Месечна тема-Октомври 2015-Обичам този месец!

[Alichka]

За мен точно стресът беше с кандидатстването. Това по повод всичко описано от Свекърва за големия й син. Бях в елитна гимназия и в началото на 12-ти клас беше пълна лудница. В междучасията се говореше само за това - кой къде какво и как ще учи, на какви уроци ходи, по кой учебник Нещо ми идваше в повече В смисъл аз съм на мнение - като учиш нека е сериозно, ама ако почиваш, почивай още по-стабилно. В 12-ти клас имах и приятното изживяване на варицелата. Та и това ми беше вече капакът. След нея всеки вирус ме тръшваше и не успях дори да се явя на един от изпитите ми, че бях със супер висока температура. И така - много изпити, включително и два държавни, пътуване, лудница!
Приеха ме една специалност, която аз никак не харесах в началото. После ми хареса, но си дадох сметка, че не мога да работя това - нямам психиката. Беше ме и срам, че бях задочно. Защо срам? Ами защото всички бяха редовно, задочното се смяташе за посредствено, а майка ми успя да ми помогне в подреждането на специалностите. Така ми помогна, че малко мечешка услуга се оказа накрая. Както и да е - това съм го простила. Поне се запознах с бъдещата ми кумица и имам хиляди хубави спомени.
Понеже бях задочно се предполагаше да започна работа. Уж на 4 часа, а започнах на 8 в една счетоводна къща. Работех в Пловдив, учех в София По цял ден пред компютъра и си тренирам мозъчните клетки, а вечер нямах време да чета за изпити. Това беше и във времето на създаването на НАП и бяха безкрайни обърквания, опашки, тичане по институции. Много ми беше натоварено. Понеже бях и задочно... Нямах общежитие, нямах право на карта за градски транспорт и в София ми беше интересно.
Там се стоварих с 2 огромни сака, сигурно по 20 кг всеки и само се чудех кой рейс е бърз и кой бавен. Едва се завлачих при едни семейни приятели в общежитията. Живях при тях седмица-две. После с колежка си намерихме квартира и заживяхме заедно. Нямах си идея от града. Не познавах много хора. Мои съученици нямаше в Софийския. Знаеш езика, ама си чужденец с собствената държава. Питаш някого за нещо, ако ти отговори - добре. Ако не - ходиш като гламав и през три пресечки питаш друг човек. Майка и татко не ми носиха куфарите, не ми помагаха при настаняването. Така се случи На всичкото отгоре майка имаше наглостта да ме упреква доколко съм учила и чела и защо не са ме приели по първо желание.
И аз като Тони - с картата и гледах кое къде е, как да стигна... Тук пък тичах да помагам на баба, че дядо не беше добре.
Всичко това, както казах, ми беше някаква младежка дързост. Единствено тренировките ме вадеха от депресивни състояния. Кога и как успявах всичко да съчетая, идея си нямам. Стиснах зъби, мобилизирах се, изкарах почти пълно 6 от първи курс, преместих се в желаната специалност и от другата година вече бях като нов човек. Тогава се запознах и с бившия ми приятел, та имах много по-приятни мисли в главата

Хахахха, Мари, аз като чуя Швейцария от теб и се сещам за НЛО - Стой си, Делчо, в България. Майната й на Швейцария.... И в клипа кравата пред Народното събрание

[Marri]

Хахахха, Мари, аз като чуя Швейцария от теб и се сещам за НЛО - Стой си, Делчо, в България. Майната й на Швейцария.... И в клипа кравата пред Народното събрание

Мари,  Пък ти живееш сега в Швейцария,, егатииии якото  (шегувам се по повод по-долния пост)

Е, вие ме успокоихте, ще си парадирам на воля тогава

За малкият и големият град не довърших. Не понасям малкия град, затова че хората се интересуват прекалено много от личния живот на други хора, неща които изобщо не ги засягат, обичам големият град, освен с удобствата и с това, че съм анонимна, никой не се интересува от мен и аз не се интересувам от никой. Икономическият аспект на всички е ясен, там две мнения няма.

[Alichka]

Аз така не можех да си представя да се "затворя" в Свищов да уча
Анонимността си я описала повече от добре. В не малко случаи човек има нужда от нея.
При нас понеже е стар квартал почти няма анонимност. Хората се знаят от време, когато са живели в къщи. В последствие са построили блокове и са дошли такива като моите родители (пришълци). Сега татко много бъзика "собствениците" и това в какви кирпичени замъци са живели. Е, не се делим постоянно. Омешали са се нови и стари семейства.

