Месечна тема-Октомври 2015-Обичам този месец!

[always_and_forever]

При нас пък е слънчево и приятно.  Много е хубаво за разходка.

За закуска правих препечени филийки с яйца, сирене и кашкавал, защото Влади много ги обича.
И чаша топло мляко с какао за него, а моето просто с мед. 

Гласувахме!  За пореден път се убеждавам в колко сбъркана държава живеем. От 2 месеца съм с новата лична карта и нова адресна регистрация. Чакаме половин час, защото цялата процедура ставаше много бавно и то защото тия, които седяха там не знаеха какво правят и само бавеха хората. Няколко пъти им правиха забележка, че са ужасно бавни. Давам си личната карта и установяват, че ме няма в списъците за гласуване за кмет и общински съветник, НО за референдума мога да гласувам  Започват да звънят някъде си, за да правят справка. Постоянно дава заето. Чаках сигурно още половин час да се свържат с някой и накрая се оказва, че трябва да отида в секцията, на която е старият ми адрес. Адски много се ядосах, Влади два пъти.    Изобщо не ми беше до гласуване вече. Отивам в другата секция. Там пък ме няма в списъка за гласуване за референдума.  И не гласувах за тоя референдум.  И без това една от жените ми каза, че те ще си изберат и без това. 
Е.аси премеждията за едно гласуване. 

Видяхме се и с кумовете ни, защото скоро не се бяха прибирали. 

Панди, ти каква диета спазваш?

Нати, честити ти боти. Със здраве да си ги ползваш. 

По моите наблюдения повечето хора заминават в друга страна с надеждата за по-добър живот. След като виждат, че тук нямат бъдеще предпочитат да си опитат късмета и на друго място. Някои за да подсигурят колкото е възможно семействата си, а другите виждат възможност за по-добро собствено развитие. Всеки сам избира как да живее и къде. Аз и преди съм го казвала, че не мога и не искам да си представя да не живея тук. Не мога обаче да се заричам, защото не знам какво ще ми поднесе животът. Всичко опира до късмет, както и вие сте го казали. Има такива, които наистина намират перспектива в другата държава, а има и други, които и там не успяват да се реализират.
Аз често съм си мислила, че тези зад граница са се устроили добре и изобщо не възнамеряват да се връщат тук, но явно не е точно така.
Както е написали и Ина, сравнение е трудно са прави от някой, който е бил само от едната страна.

Ина, прави си за всичко, което си написала. Много ме мъчи това мен, че хората тук са изключително злобни, закони няма за никой, всеки мисли за собствения си г.з, а в същото време все си вре носа в чуждата паница. Но това е живота, които за момента сме избрали да живеем.
Това с връзките го има навсякъде и сега. Не знам защо някои хора не вярват. 

Нати, с разказа ти за преживяното в Мола се сетих за случката, която разказвах тук преди известно време за едни такива ла.ненца. Направо ми падна ченето колко са нагли и невъзпитани.  По дяволите какво се случва? 

Свекърва, сега вече и аз те виждам с новата ти снимка. И аз имах такъв проблем, когато сменях моята. Рефрешни страницата и според мен вече и ти ще си я виждаш.

[pandapanda]

Искам и да ви кажа какво ми насочи мислите в тази посока. На родителската среща един съученик на момичето и обясняваше, че иска да учи в университета на Съри и обсъждаха разни такива работи и понеже е българин го попитах дали не иска да учи в Софийския и той ми се изсмя. Не злобно и подигравателно, ама се изсмя. И затова се замислих, аз ли съм много балама, че си мисля, че е яко, че съм учила в Софийския.

Миме, спазвам диета 4 по Певзнер за заболявания на червата, мисля много пъти съм го казвала.

И не гласувах. Просто реших да си спестя една среща с бацилите.

[Lupercola]

Откровено, не мисля, че си балама и ако той се е изсмял, проблемьт е в неговия телевизор. Ама не се знае каква му е историята на живота и от каква камбанария гледа. Звучи ми незряло де, да се изсмееш на някой и за такова нещо.

Гледни точки колкото искаш. Истината е субективна. Ако ти се чувстваш доволна, нищо друго няма значение.

[nansita]

Аз, ако навремето имах финансовата възможност да уча в чужбина, щях да го направя. Но пък не съжалявамч че съм учила в България. Знания може да придобиеш навсякъде, стига да искаш. Друг е въпросът, че на чужбинските дипломи тук се гледа с друго око.

