Месечна Тема Март 2015. Честита Баба Марта

[Lupercola]

Привет дами 
И вас ви е погнало лошото време като италианците гледам… Ние от два дена видяхме що е сльнце, че бяхме позабравили, но пьк е студенко.

Мен ме мьчи голямо безсьние. Сьбудя ли се нощем и край. Ей го, тая нощ кьм 4 без нещо, Марта ме сьбуди и повече не можах да заспя. Ставах през нощта, пих чай от лайка, йога правих, релаксация, пак си лягах - нищо.

Кьм 6 реших да стана окончателно и да седна на компа, то пьк тя след малко се завьртяла и като видяла, че ме няма рев… Сьответно после бах хем изморена, хем нервна, но имах вьзможност да си легна кьм 11 и е сега се сьбуждам    От няколко дена не сьм писала при вас, попрочитах ви по диагонала, ама хем нямах време, хем не знаех какво да кажа, та си мьлчах 

Довечера сме на ресторант. Марта не е доволна иска и тя да дойде. Аз й казвам, че няма да има други деца и няма да й е интересно, а тя ми отговори: "Аз не идвам да играя, идвам за ядене"  На майка си прилича, много обичам да ходи по ресторанти 

[milenkata]

Не мога да стигна до вас ей....

Другата седмица ми е последна на работа и  така като гледам по закона на Мърфи ще ми разкажат играта като за последно... Тая седмица дъх не мога да си поема от работа, сигурно и другата за изпороводяк ще е такава.....   

Не се оплаквам де - бързо ми минава денят ако не друго, ама не мога да ви прочетааааааа

Сега се захващам да наваксам

[punk_girl123]

Добро утро!
Ама наистина съм много доволна. Така исках и при нас малко сняг, и опа - сняг! Дано да успеем да поиграем с дребната.
Обаче ми един такъв ден, ММ, майка, татко, свекито всички са на работа. Скучно ми е... И дребната е една такава полегнала, не ми дава зор, та мога да се насладя на гледката.
Ей да я похваля, току що каза чиш и се изпишка в гърнето. Направо да не повярваш. Ама има такива попъдения веднъж два пъти седмично!
Та като заговорихме за нея, сутринта седнала съм аз на земята да си играем. Сяда тя в мен, ама явно мястото й се стори малко и се натиска в мен. Като й казах, че натиска се или не корема няма да стане по малък, така неръзбиращо ме погледна, че щях да се напишкам от смях

[Alichka]

Пънки, то такъв сняг не е имало от онази голяма зима. Все е плюло, плюло и сняг не натрупва. Ина мен ми е мързеливо, предколедно
Ей, тия дни само проблеми с тока имаме - току примигнат лампи, уредите се шашнат... С малко дете не мога само на нощна да пускам уредите. Разправии големи имах с тия тъпанари от ЕВН-то Все едно сме в 19-ти век.

[alexandrova_90]

Добро утро... Ох, Пънки.. Тук не спира да вали... Направо ми става ужасно, като си представя 2 дни затворени само вкъщи.. Аз обичам да се разхождам, а с това време навън, единственото място е някой мол.. В това време на годината мразя молове. Пълни са с бацили, а и мразя безцелното скитане по магазините, когато не търся нищо..

Представям си я малката, много ми е интерсно винаги как родителите на деца с близка разлика (както ще е при вас), постигат това по-голямото дете да не ревнува от бебчето..  

[punk_girl123]

Александрова, според мен това с ревността си е от детето. Винаги я има в различна степен, все пак пред вниманието е било само към едното. Но има както с малка разлика, така и такава от 5-6 години където ревността е голяма.

[alexandrova_90]

Предизвикателство е за родителите, да направят така, че по-голямото детенце да не се чувства пренебрегнато.. Интересно ще ми е да следя развитието при вас  

[nadelina88]

Добро утро.

Аз вчера си  писах с една приятелка от гимназията, с която отдавна не си бяхме общували. Сгодила се е и ме кани на сватба. Толкова миличко ми стана. Не съм очаквала, че може да ме покани. А пък тя си помислила за гимназията и се сетила колко сладко Наде имаше там в живота й.  

Родителите успяват ли да избегнат ревността на по-голямото дете? Според мен нито един родител не успява, това си е част от играта.

[svekarva]

