Месечна тема-Октомври 2015-Обичам този месец!

[Tinkata]

И аз потвърждавам интерес  

Аз пък съм изключително горда с образованието си, получено в България. Нищо не е дошло лесно или подарено, а съм го извоювала с много усилия, лишения и най-вече с много амбиция и желание за развитие. За мен юридическият факултет на Софийския университет е място с дух, много различен от обкръжаващата ни действителност. Там имах щастието да се срещна с изключително ерудирани преподаватели, които ни учеха как да бъдем личностти в обществото и които насаждаха в съзнанието ни тази гордост.  
И там като навсякъде има много недоразумения, студенти, учещи без грам желание и просто пребутващи, недостатъчно практическа насоченост,но с правилната нагласа може да получиш много добро образование.
И всичко това ми се е отплатило  
Имахме доста колеги, завърнали се от чужбина, неуспяли да завършат или да адаптират там и започващи от нулата на възраст, на която би трябвало вече да градят кариера.

Тони, честито за колата  

[alexandrova_90]

Джос, 5 години пълна гаранция с удължени км до 150хил. км.

Мари, аз те разбирам.. Имам предвид, че БМВ 525 и Рено Клио не са сапоставими не само по марки и класа на производство.. Все едно да сравняваме кану с яхта  
Сагата ми ще продължи с книжката утре.. Трябва да мина за медицинско и после да прекося цяла София, за да отида в КАТ 

Оф, ако знаете снощи как се претрепах в банята.. Не е истина   Имам синка на гърба, краката, ръцете.. Крака ми е леко подут.. Ама аз съм си виновна, като не си изпозлвам чехлите за  баня    

[Marri]

addicted_to_u, благодаря за кафето!
С теб сме съмишленици по интерес към сладкарството. 

Тони, човек се претрепва така за едното чудо...
Ще се разберем ние с теб за колите...  :,  и аз съм на това мнение за Реното и БМВ-то,  но за мен Мерцедес -Шкода е същото сравнение....
Както и да е.

Едит: Моят съпруг е на мнение,  че правите по-добрия избор

[alexandrova_90]

Като марки да, като комфорт и возия - не Мерцедес е един.. Голям фен съм, никога, никой, няма да направи толкова маневрена кола, но нямам пари за нея все още.. За същите екстри и комфорт, трябваше да дадем минимум 120хил. лв, а там поддръжката със сигурност щеше да ни избие зъбките.. Нищо, някой друг път ще е, колкто и Илиян да не харесва Мерцедес, знам че ще имам чисто нов такъв, някога, пък било то и в друг живот    

Едит: Пак сме се върнали на темата за образование.. Пре-доволна съм от Икономическия във Варна (специално катедра Финанси, защото всички други са батак според мен), крайно недоволна съм от Свищовския.. Мога да кажа с ръка на сърцето.. Бакалавър с под и кръв по челото.. Магистър ме е срам да кажа, че съм..

[svekarva]