[Marri]

Аз, ако навремето имах финансовата възможност да уча в чужбина, щях да го направя. Но пък не съжалявамч че съм учила в България. Знания може да придобиеш навсякъде, стига да искаш. Друг е въпросът, че на чужбинските дипломи тук се гледа с друго око.

И има защо да гледат така. Аз завърших в България. Бях незрялата и нямаше кой да ме подкрепи за чужбина,  иначе варианти се намират. И аз нямах пари,  но не това ми беше основната пречка.
Винаги съм смятала,  че ако завърша в чужбина хващам еднопосочен билет.
Сега имам непреки наблюдения върху тукашната образователна система и мога да кажа,  че завършилите са абсолютни специалисти в областта си. Учениците в професионалните училища,да ги наречем техникуми,  започват да стажуват от 14-годишни, две години 3дни стажуват,  2 дни са на училище,  последната година е само стаж. Стажът е истински,  защото и аз съм стажувала последна година в средното училище,  но беше напълно безполезно за мен.
Завършила съм Икономически университет Варна,  специалност Публични финанси. Положила съм много усилия и се опитах да извлекат максимални ползи за мен и да оползотворя правилно времето си. Не съм имала луд студентски живот,  не съм и искала да имам.
Придобитите знания там по своята същност са ми били напълно безполезни,  поради това,  че условията в страната са такива,  че само докато завърших,  законите се смениха n-пъти,  а те бяха същността на цялата програма за обучение. Повечето програми на преподавателите и стилът им на преподаване са много,  много остарели. За корумпираните практики няма да говоря.
Завърих образованието,  с което трябваше да работя в системата на публичната администрация. Имах достатъчно наблюдения,  за да преценя,  че нямам бъдеще там. Имам достатъчно дълъг стаж като счетоводител,  включително главен,  за да знам,  че не искам да практикувам в България. Затова не ми беше проблем да загърбя постигнатото,  не защото е малко или не ми е коствало усилия,  а защото смятам,  че човек трябва да бъде чист пред съвеста си и защото мисля,  че имам достатъчно време да постигна това,  дори започвайки от нула.

Ина, може да направи сравнение.

[svekarva]

Още съм със змийчето. Ще си потърся картинката из нета и пак ще си я кача, макар да я виждам същата. Изобщо не ми дойде на ума, че не е като във Фб да се съхраняват профилните снимки .
Та за децата, или когато бяха деца . И двамата със съпруга ми мислехме, че наш родителски дълг е да дадем добро образование на децата си, като задължително знаят езици. Завършила съм езикова гимназия и никой не е в състояние да ме опровергае, че там най- добре се учат езици, ако естествено нямаш гувернантка чужденка. Освен това, поне когато учеше големият там, това беше неговата среда. Приказките, че са наркомани, богаташи, зубрачи или каквото още искаш, мога да кажа, че са от рода на "гроздето е кисело, щото не мога да го стигна". Съучениците му бяха от семейства на учители, лекари и много инженери, а 94-та те въобще не бяха богати. Е, имаше двама - трима с родители с куфарчета, но винаги са се мерили по акъл, а не по коли и мобилни. Инвестициите ги започнахме годината преди да кандидатстват, като и двамата ходеха на частни курсове /с 12 деца/ по български и математика. Учителката по английски език на големия в 8-ми клас току-що се беше върнала от двегодишно обучение в Америка по линия на Фулбрайт, беше много надъхана да промени начина на обучение тук и явно се е възползвала от правото си да се придържа задължително само 25% по учебниците и програмата и показа един по- различен свят на целия випуск. Много различно беше и за нас, родителите. Пишеха много есета, поставяха пиеси, четяха английска и американска литература, провеждаха дебати и т.н.т. Накара ги да вършат много извънкласни дейности по набиране на средства за благотворителност, мъкнеше ги като доброволци в БЧК и съвсем нормално беше те да поискат да учат в Америка. И понеже не бяха в Американския колеж в София, където последната година ги готвят само как да кандидатстват, родителите се захванахме да търсим тестове, учебници и разни връзки по хора, минали по този път. Тук са вторите солидни инвестиции за подготовка по Тойфел, САТ 1 и 2, които трябва да се вземат с достатъчно висока оценка. Сега те се полагат в повечето големи градове, електронно, но тогава се пътуваше до София. Пък и те не са безплатни, ама се справихме с общи усилия и помощи кой каквото може. После дойде и самото кандидатстване - издирване на университети със стипендии, попълване на формуляри и писане на мотивационни писма и есета. Резултатите от изпитите са важни до толкова, че трябва да са над определени точки, но много по- важно е да се мотивираш и представиш добре, да напишеш такова есе, което да грабне комисията още в началото и да я накара да го прочете до края. Това е трудно за самите американци, а какво да говорим за чужденци. И още нещо - бедни чужденци, с визов режим, които могат да отидат там само със стипендия.

