Месечна тема - Май 2015 - С труд по пътя към книжовността :)

[Cerise]

При мен просто така се получи, че огорчението ми е по-силно от обичта.
С годините ще ми минава, като ми се натрупа умората, като ми се скупчат годинките, като ми стихне ентусиазмът... като близките хора започнат да си отиват, ще се сетя, че там някъде има място, където сигурно ми е мястото.
Ама сега съм на 25 и морето ми е до колене.

Всеки с аргументите си, всеки с желанията си и дай Боже всеки с възможностите да живее там, където иска.

[svekarva]

Привет в неделния ден!
Еми, кажи нещо за абитуриентите от тази година. Аз така и не успях да гледам вечерта на 24- ти уж най- хубавите пред Новотела. Впечатленията ми са от снимките на бивша колежка, дъщеря и беше завършваща в София. Много красиви тоалети и момичета
Ние нали сме почти в Махалата, цяла седмица слушахме музики и гледахме тържества в двора на едно училище. Първо решихме , че е сватба. После се оказа, че има 2- ма абитуриенти, ама ги изпраща целият квартал. Пременени майки, сестри, братовчедки...Викам, поне и те да бяха поучили малко повече, та да отидат заслужено на бал. Но няма да го бъде, не е стимул, като така или иначе си празнуват. Малко като онази сватба без младоженец   /За по- новите: Докато бях учителка в ромското училище, един петък гледам булка в напреднала бременност води хоро. Попитах кой е младоженецът, че тя все сама се разхождаше. Обясниха ми, че младоженецът е войник и няма как да си дойде преди клетвата. А сватба задължително трябва да има, да се посъберат малко пари. Кво като го няма момчето, то си е свършило работата
Аз в чужбина не съм живяла. Точно по прехода имах възможност да отида в Германия и то направо като инженер към един от клоновете на Тисен. Пет години бях преводачка на фирмата по време на панаира, а след това ми възлагаха задачи от там. Но мъжът ми не знаеше език, няма шофьорска книжка, нямаше занаят, както се казва, че да се захване с нещо в голям град като Хановер. Двете деца бяха родени, имахме теглен заем за жилището и нямаше как да го продадем и изобщо...Много мислих, много рев изревах, но реших, че трябва да направя всичко възможно децата ми да имат възможност за избор след време. Така и стана - завършиха в Америка, имат създадени връзки, намериха работа, съответстваща на образованието им. Е, точно за там се иска и доста късмет, за да имат и работни визи, ама животът има странно чувство за хумор  . Отношението им към България е точно такова, като на Виви. Макар да имат хубави здравни застраховки, когато са тук оправят зъби и всякакви здравословни проблеми. Там им е по- евтино да го правят, но тук им е по- добро качеството и отношението. Предполагам, защото сме в такова обкръжение - роднини и приятели, все медицински кадри. Снахата също я броя към общото понятие "деца"
Хайде, активирайте се, днес е последният майски ден!

[maya_bunny]

Осносно оставането в България, и аз мисля като Milenkata, Pandapanda, Alichka, Vivi20, Emmmmy и всички останали "за".

Това е моята родина, природа, близки, приятели и тук се чувствам добре. Разбира се, има много неща, които ме дразнят ежедневно и други, които ме радват и гледам да се фокусирам на вторите.
Няма да забравя какво ми каза преди време един англичанин, Изпълнителен директор на българска топлоцентрала: "Човешката природа е еднаква навсякъде, не си мислете, че вие сте най-зле като манталитет, мислене, действие и т.н." Навсякъде има неуредици, корупция, престъпност, абсурди и т.н., но в различна степен. Основните разлики между БГ и западните държави, с които непрекъснато се сравняваме, е че са по-разввити по ред причини и има правила, които се спазват първо поради възпитание и навик и второ, заради санкции, които наистина се налагат.

В крайна сметка, основният фактор за оставане/неоставане в България е работата, защото тя определя жизнения стандарт. Много се радвам, че преди време, когато бяхме зле финансово, аз в майчинство, мъжа ми с нередовна заплата според настроението на шефа, не заминахме за чужбина. Предлагаха му работа, но не точно по специалността. След време, търсене, къде с връзки, къде без връзки, намерихме работа по специалността, която ни устройва и нещата се подредиха. Пак има стрес, напрежение, но не през цялото време, а къде ли ги няма.
Много българи вярват, че в Европа/Америка за тях питат и заминат ли, всичко става чудно. Повечето ми образовани познати там работят години наред като обслужващ персонал, защото никой не им позволява нещо повече, а тези, които действително са се реализирали са много малко.
Та в крайна сметка мисля, че всеки минава през хубави и лоши времена и това не винаги зависи точно от държавата и не е честно тя да бъде обвинявана за всичко. Това непрекъснато мрънкане и обвинения на българите е изключително дразнещо. Ако човек има воля и желание, смятам че и тук може да живее добре!

