Месечна тема - Април 2015. Честит 1 април!

[nansita]

Ето нещо позитивно - утре е петък, а днес пече слънце, пролетно е и скоро ще ходим по тениски. YES

[Lupercola]

Вие да. Тука е студ и дьжд, и ни писна на всичко.

А мен ми се яде зверски, ама вече изядох цялата кьща и няма и троха 

[Alichka]

И аз съм с виртуален бърбън в ръка... Чета два поста на Свекърва и си ги препрочитам с още повече кеф. Гледай какво става, само при една нейна поява. Две страници от раз, а иначе клепем пред компютрите цял следобед и чакаме някоя буква да ни тупне по челото.
И при нас любовта си я има, ама ние не сме от чак толкова много години заедно. Отивам да храня потомството.

[menyanthe]

То хубаво пече слънце, ама такъв гаден студен вятър духа, че само като си покажа носа навън и ми се иска да се прибера вкъщи на топло.  Искам да се стопли вече!  

[Lupercola]

Свекс, как се казваше хотела, да видим снимки в Гугьл и да се пренесем по-пьлноценно в обстановката?

[fanimira]

Къде е любовта ли? Мойта е на работа   променихме се много за тия 13 години. Обаче адски много ми харесват промените в милото. Въпреки, че съм гадно същество по природа.... Абе яко си е, и не нв свършва любовта  

[Lupercola]

ААаааа, така така. Тя не свьршва, само се променя 

[nadelina88]

Е как ще свършва, нали се обещали до края?!  Аз го заплашвам Митко само да се ожени за мен, после и да се разведе...аз пак ще го преследвам и след смъртта, църковния брак е завинаги! 

[milenkata]

Maлиии много писания много нещо хахаха

Свекърва много ми липсваше, добре дошла. Като те чета и просто си ви представям и се заливам от смях, както и малките дръпнати суетящи се около вас хахахах

Еми с теб сме си говорили по темата с жененето и натиска. Спомням си че стигнахме до извода че накрая винаги става обратното на това което са те учили. Теб цял живот са ти набивали в главата, че едва ли не ако не си женена не си човек и ти сега искаш свобода. На мен пък цял живот ми набиваха в главата чее трябва да се оправям сама и да мога да се оправям сама и затова сега всичко, което искам е семейство...

По въпроса за чистенето - обещах отзиви - много съм доволна. Женицата дойде в 11, взе ми 50 лв за основно почистване на дограмите, прозорците, банята цялата, кухнята цялата+ уредите (хладилник, печка, абсорбатор, пералня), всички врати + ключове на лампи и контакти. Тегли една прахосмукачка на пода и парцал след това.
Адски съм доволна, бързичко работи и е много усмихната. Доколкото разбрах цената и зависи от големината на жилището и степента на замърсяване (примерно каза, че на тристаен апартамент, с повече прозорци и куче взема повече пари) Няма проблем да свърши всичко, за което и кажеш, стига да и кажеш. Примерно аз си казах че кухненските шкафове не искам да ги чисти защото са чистени скоро и нямаше проблем, но дори да бях поискала това нямало да вдигне цената.
Ако някой се интересува, мога да дам тел на лични... Препоръчвам с две ръце, особено на бъдещи мами

А за любовта - признавам, че покрай ежедневието с мечи рядко ни остава време да се миткаме както преди наляво надясно, то и пусти му пари все не стигат, но все пак успяваме да си съхраним романтиката. Имаме си тръпка, имаме си и наши си моменти. Е да, на кино от 1000 години не сме ходили, и не е както в началото всеки уикенд някъде на екскурзия, на 2 седмици той ме водеше на вечеря.... Просто сега имаме други приоритети и други отговорности. Не се оплаквам. Всеки ден нямам търпение да се прибере, да го нагушкам... липсва ми през деня, вече не мога да заспя без него, а и не искам....  

Утре съм на семинар за първите седмици след раждането в The Mall... Да видим какво ще кажат хората, няма да ми е излишно да ги чуя както нищо не съм чела...

   
Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

[Lupercola]

Ами то заради промените в обществото и фактьт, че хората вече се женят по любов, което в не толкова далечното минало не е било така, липсата на любов е причина за развод. Любовта е издигната в нещо като култ. Много се говори за нея и човек има повече от една любов в живота си.

Преди бракьт не е бил базиран на любовта и затова не се е разтрогвал. Или защото Цьрквата не го е приемала, или защото са се женили по сметка или защото са се женили, за да обработват заедно земята/вьртят заедно семейния бизнес (грьнчарство и пр). Имало си е други причини и не е имало интерес да се разваля брака.

Сега жените имат техни ресурси, не зависят от мьжете. Любовта и "свободния избор" са в основата на брака и човек както реши да се жени, така може да реши да разведе. Особено ако го допуска като вариант и най-вече ако си казва (както често е тук) "Ще пробваме, ако не стане, ще се разделим".

