Месечна тема - Април 2015. Честит 1 април!

[nansita]

ооо, аз имам едни подобни мечти за пейка в парка. 
Наде, наздраве!  Аз скоро преглеждах сватбените темички на съфорумки. Жалко, че са изтрили снимките, много добре щеше да се допълни разказа.

[emmmmmy]

момичета, давам линк към албума си на лични. Който иска , да ми пише.
 Просто повечето сме си махнали снимките, поради наличието на доста недоброжелатели, които или ги крадат или ги ползват за да клъцкат и да говорят грозни думи.

[nadelina88]

Да, Еми, и твоята тема гледах и там пишеше от модератор "който гледал, гледал...."   Но с радост ще те видя, ако пратиш.  

В момента съм на темата на Ина и това откачено същество е написало : "....и тъй като така и не успях да измисля нещо старо, реших, че вехтия ми задник ще свърши тази работа." 

[emmmmmy]

хахахха Ина рулира просто !
давам веднага

[Alichka]

То Еми най-много пострада от такива кражби. Нарекоха я стара мома
Нансита, то винаги е супер дразнещо такова бъркане в нещата. Като се почне "няма ли бебе да правите" и после "догодина още едно". Пък да не се случва да кажат "Аааа, до мъжко/женско".
Аз съм доволна... Подготвих подаръка. Подробности в другата тема

[nadelina88]

Еми, много си хубава!!! И защо пък стара мома?!  На мен си ми прилича на млада мома, таман за женене! 

Имаше един лаф за очакванията на хората, сега ще го потърся и ще го постна.

[nansita]

И аз ще се радвам да ги видя, Еми!
Али, за сега ги отбиваме,ама усещам как набезите ще стават все по-чести. Що не ни оставят на мира? Като не ми дават зор, най-бързо си свършвам нещата!
Усещам как и аз ще имам същото нещо старо.   Няма да съм капо! хахахаха

[emmmmmy]

то историята не е свързана точно със сватбените, ами бях постнала снимка от абсолвентския бал
и некъв вестник я беше тропосал за снимка под заглавие : старите моми 
нанси, пращам и на теб

[Lupercola]

Ти пак какви стари теми четеш   Яко си се вьрнала вьв времето, ама да, поне има снимки   Големи емоции бяха.

И аз обичам да сьм бременна, ама понякога ме изморява. Иначе нямах тьрпение да забременея. Сега като и второто е момиче, хората не могат да се начудят, че не сме разочаровани. А за "карайте до", нали сьм ви казвала за моя ехографист дето има 7 момичета  

Аууууу, Еми, верно ли??!! Аз не я знаех тая история ! Ама оттука ли взели снимката?

[nansita]

Еми, големи симпатяги сте! Изглежда като голям купон цялата сватба. Особено симпатична ми е възглавничката за халките с бухалите <3
Е как са го измислили това със старите моми- не знам. Не изглеждаш като престаряла лелка, нито звучиш като такава. Моля, престарелите лелки да не се обиждат. Ако случайно четат,де

[nadelina88]

Ето го това, за което си мислех:
Kогато си самотен, питат те за гадже, когато имаш гадже, питат те кога ще е сватбата, като се ожениш те питат кога ще имаш деца, когато имаш едно те питат кога ще има братче, ако се разведеш те питат защо. Ако опиташ да започнеш живота си отначало, питат защо толкова скоро. На хората никога нищо не се харесва! И все питат ли питат, угодия няма.

[Lupercola]

Да, на Еми сватбата е една от култовите вьв форума. Спомням си с какви трепетти я чакахме и я гледахме после 

[emmmmmy]

аз затова вече не се връзвам на въпроси тип, кога ше раждаш и прочие. не стига че се вързах да бързам да се женя, щото видиш ли , трябвало преди 30. голяма тъпанарка съм била. сега си слушам само мен си. ако искам ще съм женена, ако искам разведена. аман от съветници.

