Месечна тема - Февруари 2015

[milenkata]

Хей красавици..

Днес се успах - за първи път от години хахаха Снощи много емоции много нещо и може би заради това. Чак в 10 дойдох на работа
Относно дрехите боядисаните - имам един потник , беше ял без да искам го пуснах с едни червени бикини - сега е прекрасно наситено розов... ахха И не знам материата каква е , обаче се е боядисал абсолютно равномерно - все едно така съм го купила хахахах

Иначе на феталната не ми се дават пак 120 лв за да го види и Фил - ще го видим и двамата след 2-3 месеца

Между другото имам предложение към по- отдавнашните съфорумки (новите и те могат да се включат ако искат) - Предвид казаното от Мариолка в темата за предложения към модераторите, предлагам да вземем мерки срещу изгонването на двамата досадни индивида от нашия форум....
Днес е Мариолка, утре ще е някоя друга готина и невероятна форумка, която ще си тръгне като нищо...
За вас не знам, но на мен този форум ми дава много спокойствие и ми помага през натовареното ежедневие. Тук срещнах много приятели и не ми се иска да ги губя. В тази връзка предлагам да направим подписка срещу тези двамката под формата на някакъв вид анкета и да я предоставим на главния админ. Да се надяваме че ще вземе нещата под внимание

Кой е с мен?

[alexandrova_90]

Мариолка, какво?????

[djosi]

Хайде да се включа и аз тук
Миленка напълно те подкрепям    Има нужда някой личности да не са в форума.
На мен също форума ми е много приятен, тук срещнах много отзивчиви и добронамерени хора  и е жалко да си тръгват момичетата.
Не познавам Мариолка, дори и само виртуално тя е наистина една от готините форумки, от който искам да виждам в форума и да комуникирам.

[always_and_forever]

Деница Звездица, да си призная аз не знаех, че и ти си от Враца. Ами, честито...  Това за врачанския манталитет не е лъжа, ама от една страна си е и до човека.

И аз си имам една приятелка, с която почти всеки ден сме заедно. Тя си има едно малко пухкаво бебче, момиченце. Ама голяма кукла е малката. Толкова ми е мило като е покрай мен. Някак усмихва деня ми.
Та въпросната ми приятелка постоянно ми повтаря как едва ли не живота свършва, когато си имаш дете.
 Е, да истината е , че бащата на детето не се интересува много от тях, не им помага, дори не живее при тях, а само от време на време минава да ги види. Майка й също не й е от голяма помощ. Точно заради това, че тя не намира подкрепа в най-близките си я кара да разсъждава по този начин. След като няма никакво лично, свободно време, няма как да мисли по друг начин. Аз естествено не мисля като нея, макар още да не съм майка. Според мен всичко е въпрос на организация. Нормално е в първите месеци да ти е по-тежко, ново, но ако имаш подкрепата на мъжа до себе си, всичко ще е по-леко.
Според мен и ММ, да имаш дете е най-голямото богатство и най-голямото щастие.

Миленка, не знам какво е станало, но за същият този човек ли става въпрос, с който и аз имах лек спор в другата тема? Всички сме се събрали тук да ни е спокойно, а не да се заяждаме и да си вдигаме нервите.
Още повече, че някои хора влизат наистина само да се заяждат, като се бият в гърдите, че са компетентни по всички въпроси.
Какво е станало с Мариолка?

[Tinkata]

Аз пък съм от Видин, та се събираме голяма северозападна дружина 

Относно неприятните потребители - едно на ръка, че откровено се заяждат, но и с абсолютно нищо не допринасят към дадена тема, имам чувството, че само дебнат за какво да се заядат и да се покажат какви са разбирачи и колко прекрасен вкус имат

Да се похваля, че утре ще поръчвам мечтаните ритуални чаши  за превозвач ще ползвам delivery shop, но не съм ползвала услугите им до сега и малко се притеснявам, някой да има отзиви?

[Alichka]

Това клише ужасно ме дразни "да знаеш какво е..."! Ами хубаво е! Няма нещо, което по по-добър начин да ми осмисли деня. Изморително е, но си заслужава на 100%.
Аз поне в началото успях да се организирам. Имах и помощ - признавам. Но вкарвах енергия и желание и успявах да се справя с много неща. Изключително рядко съм си позволявала да излизам по анцуг от вкъщи. За мен това е обида към детето ми. Гледам да се поддържам, да се приготвим за разходка и двете, а и да се чувствам пълноценна жена. Ноктите ми за една година станаха леш, че съм постоянно във вода. Но това не означава, че съм ги зарязала - оправям ги, колкото мога. Като заспи малката - имам време за себе си, готвя веднъж и гледам да има за два дни. На следващият ден ми е почивка. Сложните манджи са за по-специални моменти.
За самотните (ама наистина самотните) родители е по-сложно. Там личното време е повече от ограничено.
Не ми се коментира положението във форума
Оф, каталясах да ви кажа. Близо 2 часа ми отне приключението с имунизацията. Мария не спря да търчи из поликлиниката, аз след нея. После поне гък не издаде, като я боцнаха. Днес и аз ще съм с оправена коса Заемам се!

