Месечна тема-Октомври 2015-Обичам този месец!

[Feribotka]

Тони, баш в Драгалевци си е Бояна започва някъде от киноцентъра Даже ние се водим Драгалевци, а на Лео ресторанта е преди нас 
За Вражалец знам, че е мн трудно за билети, не съм и опитвала...а май трябва 

Ние с ММ нямаме (или поне досега не сме) изобщо нито дни, нито седмици, в които да ни мързи за гуши-муши (тама сме си го кръстили) 

[alexandrova_90]

Фери, може нещо не съм в час, кое, къде започва/свършва, както и Симеоново/Драгалевци.  За гуши-муши.. Според мен е от хремата, постоянно ми тежи главата, като цяло ако можех да не правя нищо най-добре...  Голяма гадост..  Иска ми се да си взема болничен, но ще оставя колежката сама, а тя е тоолкова далече от състоянито, в което ще се оправя добре сама, че 

Рататуйче, завиждам ти.. За жилетката и затова, че си полегнала.. За котката не, страх ме е 
Госпожа стихийно бедствие е супер  Както и Столетие мое 

[ratatui]

А като казахте за кино, някой гледал ли е Марсианецът? Ние довечера ще ходим да го гледаме, дано да е хубав, на трейлъра ми хареса.
Миналата седмица гледахме Лабиринта и ставаше, ама не беше нищо особено, първата част беше по-хубава.

[alexandrova_90]

Рататуйче, исках да пиша на ЛС, че да не спамя тук,  но ще трябва да почакам малко .. Виж 1-2 страници назад писах впечатления  

[Alichka]

Мале, много сте изписали!
Влизам първо да говоря, а после, че дочета още 2 страници. И аз като чукчето - писател, а не читател.
Миме, хич не ми се връща на работа. Аз затова толкова мрънкам последно време във форума, а вие още ме траете. Хич не съм изперкала покрай детето. Поне така си мисля де Тъпо ми е на работа, гадно, досадно... Ама нямам избор на този етап. И така - отложих си тръгването максимално нататък. Поне това можах да направя на този етап.
Нещо не се чувствам последно време добре. С толкова нерви, зор, тичане. Нещо ме тресват паник атаки. Вчера ми се ви свят, дори седнала, а днес като се задъхах. Стискаше ми всичко по мен, не се побирах в кожата си Уж все си казвам - м*ната му, каквото стане, ама явно все пак си го причинявам.
Хахаха, много се смях с тока. Баш си е било като в 90-те години. Бях малка, ама имам ясни спомени как се качваха акумулаторите от колите, за да се гледа телевизия. На другата сутрин всички комшии с акумулаторите се точеха по стълби и асансьори и бързаха за работа.
Сега ще се отдам на четене, сгъване на пране, готвене и присаждане на новата ми орхидейка Ако остане време, ще хвана гобленчето. Тъкмо има слънце

[svekarva]

Бе това слънце бая хапе, та и аз се върнах на бърза ръка от любов Като във вица за котараците. Ще го кажа, пък който го знае, да прескача.
Младо мъжко котенце пита голям едноок котарак къде отива. "По любов!" отговаря той троснато. Малкото, нали си няма друга работа, тръгва с него. Стоят на покрива в студа, гледат луната, мячат...По едно време котето казва премръзнало и крайно отегчено: "Е, аз правих достатъчно любов, отивам си вече!"
Али, като каза няколко страници напред, че ти е свито и кофти, реших, че си бременна. Май всички ни тресе есенна депресийка, от времето ще да е

[alexandrova_90]

Свекърва, пай избухна ти 

Али, спомням си сестрата на Илиян, когато наближи време да се връща на работа след майчинството.. Беше адска драма.. Не в лошия смисъл на думата драма, беше й наистина тежко.. Аз няма как да я кажа, че в разбирам, защото не знам какво е, но направо беше като болна.. Всичко на психическа основа, нито на работата й е зле, нито се притесняваше, че малката ще тръгна на градина, понеже тя беше в частна ясла с познати възпитателки.. Просто настройката й беше трудна и това в период от около 2 месеца преди да тръгне.. Не спираше да плаче, даже.. Пък аз не я бях виждала никога да плаче, чак се чудех да не е болна нещо и да не казва  Кураж.. Ще намериш и нова работа, но трябва да свикнеш със самата мисъл, че ще тръгнеш на работа, малката на детска.. Така, каквато и работа да е, все няма да ти харесва 

[Alichka]

Така, каквато и работа да е, все няма да ти харесва 

  Да, това е голямо успокоение!
Лошото е, че съм изгубила смисъла. Преди 2 години и половина (близо 3) имах стимул - да родя живо и здраво бебе. После животът ми се осмисли! Две години не ми е било проблем да си гледам детето. Привързах се изключително много към хубавите моменти заедно. Не че не ме е ядосвала Редовно се старае да ми види нервите на какъв хал са. Сега просто губя нишката. Шантаво е и е трудно за обяснение!
Хахаха, хареса ми за котаците и любовта им. Хапеше си слънцето, да. Аз сутринта бях наотворила врати и прозорци, че бях пуснала сушилнята. Даже се подмятах по лятна нощница. Бях готова за разходка още в 9 часа. Изчаках сушилнята да приключи и излязохме.. Брррррррр - върнахме се, за още връхни дрехи