[Деница Звездица]

Много хубави теми развивате тук, с кеф ви чета тия дни. Интересно, лично, много ценя, когато се случва така и ви поздравявам за откровеността.

Това за малкия и големия град при мен е едно... докато си бях във Враца, обичах си я много, то не знам да съществува врачанин, който не е шовинист за града си. После бях в друга провинция, ама и там си ми харесваше толкова, че ми беше много неприятно в София първата една година. Тогава обаче ударно реших, че няма да се оставя така на някаква си депресия и всяка вечер ще излизам, ще ходя по някакви събития и места, е, направо се размазах, простете за жаргона. Къде безплатно, къде с малко пари, че тогава квартири, малка заплата, ама яко излизане, култура и приятели/познати. Каквото не си бях взела от студентския живот в провинцията, си го наваксах в първата ми брутално работна година по софийско. Междувременно преживях една смешна любовна историйчица, покрай която бях станала нарицателна тук във форума, после имах една драматична и изпържваща мозъка тайна връзка и накрая срещнах моя мъж, който ме излекува от всичко и си заживяхме бурно и щастливо с него.

Днеска по закона на Мърфи попаднах на една наша почти обща снимка, която е правена в нощта, когато сме се запознали, та малко беше като скок във времето. После се зазяпах и в други снимки, та стигнах до едно клипче, което е правил нашия фотограф, в духа на дребничката ни, но весела и семейна сватба. Сега бих си я направила по-различно, разбира се, ама все пак.

И по въпроса за града, дето се бях заприказвала, сега, откакто имам дете, много жадувам за спокойно място, за улица без много коли, за зеленина, градче с пешеходна улица, дразнят ме много неща в София и времето, което ми краде тя като столица, ама без денонощните аптеки, болниците, магазините, заведенията и концертите, не знам как бих изкарала.

Прегръщам ви всичките, борбени и умни момичета (и дама).  

[Lupercola]

Аз кьм момичетата ли сьм или кьм дамата? Да знам как да се чувствам прегьрната 

[svekarva]

Деничка
Бе нещо не ми звучи както трябва това за Швейцария та се напнах да намеря клипа. Бе ум имам като на стар човек - не помни какво е ял, ама от преди години мозъкът му басма цепи. Стой си, Стойчо, в България е, не Делчо
https://www.youtube.com/watch?v=0g-3OzWvQQ0
Страхотни работи правеха НЛО. Сега се изкушавам да не чуя и останалите им бисери.
С малко дете е още по- лошо далече от града - ни лекар, ни с кого дума да обелиш , ни храна да му купиш, ако не си я произвеждаш...Още в четири часа след обяд мъжете над 12 години са пияни, жените мълчат, защото ги бият, няма детски градини, няма училища...И говоря за села около Пловдив, дето през 2 часа има рейс до града . Ако през лятото отиде някоя готина пенсионерка /като мен/ да вдигне прахоляка, не ви е работа да стоите повече от 2 дни. И какви мухи има...цели кокошки. Бълхи, мишки, хлебарки са си част от интериора
Али, то затова кандидатстването в Америка им харесва и на деца и на родители - няма непоправимо. Тойфел /език и обща култура/ важи 2 години и можеш да се явяваш колкото пъти го организират и естествено струва пари. Този изпит е за всички чужденци и се искат само точки над един мининмум. САТ 1 е изпит, който е език, математика и обща култура. Също можеш да го полагаш колкото пъти си искаш, организира се два пъти годишно. Тук вече резултатът е важен за да ти прегледат кандидатурата и да ти пратят апликации за кандидатстване. Не можеш да се подготвиш сам, без уроци, за да схванеш кое как става. Всяка година в Америка издават трикилограмова книга с тестовете, които е добре да решиш предварително. Оценката се изчислява в зависимост от общата успеваемост на кандидатите за всеки път. Ако се явят тъпунгери и успеят да решат  50% от отделните раздели, като най- добри, то те получават максималния брой точки и всички се нареждат след тях пропорционално. Говорим за целия свят, и в Блгария, и в Гибралтар, примерно. САТ 2 е за най- добрите колежи и е по определени науки - английски, математика, физика, химия, биология, разни езици и др. Изобщо е цяла наука да си планираш добре времето в 10 и 11-ти клас за да ги вземеш, да ги изпратиш по университетите, да чакаш апликациите и в 12-ти клас, до Коледа да кандидатстваш.
Отплеснах се, ама още ме вълнува как са го измислили хората, че да няма случайности. Ако ви е интересно, мога да ви разкажа и за попълването на апликациите и какво се цени в общата картинка на кандидатстването.
Ина, аз се чувствам дама, пък ти както искаш. Ама защото биологично не съм момиче вече

[Lupercola]

Еми аз исках кьм теб да се присламча де. Биологично сьм … майка в момента.

