Месечна тема - Февруари 2015

[scilla]

Аз не се натрапвам никога на никой. Вьобще избягвам да говоря за това. Мьлча си, за да не давам обяснения, че тая тема вади големи полемики, с които хич не ми се занимава. Като не питат защо не ям еди си какво, казвам че в момента не ми се яде, а и не сьм се заричала, че докрая на живота си няма да ям месо.

И аз така  И относно какво ще давам на Ария - също ще е каквото иска, но все пак едва ли аз ще съм тази, която ще ѝ предложи бяла захар или бяло тесто/брашно, по-скоро ще е друг, ако изобщо се случи 

Али, ще ми е интересно да разкажеш за прабаба си!

[mariola85]

Рататуй , това е живота, за съжаление се случват такива неща, и особено ненадейните се преживяват доста трудно.

Аз не съдя никой, кой какъв иска да си бъде, нека си бъде. Ако искаш яж мръфки само, ако искаш само трева яж, само не тръгвай като проповедник мен да ме убеждаваш. Аз също си мълча за доста неща, примерно част от българите са крайно груби към македонците понякога с подигравки от стила вие сте българи и луно луно земьо  ( как се пише аджеба тая дума) македонска, ма и аз като Ина премълчавам усмихвам се и отклонявам темата. Тъй че не съдете хората.  

Друго само едно ох ще кажа .... На ръба на полудата съм. Сънувах грозен кошмар, който ме разтрои още повече... Днес не ми е ден...

[fiibi_bg]

Привет ,привет вегетарианги ,веганки ,житноядки и месоядки

Хубав ден ви пожелавам.

Аз съм мнооооого работна.Хубав уикенд имах .Още в петък си оставих дечко вкъщи и такъв хубав ден си изкарахме заедно ,че бях в пълен релакс.Игри ,занимавки ,правене на сладки,разходки ,кафенце с мама /баба/,абе супер.Събота бях работна,обаче не се оплаквам ,а вчера си направихме семейна разходка в снега.Чудничко!

Аз хапвам от всичко,голям съм чревоугодник.Много обичам всички да ми е красиво ,да е вкусно ,да е до най-малкият детайл пипнато.И масата д ами е подредена и вилички и лъжички и чашки ,абе всичко.Диета съм спазвала веднъж- 90-дневна,свалих за 40 дена 10 кг  и след нея веднагически забременях,което ме убеди ,че организма си има нужда от пречистване и обновяване.Сега обаче как да се навия за една диетка нееееезнам.Имам нужда,де.

Мариолка,честита ти 32 г.с. Голям юнак си ти.Още мъничко остана.Дръж се ,мисля те постоянно да знаеш.
Рататуи ,един от кошмарите ми да не изгубя близък човек без да съм го очаквала.Тъпо звучи ,защото се предполага ,че човек никога не е готов за това.Ето ,баба е на 93 г ,знаем че е към края на живота си ,обаче не сме готови да я изгубим.

[mariola85]

Фийбс  ти си ми инспирация като гледам Явко на снимки 

[Alichka]

fiibi_bg, наскоро попаднах на първата ви тема с Явчето. Е, такъв рев му дръпнах И твойта не е била никак лесна. Изумих се, че снимката на аватара ти е истинска. Хубаво е, че се споделя тук за трудностите. Мен (да си призная) ми беше трудно, да не кажа, че си ме беше срам, да казвам, че бременността ми минава, не както ми се искаше. Та много не пишех, че се налага да лежа по болници и тн. Има за съжаление бременни, за които ни е било "ден да мине - друг да дойде". и не смееш да мислиш много напред.
За прабаба ми - тя е родена в началото на 20-те години. Баща й е бил един от майсторите строители в региона, та е имал възможност да работи с пари, да купува продукти, а не само на натурална размяна. Сутрин мъжете са отивали при животните да свършат работа, а жените междувременно са месили, точили за закуска. Правили са предимно тестени закуски - колачета им казват. Т.е. със ставането не са се нахвърляли върху храната, а първо е минавало малко време. Ако е останела манджа от предната вечер, се е дояждала най-вече от мъжете. Готвели са се позабравени малко от нас неща - качамакът например е бил по-често на трапезата. Имало е животински продукти, но не и масово месни ястия. Месото се е приготвяло на луканки и бабеци. По празници са клали най-често кокошки. Месото се е приготвяло като супи, а основното е било варива и/ли зеленчуци. Сещам се, че е имало лятно време някакъв празник, на който са казвали "Кокошкина църквичка" - някъде около Петровден, ако не и самия той като празник да е било. С месо са правени и яхнии, но пак с много зеленчуци.
За постите ми е казвала, че бременни, кърмачки и деца не са постили. По постите са ядели яйца, но по много малко, защото те са се събирали. Другото много типично е било маслините. На деца, бременни и кърмачки се е давало и парче бабек - пуска. Това е бабек от чисто месо, сланина на едро рязани и праз на много ситно. Сушал се е и после се е слагал в пепел.
Правели са и импровизирани хладилници. Зимата е било студено и Марица е замръзвала, въпреки че е била по-пълноводна от сега. Та на реката са ходели мъжете, рязали са ледени блокове и вкъщи в хамбарите са слагали ред слама, ред лед. Така се е съхранявало месото. Това е преди да е навлязла масово стерилизацията. Имам и снимка от края на 20-те години от такава дейност
Ако се замислите, много ястия се наричат първо с името на зеленчука, а после с какво месо е вътре - чушки с ориз и кайма. Т.е. месото е било само добавка, а не като основно нещо. Стига, че се олях

