Месечна тема-Юни 2015-Честит ден на детето!

[svekarva]

Фани, давай! Може да се роди утре, на РД на майка ми. Ама по- добре стискай до 5-ти, по- хубаво число е
Тук пък едно падна. И вместо да охка, викаше "..не пипай Барни-то"

[svekarva]

Този хубавец водеше група от детската градина, затова е със специална жилетка. Първото и последното детенце от редичката бяха така облечени, задължително било, когато излизат на разходка. Сетих се за Том Сойер, когато му извадиха първия зъб, как се фукаше, че може да плюе много надалеч. Ама без два предни сигурно е много трудно. Абсолютен сладур

[svekarva]

На момченцето в края на редицата му се пишкаше, та трябваше първо да отиде до тоалетната и тогава да правим официалната снимка.

[svekarva]

Устата ми се стричи от надуване на балони, ужасен вкус имат. Ама и децата хитри, не можели сами....

[svekarva]

Тази я слагам като автопортрет и да покажа един бъдещ клиент с невръстна майка на 15г.

[alexandrova_90]

Ох, Свекърва, ама напълни ми душата с тези щастливи хлапетаа... Искам и аз да съм като децата да се радвам на малкото (старая се).. Те си греят направо.. Балоните наистина имат ужасен вкус, ама като ти се ухилят насреща и ще надуваш, къде ще ходиш  

Фани, подхващай го и според мен 5 е хубаво числоо, макар да си мисля че ще родиш на 8-ми  

ЕДИТ: По повод вчеращните минути в памет на загиналите..

Снимка от бул. България в София


А ето и един по-различен поглед над нещата.. http://m.tribali.info/bg/kogato-zaviyat-sirenite-prez-pogleda-na-chuzhdenets/

[Lupercola]

Фани, аз не мисля че е добра идея да му говориш само на английски. Това не ти е роден език, сьс сигурност имаш акцент и той трудно ще го активира като си само ти, която му говори на него. Братовчедка ми така прави с нейните деца за френския (в Бг) и те разбират но не говорят френски.

Марта усвои бьлгарския, защото не само аз й говоря, но срещаме и бьлгари, и ходим в Бг.

Това е моето мнение, но разбира се както си решиш 

Свеки много хубави снимки, пренесоха ме в атмосферата и коментарите ме развеселиха.

[nansita]

Здравейте и от мен!
Свекърва, ама много са сладки тия хлапета! На децата не им трябва много, за да се зарадват. И един балон им е достатъчен, за да се забавляват искрено.

Тони, работата край няма...ама поне бързо минават дните така.

[maya_bunny]

Здравейтееее!

И аз като свекърва снощи се радвах на "С деца на море" и се изумявахме вкъщи колко е просторно черноморието без всички хотели ...

Днес най-накрая попаднах на положителна и истинска статия за "Другите" млади българи и с удоволствие я споделям тук:

http://www.webcafe.bg/id_2014498434

Във връзка със скорошните ни разговори за живота в БГ: "Средностатистическият Млад Българин се издържа сам, със заплата. Плаща си данъците и рядко се оплаква. Правят му впечатление редица несправедливости в страната ни, но успява да се мобилизира и да се справи с тях. Използва всяка възможност да научи нещо, да общува и да се развива. Използва Facebook предимно като източник на информация и новини, и много рядко за селфита и безсмислени разговори.

Изобщо, Средностатистическият Млад Българин в София е много наясно. Наясно е, че съществуват кифли, батки, бацета, майни, Златки и други подобни. Наясно е с живота в столицата, с управлението на държавата, с йерархията в големите фирми, с Европейския съюз. Наясно е, че семейството му в Етрополе е възпитавано в други ценности и идеи. И е хубаво да му обърнем внимание на този СМБС. Не е един, не са и двама, те са доста и са всеки ден в метрото."

Открих себе си в тази статия и много мои познати, но разбира се не само от Сф (аз съм от СтЗ, но по любовни причини попаднах в Сф).

[Cerise]

Сега като заговорихте за балони, се сещам за една моя история.
Майка ми ни води дневници на мен и на брат ми, от деня преди раждането ни до 20тия ни РД пишеше в тях. Лепеше наши рисунки, отпечатъци на ръчичките, първите четирилитни детелинки, които сме намерили, първите ни печалби от лотария, зъбчета, косички, всичко е наместила в тия тефтери. И страшно смешни случки. До ден днешен си умирам от смях като чета.
Та един ден отивам при мама и заявявам: -Искам нашта къща да стане много балониста.
Мама: Какво е това?
Аз: Ами пълна с балони!

