Месечна тема - Септември 2015 г.

[Lupercola]

Не звучи като добре предложение, което си струва 

Сьбраният там опит и това, че го имаш в СВто, ще ти помогне ли при тьрсенето на работа?

[always_and_forever]

Да, знам че не звучи много добре. Аз вече имам 6 месеца стаж там, като само 3 от тях са в трудовата ми книжка. Не знам дали това ще ми помогне при търсенето на работа, но те това се опитват да ме убедят, пък и аз на това се надявам. Иначе нямаше и да се занимавам.    Естествено, когато дойде времето ми за майчинство, никой няма да ми иска СВ-то. Точно това ме е яд, че си губя времето с тия граждански договори. 
Вярно е, че всяко начинание е добре дошло и малко или много е някакъв опит.
Предполагам, че няма кой знае какво да загубя от престоя си там, освен нервите си, естествено.

[Vivi20]

Не знам какво е добро предложение за теб, но малко или много е опит, който ще ти е полезен за СВ-то, от личен опит ти казвам, че няма излишна работа, просто не знаеш в кой момент тоя стаж ще ти потрябва. Няма ли никакъв шанс да се отвори постоянна позиция при тях, явно те харесват?

[Alichka]

Миме, аз бих ти казала да почнеш. Отказването е най-лесното нещо и за трудов договор, и за граждански. То е ясно, че ще те ползват за черна работа, но опитът и знанията са си важни. Отделно ще завържеш малко или много нови контакти. Повярвай - това понякога е по-важно от всичко останало.
Никой не ти гледа трудовата книжка, когато почваш работа. Всеки гледа СВ-то. Аз в моето съм посочвала освен трудовите ми договори и всички граждански, просто съм ги уточнявала. Имам и доста ученически стаж по панаирите, а малко или много и това ми отваря врати понякога.
Тъпото е за майчинството - ти си го казала. Вярвам, че нещо ще си намериш междувременно. Обаче почнеш ли с вариант "сервитьорка на трудов договор", плюла си си на образованието. Оттам насетне нали се сещаш, че не от всеки сервитьор става управител на заведение, камо ли нещо повече.
Оф, ние направихме една кратка разходка. Накупих пликове за паричките за 2 от 3-те сватби. Много са хубави Със сетни сили се добрах до кухнята, а там на лелите хич не им се работеше Събрахме се сигурно 35-40 майки и благоволиха да отворят кухнята. Да, ама като ми е зле, а и Мънинка е болна - само за пред хора сме
Имам да чета още правни теми, вечер изпитвам ММ на съвсем друга тематика и в главата ми е каша Как искам тепърва да ми започва майчинството и да се радвам на миризмата на бебе вкъщи, а не да мисля и аз за работа
Хахаха, последната приказка на Свекърва ми е една от любимите!

[always_and_forever]

Виви, точно заради това, че не отричам, че това малко или много е някакъв опит, не отхвърлям на 100 % предложението. Дори вече го приех.  Приемам го така, че щом са ме потърсили, значи може би не е напразно, пък ще видим.
Силно се надявам един ден наистина да ми послужи за нещо този стаж, който ще имам.
За свободна позиция само се надявам, защото гледам как всеки си държи здраво мястото и няма намерение да се маха. Поне засега е така. Това е и другата причина, поради която се замислям. Просто се надявам, докато съм там да се отвори някоя позиция.
Яд ме е, че е повече от явно, че те имат нужда от човек, който да я върши тая работа, но не правят нищо по въпроса. За тях е по лесно да си наемат стажанти, които да им вършат цялата тази работа, защото са по-ниско платени.

Али, точно, защото не съм човек, който лесно се отказва, макар и с много въпросителни приех да се върна. В СВ-то ми съм посочила абсолютно всичко - работа, стажове, практики. Пък кой каквото иска да гледа. Дори преди малко, когато се чухме с мениджърката й казах, че аз не се отказвам и че продължавам да си търся постоянна работа. Да си знае. За нея това явно не е проблем. Сервитьорка в никакъв случай не мисля, че бих искала да ставам. Надявам се в най-скоро време да си намеря нещо по-добро. Освен това се надявам всичко, което става да е за добро. Само това искам. 