Добро утро и прекрасна слънчева седмица
Къщата ни където живее брат ми протече от дъждовете. Правят нов покрив и сега скелето е покрито с найлони. Пирамидите пред входа на Лувъра, ряпа да ядат...Работниците избягаха "да гласуват", ние помагахме с опаковането на мебели и багаж и съм скапана физически и психически от ситуацията.
Да не мисля в тази посока, ще разкажа историята на втория син, пречупена през моя поглед и семейния бюджет
Ако има нещо хубаво в голямата разлика във възрастта на двамата /7г./, то това е последователността в пиковите инвестиции. Както съм казвала, двете ми деца са златни, с еднакви карати и грамаж. Снахата е платинена, даже с малко иридий, още по- ценен елемент от Менделеевата . Малкият обаче е изтърсакът на компанията ни и като заминаха батковците и каките по чужбина да учат, той стана и обща надежда.   Никое от децата в компанията не продължи докторския занаят, брат ми още нямаше деца и някак беше логично той да се възползва от готовите им практики. Още повече, че показваше небивали успехи по биология и в 5-ти клас учителката им го водеше да преподава в 9-ти клас уроците. Размъкваше го като чудо невиждано с някакви интереси изобщо. Той е от поколението родени и израснали в първите години на демокрацията, двоен лъв, че и дракон по китайския - нови ценности, ново мислене, глобализация, компютъризация и още много "ации" и "щини". Та можеше мирно и кротко да завърши медицина и пътят му да бъде широко отворен, без да се напъва. В английската влезна като последна резерва и с думите "е...ти късмета, как не направих още една граматическа грешка на изпита". Обаче Господ му дал, та му дал и ръст, и физически данни, и спортен характер чак и в излишък. На 15 години вече играеше в мъжки отбор, беше в националния, ходеше по чужбина и печелеше валута, с която редовно ни купуваше уиски по аерогарите и митниците. Когато му дойде времето и ако има родители с деца в големия спорт, ще разправям какъв кошмар е тази машина за пари. Мафията и търговията с хора са нищо...Треньорите искаха да се прехвърли в спортно училище и го "мотивираха" твърде успешно с блестяща спортна слава и ВИП живот. С баща му сме спортували и много добре знаем как стоят нещата в България, когато родителите не са в бранша. Та трябваше да направя нещо, че да го накарам да проумее някои истини. Брат му го покани за месец в Америка, като го записа в спортно лятно училище за подготовка на баскетболисти за колежанската лига. Никак не беше евтино, но резултатът беше точно такъв, какъвто очаквахме - коренно различно отношение към спорта, мотивация от специалисти, в изключително конкурентна среда и твърдо решение да отиде там. Скаутите /тези, които търсят и откриват таланти/ го бяха нямяркали още по европейските състезания, но тогава го видяха и треньорите. Естествено трябваше да го подкрепим финансово и морално, че да не пропусне шанса. Мина по пътя на брат си всичките изпити, но без да му се искат толкова високи резултати. Направихме диск със записи от негови мачове /хич не ви трябва да знаете какви мъки бяха/ и в края на януари кандидатурата му отиде в така наречения сейф, да чака някой да го хареса. През това време големият направи хиляди проучвания и проведе много разговори за да изпрати апликации за кандидатстване в най- подходящите университети, без да се разпиляваме като при него и да хабим излишни нерви и средства.

[alexandrova_90]

Свекърва, рефрешвам и чакам продължениеее 

[Lupercola]

И там като навсякъде има много недоразумения, студенти, учещи без грам желание и просто пребутващи, недостатъчно практическа насоченост

Ето това е част от проблема. На такива хора не бива да им се позволява да завьршват. Да направят както тука: влизане без изпити, само записване и селекция преди последната година, ама зверска селекция и който не мине  

Адиктет , симпатична си  

Свекьрва не я прочетох, че бьрзам да пиша, а си чакам кафето и такьв пост се чете бавно и с кеф (и кафе в рька). Ей сега ще й се насладя…


Да видите какво ми се случи тая сутрин: свекьрвата взе децата, а си спя блажено и си сьнувам. По едно време чух звьнеца и чак се стреснах, защото ми прекьсна сьня. Чух я как отива и натиска домофона но без да каже дума и псоле нищо. Викам, ааа човекьт дето е вьнка (чакаме контрол на парното) сигурно не е чул, че му отваря, защото тя не отговори с думи. Ставам и на бегом отивам да отворя вратата.

Тя ме гледа и вика: няма никой. Е кьде е? Ама не е звьнял звьнеца. Как не е звьнял, аз го чух и даже ме сьбуди и се стреснах даже, чух те че отваряш !!! Не, вика, не е звьнял и вьобще не сьм отваряла. 