Аз съм по- голяма от брат ми с 4 години. Доста рано разбрах, че имам полово превъзходство като единствено момиче в рода на баща ми и не мога да кажа, че съм изпитвала ревност в чистия и вид. Завиждах, че в повечето случаи правеха забележки на мен, защото той не разбирал и не исках да ми се мотае в краката, понеже всичките приятелки от махалата бяха по едно дете. Той пък и до днес се оплаква, че го покровителствам като майка и се опитвам да го контролирам /в кръга на шегата/. Замисляла съм се дали него го обичат повече...Едва след раждането на второто ми момче разбрах, че няма място за притеснение и ревност. Любовта е еднаква към двете, просто мислите са по- често към това дете, което в момента е болно, има проблеми или е по- далече. Ако едното страда, не можеш да се радваш с цяло сърце на радостта на другото. Поне при мен е така, като майка на две еднополови със 7 години разлика. Когато се роди малкият, винаги имах скрити дребни подаръци за големия, ако някой вземе и го забрави покрай радостта от новото бебе. И сега, когато гостувам на семейства с повече деца,  нося по нещо за всички, независимо кое има повод за празнуване.
В първите дни големият трудно прие появата на новия член на семейството. Редовно ми се гушеше и искаше да му обръщам повече внимание. След половин месец тръгна в първи клас, намери си приятели и забрави за бебето. Като по- големи, вече ученици, двамата решиха, че единият е умен, другият - красив и няма смисъл да се състезават . Аз им обяснявах, че грижите за всеки един от тях са различни в определени моменти, всеки има различни нужди и май ме разбираха. Когато нещо трябваше да се подели се опитвах да накарам единият да дели, другият да избира. Няма да си кривя душата, малките са по- оправни, по- хитри и по- адаптивни, защото си знаят мястото на деца в семейството, като гледат какво прави по- голямото. Хехе, ако трябваше да разделим шоколад, малкият направо си чупеше по- голямо парче с думите:"Аз зная, че брат ми винаги ще ми даде по- голямото и по- хубавото!" Големият се радваше, че е оценен като щедър и мъдър, малкият се възползваше и така...Все още малкият "работи" брат си, големият не се усеща или се прави на добър, пък снахата се ядосва, защото е едно дете и не може да разбере, че няма как всичко да е 50:50, а трябва да се търси баланс.

[mariola85]

Аз не си спомням да съм ревнувала от брат ми, ни пък той на мен. Аз бях умната и красивата и обичана от всички и вкъщи и навън (и скромна явно хахах) . Той горкия все беше с лоши резултати в училище и му се обръщаше много внимание а аз сама учех или учех с него. И до ден днешен го бутаме с майка ми, и на него винаги се е давало повече но аз не се сърдя въообще. Ей сега примерно ще му платят цялата сватба. Ама хич не ми е някакво ревниво, нека даже и аз ще подпомогна където мога.

Най смешно беше при братовчед ми, те малка разлика децата му, като се роди сестричката малкия спря да ака. Всички по цял ден седяха и го молеха да се изака, а той нашия се научи че така привлича цялото внимание.

От днес съм в 9я месец!

[pandapanda]

Много снежно днес. Мисля да не си показвам и носа навън.

Аз пък не знаех, че не трябва да се сяда по леглата на болните. В Белодробната аз не давах, защото много се клатеха, ама в Токуда, един ден ММ беше задрямал в краката ми.

ratatui, когато си здрав, ти се вижда невъзможно да преживееш в болница. но мен са ме приемали в болница все в едно такова състояние, дето нямам търпение да ида и да ми пуснат системата в глюкоза да живна малко. Виж, другата седмица, като ида здрава и права, ми се вижда зор да избутам, ама то сега таблети, телефони киндъл. В трети клас за разнообразие оцветявах една книжка или си пишех домашните, че да не изостана.

nadelina88 аз съм по-голямото дете и никога не съм ревнувала от сестра ми. Имаме три години разлика, аз съм се радвала като се е родила. После тя много ревеше и аз бях при баба и дядо и си имах всичкото внимание на света. Чак в гимназията малко и завиждах, колко е слабичка. Ама имам чувството, че тя все се състезава с мен. При децата, които гледам, също голямото не ревнува от малкото. Ама малкото - зор да не обърне някой внимание на кака му.

[alexandrova_90]

Аз съм само дете, нямам братя и сестри.. Братовчед ми винаги е живял при нас и майка ми се е грижела за него, а сега и аз (родителите му са живи, просто безотговорни ). Не съм ревнувала от него, но винаги съм смятала, че родителите винаги обичат и помагат повече на едното дете, което от моя гледна точка ми се струва нечестно... Оплакваш ли се повече и изглеждаш ли онеправдан.. Ти си слабост на родителите си, което е дразнещо, понеже те превръщат в още по-голям слабак, ама както и да е...
Мариолкааа, видях и в мамата беше писала май да ти е честит последния месец.. Броени дни преди финала, ти желая да си спокойна и всичко, около раждането да мине по-добре дори от очакванията  

[fiibi_bg]

Привет!

И тук голям сняг падна.Ами радвам му се да ви кажа ,обаче си имам болно дете вкъщи .Вдигна от раз една висока Т снощи и край ,спокойствието у дома свърши.

Мариолка ,честит ти девети месец.То си е за честитене.Удържа ти ,браво на тебе,овне такова!

Аз имам по голям брат ,ама незнам да е ревнувал .Даже много се е радвал като съм се появила и е помагал на майка много .Той е бил на пет де,не е била кой знае каква помощ.Сега и при нас като Мариолка ,аз съм по супешна ,на него винаги му дават повече ,аз никога не се сърдя .Когато мога и аз му давам.Много се подкрепяме ,много се обичаме и никога не сме се били или карали.Като беше тийн особено ,голям ятак му бях.Все го прикривах ,все му замазвах издънките и дяволиите.

[alexandrova_90]

Ох, ужасно е това с детенцето.. Бързо да се оправяте, Фийби 

[punk_girl123]

Аз пък не бих определила чувствата към сестра си като ревност. Просто винаги съм искала братче и второ съм такъв егоист, че няма друг като мене.
Като се появи седеше заключена, защото съм заплашвала, че ще я заколя и направя на лодка. Защо пък точно лодка не знам 
Ама е факт и до ден днешен много ме дразни, че според нашите сестра ми все е ощетена с нещо. А в същото време се бият през гърдите, че са на 100% еднакви към децата си.