Месечна тема - Май 2015 - С труд по пътя към книжовността :)

[always_and_forever]

Добро утро!
Аз вместо сутрешно кафе, ще предложа едни палачинки, че нещо съм се присетила и ми потекоха лигите вече. 

[alexandrova_90]

О, много обичам палачинки.. Вкъщи принципно закуските се правят от ММ.. Аз сутрин съм буреносен облак, докато не изпия първото кафенце и не съм много в кондиция.. Дали ще ни остане време тази седмица, за да ми направи ммм... 

[pandapanda]

Здравейте

И аз като Тони в 10 клас ходих на екскурзия из Европа. Не помня някой да се е губил, но едно момче си забрави куфара с дрехите пред хотела, в който спахме най-напред, и след това трябваше да си купи някакви и постоянно да пере, защото нямаше много пари за харчене. А един друг нещо го излъгали на някакво стрелбище в Пратера, та там си остави половината пари и после навсякъде мъкнахме един огромен мечок.

Аз днес реших да имам по изискана закуска и хапнах кроасани с чай

[always_and_forever]

Е, добре Панде, ако може и от твоите кроасани ще се възползвам. Много готина чашка. 
Представям си ви с мечока в ръка.  А панда ли беше? 

[alexandrova_90]

О, чашата е вълшебна  Ако я има някъде, кажете я на ММ, да ми я подари 

[nansita]

Ммм, вкусотийки за закуска! Добро утро, все така да ни събуждат- с вкусни закуски. Може и в леглото, може и на красиво подредена маса, пък събуждането да е с целуФка.

Аз снощи висях до 10000 часа в Делфинчето, ама поне се наслушах на хубава музика и забавни историйки. Които не са за детска аудитория.  
Хахах, като каза голяма мечка и се сетих как мъкнахме мечката на една украинка из Бостън и Ню Йорк. Полетът й беше през Ню Йорк и заминаваше малко след екскурзията. Нямаше къде да си държи багажа и мъкнеше куфари, а ние един огромен розов мечок.  

Нас след 8 клас никъде не искаха да ни водят по екскурзии. Ама то и класнта беше една разлопана чанта и не й се занимаваше.

Ех...петък еее   и има слънцееее

[fanimira]

Добро утро и ауууу не ни пускайте такивИ фкусотийки сутрин рано рано, че някои хора макар и у дома по цял ден им е трудно да готварстват и трябва повече да почиват   Често правя палачинки, кроасанчета ям на закуска в някой хотел. Аз от вчера съм в носталгично настроение, нали са ни последни часове в градинката...   имахме прекрасен празник. Учителките разплакаха не само родителите, но и децата. Дано да случим на такива истински вълшебници и в училище. Колкото и да им благодарим ще е малко. Много емоции, много нещо!!!
А при Гала една мацка ще предлага на гаджето си брак - голяма смелост, дано да приеме  

[always_and_forever]

Сори, дами.  Вие да не мислите, че и аз ще си хапвам от тези вкусотийки точно сега? В къщи съм си, но няма да имам възможност да направя. Само така, виртуално им се радвам. 

Нат, метни малко слънце и насам, защото никакво го няма още. 

Фани, браво на учителките. Повече такива да има. 
Наредила съм се и чакам предложението. Като гледам сигурно няма да се дърпа много мъжът. И дете имат, така че в кърпа й е вързан. 

[Alichka]

Мисля, че е крайно време Свекърва да издаде "Мемоарите". Даже виждам и втора част - "Синовете на една реализирана свекърва!", в която така цветущо да описва приводнените мехури.
Тъкмо си мислех, че чак толкова колоритни неща не са ми се случвали...  И това с водата в хотела ми напомни. Ходихме до Гърция на една младежка еко конференция. Аз бях една от малките (разбирайте на около 12 години). Бяхме в една стая с дъщерята на майка на колежката. Една сутрин имаше четене на конско преди започването на конференцията. Оказа се, че делегацията от Македония почти са разрушили техните стаи. Със синджири, които висят по принцип по дънките, бяха изподрали целия под, изпочупили легла, огледала. Пълен погром в чисто нов хотел. Буквално ние бяхме първите там. Така миришеше на ново, че не може човек да сбърка.
Вечерта за зла наша участ взе, че се счупи/ разглоби леглото на момичето, с което бяхме в една стая. Смях, смях, ама и страх! Вземат ни накарат легло да купуваме. Детски акъл! Вместо да си кажем на нашата ръководителка, ние скрихме. Всяка вечер матракът се махаше и се настаняваше на пода. Съответно се местеха нощни шкафчета, легло... Сутрин имахме обратното упражнение. Едната сутрин влезе ръководителката ни и приседна на леглото. Ние през цялото време бяхме на тръни... Аха, да не падне конструкцията от клечки за зъби. Сега ми е смешно, ама тогава каква физзарядка имахме
В гимназията пък имах съученик с повече финансови възможности. Той самият си беше и ящен, брат му идваше също с нас, а баба му (за късмет) живееше наблизо. Станеше ли време за екскурзия, тази жена запретваше ръкави и правеше един сак сандвичи. Те двамата бяха с по една раница багаж, обаче сакът със сандвичите беше за около 40 човека за два дни.
Палачинки и на мен ми се ядат. Ще бъде кощунство, ако си направя, докато изпращам мъжо да работи на вилата. Може утре да се захвана. И без това по-късно щял да ходи. Ей, с тия палачинки го излъгах! Само за тях ми мрънка всяка седмица.