[alexandrova_90]

Ина, и аз понякога е будя така, разбирам те напълно.. Това е, защото мозъка ти е зает с мисли за това и го "сънуваш"   На това, което беше писала, че стандарта ви на живот не е толкова висок.. Както всяко нещо си има две страни, през които да се погледне... Аз въобще не се оплаквам от живота си в България, възможност да замина да уча в чужбина съм имала, желание нулево обаче.. Пътувам много, но за повече от 20тина дни ли е, направо нямам търпение да се прибера.. Цялата работа е, че не мога да живея без близките си.. Боли ме сърцето, като си помисля да се чувам с майка ми веднъж седмично или да се виждаме веднъж годишно.. Не мога   В Бълария получих добро образование, имам добра работа, стабилни доходи, като без помощта от родителите ми нямаше да мога да го направя, но вярвам ще дойде денят, в който аз да ги нося на ръце, така както те направиха с мен   Има много моменти, обаче когато си викам, имам прекрасен живот, ама тия хора, които останаха тук в България и виждам всеки ден (дори сутринта пред паспартната служба, един скапаняк се развика на възрастна жена, започна да я обижда и тн, защото просто беше на различно от нейното мнение, по въпроса за референдума... ) са злобни.. Непрестанно се оплакват, че няма работа, че заплатите са ниски и не им стигат парите, а подяволите ние търсим персонал за 3 позиции вече повече от месец... На ден звъня на 10 човека минимум, с които се уговаряме за интервю и те просто не идват..   Хората ги мързи, чакат на социалната система за помощи .. Това ме дразни адски много тук.. Мисленето на хората, но.. Всяко нещо си има + и - .. Вие сте заобиколени от възпитани хора, но имате други проблеми.. Та, навсякъде има и хубаво и лошо, важното е къде се чувстваш удовлетворен, пък било то и не на 100%..  

[svekarva]

Този път разтърсващото обаждане дойде на моя мобилен, лично от бъдещият му треньор. Човекът станал по нощите за да ми каже колко ще е щастлив да го вземе в отбора, че познава европейската игра, понеже е подготвял италианския юношески отбор 10 години, че жена му е италианка и част от сърцето му е останало завинаги в Европа. Гарантира ми пълна стипендия и грижа за сина, като за свой собствен. Аз си глътнах граматиката, хем от радост, хем от мъка, че и този ще замине, хем трогната от искрената сърдечност на един напълно непознат.
Пак купихме билет, пак с прекачване и смяна на летища в Лондон...
За тези, които не знаят, в Америка няма такова нещо като ВИФ и спортно образование. Не можеш само да спортуваш, без да покажеш и академичен резултат по сериозни специалности, включително медицина, право и инженерни. Това е и единствената възможност за образование на бедни, но умни американци, които искат чрез спорта да получат стипендия, да се изучат и да се измъкнат от гетата. Представете си за каква конкуренция говорим - да се състезаваш за основната петорка с хора, родени на игрището, яко захапали кокала, в спорт, който е за тяхната кръв и цвят на кожата. Никак, ама никак не му е било лесно да се състезава на двата фронта. В края на първия семестър счупи крак и се наложи да повтаря годината. Нямам думи какво преживяхме тук и какви благодарности дължим на треньора му...Два дни беше с него в болницата по време на операцията и нито за миг не позволи някой да се съмнява в пълното му възстановяване. Не зная как успяват, но връзките в отбора са толкова здрави, че са за цял живот и са повече от приятелство. Та напълно нормално беше да се теглят взаимно и след завършване за намиране на работа, после магистратура и отново търсене на работа и реализация.
От випуска на малкия само двама отидоха трайно в чужбина. Старите му приятели и съученици са тук, когато се връща, на летището става митинг от посрещачи, но начинът му на живот е там. Там е постигнал нещо, с много труд и с наша финансова подкрепа, там си е начертал пътя за развитие. И той не може да разбере как се работи тук, как се печелят и за какво се харчат парите  Там знае как да се явява на интервюта, как да спортува, как да почива. За съжаление, трябва да имаш и адски късмет, да те изтеглят в лотарията за зелена карта , че да останеш. Големият имаше, а и времената бяха други. Да видим какво ще се случи с малкия и дали няма и той като мен да започне скоро от кота нула.
С две думи към основния въпрос дали те са отишли или ние сме ги изпратили - не зная. Нямаше да отидат, ако не бяхме направили солидни инвестиции в тях, но нямаше и да отидат, ако не искаха или не им стискаше. Съдба . Нищо не мога да кажа и за стандарта им на живот: ние ходим на кафе и се кефим на слънце и разговори с приятели - те бягат маратон в подкрепа на бездомните, ние печем чушки и готвим зимнина - те ходят по ферми да избират тикви, да се снимат в купчини оборски тор и да се хилят до припадък, ние чистим, плетем, шием и даже строим - те не го правят, за да могат и хората, които се изхранват с това да имат доходи. Те се чудят на нас, ние на тях...Еми, цял Океан ни дели