[Vivi20]

Съгласна съм на сто процента с черешка. Важното е човек да е щастлив, независимо къде е. Аз за сега не намирам сигурността и мечтаната работа в България и ще постоим надалеч. Някъде, където съм по-някоя от в България, защотп в Българив някой са мутрите и хората с власт. Недай си Боже да пресечеш път с някой такъв и си най-слабият и тъжен човек. Няма да забравя навремето живеех в апартамента на известен журналист под наем, не ни върнаха 200 лева депозит, не ми е до парите, а до принципа и до ден днешен ме е яд на него. Няма механизъм как да си върна парите, а в Англия ни се случи същото, един англичанин не искше да ни върне 500 паунда депозит, за 6 месеца го осъдихме и не само ни върна депозита, а и ни покри разходите по делото. Имам много подобни примери, където в България си никой и нищо, а си в родината си. Та всеки с горчивините си, с емоциите си и убежденията си. Важното е да сме удовлетворени и щастливи, и спокойни, за мен спокобствието е много важно.

[emmmmmy]

Свекс, тез  абитуриенти които аз видях, бяха като извадени от 90 те години мода, жените. Не курвенски облечени, но някак смешно и старо. а роклите са нови. модата май се върти, ама не към добро. момчетата бяха с мн хубави костюми всичките, нови кройки, прекрасни.

От мен един свеж поздрав за неделния ден

Mirage Residence" by Kois Associated Architects (Tinos, Greece)

[Alichka]

Виви, то и тук механизми има. Може да си търсиш и намериш правата. Лошото е, че всеки стартира "по тънката лайсна". Колко хора са официално на квартири? Колко наемодатели си плащат данъка? Колко хора си правят какви ли не модификации по колите, а на документи плащат по-малко? Всякакви абсурди има. Но те със сигурност не са само тук.
Има нещо много интересно като тенденция последните години. Поколението, родени в края на 70-те години, масово избягаха. Цели класове заминаха с еднопосочни билети. Уж да учат, а забравиха да се върнат. Моето поколение (родени в края на 80-те) ходиха, работиха, видяха свят. Обаче много от тях се и върнаха. Имам примери 1100 пред очите ми. За комшиите, за които стана дума - големият създаде семейство в чужбина. Всичките им приятели, средата им са там някъде си. Малкият също създаде семейство в Англия. Обаче адски много го тегли насам. Повечето му приятели бяха за 2-3-5 години и сега са си тук. Постоянно повтарят колко по-добре е тук, най-малкото като климат. Последно говореха как дишали свободно от терасата Представяте ли си в този град как дишат и им е хубаво Тайно се надявам да се върнат, че ми е мъчно за тях.
Аз завърших една от елитните гимназии в града. Бяхме 34 (!) човека клас. Нито един не замина след завършването. Нито един! Е, някои бяха по бригади, по обучения, по гурбет... Не знам някой да е останал трайно в чужбина.
Еми, този плаж ми е тъжен
Хихик, за роклите - и аз наблюдавам подобни тенденции. Лъскави материи, стари кройки, грим, прически...

[emmmmmy]

ооо хич не ми е тъжно да няма хора и да има басейн с този вид 
Ма то всеки си го усеща различно.
Вижте кво правят от счупени съдове хората :

http://www.countryliving.com/diy-crafts/g2416/repurposed-broken-china/?src=spr_FBPAGE&spr_id=1453_186208494

[Lupercola]

Супер красиво  Аз като имам счупени сьдове плача  Не сьм се сетила да творя таква красоти 
А виж колко е идейно само…

Али сигурно си права с наблюдението си. Аз сьм '76, от английска паралелка и половината, и повечето от класа ни са в чужбина (даже аз заминах последна на дьртите 26 години). Как си го обясняваш?

[Alichka]

Мдааа, комшийката си е харесала такъв стил, за да си облепят мивката на селото. Само да има кой да й ги фугира Голям зор дава на мъжа си. И тя една душевадкаааа!
Ина, обяснявам си го с годините, в които сте завършили. Това бяха години на инфлация, криза във всяко отношение. При нас вече хората имаха наблюдение какво става в чужбина. Имаха идея що е това бригада в Англия и как се клечи из мократа пръст да береш ягоди например и по колко часа се работи, как спиш по каравани. Майка се занимаваше с това години наред. Като изпращаше първите студенти, обясняваше надълго и нашироко колко е по-хладно там, колко по-влажно е, какво да си носят като дрехи, лекарства... Битовите неща от първа необходимост. Просто светът тук не беше отворен. Имаше някакво информационно затъмнение, ама то и интернетът не беше навлязъл с такава сила. Сега вече хората се научиха - питат чичо Гугъл, виждаш на сателит какво става там, виждаш снимки, има информация и от близки и познати.

[milenkata]

Добър ден ние направихме първата разходка за 15 мин че много ме заболяха ребрата, бебо я проспа хахаха

Иначе басейнчето не бих го отказала, моренцето също.... Мммм размечтах сееее

[Lupercola]

Може да… Сигурно си права.