[alexandrova_90]

Фани, браво за госпожите.. Дано има повече такива внимателни и добри хора навсякъде.. Никога няма да забравя как, веднъж във влака Варна-Враца, седях в купе с две детски учителки и една леличка.. Говереха си как от септември детската градина пак щяла да бъде пълна и едната вика, а спокойно ще отворим няколко прозореца, докато спят и ще останат по-малко за поне седмица   Оле, колко силно крещях.. спомням си, че усещах как цялото ми тяло тупти, сигурно кръвното ми беше 200/100.. Засрамиха се де, но едва ли по друг начин им е повлияло моето избухване  

Моята учителка от 1-4 клас беше така жена.. Вълшебница.. Обожавам я и то днес, исках да я поканя на сватбата, но майка й е много болна и няма как да я остави. Каза, че ако положението се промени, ще ми се обади, за да предупреди, че ще дойде  

2 отговора 

[always_and_forever]

Ама какви истории само извират. 
Али, тия момчета бая ящни са били, наистина. 

Тони,  е не, това е прекалено. Добре, че си ги наредила. 

[nansita]

Лелеее, цял сак със сандвичи  Ама изядаха ли го? Дано поне сака е оставал цял накрая.

Тони, малко им е било. Как не ги е срам такива хора!?!  Заслужават някой ден техните внучета да попаднат на такова отношение! На никого не го пожелавам, ама то това е направо....пълен абсурд! Абсурдистан, не България.

Фани, пожелавам ви да попаднете на добър учителски колектив! Да си учител е призвание и според мен не всеки може да бъде (а и поста на Тони го потвърждава).

[fanimira]

Хаххаха, Али, направо като Хензел и Гретел тия братя  оня ден ходихме да го гледаме, та са ми пресни спомените още - как излапаха всичко. Срамувам се от такива индивиди от гилдията, Тони. Даскалките след някоя друга година верно ставаме ужасТни. Като ходихме на екскурзия с колегите от туристическата агенция бяха дигнали ръце - ма то не бяха претенции, глезотии, чудесии - ма мойта тераса много голяма, ма мойта душ кабина супер малка, ма тия сервитьори що не говорят английски/не че ние говорим/, давай да се пазарим за цената на всяко нещо по 2 часа и накрая нищо да не си купим  после що сме се разкарвали с мъжката част от колектива?! 

[nansita]

Фани, не е само от професията. По принцип след определена възраст ни хващат лудите и няма пускане. Като си гледам колежките в работа...

[Alichka]

Не, бе, хора! Той сакът беше подготвян за всички. Казвам, че имаха възможности, защото хората не парадираха с това. Правеха се неща, че всички поне да опитат. Луканки, филета и куп щуротии не им се свидеха. Имахме навикът храната и напитките да се изръсват в една стая като столова. После там е купонът, шумът, музиката, а настанените в тази стая спяха някъде си. И торта за един мой рожден ден сме мъкнали Даже май с влак тогава пътувахме.
Иначе повечето истории от тия екскурзии не са за разказване. Щурава работа! Не че кой знае какво е било - музика, танци, дискотеки и в топлите сезони басейн (бомби в басейна по-скоро). Класната ни поне се мъчеше да вкара нещо културно в цялата тая суматоха. Ходихме до Старосел веднага след откриването и отварянето за посетители. Един път имаше предложение да ходим и на пикник. Класната викаше "Е, как да изпрося от директорката дни, за да ходим да ловим кърлежи по тракийските поляни?".
Затова са ми ценни ученическите години! Нищо общо с тъпотията от студентските, където всеки вече се мъчеше да подлее вода и да се оприличава на бизнескласа.
Мдааам, на много хора не им се работи, ама грам. Не е до старост. Не си обичат професията и го карат ден да мине, друг да дойде. Снощи един комшия обясняваше как ходил до Техническия за акредитация на специалност и как някакъв студент хванал шублера на обратно да мери Всеки за служебен телефон и кола се бори