[Alichka]

При нас никой не кандидатства в чужбина. Не знам даже някой от моите набори в обкръжението. Едва след време някои заминаха за магистратура или докторантура в чужбина. Ама то вече е различно. Затова и не съм наясно с Америката
Аз много мерак имах за Еразъм. Майка работеше по програмите Сократ и по Еразъм още от самото начало. Много ме беше надъхала, изброяваше ми университети, ползата от цялата работа, контакти кой как е създал. Общо взето се мъчеше да ме направи човек на света. Да, ама в СУ се оказа, че нямат подобни намерения. Еразъм имахме, но имаше доста парадокси. Не признаваха изпитите от чужбина и се налагаше тук да се държат поне още 5 изпита за изминалия семестър. Беше нещо страшно като организация. Имаше няколко отчаяни опита от студенти да заминат и малко се получи като Тодьо, дето тръгнал на гурбет, пък се върнал.
За съжаление напълно подкрепям мнението с пияните мъже, жените, мъкнещи се по анцузи и чехли и децата, които се чудят с каква глупост да се захванат. Тук-таме има по някое живо читалище и някой ентусиаст за танци, литература или нещо друго.
Към настоящия сезон ще добавя и ароматът на печки и всичко, което може да бъде изгорено. На ММ вуйната е потресена от черните облаци дим от запалени гуми. Голям зор вижда с простирането по двора.
Щях да казвам нещо и за видеото - това във връзка с видеото на Деничка. Не знам дали да не го премълча, но имаше нещо много странно на последната сватба.

[Feribotka]

Присъединявам се към пристрастените към големия град   Не мога да кажа, че съм живяла в малък...поне не съзнателно (като малки сме били при баба в малък град в Северозападна България), но винаги няколко дена там са ми достатъчни, за да се отегча...просто няма какво особено да се прави   Безкрайно ме изнервя и, че до скоро нямаше от къде да си купиш охладено месо например или това, че до 5 часа каквото купил, купил...денонощни магаизни няма, да не говорим за аптека, но предполагам с всичко се свиква   Винаги съм обичала София, защото ако ти е кеф, може всеки ден да правиш нещо различно   Преди ММ имах едно гадже, измъчена любов, не би казала голяма, просто си го бях навила на пръста, от въпросния град...ами повдигаше ми се само при мисълта, че той може да каже, че не иска да живее в София   Може и да ви звуча като надута софиянка...ама да си кажа и аз  

Университетът си го обожавах, накуп с всички колеги, немската група бяхме нещо като каймака, защото всички преподаватели и асистенти ни четкаха, че сме най-изпълнителни и организирани...немска школа ни викаха, но като всичко друго (освен ММ), бързо ми омръзна и 2ри курс вече бях решила, че не ми е достатъчно и трябва да правя нещо друго, намерих си работа...точно отваряха марката Зара в България...е взеха ми здравето, киснела съм по 12 часа в магазина, ама бях като на пружина, имах време за всичко, освен за сън...всичко за университета го правех след като се прибера в 11-12 през нощта, ама ми беше хубаво, удовлетворено и най-много ми хареса независимостта   После (след 2 години) срещнах Боби, работата вече ми беше омръзнала...а и исках да се наслаждавам на любовта си и започнах работа на по-малко часове, имах и повече време за учене, довърших си като хората университета и от там нататък ММ беше с приоритет пред всичко  

Много малко съученици отидоха в чужбина да учат, почти всички се върнаха скоропостижно 

[Feribotka]

Уф забравих да ви благодаря за съветите за братовчед ми  Ще се стигне до детски психолог сигурно, ама ММ ме успокои, че и той е бил така  Горе-долу на същата възраст и са го водили на психолог, тя му е казала, че нищо му няма, било често срещано явление при момченцата особено всичко да им се струва беизнтересно и да нямат никакво желание за учене  Та той някъде 5ти клас вече е осъзнал, че му трябват тия оценки, седнал си е на четирибуквието и започнало да му става интересно  На мен поне ми се струва невероятно...ама аз съм си от читанките де, но дано наистина става въпрос за обикновен мързел и дезинтересованост 

[Lupercola]

Али, какво имаше на последната сватба? 