Ние за нас с Фабио сме си избрали, че разводьт не е опция. Че никога няма да говорим за това и няма да се шегуваме на тая тема, защото човек като се шегува банализира важността на нещото и то става приемливо в един момент.
Та обещали сме си докато смьртта ни раздели. Пьк като/ако скиснат нещата, да правим усилия и компромиси, за да се оправи всичко.

Да сме живи и здрави само.

Аз с него тая лудница с пеперудите и пр. не сьм я имала никога. Но изпитвам друг вид любов кьм него, която ми се струва много по-зряла, дьлбока, комплексна и трайна. Има и вьзхищение, и уважение в нея. Вьобще го намирам за супер и сьм много щастлива, че имам тоя шанс да сьм с него.

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

[Alichka]

Разбира се, че се променя Променят се обстоятелствата около нас и се променяме и ние самите. И ние си имахме моменти с пътуванията, с ресторантите и кафенетата... Обаче тогава живеехме при свекърите и общо взето морето беше до колене.
Имахме период, в който заедно работехме. Е, няма такъв момент. Вкъщи бяхме заедно, на работа заедно. Сигурно си мислите, че се побърквахме. Нищо подобно! Беше си страхотно! Пак бих работила с него. Разбирахме се, шегувахме се, подхвърляхме си тайно закачки, работехме здраво и си имахме стимул. А като излезехме от работа - споделяхме деня. Кой какво го е впечатлило, разстроило, разочаровало. После забравяхме темата за работата и почвахме личните си неща. Липсва ми такъв момент сега.
Не съжалявам за промените, които са настъпили в любовта ни. Аз цял живот съм мечтала като Миленка за семейство. Даже ми беше като фикс идея едва ли не да стана млада майка. Е, не съм чак от малките, ама горе-долу си ми е добре. ММ също искаше да бъде млад родител. Мечтаехме и за наше си жилище - имахме го. Искахме по-голямо - постигнахме го... Важното е човек да има нови и нови цели. Така де - да знае защо се събужда сутрин
А ако си откраднем някой уикенд - добре ни е дошъл

[fanimira]

Аз няма за какво да се оплача. Милото работи много, но и хойкаме много. Когато не сме на село сме на уикенд, поне веднъж годишно в чужбина. И двете жилища сме си ги купували сами. Наште си живеят живота, свекитата и те, ако имат възможмост да гледат Кари не се дърпат. Най-зле като сме пак така да сме. В началото се дразнех, че го викат посред нощите или уикенда на работа, но едното за сметка на другото... Да ми седи до д..то, пък да нямаме пари за хляб и то не е работа...  ех, живот живот, не знаеш накъде ще те завърти?

[Lupercola]

Пьк аз не сьм мислела ни за брак, ни за дете. Имала сьм гаджета, даже с едно живяхме 6 години заедно в София (и с майка му, която междувременно почина). Имала сьм (след него) и от онази безумната, луда любов, дето като ме погледнеше някой и казваше: "О, ти си влюбена!".

После вьв Фр нали бях без документи, имах предложения за фалшив брак (безплатно, в смисьл типа си беше влюбен в мен, да се оженим да си направя документи пьк ако реша да остана с него…) ама не исках да се впускам в куци сделки. За мен бракьт си е нещо сериозно. И псоле се сьбрахме с Фабио и след време не знам как усетих, че искам да си прекарам целия живот точно с него и с никой друг, и че искам да се омьжа за него.

Той беше против брака. Поговорихме си и му казах, че верно много искам да се оженим, но ако цената на това да сьм с него е да живеем без брак, сьм сьгласна да я платя, защото предпочитам с него, отколкото омьжена за който и да е. Пьк той се трогна и ми предложи (не сьщия ден де).

После пак някакси естествено усетих, че искам дете. И не ме е било страх.

И сичко това се случи сравнително кьсно в живота ми. Оженихме се, когато бях на 32. Марта я родих на 35. Но просто тогава си му дойде времето. Така си ги усетих нещата. Следвах си усещанията общо взето.

Сега най-тьпото е че не работя и сме само на един доход. Не мога да издьржам вече. Ама ако взема тая диплома ще казвам, че сьм родила три деца и дипломата ще ми е най-тежкото раждане от всички.

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше. -  днеска е лудница

[nansita]

Али, Ина,  
Любовта се развива и надгражда паралелно с нас. Аз също се стремя към идеята за семейство, тъй като съм израснала с един родител. Не че съм осъзнавала липсата на баща.   Опцията за развод мога да я приема единствено и само,ако това не би се отразило на детето/децата по какъвто и да е начин. Ако не се разбираме и не можем да живеем заедно вече, не бих травмирала едно дете с поведението си. Защото децата усещат, когато вкъщи има проблем.
Да имаш мечти и да ги следваш осмисля живота.  

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

[fanimira]

Аз май откак се знам съм с него. Бях на 19 се сгаджосахме, на 23 заживяхме заедно, 24 - сватба, 25- Кари се роди. Почти 32 - второ... Дет вика татко: Откак са помня съм женен.   Само една среща имал с мама на времето и дядо ги хванал, оженили се на 19 и 20 и вече 37 години заедно! Майкооо, цяла вечност