Аз поенеж сьм супер лекомислена, при мен беше не нарочно и планирано, а спонтанно и временно, пьк накрая така се получи. Аз досега винсги сьм следвала течението на живота, малко като страничен наблюдтел, пьк каквото стане. Нали ви казвам, че сьм супер неамбициозна и загубена.

Последните години нещо превьртях явно и излезе наяве някаква моя част, коята никога не бях виждала и очаквала. Може да заради това, че станах майка, не знам. Аз такьв хьс в себе си да се боря за цели, никога не сьм виждала.

[Alichka]

Е, все пак трябва да се има предвид, че на 18-19 години амбициите са премесени с родителските такива То на тая възраст - вятър те вее на бял кон още. Нормално е родителите да имат своите стремежи и досегашни разочарования и да насаждат нагласи в децата си.

[Vivi20]

Аз съм 85 набор и бих казала, че хората с огромен потенциал и ум заминаха 90 процента от тях, остана тук таме някой в София. Просто има наистина професии, които ги няма в София и за да се реализираш трябва да си в чужбина. Сега едни приятели след 4-5 години в Лондон се прибират в София, да видим как ще им понесе. а и междудругото има и друга причина да ме е страх от прибиране и това е детето ми. Знам, че ще прозвучи ужасно, но ги гледам сега в училищата колко и какво учат и не си представям детето ми да учи тук, просто не искам да й го причиня. Сигурно в София има и по подбрани училища, но не съм сигурна на какво ниво са. Ще си кретаме у Лондонско и после ще видим, кефя се че във форума има томкова хора, които са си в България и искат да живеят и да се развиват в тази държава.  за мен сте много смели.

[fanimira]

Много си права за училищата, Виви! В нашия град има 1-2 елитни, но и там всичко живо разчита на частни уроци, за да си вземе матурите. Даже в 12 клас, особено втория срок имам наблюдения, че дори не ходят на училище  направо не знам. Аз съм 83ти набор, милото 78ми. През 2005 аз заминах за Англия, а той започна в настоящото си работно място. Имахме избор той да дойде при мен и да започнем от нулата или аз да се върна и пак да започнем от нулата.  само че работата на милото е по специалността във международна фирма и при него нещата се развиха по-добре отколкото при мен и вече 10 г. е все там. Не съжалявам, че се върнах през 2006та и но и не сме категорични, че ще останем тук още повече, че фирмата на моя мъж имат филиали в Турция, Румъния, Русия и като нищо може да хванем пътя отново. Кой знае! Не съм и предполагала, че ще живея в този град, но станаха почти 10 г., та за след още толкова е рано да се мисли, живот и здраве и всичко се нарежда 
Не ми е чак такава драма живота в чужбина, защото имаме адски много близки по света - сестра ми е в Испания, братовчеди в Германия, Белгия, Холандия, Турция, кумата в Англия и супер много семейни приятели в чужбина, та общо взето сме свикнали да си правим купони онлайн събота и неделя

[alexandrova_90]

Здравейте и от мен да се запиша в последния ден на месеца.. не стигнахме до 100 стр, ама доволно  

Аз съм ходила в чужбина да живея за по 3-4 месеца на летни стажове от училище в Германия, това е единствения ми по-дълъг престои, не съм работела естествено, само се забавлявахме, упражнявахме немския си език.. Ходих и за 3 месеца, пак в Германия в немско училище с детето на приемното ми семейство.. Спомням си как почвах да плача на границата със Сърбия   Сякаш камък ми падаше от сърцето като се връщах... По-различно е, да по-мръсно, по-неуредено, но си е моята страна.. Винаги след като се върна от някъде откривам много красиви неща, никога не казвам, ама там колко по-хубаво е... След едно известно време разбрах, че аз далече от България, от майка ми, от близките и приятелите ми, защото аз наистина имам приятели (обожавам ги, дори повече от роднините ми ) не мога да живея.. Чувствам се добре тук, да трябваше да зарежем живота си във Варна, защото там освен лятото е трудно да си намериш добреплатена и доставяща ти удовлетворение работа, но в София се чувствам на място.. Изморяващо, натоварващо, напрегнато ежедневие, но нали затова сме млади.. Като остареем ще си отидем във Враца, където сега си отпочиваме от лудницата, тогава ще стоим на спокойствие и ще си стареем  
Дълга тема, аз съм ЗА, всеки да е там, където му е най-добре и се чувства ценен, значим  

Ох, ако знаете, колко много изгорях днес... толкова гнусно, като каруцар   Боли ме, червена съм като рак.. Но, кой да се сети, че от 10 до 14, гледайки мач на братовчеда и награждаване, че бяха на един турнир, ще  изгоря  като факла   Обикалях после за рокля, нали другата събота съм на сватба на братовчедката... Купих си една, не ми е най-любима, но не успях да харесам нищичко друго. От 250човека може да не ме забележат, булката е важна, ама ще я видят ли и нея 

Миленка, поздравления за разходкатаааа.. Герои сте вие с малкия