Месечна тема - Септември 2015 г.

[pandapanda]

Alichka, Вечната Амбър го употребявам за нещо, което се повтаря. Примерно, имала съм приятелки, които все се събираха и разделяха с някое гадже с години и на гаджето му виках вечната Амбър, няма спасение, вечно е там 

Миме, те не са били задължителни, но все ги чувах да ги споменават и исках да знам за какво става дума. А и класиката си е класика. Много по-различно усещане е за мен, чик лит са си като сериалите за мен.

Vivi20 служебното момиче я чете, много беше зарибена, после рева две седмици и ми я забрани 

[Vivi20]

Пандич, да, и аз бих си я забранила, ахаха, снощи а дочетох, нямаше как да има хубав край, но толкова съм свикнала с тия хепи ендингс, че тая книга ми видя сметката.  

[Marri]

Относно списъците със задължителните книги за четене.....вечно бях в опозиция. Четях ги, но когато аз реша, например "Железният светилник" и "Тютюн" ги бях чела много преди да са ми задължителни.
"Илинден" и "Гласовете ви чувам" ги прочетох едва преди две години. Изобщо, както сте казали, класиката си е класика.
"Чичо Томовата колиба" беше първата книга, която прочетох с интерес, майка ми се беше сериозно притеснила, че книгите ще ги заобикалям отдалеко , даже "Робинзон Крузо", когато беше от списъка със задължителните ми отбелязваше страници, които трябва да прочета и като се върнеше след работа ме караше да й ги разказвам....

Що се отнася до старите български филми.... имам си периоди, такива в които гледам само тези филми.
Харесват ми филмите от 70-те и 80-те,особено детските, защото по някакъв начин ми напомнят на моето детство. Любим ми е сериала "Дом за нашите деца", гледала съм всичките му части, а първата.... не мога да кажа, много пъти.
Преди три години отново гледах и "Капитан Петко Войвода", но ме обзеха много мрачни мисли, направих аналог с българската действителност в наши дни
Хареса ми много и един друг стар сериал, но не се сещам за името му, става въпрос за фашистка България и разкрит заговор сред български генерали, които предават информация на руски военни.

Свекърва, като прочетох за този проблем с вилата, първо за този вариант си помислих, продаваш и да ти е мирна главата.

[svekarva]

Задължителни по мое време значеше препоръчителни. От повечето автори имаше така наречената Библиотека на ученика - съкратено и преработено издание, което трябваше задължително да прочетем. Пълното творчество беше препоръчително. За да имаш добра оценка и да можеш да вземеш отношение при разискването в час, просто трябваше да се прочетат книгите. Аз бях в езикова гимназия, та и немска литература  на немски учехме. И руска - на руски. Изобщо, много учехме и всички учехме. В края на срока изпитваха за да развалят успех, не да повишават, защото не било нормално в класа да има само шестици. Простотии, сигурно затова не обичах да ходя на училище. По-точно исках да съм от шестиците и за някои предмети трябваше да полагам усилия, които в нормална гимназия изобщо нямаше да са нужни.

[always_and_forever]

Аз пък не знам защо разбрах, че става въпрос за задължителна литература и даже си викам тия пък защо после са премахнали произведенията. 
Вкъщи имам главно българска литература - Ботев, Вазов, Елин Пелин и т.н. То и затова "Железният светилник" и "Тютюн", "Гераците" са ми любими. В 11-ти и 12-ти клас доста ни стегнаха да четем, заради матурите. Преди това имаше и произведения, които се чудех какво изобщо правят в учебниците. Не бях много добра обаче по развиването на теми.

[nadelina88]

Здравейте.

Първо много благодаря, че без да съм писала, сте се сетили за мен!!! Мноооого ми стана миличко

Гледам много за книги си говорите в последните две страници. Имаше някаква инициатива в фейсбука да предизвикваме приятелите си да напишат 10 любими книги. Аз като пълна кифла си обичам най-много Коелю, всичките книги съм му прочела. "Алхимикът" е първата, която си купих и я прочетох за една нощ, не спах да я дочета, защото супер много ме впечатли. После другите от идеята да изпитам същото. В момента пак съм на него. Ама тогава ме беше срам да си напиша и 10-те само негови хахах и написах различни стилове, които са ме впечатлили. И нито една от моите не е написана от вас, което леко ме озадачи... Дали аз съм странна и не разбирам някои книги хахаххха и се впечатлявам от по-тъпите. Например "Стършел" за мен е абсолютна класика и ми е една от любимите.
Във връзката на Коелю и стила му си купих една на Букай, зачетох и един от разказите му беше целия "Алхимикът" събран в две страници, отсвирих го и му се ядосах. После ми подариха още 2 негови книги, ама не съм ги чела.

[Alichka]

А, така не те пускаме... Кажи сега 10-те, които написа, че да обсъдим и тях Така и ние ще се подсетим какво може да четем в скоро време.
Аз чик лит книги май не съм си купувала. Взимам, чета и връщам. Точно лековати са като сериалите. Панде, страхотно сравнение Без тях не може, ама класиката е друго нещо. Има книги, които ми е кеф само да знам, че ги имам. Не че всеки ден чета Толстой, Алеко и приятели, нали?! Ама винаги така знам, че мога да се върна към даден автор.
Свекърва, то хубаво са си спазили отстоянията, ама няма ли други законови изисквания? Така например, ако някой ще прави нещо в блок (салон, кабинет, кафе), се изисква съгласие на всички във входа. Няма ли нещо подобно за къщите?!

