Месечна тема-Октомври 2015-Обичам този месец!

[alexandrova_90]

Мари, аз обичам да ми опонират хората, стига да не е с цел заяждане, което съм сигурна в твоя случай, че не е така   Аз забравих, ако си казвала, но какво си завършила. Интересно ми е 

Али, ела разсади и моите цветя.. Толкова се грижиш за твоите, че ми се иска да съм цвете в ръцете ти 

Моите сакъзи от терасата продължават да цъфтят и се чудя, какво да ги направя, няма ли да измръзнат навън ?

[Marri]

Тони, икономист-финансист съм,  в любимата ти катедра съм завършила
Честно казано и аз я смятам за добра,  заедно със "Счетоводство и контрол".
А за сакъзите,  до 1-2 градуса няма проблем.

Моите миналата година издържаха до -3, но -8 им дойдоха множко. 

[Alichka]

Сакън, Тони, недей Така съм ги зарязала моите китки... Даже последния месец почти не съм ги и поливала. Нямах време за тях. Време само намерих да си преместя нацъфтелите теменужки в хола, че да ги виждам и да им се радвам.
Тази сутрин мъжо ми даде жега да ги оправя малко, че леко му пречат. Хахаха, вчера баба му пък се накани да ми дава цвете. ММ като видя колко голямо става цветето, каза "А, такова не ща" Ще или не ще китката ми стои и чака. Казах, че това ще ми е подаръка за Коледа Хем и жената да не се притеснява да ми купува нещо.
Ох, Свекърва такива хубави неща е заразказвала... Ама не се изкушавам да чета много напред Имам още страници за отмятане.
Мари, то един живот няма да ми стигне да ушия всички гоблени, които съм харесала и насваляла. Няма да ми стигне и да изчета книгите, които съм си набелязала, защото има неща, които ги чета и завтарям. Дано като стана пенсионерка, поне да виждам. Даже ако оглушея като бабата на Червената шапчица, ще ми е по-хубаво - да не ме занимават с чужди дертове

[alexandrova_90]

Вече ме има и в официалния форум на Шкода, докато чакам да ми донесат договора за подписване.. Имаше един човек, който снимаше колите, ама си мислех, че е любител.. То се оказва, че е фотографа им и ме е хванал и мене.. Сега ми звъни един приятел и вика, ти си истинска медийна звезда, първо в Технополис, сега и на Изложението в Експото   Затова баба ми все повтаряше и до магазина да ходиш, оправяй си косата, гримирай се и се обличай хубаво, че не знаеш, какво ще ти се случи.. Аз вчера след прибиране от Враца съм толкова смешна, рошава и подпухнала от сън  

Сигурно за сега ще им е добре на цветята навън, ама после.. като стане -?  

[menyanthe]

Аз съм малко оф-топик и май не съвсем за тази тема, ама не знам какво да правя вече... 

Малкият е болен от няколко дни и не се оправя. В неделя започнах да му давам антибиотик - вече 2 дни го пие и не виждам подобрение. То лошото е, че и аз хванах същия вирус и аз не се подобрявам въпреки всичкия чай с мед, който изпих и какво ли не още.  А по принцип от гърло бързо се оправям...

Всъщност първа се разболя каката - на нея ѝ давахме разни илачи няколко дни, не помогнаха. След това и тя мина на антибиотик (същия, но различна доза) и още с първата доза, няколко часа по-късно вече имаше подобрение, а вече е добре. Но при него не се получава, а той и по-тежко го кара този вирус. Страх ме е, че ще се стигне до болница. Лошото е, че на неговата лекарка мога да го заведа пак чак утре следобед. А ме е страх да не се влоши дотогава. А лекарят, който би трябвало да я замества за спешни случаи през останалото време (днес следобед и утре сутрин) имам чувството, че никакво внимание не обръща към децата и хич не мога да му се доверя като специалист.
 

Бих го завела и на частен кабинет (въпреки че нямам никакви пари в момента - бих си дала последните), но дори не знам къде да го заведа... 

Извинявам се, ако съм ви натоварила...