Спомням си, че много обичах балоните, сега още ги обичам, ама малко си загубиха чара, защото ги комбинирам цветово, а не както като бях малка- шарени балони.  

[maya_bunny]

Това е чудна идея! Има подобни бебешки дневници, но не съм се сетила, че може и след това да се измайстори нещо и да се пише/лепи/събира материал до завършването примерно и после на абитуриентския бал примерно да подаря тържествено дневника и да умрем да се смеем всички на нещата в него! 

[Alichka]

Посмях се искрено с Барнито, беззъбата усмивка, както и със стричавата уста (чак си го представих цветно)!
За морето - ами то май само Албена остана нещо като оазис на нашето море. Определено бях очарована от курорта преди 3 години. Пак бих отишла там, не заради ол-инклузива. Такива екстри има къде ли не. Обаче е рядкост да има пространство между чадърите, да няма думкане и лумкане на чалготеки, да има къде да паркираш спокойно без да си прибираш огледалата.
Ние сме обикаляли много по южното Черноморие. С нашите най-често сме били на Приморско, но с колата всеки ден бяхме на различен плаж. Ходили сме на Синеморец, когато хората не го знаеха къде е на картата, на Резово, Нестинарка... Тези курорти Китен, Царево и тн. за нищо ги нямахме. От Созопол съм безкрайно разочарована, но това е друга тема.
Интересно ми е какво стана с ММЦ-то. Последният път го видях в полуразруха. Предполагам някой го е взел за жълти стотинки и е думнал "хотелче" там. "Перла" (резиденция на Т. Живков до Приморско) хората не я знаеха и не ходеха. В един момент съсипаха хотелската част, басените, фонтаните, по плажа вече имаше барчета, от където да дънат "летни хитове"...
И аз ще "открадна" идеята за бебешки дневник

[svekarva]

И аз водя записки с интересни случки от живота на децата. Освен това пазя и личните им картони от  раждането до края на гимназията /здравните картони с опис кога колко тежат, какво им е развитието и т.н.т. Имам тетрадки, рисунки и класни работи и есета от кандидатстване в чужбина. Приказките им редовно си ги припомняме и се смеем, освен това и на гърба на всяка тяхна снимка имам кратки бележки. Малкият имаше едно гадже, което се интересуваше от историческото му минало и само тогава си поиска нещата за около час. Никакъв интерес иначе. Опитах се да връча "спомените" на големия по време на сватбата му, но ми се стори, че ще ги забутат някъде и пак си останаха при мен. Ама те момчетата са така, виж момичетата по- се хващат за дневници. Моите рисунки и първи тетрадки са в една кутия в мазето. Човек като има деца, собствените му творения вече губят предишния интерес.

[Cerise]

В нашите дневници има на брат ми залепена опаковка от любимия му шоколад - Confina,  в моя има билетче от градския транспорт - 0,06ст. Има и една визитка, първото нещо което съм нагризала с първите ми зъбчета.
Страшно много неща има. Как сме реагирали като са ни казали за смъртта на един роднина /първия, който е починал откакто сме били родени/, в моя дневник има как съм се държала като са изписали брат ми от родилното. Има всички стихчета, които съм рецитирала на тържествата в детската градина.
Пожеланието на баба ми, когато е разчупвала питката на кръщенето ми.
Кой какво е купувал и колко пари е давал. \което сега идва много полезно, когато някой реши да си присвоява заслуги\
Дори има една моя рисунка от '97 когато съм била на почти 7, рисувала съм митингуващи хора.
Как съм искала да ме обличат с най-новите ми дрехи докато гледаме световното '94.
Дори сега като го отварям този тефтер, се чудя на майка ми, как и е идвало на акъла да отразява всичко, толкова подробно и за двама ни. Като си прочетох последната страница обаче, която мама е писала за двайстия ми рожден ден... е тогава голям рев му хвърлих. Голям сантимент ми беше.
Със сигурност, ако имам деца, бих им направила такъв дневник. Не купен, не напечатан, а прост тефтер.

[milenkata]

Момичетата по - се трогваме от такива спомени.... На мъжете май не им пука мн мн... Аз пазя на майка ми лексиконите и споменниците от нейното детство както и моите тетрадки със стихотворения - имах един такъв период и то доста време, че и ме биваше... Пък съм и скромна хахаха ... Мисълта ми е че едва ли Боби ще се интересува от тях.. По скоро ако имаме и момиченце да, но на него самия едва ли ще му пука...

Жестоката истина за майки със синове хахаха