препълни менците, а тя самата никога не е носила вода. На нейното село си има и до ден днешен 3 чешми
Роси, да ти е жива и здрава свекървата.
Аз боза обичах, ама домашна. Купешката не я признавам. Баници мога да ям, ама пак само домашни. Майка я прави хрупкава. Иначе от баничарници предпочитам едни рогчета със сирене. Това обаче да ми се прияде е толкова рядко да се случи, че чак си е събитие. Продължавам нищо да не мога да ям. Ще се вталявам за празниците явно
Брей, пиша това от един час, а няма 3000 нови отговора.

[Feribotka]

А, Свекърва то постът е просто същата история

Селски истории моето бабче има в изобилие и тя млада снаха са я завели при свекърите да им слугува, а пък другата цял ден е тичала по градините и кравите и все казва, че до обяд е копала, следобяд е родила тати 

Али, как се прави домашна боза  Аз само купена съм пила...ама изобщо няма и да се сетя за нея ако някой не ми я тресне под носа 

Аз пък обичам и селото, ама напоследък явно много съм се разглезила защото доста ме смущават външните тоалетни  Ходихме с кума ни до Панагюрище, където живее баба му и влизаме в къщата той започва да се обяснява че има външна тоалетна има и вътре и става време да си лягаме да минем през ВЦ...влиза ММ, излиза залива се от смях и аз викам кво толко...е влез и ще видиш  Влизам, първо се минава през нещо като килер където си държат храна, буркани, хладилникът май беше там и после в дъното вдясно е така без врата, без нищо тоалетна!  Сложена така нависоко ама няма да ви казвам как изглеждаше и миришеше...ами стана ми гадно и реших да ходя на двора да си свърша работата  Излизам и ММ: "Видя ли белия трон?"  Ама тя наистина беше като трон сложена нависоко всред всички буркани 

Абе Миме, стискат ли те дънките вече