[alexandrova_90]

Така хубаво си го написала, че искам още и още.. Обожавам да виждам и да чета за другите гледни точки, как протича живота на другите, които са избрали пътят да заминат.. БЛАГОДАРЯ ти, Свекърва, за този разказ.. Направо хем тъга, хем гордост, много чувства изпитах от разказа ти.. Поздравления, че си такъв достоен човек и толкова борбена и добра майка 

[ratatui]

Тони, честита кола! Да си я карате със здраве, безаварийно!
Вчера гледахме "Госпожа стихийно бедствие" и страшно ни хареса. Много се смяхме, а Стоянка Мутафова е направо забележителна, майка като я видя как се покланя и си пипа пръстите на краката, занемя.
След това седнахме в Хепи срещу Натфиз и погледахме и цирка на Болен Сидеров.

[alexandrova_90]

Докато нямам ключа и колата, не смея да приемам поздравления, ама ха да видим 

Тоя смотаняк Волен.. Е направо за линч.. Пак цирк, оказва се, че някакъв негов си симпатизант, го е пребил.. Да предизвика съжаление в обществото или да отвлече вниманието от други много по-големи смрадища, които се случват.. Искам да съм Хитлер.. Все по-силно от няколко седмици насам..

Стоянка Мутафова е невероятна.. Не знам как го прави, ама й се възхищавам максимално..

Кумата ще ми гостува другата седмица и ще ходим на един филмов фестивал.. Ще гледаме Закуска в Тифани, тя има покани от едно списание, в което пише статии от време на време  

[Lupercola]

Свекьрва, четенето на твоите разкази ми доставя по-голямо удоволствие и от книга, и от филм. Вчера не се просьлзих, ама днес пролях някоя сьлза… Много си ми мила и скьпа 

[Alichka]

Ние се завърнахме от едно пътуване и сега се мъча да ви насмогна. Искам да изчета цялата говорилня, че има толкова хубави неща в нея Срам - не срам, някои от книгите, за които говорихте, не съм ги чела и сега правя списък. Правя си списък и с книги, които съм чела, обаче нямам, а ми се иска да имам.
Искам да изчета и темата на Мари, защото гледам, че се е развихрила Сигурна съм, че и там ще има интересни и полезни неща.
Добре дошла на Адиктед
И като последно от това включване - честит празник на всички празнуващи!
Днес ще се отдам на пресаждане на цветя. Носи ми душевно спокойствие Времето е прекрасно и се радвам на слънцето!

[Marri]

Искам да изчета и темата на Мари, защото гледам, че се е развихрила Сигурна съм, че и там ще има интересни и полезни неща.

Благодаря ти,  Али за хубавите думи. Тъкмо се бях замислила дали да я продължавам,  защото това мога да си го правя като личен дневник на компютъра и ако няма да е интересно,  да не публикувам тук.
И аз доста книги от споменатите тук не съм срещала,  но сега и не искам да ги срещам,  че все ще ме изкушават,  а ще е за сметка на съня времето за четене и ще са големи дилеми....

Тони, за университетите зависи от отправната точка. Може Икономическият университет във Варна да е по-добър от този в Свищов,  тук например съм напълно неконкурентна и причината не е само в тясната специализация на образованието ми.
Извинявай,  че пак ти опонирам,  не ми е самоцел. 

Връщам се да чета разказа на Свекърва