[alexandrova_90]

Еми не е ли така.. ? Пред това да си се грижиш и да гледаш непрекъснатото развитие на детето ти, за което си основен трамплин ти.. И работата, каквато и да е тя.. Ми се струва, че първото взема превез у всяка жена, която не е свръх амбициозна и гонеща високи успехи в кариерен план де.. Има ги и тях, не рядко.. Ама детенце, трябва да си ходи на детска.. Имам и пример за майка, която пусна детето си сред други деца чак в 1-ви клас.. Доста беше тежко за детето , да преодолее егоизма на майка си и да се впише сред другите То пък и тя и до днес няма и ден трудов стаж, та може детето да й е било оправдание, знам ли.. Разни хора, разни идеали 

[nansita]

Хаха, Свекърва, аз го знам в по-нецензурирана версия.  Ама смисъла в същия.
Али, така си е...каквато и работа да е, пак ще има кусури. Ако не са колегите, то ще е нещо друго.
Аз пък нещо съм в сух режим. Ама ММ за сега мълчи сотически и не се оплаква.

[svekarva]

Нанситка, така е, в оригинал глаголът е друг и звучи по- добре. Ама аз днес гледам да съм културна
Али, нормална реакция при промяна... Преди да се върна на работа след 4 месеца болнични, цялата се обливах в пот, преди да се пенсионирам, мислех, че идва краят на света, миналия месец, когато трябваше да замествам колежката, два дни не спах. Организмът се предпазва сам и изключва така. Страшничко е, но минава

[always_and_forever]

Здравейте

Как ще я изтърпя тая зима, дето иде, не знам. От сега ми е много студено, което ме и изнервя.
Тази вечер май ще си правим спагетки за по-бързо, пък и нямаме кой знае какви други продукти.
Трябва да направим едно по-голямо пазаруване. 

За Марсианецът - най-не обичам фантастика. Абсолютно безсмислени са ми подобни филми. Гледах обаче трейлъра на този филм и ми изглежда интересен. Има драма, което най-ме вълнува. 
Тинка, очаквам и твоите впечатления. 

Тони, взимай мерки навреме и се оправяй бързо. 
И на мен много ми се ходи на театър. 

Джоси, Надявам се, че операцията на баща ти е минала успешно.
Ммм много обичам баклава. Честито и за семейния празник! Още безброй много години да празнувате!   
Честит ви пасатор. 
Абе, хора, какво направихте вие? Голям шопинг, голямо нещо. 

Али, имам чувството, че те разбирам, макар и на практика да не съм изпадала точно в същата ситуация. Сигурно ще е трудно, още повече като знаеш, че трябва да се върнеш някъде, където не искаш. Всяка адаптация е трудна. Сигурно ще ти е кофти да не виждаш и малката по цял ден, но и с това ще свикнеш. Дано си намериш местенце, на което поне малко ще ти е приятно да ходиш. Не знам дали ти е приоритет на този етап смяна на работното място, но все пак. 

[djosi]

Може да досаждам, но влизам да кажа, че операцията е минала добре.. Сега почва възстановителния период и се надявам да мине леко.. каза ми, че се чувства добре..

Благодаря ви за пожеланията..

Миме нали знаеш: жена с пари е като луд с къртечница  само, че при нас е обратното.. ММ като влезе да пазарува не мога да го изкарам от магазина, без покупка, а ако отиде сам става страшно

[always_and_forever]

Джоси, много се радвам за баща ти! Бързо възстановяване! 
Няма лошо за пазаруването. Всичко ново е добре дошло. И аз обичам да пазарувам, ама то кой ли не обича. 

[Lupercola]

Гери, слава Богу, че е добре баща ти ! Бьрзо и леко вьзстановяване сега !

Али, аз имах подобни симптоми по чисто физическа причина - липса на желязо. Провери се.

Вие за какви заведения говорите? Това в Бг ли се случва или в Италия? 

На театьр не сьм била в Бг от… много, много години. И това ми е грешката, мисля че имаме много добри актьори.

Фантастика не обичам, видео игри не играем и нямаме и айфон нямам. Не пазарувам, защото нямам пари.

Роклята ми е кьрмаческа, защото й се отваря тарикатски деколтето (уж дискретно, ама аз нямам време за дискретност и вадя брутално гьрдата) и не е сива, а дьржа да почдчертая с десен ! На птици е - бели, сини и черни  Смея се, защото майка ме юрна да си купя нещо шаренко, а не само с тия едноцветни дрехи, но чорапите, а и кафето ми харесаха много.

Фани, ще помисля и ако се сетя нещо умно ще споделя.

Днес бяхме на ателие по психо-моторно развитие на бебето. Може да пиша в темата.
Поканиха ме сьщо да сьм съ-водеща на един дебат за врьзката майка-дьщеря.

А сега изчезвам, че кликам в леглото по клавишите до Фабио, който спи и това го дразни, та ми прави зебележка.

Лека