[svekarva]

Аз този път ще ти кажа твърдо да откажеш. Води преговори да те вземат на трудов договор. Да, трябваш им, но не за пушечно месо и за без пари. Ако имат /или изобщо са имали намерение да откриват работно място, ще се замислят. Колкото дали ще ти важи опитът там, ясно е, че е да. Но, където и да идеш на интервю и го споменеш, ще се опитат да те "работят" по същия начин - без осигуровки, на граждански договор. По принцип на граждански договор може да извършваш само услуга, като ползваш собствени инструменти на труда. Твоето ще е прикрит трудов договор и при проверка на НАП, санкциите са и за Работодателя, и за лицето.
За предишното предложение, ако не беше проблемът с транспорта, по бих те посъветвала да приемеш.
Зная, че е трудно, минала съм по този път. Стояла съм обаче и от другата страна и затова си позволявам да взема отношение.

[always_and_forever]

Свекърва, и ти си права и то много. Почти убедена съм, че няма да искат да ме пуснат на трудов договор, защото това означава, че ще трябва първо да ме осигуряват и второ да ми дават повече пари. Аз ще питам, но пак казвам, че се съмнявам. Всеки си гледа интересите, а пък никой моите. По принцип аз твърдо отказвам да започна работа на граждански договор. Миналата седмица бях на интервю и като разбрах, че договора не е трудов се отказах, макар че се опитаха да ме убедят, че в обявата пише, че е граждански. Пълни глупости, нямаше такова нещо.
Дори и утре да си намеря постоянна работа ще се махна от там без да се замисля.

[Alichka]

макар че се опитаха да ме убедят, че в обявата пише, че е граждански. Пълни глупости, нямаше такова нещо.

Хахаха, аз така в една голяма фирма бях на интервю. На обявата пишеше "Осигурен служебен транспорт". Реално се оказа, че транспортът е служебен, защото колите са на колегите. Всеки се уговаря с определен колега и дружно се разнасят из града. И това е голяма фирма със собствена база, правят износи, заплатата беше хубава... В последствие видях какво текучество има. Не започнах работа там, но там, където започнах, се стичаха хора на талази, пропищели от псевдоевропейците.
Това с гражданските договори и на мен ми е омръзнало безкрайно. Даже си чувствам пропилени 1,5 часа от живота на едно обучение/интервю пак в европейска фирма. Уловката я казаха накрая, за да не им се опразни залата.
Хич не ми се занимава с частници. Все още това си е мръсна дума. Ако човек може да работи за себе си - най-добре. Сега обаче хич не е време за бизнес идеи.

[svekarva]

Хайде и още нещо да изнеса от кухнята на интервютата. Когато става въпрос за сериозен ангажимент и трябва да се търси външен човек /не да развиваш някой от собствения контингент/първо се гледат СВ-тата за да се отсеят неподходящите кандидати. Много голяма е вероятността да изхвърчи човек, писал че има опит като еди - какъв, без да спомене точно къде го е придобил. Когато не познаваме кандидата, първото ни задължение е да се свържем с работодателите, където е бил и да поразпитаме разни работи. Вярвайте ми, познавам си колегите от ЧР, имам широк кръг познати и няма начин да не попадна на информация. Ако този със скрития стаж има добри показатели и ако не съм притисната от времето, му се обаждам и разпитвам по какви причини не споменава фирмата. Ама аз си зная какво точно да го попитам и какво търси моят шеф. Някои всичко си казват, къде и какво са правили и по този начин злепоставят без да искат предишните , други, които проявяват лоялност и предпочитат да не дават информация, трябва да са много, ама много ценни за да ги извикаме на интервю. Едно пишат по книгите, друго е реалният живот и автобиографиите.
За да съм до болка честна, ще кажа, че рядко се наема човек, когото никой не познава, дори да има куп отлични дипломи и изрядна автобиография. Моят съвет е да се търси широк кръг познати, като не изключвам и социалните мрежи. За съжаление обявите и в сериозните медии крият огромни рискове и в повечето случаи дори се знае кой ще бъде назначен. .  :\Особено в България и особено в малките градове.
В крайна сметка, все някога слънцето изгрява. С повече късмет, може да е скоро

[Vivi20]

Аз чета и направо ме втриса. Как така ще звъниш да питаш без позволението на кандидата? И не разбирам как може да напишеш, че имаш опит отнякъде без името на фирмата? Странности разни. Ако работата е от тип, че всеки  след 1 седмицс може да се научи, няма как да имаш място за договорки, просто ще си намерят друг човек. Навсякъде според мен 5рябва да имаш нещо специално, че да се договаряш за разни екстри. Макар че според мен трудовият договор трябва да е задължителен, тия граждански са безумно тралала.