[Marri]

Пропуснах да отбележа,  че като казвам всичко това, не заклеймявам българската образователна система, просто казвам, че западната е по-добра, а ми се иска и е имало времена,  когато не е било така.
Свекърва , браво за прозорливостта ви като родители!

Определено езикът е първа, важна стъпка,  независимо дали децата ще продължат образованието и живота си в България или не.
Много ме учудва,  че още има родители, които не виждат това и училища,  в които език се учи проформа,  включително българския.
Мен ме е срам да кажа,  че съм учила френски 5 години, не в езикова гимназия,  но все пак,  това  си е много време.
Английски съм учила 6 месеца в частна английска школа и с това дойдох тук...

[svekarva]

Та освен нормалното учене в последния клас, големият трябваше да приключи с изпращане на последните писма по кандидатстването до средата на януари. Точно тогава паднаха едни огромни снегове, пощите се задръстваха...Като разчиствах мазето намерих кашон с получени документи за кандидатстване в 40 /четиридесет/ университета. Вероятно е кандидатствал във всичките, защото вкъщи всички бяхме ангажирани с доставка на пликове, попълване на данни за какво ли не /вкл. кръвна група, доходи на родители, оценки, учители, брой часове/. Хехе, малкият лепеше марки, с език и само говореше, че ако брат му успее, ще се наложи да му върне услугата с американска слюнка . През март започнаха да пристигат обратните писма - някои отказваха, други даваха стипендия, но с доплащане от 2 до 6000$ на семестър, което пък просто не беше възможно за нас тогава. Подобни предложения получи от 3 от най- престижните университети, но казахме НЕ, няма смисъл да затъваме в дългове. Питали са ме кой е най- щастливият ден в живота ми- без съмнение това е денят, когато синът ми се обади по телефона в службата и с треперещ глас каза, че е приет с пълна стипендия в колеж на 16-то място от топ 40 в Америка. На всички пожелавам да изпитат подобна радост и гордост от успеха на децата си. Та златното дете завърши със златен медал и беше един от четиримата, приети с пълна стипендия във випуска им. В крайна сметка, от 120 души випуск още първата година за Америка заминаха 35, 60 отидоха в Германия /първо да учат език и после да учат/, четирима бяха изпратени от родители с възможности в Ангпия, 2 спечелиха някакви супер олимпиади за Канада. Тези, които заминаха, предадоха начина и връзките си в университетите си и успяха да изтеглят с пълна стипендия поне още 40 свои съученици, започнали следването си тук. Едни от най- силните им съученици завършиха тук медицина и ИТ технологии и също се изнесоха из Европа, просто бяха умни и работни деца. От класа на големия тук няма нито един, от випуска най- много да са 2-3, но в София, много добре реализирани. Ама да се върна пак на невъзвръщаемата инвестиция №1. Купихме билет, натъпкахме два големи куфара и го качихме за първи път на самолет с прехвърляне на летище в Лондон за интервал от 2ч. Сам, с 500$ кеш в джоба си, без мобилен, без лаптоп, без познати в ЛА. Багажът му се загуби и горкият 10 дни карал с два ката дрехи, без спално бельо. Хубаво, че първата година са задължително с американци в стая, та съквартирантът му дал одеало, че нощите в пустинята са доста студени. Няма да ви казвам, какъв ужас беше за него, че разбира само 40% от лекциите /като език/, че цялата система на обучение няма нищо общо с нашата. Късмет, че попадна на добър съветник, та успя да подреди и планира изпитите си. Да, имаше пълна стипендия, която покрива храна, обучение и общежитие, но останалите разходи изобщо не са малко - за учебници, за транспорт, да си открие банкова сметка, да си купи  компютър...Там имат право да работят само определен брой часове в територията на кампуса. Пак явяване на интервюта и изпити, за да не е в единственото гарантирано място - кухнята. Няма мама, няма тате, за да задържиш стипендията, трябва да имаш нужния успех. Как се е справял, той си знае. Изобщо не му е било лесно. Ние не можехме дори съвет да му дадем...Приказките, че американците са тъпи и там ученето е песен, просто не са верни за реномираните училища. Смазваща конкуренция, особено за чужденците от развиващите се страни, много извънучебна дейност, личностни качества, яко дупе и късмет да си на точното място в точния момент са нужни за да успееш и да си намериш първо стаж и после работа. През втората година срещнал и снахата, та оттогава са заедно. След колежа  получи работа във втората по големина банка в Америка, на Уолстрийт. Там му и окапа косата от работа по 25 часа в денонощие. Снахата също работеше като луда.