[milenkata]

Искам и аз да съм с оправена коса пъъък... Хайде на форумската среща да си сплитаме коситееее ахахахха пък после ще летим на метлите хахах

Миме - не е същия но е подобен. Те са двама индивида които тормозят от много време всички. Сега Мариолка е написала , че спира да влиза тук, тъй като е много засегната от обидните коментари на единия индивид.... (ти имаш все още малко мнения и затова не виждаш коментара и в една друга тема)

[nadelina88]

Е сега вече и аз се ядосах!!! Наистина ли Мариола е решила вече да не пише? И какво пък толкова я е обидило? Това е форум, всеки може да си пише, каквото реши. Не сме най-добри приятели, форума е с цел обменяне на мнения, намиране на хора с подобни проблеми, в подобни ситуации, с подобна история и цели за бъдещето. Не би могъл някой във форума до толкова да ме засегне, че да спра да влизам, та аз не го познавам, защо да приема надълбоко мнението му спрямо мен и оценката му? Изненадана съм, направо шокирана! И наистина, ако спре да влиза, много ще ми липсва.

[always_and_forever]

Tinkata, добре дошла в клуба.  Честито за чашите. После да ги покажеш. 

Alichka , аз много се "кефя" на такива майки. Може да не е кой знае какво това, но им се възхищавам как успяват да изглеждат добре и да се справят с всичко.

Миленка, жалко за Мариолка. Дано си промени мнението и ако е необходими дразнителите да бъдат наказани.

[Alichka]

Мария, да не си помислиш, че вкъщи всичко винаги е перфектно! Не съм като Брий Ван де Камп. Понякога просто заключвам ужаса вкъщи и излизам После искам - не искам си го оправям, че мен си ме чака.

[milenkata]

Аз много искам да съм като Брии Ван де Камп - ама не ми се получава. Толкова искам да съм като шесторъката Шива и хем винаги да е чисто в къщи, хем да е подредено, хем да е сготвено някое засукано ястие.... Ама май тея ги има само  на филм.... ееех размечтах сеее

[svekarva]

Аз за Враца само зная приказката, че във Враца и гарга не каца . Нямам лични познати от там, не познавам и служили там, че даже и не съм ходила там.  
Вицът за 50-те нюанса вече го разказвам цял ден и жъна успех
По отношение на бременност, раждане и отглеждане на деца само ще ви посъветвам голяма дума да не казвате...Хубаво, че родих второто, та разбрах какво значи емоционален, физически, психически, финансов и кариерен КРАЙ на предишния ми живот. Сигурно и други определения на края мога да употребя, ама хайде да не ви плаша . От разстоянието на годините /големият е на 33, малкият - на 26/, за мен децата са прекрасно предизвикателство  . Такива работи, че щом нещо се прави с любов, то не е тежко, хич не ми минават. Напротив, отглеждането на едно дете с любов е изключително тежка и отговорна задача. Както виждате, даже не употребявам възпитание, защото там оценката я дават други, най вече техните съпруги и нови роднини . Ама всичко с времето си, колелото се върти...
Надявам се Мариолка да влиза и да чете, а когато иска да ни каже нещо, да ни го пуска на "лични". Наистина, тежко я засегнаха и точно сега отрицателни емоции и притеснения изобщо не са и нужни. Нека мине време и всички да се успокоят.

[Alichka]

Ааа, не, има си ги, има... Свекърва ми е точно такава. Е не чак маниакална като Брий, ама винаги е сготвено (поне две неща), пуска се прахосмукачка (заради котарака почти всеки ден), гледа да подрежда и тн. Ама това с готвенето мен ме затормозява Като ми е ден за готвене и ме хваща едно чувствоооо - сега какво да правя, ам това ще се яде ли, пък няма ли? Въртя - суча - 10-15 неща се въртят редовно. Ама поне готвя де, с това се успокоявам, не го караме на дюнерджийска храна!
Аз съм въздушен знак - имам нужда от душевна храна повече от всичко друго. Дай ми да чета книги, да бродирам, да лакирам.
Свекърва, права си, че има деца и деца. Мен днес чак срам ме хвана, че Мария търчеше, размрънка се, че й се спеше, мрънкаше, че иска да ходи, а не да стои в количката. Не съм свикнала така да се държи. При нас поне това са моменти, а не е редовна практика. Като знам какви ревливи бебета и деца имааа На нашите комшии малката беше хваната от гората, абе Маугли в женски вариант!