[svekarva]

Какво да ти кажа...Не вярвам да стигнете до болница, просто кара по- тежко миличкият. В късните следобедни часове състоянието им винаги е най- лошо, та има надежда утре да е добре. Стискам палци и кураж!

[alexandrova_90]

Менианте, искрено съчувствам, дано не се стигне до болница. Ако имаш нужда от добър УНГ, имам познат в ВМА 

[menyanthe]

Благодаря ви и на двете. Сега спи и поне е спокоен, ще се опитам и аз да се успокоя.
Ще видя как ще е през нощта и ако преценим, утре сутринта може да го заведем на частен кабинет, или да изчакам лекарката следобед и да го заведа при нея.

П.П. Сутринта изчетох разказите на свекърва (замалко да напиша "разходите" вместо "разказите") и на мен ми беше много интересно. Браво на синовете ти, svekarva, а и на теб. Коренно различна си от моята свекърва в положителен смисъл. 

[lolitkabg]

svekarva толкова ме развълнува,докато четях си мислих за моето малко братче,,,и той е отвъд океана,замина с един куфар със свито сърце и много мечти Сега шест години след заминаването му,съм повече от  щастлива да видя,че е преуспял инженер,доказал се не само в работата си ,но и в живота.Колкото и време да е минало си спомням всеки негов рожден ден,който прекарваше сам,над учебниците,опитвах се да му обясня,че е хубаво да се забавлява поне днес,на неговия ден,но той ми казваше: Како сега е момента да уча,има време да празнувам...Помня и всяка Коледа,в която пак беше сам,а ние си включвахме скайпа,сядахме на масата,слагахме му чашка чинийка,нож и вилица и хапвахме заедно.Ние в уютния и топъл дом,той сам в празния кампус. Колко усилия ни е коствало да сдържаме сълзите си и едвам едвам да преглъщаме храната,само ние си знаем,но не мога и да си представя какво му е било на него,,хлапе на 19 години сам самичък, на края на света.Веднъж не се оплака,веднъж не показа ,че има нужда от нас,че и той е човек,че е слаб на моменти.Не,стискаше зъби и се бореше за живота ,за който мечтаеше...Сега шест години по-късно е щастливо женен,очакващ бебе,тъкмо се нанесоха в собствена нова къща.Купиха си нова кола,,,А ние продължаваме да му се радваме от разстояние.
Много пъти съм си мислила какъв щеше да бъде животът му ,ако беше останал тук,но и в най-смелите си мечти не съм си представяла това,което има сега там..Спокойствие ,сигурност и един  друг мироглед за нещата от живота..Често пъти му се сърдя за кратко,понеже не разбира колко е болезнено да се живее в България.Не мога да му обясня как всеки сблъсък с институция може да те побърка,и как хората се уморяват да плащат данъци за уж "малцинствата"..Истината е,че трябва да си голям късметлия да оцелееш в Бг ,но за да успееш в чужбина трябва много повече от късмет,,
Тони и аз искам да съм Хитлер дори за ден,,ще ми е достатъчен да пооправя някои неща в милата ни Родина.
А на теб свекърва ти пожелавам една хубава зелена карта в ръцете на малкия,и се гордей не само с тях а и с това,което сте направили за тях.Да са живи и здрави всички българи ,където и да са

[Marri]

lolitkabg, много ме развълнува разказът ти, както и този на Свекърва!

lolitkabg, гордей се с брат си, с постигнатото, радвай се на неговия успех и знай, че и вие, неговото семейство имате заслуга за този успех!
Пожелавам на брат ти да се научи да се радва на успехите си, защото след толкова къртовски труд, това става трудна задача. Дано успее да се наслади на живота, който е успял да извоюва за себе си!

Свекърва и на теб ще пожелая да си много, много горда с децата си, както и с това което сте направили като родители за тях, то никак не е малко!

И на двете, не тъгувайте за близките си, те са имали големи мечти и смелост, за да се опитат да ги осъществят. Най-големият подарък, който можете да им направите е да ги подкрепяте безрезервно, макар и на другия край на света! Те имат нужда от това!