[svekarva]

После караха магистратура, пак с тежки изпити, с най- високата стипендия, която обаче е едва 25% от сумата за обучение. Американците теглят заеми, които после връщат 25 години, но чужденците нямат право да ги ползват. Те са спестявали каквото могат, но нещата нямаше да се получат без наша помощ. Та след зор още 2 години в сериозно учене и пак търсене на работа, ако нямат сериозни здравословни проблеми, просто е неразумно да се връщат тук. Американската мечта не е това, което си мислим че е - пари с лесен труд и лъскав живот. Естествено, че ми е мъчно, че не са тук...но бих дала всичко отново и отново за да не пропилеят този шанс след толкова труд и финансови ограничения. Дали си мислят, че сме будали и некадърници...Със сина съм говорила на тази тема. Той не разбира какво искам да кажа. Не е работил в България, не е търсил тук работа, не е печелил, не е харчил пари, не може да направи разлика. Също както казва Ина, тук го държи само детството, съзнателният му живот е там. Тук няма стари приятели, няма на кого да се обади освен в дните около Коледа, когато всички се връщат за седмица. От нас в момента няма нужда, вероятно защото и деца още нямат. Чуваме се и се виждаме по един път с него в седмицата. Ние също все още нямаме нужда от тях - мъжът ми работи, аз съм на крака, горе- долу с акъла си сме , имаме си среда, приятели, а аз и майка за разкош . Да, ще се радвам, ако го вида и мога да го пипна, да се уверя с очите си, че е жив и здрав. Е, и...Като зная, че ще си почине по- добре и ще е по-щастлив ако отиде през отпуската си с жена си някъде из Европа или по света изобщо, трябва да съм пълен ненормалник. От там и разнопосочните сигнали, които вероятно пак щяха да са разнопосочни, дори да живеехме под един покрив.
Леле, то стана като отдушник. Два чаршафа и то само за единия. Причините за заминаването на втория са други и сигурно ще ви отегча, ако взема да ги обяснявам, но оставането му там се базира на същото. за него ми е малко по- мъчно, защото е сам в добро и зло все още.
Съжалявам, вие попитахте и аз се отплеснах. Ама за невъзвръщаема инвестиция №2 ще разказвам само при потвърден интерес

[Lupercola]

Потвьрждавам интереса. И макар, че са ни различни историите малко се припознах в разказа 

[Marri]

И аз потвърждавам,  беше ми много интересно. Дано синовете ви оценяват подкрепата,  която сте им оказали.
Според мен ето такива личности успяват,  както казваш сам,  с не много пари,  без мобилен и без компютър,  които са готови да платят цената.
Не вярвам съвсем в чистия късмет,  смятам,  че човек до голяма степен допринася за събитията в живота си.

[alexandrova_90]

Добро утро и успешна седмица на всички 
Потвърждавам интерес към историята ти, Свекърва.. Пред паспортното съм и чакам да отворят на студа и въпреки яда ми, че са от 8:30ч. на няколко пъти щях да се разплача... Искам да чуя и за другия син 

Сега по въпроса с колата... Спряхме се на Шкода Октавия с 10% първоначална вноска к 667лв/месечна. Колата е с най-висок тип на оборудване, т.е има всичко, което искаме. Ще ни в доставят в 10-дневен срок, след като днес преведа капаро. Прекрасна е и нямам търпение, не мислех, че можем да си я позволим 

Мари, за колите не знам за какво БМВ говориш, но трябва да се сравняват еднакви коли. В смисъл аз нямс как да сравнявам моята първа кола Пежо 206 с колата на баща ми Мерцедес.. Е разбира се, че моята кола макар и 6 години по-нова от неговата, возеше по-некомфортно и по-неманеврена и тн. Няма как да ги сравнявам.. За лицензираните салони съм съгласна, но предпочитам да си правя колите там, след като виждам че навсякъде уж ти вземат по-малко пари, а реално плащаш едно нещо 100 пъти и пак си караме счупените коли... До сега винаги сме поддържали колите си в лицензирани сервизи, освен този мерцедес на баща ми, защото за него в Балкастар искаха 1300 лв зя нови накладки и дискове  (това само като пример)

Ще видим дано имаме къмет...