[svekarva]

Априлски привет и от мен!
И този път оцеляхме с равен брой излитания и кацания . Скапана съм - 7 часа до Доха, престой два- три часа, после още 8 до София свита на кравай в препълнен самолет, но поне съм доволна. Пожелавам ви да имате възможност да видите цялата красота и да преживеете емоциите. Снимките изобщо не са достатъчни, да не говорим за описание на чувствата.
Хубавите и интересни неща ще ги споделям по- късно, все още не ми са се избистрили. Обаче имахме голям проблем на битово ниво...Пустите му високи технологии, хептен ме шашнаха...
Първо, не успяхме да си улучим етажа повече от половин час. Вярно, след почти 30 часа без сън почваш да блокираш, ама най- малко може да очакваш, че системата на асансьорите им е толкова перфектна, че няма как да я "измамиш". Хотелът, 5 звезди, ама истински, целият свети и искри, извират води от различни страни и висят треви и цветя в невъзможни места, има 36 етажа и осем външни асансьора. Дадоха ни картата за стаята, казаха как и къде я поставяме в асансьора и ни посочиха едни четири врати, от които да се качим. Ама докато отивахме до мястото, видяхме други четири асансьора и пред тях нямаше хора. Викаме си, що да се минаваме да ходим повече и да чакаме повече, я да се метнем на тези. Влизаме и започваме да си търсим етажа, за да натиснем копчето. Нямаааа . Тези асансьори започват от 22 етаж. Докато се моткаме някой ни е извикал и ние се возим до 30 етаж. Там се шмугваме /ако може да се шмугнем с два куфара и ръчен багаж/ покрай влизащия с ясното намерение да се върнем до първия етаж и да се "минем" като походим и почакаме малко пред подходящите врати. Нямаааа, не можеееее . Викаме асансьора, влизаме вътре, но не можем да натиснем копчето за първия етаж с нашата карта. Пак излизаме и чакаме някой да се смили над нас и да ни вземе. В асансьора има телефон, ама как да се изложиш на рецепцията, че нарочно си отишъл където не ти е работата. Понеже аз дадох предложението за пестене на енергия, Родният категорично отказа да се забърква под предлог, че аз говоря по- добре английски. Както може да се очаква, спретнахме си семейно скандалче и докато се моткахме, пак влезе един и този път ни качи на 36-тия етаж. Ама този беше облечен по бял халат, леко открехнат отпред /заради шкембето/ и там се виждаха едва - едва сини слипчета. Е, викам си, само луд ни трябваше....Кой да предположи, че на 36-тия етаж бил плувният басейн и това са му банските на човека. Той също ни гледаше с нескрито любопитство, че отиваме на басейна с куфари, но от благоприличие си е замълчал...Та слизаме ние в центъра на градина с шезлонги и разголени хора около басейн с пълно бойно снаряжение на идващи от страна с прясно паднал сняг и гледаме като.. . От къде се взеха двама с дръпнати очи не разбрах, но ни поискаха клубна карта. Е, немаме таквоз нещо и моят мъж подаде картата на стаята. Започнаха любезно да ни обясняват, че това е специална екстра, извиниха ни се, че не ни пускат и ние отново се озовахме в коридора, този път на 36-тия. Плюх си на достойнството, щото можеше някой освен гол да е и мокър пак да влезне и да ни откара в неговата си стая и се обадих на рецепцията, че сме се загубили. Много любезно ни успокоиха и веднага една захилена мацка ни свали до първия етаж и после заедно с нас дойде до 6-тия. С тъничко и мяукащо гласче ни обясни, че от мерки за сигурност можем да задействаме само шести и първи етаж и то само с нашата карта.

[svekarva]

Влезнахме в стаята и рекох да си хвърля една вода. Обаче спалнята отделена от банята и тоалетната с прозрачна стъклена стена. Не съм първа младост да се мотам по евино облекло, особено в тоалетната, ама мярнах една завеса към стаята, нагъната по тавана и тръгнах да търся шнур, че да я дръпна. Нямаааа . Ей, побеснях...Влезнах на тъмно, мацнах един сапун, уж да замажа видимостта и едва не се претрепах на разхлъзгания под...Чак на третия ден видях едно мънзарко дистанционно с микроскопично копченце, та не се налагаше единият да излиза, докато другият си върши естествените работи . Докато правех опити да се къпя, защото в банята имаше 3 /три/ душа, които ме изненадваха в следствие на моето хаотично връткане на ръчки, белким текне вода, от различни посоки и с различни температури и режими, мъжът ми се провикна: "Няма гардероб!" Е как пет звезди без гардероб? Тръгнахме да дирим гардероба...Той да вземе да се скрие зад една плъзгаща врата....Няма смисъл да казвам, че пуснахме телевизора след подробна консултация с рецепцията, че чак последния ден разбрахме как да включим каната и да си направим кафе /трябваше да я нанижем на един шиш, който пък беше скрит в едно чекмедже/ и как си купихме пластмасови чаши, защото кой да се сети, че едни вратички с оборудван бар с чаши различни калибри се отварят с дърпане в страни. А уж сме ходили по много места и не сме чак толкова стари и прости ...
Следва продължение...