[always_and_forever]

Надеее

Аз си спомням за една друга инициатива във фейсбук, да си напишем любимото стихотворение. 
Защо да си кифла?! Всеки си харесва каквото пожелае. И аз обичам любовни романи. Чета си ги с кеф. Искам да има хепи енд и така съм спокойна. 

[nadelina88]

Нали така казват - Коелю е на манекенките хахах Даже заядливо по медии ги питат кой предпочитат - него или Дан Браун, за провокацията.
Трябва да си проверя кои мъдрих тогава... Спомням си "Стършел", понеже и днес да ме питат за любима книга бих я изстреляла. Аз съм свикнала да имам отговор на всеки въпрос и съм запечатила поне за любимо, за цвят, число, книга, филм, певец, актьор...всичко. Помня, че писах "Свободно падане" (криминална, много вълнуваща), "451 градуса по Фаренхайт" ( и тя ми е като класика от всичко, което съм чела, много е различна от всичко друго, което съм чела), "Майстора и Маргарита" (нея даже май написах тук във форума в темите анкети като любима една), мислех, че е задължително да измъдря и бг автор и написах "Крадецът на праскови", патриотски, не ми е най-любимото, ама от бг ми е най-любимо.

Миме, ти кое стихотворение написа? Моето е на Блага Димитрова "Добри познати".

Между другото и нейната "Пътуване към себе си" я четох, ама не я дочетох... защо ли...не ми ли хареса, ама за да я забравя и да не я дочета.....пак ще я започна.

[svekarva]

А, имаме право да протестираме, ако нещо не ни харесва. И да кажа, че не съм съгласна, при спазени 3 метра и при положение, че не ми влизат в имота, няма нарушение и няма смисъл. Ако съседите вдигат шум, после мога да се оплача на кмета /или с по- голяма вероятност да ме чуе арменският поп/ на населеното място.
Стършел е класика, просто няма спор. Има още много хубави книги и автори. Алхимикът ми се вижда твърде поучителна и задължаваща, че нещата стават точно така и при тези условия. Пък има ли книги с дори и малка препратка за самомотивация за постигане на разни цели, аз се дразня и не ги харесвам. Щото като истински овен и то двоен, много добре си зная работата и не ми трябва чуждо мнение.
Това за 10-те книги изобщо не го и погледнах, макар да го получих по 5 различни пътя. Не бих могла да се огранича в 10, често препрочитам и всеки път е различно.
Панди, Стайнбек си е Стайнбек  

[nadelina88]

Аз ще си напиша един след друг постове, ама ми е за друго и не искам да променям...

Ние сме в екип в един кабинет - ресурсен учител, психолог и логопед. Логопеда ни излезе в майчинство лятото и сега имаме нова колежка. Знам, че е откачено, сякаш съм влюбена в нея или не знам, като се отвори вратата тези три дни и очаквам нея...виждам в новата Нея...искам да е Нея... Много си я обичам старата - ние сме половин ден заедно постоянно (ако учителите се срещат за 10 минути в междучасията, ние сме заедно и в междучасията, и в часовете).И ако се срещаш с приятелка веднъж седмично, два-три пъти седмично, се срещаш с колега като нас всеки ден! Много ми липсва...много ми е странно.......

[Lupercola]

Колко хубаво си го обяснила 

За поучителните книги за самомотивация, Владимир Леви казва следното: (като ги прочетат) "умните стават по-умни, глупавите - по-глупави, а на всички останали това не им влияе по никакьв начин" 

Много харесвам Владимир Леви 

[svekarva]

За поучителните книги за самомотивация, Владимир Леви казва следното: (като ги прочетат) "умните стават по-умни, глупавите - по-глупави, а на всички останали това не им влияе по никакьв начин" 

Абсолютно съм съгласна, само не бих сложила озъбената муцунка, която ми изглежда злобно заяждаща се, а нещо по- ведро и оптимистично.  
За съжаление съм чела от него само "Изкуството да владееш себе си". Книгата стои до "Слънчевите знаци" и останалите на Линда Гудман, към които посягам в определени моменти. В. Леви ми е особено полезен преди презентации и при обясняване на търговския похват при водене на преговори тип "аз печеля, ти печелиш". Беше ни препоръчан от преподавателя по психология, когато учех за учителска правоспособност и после май нищо друго негово не ми е минавало през ръцете. Не съм сигурна дали е негова мисълта, че в момента бившите соц страни сме на етап от развитието ни, когато лявата част на главата не знае какво мисли дясната
Наделинка, така бях, когато се пенсионира колежката ми и дойде новата. Аха да се обърна към нея с името на старата. И в спомените за работната стая се виждам със старата колежка. За месеците, през които бях сама, черният екран на съседния комп направо ме притесняваше и ме караше да си мисля за нея. Странно е, но твоята все някога ще се върне .

[Marri]

Добро утро и от мен!  Ето нещо сладичко за кафето.  Обожавам ореховки.

Традиционно форумът е празнично празен .
При нас есента се усеща с пълна сила,  че и на зима понамирисва 

И на мен ми харесва цитирана мисъл. За съжаление нищо не ми е попадало от този автор.

Усмихнат ден на всички! 

[always_and_forever]

Добро утро!

Мари, благодаря за вкусните ореховки.

При мен е доста.....лятно. 
Ще се порадвам като за последно на тези слънчеви дни.