Успешна седмицс нс всички

[djosi]

Добро утрооо..

Гласувахте ли.?

Тони колко ви е гаранцията на колата.?

Svekarva твоите истории винаги са интересни и поучителни.. И аз потвърждавам интереса си  

За чужбина не мога да кажа, кои е балама и кои не.. Според мен е балама този, които има шанс да е добре, независимо дали в България или чужбина и си пропилява шансовете..
Друг е въпроса, че в Европа гледат по друг начин на дипломите, защото от България много заминаха с фалшиви дипломи. Имам доста познати, които завършиха в бг, а се реализираха навън..

Pandapanda за мен постъпката на това момче е малко не възпитано, защото не уважава мнението и избора на другите, а всеки има право на такива..  

Онзи ден насадих 60 грудки с цветя, дано поне половината се хванат, ще видиме на пролет.. Сега дебна промоции за цветя, за да купя още..

Хайде да пийна едно кафенце и да хващам   да оправям къщата... Хубав ден...

[Marri]

Добро утро!!!

Тони, не си разваляй деня за такива неща
Няма да се променят нещата в публичната сфера,  не си струва човек да се ядосва за това .
Ти си толкова слънчев човек.... просто не им обръщай внимание. Като не можеш да промениш система,  не допускай системата да променя теб.
Ще  изпиеш едно топло кафенце в офиса и ще си стоплиш душата.

Иначе за колата имах впредвид,  че при нас дилемата винаги е била висок клас стара класа , например БМВ 525 или нова кола нисък клас,  например Рено Клио с всички екстри,  просто това сме можели да си позволим като разходи.
Както вие се отказахте от Мерцедес и купувате Шкода. Ясно е,  че като марка и клас са несъпоставими,  но като пари, които излизат от семейният бюджет,  да.
А за сервизите не дали са оторизирани или не,  а че когато са в гаранция колите,  при обслужване се правят повече неща и оттам е по-скъпо.
Късмет с новата кола и много да й се радвате!  *THUMBS.

[addicted_to_u]

Добро утро и успешна седмица на всички и от мен!
svekarva и аз потвърждавам интерес, не знам има ли такава история,разказана от теб, към която да няма-каквото и да разкажеш винаги е грабващо Тази тема за чужбината е актуална много,аз също завърших езикова гимназия,дори подозирам,че е същата като на синовете на svekarva, тъй като и аз съм от Пловдив,а дори да не е, то сигурно е съседната ...та 2009 когато аз завършвах като че ли имаше един оптимизъм, защото повечето съученици си останаха в България. След това обаче по време на обучение или след него се преместиха доста хора. Аз съм от тези, които също не искат да си тръгнат от тук, макар и все повече да се убеждавам,че нормални хора в млада възраст почти не останаха,има тарикати и плеймейтки. Само това лято изпратихме 4 човека от моите приятели по чужбина, а това за мен е много.В едно интервю миналата година Ани Салич каза нещо, което ми се загнезди в съзнанието- на въпроса дали съжалява,че не е напуснала България , отговори:"Съжалявам,защото не знам дали имам право да обричам децата си на живот в такива условия" Сега като ни предстои създаване на семейство и аз се замислям кое ще е по-добре за бъдещите ни деца, но отговор още нямам.
Иначе ние почивните дни ги изкарахме в ходене при кумовете и при хора,за които ни е важно да разберат лично от нас за предстоящото събитие, преди поканите. Ходихме и до Икеа да си купим нещо за вкъщи,че милата ми леля ми даде пари за годежа и да си имам за спомен, та се обзаведохме с тенджери и една кухненска везна. Даже второто ми беше по-мерак,че много обичам да правя сладкиши, но докато превърна грамовете в лъжици или чаши ми се взема здравето, а като забравя бройката на лъжиците, които съм сложила, съвсем става интересно. Нямам търпение да направя един опит на френска селска торта, че скоро ММ има РД и искам да го изненадам.
Ще пробвам да ви черпя с едно есенно кафе за топлото посрещане, ама не знам дали ще се получи качването, та ако не стане, да знаете,че съм ви черпила