[pandapanda]

Много ви благодаря на всички, вижте каква хубава дискусия си спретнахме :-)
Помогнахте ми да осъзная нещо за себе си - не съм балама, просто за сега не съм имала нужда,  да бъда някъде различно от София. За след 12 клас имаше само едно място, където искам да отида - Софийския университет. В моята рода са само икономисти и инженерти и аз съм им някаква екзотика. И като казвам Софийския университет имам предвид точно това. Не знаех какво искам да уча, ама исках да е там. Приеха ме по 12 желание, пък аз и доктурантура поизбутах. Много си го обичам СУ, ама в момента инжекциите фраксипарин ме стресират по малко, отколко мисълта да срещна някой преподавател. Та отплеснах се.

Свекърва, възхищавам се на синовете ти, може би на вас като родители дори повече. Доста време ще ми се иска само това да разказвам на всички, много се впечатлих.  Малкият ти син ми е слабост, защото е висок и набор '88. Много ти благодаря, че сподели с нас. Много вдигаш нивото на форума, да знаеш!

и други неща ми се въртят ама много зор от таблета.


а ако сте видели някой с три епруветки да обикаля София, аз бях.

[Lupercola]

Защо обикаляш София с епруветки? 

Ако вьпросьт е недискретен (ама нямаше как да не питам) вместо отговор пусни снимка на цвете.

[alexandrova_90]

Пандата нямаше как да се изкаже по-точно и добре по адрес на Свекърва  

Всъщност да си призная пиша, заради коментара на Ина..   посмях се с глас на.. "ако е недискретно - пусни снимка на цвете"  Ина, причислявам те към думите на Пандич за Свекърва.. Благодаря ти, че си в този форум  

И все пак, щом си го споменала.. Се очаква да полюбопитстваме, та епруветки?

[Lupercola]

Ооооо, колко мило 

(има още много хляб да изям докато стигна Свекьрва, дай Боже !!)

[always_and_forever]

Добър вечер.  

Много интересни неща сте обсъждали днес.
Аз преди да пиша друго, искам да препоръчам два филма, които гледахме почивните дни - единият е Сан Андреас, а другият Макс. На вторият плаках почти през цялото време.  

Панди, съжалявам, че те попитах за диетата. Наистина не съм разбрала за нея.   Аз си помислих, че е нещо свързано с бременността.  

Свекърва, благодаря ти, че сподели. Беше ми много интересно да те прочета. Нито на вас, нито на синовете ви им е било лесно. Явно имаш съвестни деца. Дано да осъзнават какво сте направили за тях, това е достатъчно. Напълно отговаряш на написаното, че ако обичаме някого, сме щастливи, когато и този някой е щастлив....дори и далеч от нас. Като всяка майка си готова на всичко в името на щастието на децата си.  
Mежду другото аз и брат ми също имаме такава разлика във възрастта. Имам чувството, че сме на два различни полюса. Него те първа го тресе пубертета, а аз вече съм семейна и други неща ме вълнуват. То си е и нормално де. Все пак и аз съм минала по този път.  

Не е тайна за никой, че в България образованието е под всякаква критика. Дали заради системата, дали заради почти пълната незаинтересованост на учениците...знам ли и аз. С всеки завършил випуск нещата стават все по-зле, поне по мои наблюдения. Разбира се, не е хубаво да се слагат всички под общ знаменател. Има много кадърни ученици, учители и т.н, но те пък явно нямат късмета да попаднат на правилното място.
Не съм учила в чужбина и не знам там как са нещата, но съм склонна напълно да повярвам, че там положението е много по-добро.
Напоследък се опитвам да не мисля и да не съжалявам за това, че учих. Надявам се само да е за добро и един ден да ми послужи за нещо.

Тони, честито за колата. Лека и безаварийна ви пожелавам.  

menyanthe, хич не си ни натоварила.   До колкото знам всяко лекарство трябва да се приема в продължение на няколко дни, да се "натрупа" в организма, за да може да подейства. Ако до утре няма подобрение отидете до спешния център поне да сменят антибиотика. Пожелавам на всички бързо оздравяване.

Лоли, много мило си описала и ти.  

Ето заради това не искам да се махам от тук. Не мога да си представя да съм далеч от това място и от близките си.