[Деница Звездица]

Много ми допаднаха мненията ви, момичета. С няколко от тях съм напълно солидарна. Специално за децата, това с описанията на ужасиите покрай бебетата, за да са подготвени бъдещите родители, е точно това, което ме отблъскваше от деца. Всеки ти обяснява за мръсотията, за издраните стени, за недоспиването, за отношенията между родителите ("Вече не сте номер едно, вече любовта ви над детето трябва да е над всичко, завинаги сте на втори план.") От бебе до бебе има голяма разлика и такива подготовки са излишни. Аз вместо да си бях била главата над подобни страхове, можеше да съм по-подготвена примерно за кърменето, за болницата, за такива неща и именно тук според мен може да са полезни приятелите с деца. Затова съм се зарекла, че когато говоря с бъдещи майки и бащи, ще говоря за хубавите емоции предимно. Защото иначе преди питах, след като всички се оплакват от децата, защо разправят, че било щастие да си родител? И всички повдигаха рамене, без да успеят да обяснят. За един логичен човек, това е доста двояко.

Свекърва, от позицията на времето е много интересно да даваш поглед над нещата. Аз не омаловажавам труда на родителите с буйни деца, просто не мисля, че така се насърчават бъдещи родители. Аз заради стрес, че ще си загубя работата, не се порадвах на бременността, все си мислех как да ми е идеално в офиса, как ще оставя нещата след мен, как а-ха, след два месеца се връщам. Не се снимах с корема, депресирах се, не че ми е приятно да ги споделям тия неща, ама покрай въздишки как всичко приключва след детето, тотално бях на грешна вълна. И изведнъж така се обърнаха нещата, че сега съжалявам, задето не се порадвах повече на моментите на очакване, чак виновна се чувствам. Не че всичко е розово, но веднъж като минеш по тоя път, узряваш и не те е страх, ама докато тръгнеш по него... Много заорах, да му се не види.

Врачанките и видинчанките, голяма банда станахме. Някой сега ще разкаже ли откъде идва приказката за "Враца, Враца, дето гарга не каца."? Аз ще допълня, че има един лаф, че хората и котка не си взимат от там, камо ли жена, дето много ме развеселява.

Аз не съм видяла още мнението на Мариолка, сега ще потърся, но жалко, че се е разстроила. Наделина е обяснила много добре това, което мисля и аз - тук могат да се зародят приятелства, както и да се развалят отношения, но излизайки от дебрите на форума, остават много по-големите неща и не бива да се приемат толкова близко до сърцето някакви думи или дори обиди. Никой тук не ви е коректив, за да се влияете от него, можете само да се придържате към мненията си, да се опитвате да давате добри аргументи и това е. Никой няма да превъзпитаме, нито ще ни накриви шапките.

[punk_girl123]

За инициативата да се спрат ненужните коментари на двойката....Съгласна съм с Миленка. То ако не си на тяхното мнение незнам какво става... 5 теми може да напълни човек.
Да ви кажа относно северна България, баща ми е от там. Бяхме една година цяло лято на "село" при баба. Така си развалих говора, че като се вънах в Пловдив, майка не можеше да ме разбере... Тамошния диалект направо кърти. /за Монтана става въпрос, ама то е на 10 минути от Враца / А пък хората с които се запзнах през студенските ми години и са от там са супер готини.
Не знам защо ама днеска ми едно такова ... а бе ден срецу насилието в училище. Ми на мен са ми пукали два пъти веждата, били сме се и какво ли още не. Нашите редовно бяха на пангала, че съм насмотала някой. Ама не беше като сега. Нямаше я тая злоба, всичко беше като на шега, независимо от играчка-плачката накрая. Дето се вика чупим си главите, пък седнем и си поревем заедно.
И ми става едно гадно като се сетя за онова петокласниче, дето го беше изнасилил някакъв мангал. Така и не разказаха какво се случи. Само последно се коментира, полицията как пазела ромите. И при такива случки как са си пуснеш зетето на училище? Това момченце физически ще се възтанови, ама психическата травма дали ще я преживее. Какво ли им е на родителите? И това в училище, където трябва да ги възпитават и учат. Не ми го побира главата...