[Alichka]

Ами, Виви, те работодателите понякога пишат в обявата, че ще се свържат с бивши работодатели. Ама това не е винаги. И аз съм звъняла на бивши работодатели и те са ми казвали работи, дето да ахнеш. За един от кандидатите препоръчаха (това беше точната дума) да следим дали идва пил на работа. Ти представяш ли си?! Още повече за производство, дето работят с режещи машини и тн. Бягай надалеч! След една трудова злополука има куп проверки и бумащини. Затова и много работодатели се измъкват от такива злополуки.
И от двете страни не е лесно. Кадърни хора рядко сменят работа и съответно рядко можеш да попаднеш на добър работник. Разбиращ работодател също е рядкост, че всеки си гледа интереса. Аз сега нали съм на трудово-правна вълна и продължавам да се изумявам от пожелателния характер на повечето членове и алинеи. Практиката рядко се припокрива с теорията
То граждански договор, като има, е пак рай. Ами колко хора почват на пробни дни, седмици и го карат без договор, без нищо... Само едната честна дума, дет се вика. Ама и Свекърва е права - всичко се разбира, стига да го потърсиш.
Хаха, разбрахте ли, че около 100 фирми отивали на съд? След проведени разговори със служители, се оказало (ти да видиш ), че се работи на едни пари, пък на други те осигуряват. Е, оправия няма!

[always_and_forever]

Мен ме отчайва вече и това, че не просто трябва да имаш връзки, а трябва да имаш най-добрите връзки от всички кандидати. Това е. От бюрото по труда ми казаха, че тези от държавната администрация са длъжни да обявяват свободните си позиции при тях, но не го правят. Защо ли?
Ще видя какво ще стане с този договор. Сега те първа трябва да си вадя документите, което е супер безумно.
Не мисля да се отчайвам напълно. Вярвам, че слънце ще изгрее и на моята улица скоро. 

[Vivi20]

Али, струва ми се безумно не за друго, ами примерно аз ако ти търся нова работа, едва ли ще го обявя ей така публично пред шефа си преди да имам оферта на масата. За това ми е странно. Тук се свързват с предния ти работодател вече като имаш оферта и са те харесали, ако обаче получат лоши препоръки имат право да оттеглят офертата. 

[alben4ik]

Малеее момичета, плашите ме, това означава ли че в България, ако нямаш познати и "връзки", не можеш да си намериш нормална работа??

Аз миналата година нали ходих по интервюта и имам известен опит. По училищата, където кандидатствах аз, не приемаха готови автобиографии, имаха си техни форми, дълги по 100 км. , които трябваше да попълвам. И навсякъде имах възможност да отбележа кога могат да се свързват с предишните/сегашните работодатели - преди или след интервюто. Аз, понеже нали последните години не бях работила, заради децата и си отбелязвах винаги, че могат да се свързват с тях преди интервюто.

Свекърва, много ме натъжи твоя пост - и аз всеки път като виждам разрухата по селата и малките градове се чувствам срината отвътре  ... както и бясна и безсилна...,
Ама и не мога да кажа нещо, нали и аз не живея там и не съм си родила там децата....

И малко да украся разговора, да не пускам такъв омърлушен пост - ето ги моите вечно цъфтящи орхидеи  Не защото съм голяма цветарка, а просто защото досега на по-лесни за отглеждане цветя не бях попадала!

[always_and_forever]

alben4ik, орхидеите ти са много, много красиви. 

Аз се опитвам да мисля, че не навсякъде е така, но за съжаление досега май все на това съм попадала, пък и покрай мои познати съм се нагледала. Не знам, може би за работодателите е по-лесно да се доверяват на техни си хора. Може би е нормално. 
Щом напоследък все повече започвам да съжалявам, че учих точно това и се чудя изобщо имаше ли смисъл. Какво да направя, че тепърва завършвам и нямам достатъчно стаж и опит? Какво да направя? Нали все някой трябва да пожелае да ми "подаде ръка". Пределно ми е ясно, че всяко начало е трудно и знам, че все от някъде се започва. Аз затова казвам, че не съм тръгнала да ставам директор.

Много сериозно взех да го раздавам, даже съм пропуснала да ви кажа, че във Враца си имаме панаир.
От мен тройка кебапчета с гарнитура по случай празника на града ни.... спешъл фор ю 
Тази вечер ще ни пее Камелия