[Marri]

Малко прескочих последните мнения и не мога сега да съм многословна,но искам да кажа, че има градове тук(пък ме знаете къде съм  ), в които има всички плюсове и на малките и на големите градове.


И да добавя, че с разказа си за детските си години по никакъв начин не се сравнявам с изживяното от другите момичета и Свекърва и синовете й, само  исках по-образно да представя колко много съм против живот в малкия град в България, като мания ми е малко.

[always_and_forever]

Здравейте отново 

Аз съм в тих ужас. Миналата седмица се видях с моя приятелка и детето й на 1г и 4м. Тогава разбирам, че малката е била в контакт с друго дете, което е било болно от варицела.  На нея все още нищо и нямаше, но се предполагало, че е възможно да я хване и нея.
От тогава не сме се виждали по причината, че аз не знам дали съм карала тази шарка. Днес се разбрахме да се видим отново, но преди 2 часа разбрах, че вече е с ВАРИЦЕЛА. Майка ми не си спомня коя точно шарка съм карала като малка (ето заради това е хубаво да си водим дневници  ). От както ми каза имам чувството, че всичко ме сърби - от главата до петите. Чакам Влади да се прибере и да ме поогледа и много се надявам да ми се размине. 
Някой знае ли горе долу какъв е периодът, в който се разбира ще пъпчасвам ли или не? 
Али, прочетох, че ти си я изкарала тази шарка чак в горните класове. Помниш ли какво се случа точно? Все пак си била доста по-осъзната на тази възраст.

Никога не съм живяла в по-голям град от Враца така че не знам разликата. Само отстрани я забелязвам. Не съм се притеснявала, че когато отида да уча в Свищов ще съм сама, защото там беше Влади и още куп наши приятели. Честно казано там се чувствах много добре. Ужасно добре. Най-вече ми беше хипер спокойно. Нищо, че градът е доста малък и не разполага с кой знае какви разнообразия, както е София да речем. Когато бях по-малка мразех София. Не ми харесваше това, че е толкова огромна по моите представи и нищо не ми е на една ръка разстояние. С времето обаче се научих да я приемам като възможност. Там животът няма нищо общо с този в по-малките градове. Най-малкото има много по-големи възможности за развитие и развлечение.

Дени, радвам се да те прочета.  Снимката обаче не успявам да отворя. 

Фери, много неприятно е това с братовчед ти. Дано се намери решение на проблема. 
Моят брат, когато беше по-малък, имаше един период, в който беше много незаинтересован от училището. Когато знаеше, че ще го изпитват по някой разказвателен предмет сядаше да чете и после го изпитвахме какво е запомнил. Ами....нищо! Все повтаряше "не мога да го запомня това", " не го разбирам" "явно съм тъп" и т.н. Стигало се е дори до истерични викове, но този период отмина. Дойде време, в което си даде сметка, че иска да изкарва по-високи оценки. Седна си на д-то и си повиши успеха. Сега мааалко го тресе пубертета и пак не му е много на дневен ред ученето, но се справя.
Та дано и при братовчед ти това да е временно и да се осъзнае. 

[Marri]

Някой знае ли горе долу какъв е периодът, в който се разбира ще пъпчасвам ли или не? 

20 дни от контакта.

По-късно ще пиша повече по темата

[svekarva]

Мими, пъпчасванто ти  най- малкият проблем. Зорът  докато избият пъпките и после да нямаш усложнения. Повече витамини превантивно и дано /ако не си боледувала/изкараш леко. В момента съобщават за взрив от Варицела. Чукни в Гугъл и ще видиш всичко. Според мен, по- добре сега, отколкото да се заразиш след време, когато имаш деца от тях. Каквото, такова
Дени, много свежо клипче. Така де, какво ми се моткат иначе с 3 часа видеозаснемане, да ти се изчака чакането . Мисля, че го бях гледала навремето, това е фотографът и на Еми, нали?
Али, ми ти почти каза за сватбата, хич не си го крий за теб
Панди, тресе ли я вече треска сестра ти?