[svekarva]

Мариолка, бързо на чешмата -пускаш водата и казваш да не се случва кошмарът.
Рататуй, съболезнования. Шокът е голям, за свекърва ти ще е най- трудно. Иска се време и сила за да поутихне. Ти си мисли повече за стажа и гледай да си близко до съпруга.
Да, това е животът. Да си отиваме, без да се прескачаме, всеки по реда си.
Али, разкажи за твоята прабаба, аз ще разкажа за моите баби.
И двете са гражданки, родени и живели в град - едната все в Хасково, другата - в Пещера и през съзнателния си живот в Пловдив. Хасковската баба след преживяния глад през войната и последващите 10 мизерни години, беше отказала всякакви пости и ограничения за семейството си. Като хора в град, нямаха кокошки и животни, но имаха лозе и сееха фасул, нахут, ягоди, грах, имаха няколко череши, круша, дюли, орех, мушмули и праскови. Всичко друго се купуваше от пазара. От детството, когато им гостувах, помня, че тя беше страхотна майсторка и правеше от нищо нещо. То по онова време по магазините нямаше много месо, само свински глави, викаха им Хрусчовки /другата част се е изнасяла за СССР/, свински дреболии и мнооого рядко овнешко. Кокошки се купуваха живи от пазара, риби имаше само шарани и мерлуза. Нямам спомен да сме яли повече от един път седмично месо, просто нямаше. Виж мляко /кисело и прясно/, масло и сирене /предимно краве/, винаги е имало. Хехе, олио, леща и хляб се е случвало да са с купони и да са в ограничени количества. Мисля, че готвехме с масло по- често, но пак пестеливо. Гадното по мое време, чак до студентските ми години беше, че имаше столова храна. Много хора взимаха ядене от столове по предприятия, защото продуктите отиваха там, не по магазините. Децата без баби ядяха домашна храна само в неделя, през останалото време - от стол. Ето защо и много жени от моето поколение не могат да готвят и като последствие не са научили и децата си на основни кулинарни неща.
Пловдивската баба пък си падаше малко по учението на Дънов, мразеше църквата като институция и забраняваше вкъщи да се носи столова храна. Не спазваше пости по същата причина като другата баба - войната. Най- големият и кошмар е било изхранването на баща ми и чичо ми. Разказваха, че взимала ученички от село да живеят с тях, а вместо наем, те носели работи за ядене. Тя почина когато бях на 13, та си спомням как ме учеше да беля картофи, да режа кромид и още тогава не даваше да правим пържени застройки. Ядяхме предимно супи, с много подправки, но рядко с месо. Хехе, баба ми през август задължително ядеше само сурови неща, вечно имаше заложено жито за покълване и после го ядеше с мед и орехи. На децата никога не ограничаваха яденето. Ама то и нямаше кой знае какви сладки работи - вафли, сладка /ако си направиш/, халва, локум и два - три вида бонбони. Шоколад опитах чак 10-годишна и изобщо не ми хареса, предпочитах марципан. По топло време баба ядеше хляб, натопен в смес от вода, оцет, малко олио и счукани орехи, а в студените дни - циганска баница, пак с орехи за вечеря. За нас, децата, се случваше да има и някаква готвена супа. За обяд приготвяше разни постни яхнии, пържени яйца с картофи, супи и за по- лесно и бързо - попарени кренвирши за специални случаи.
Сега сме страшно разглезени от имане...Поне аз така си мисля. И  като последно да кажа и една приказка на пловдивската баба, че е много по- важно да внимаваш какво ти излиза от устата /какво казваш/, отколкото какво ти влиза  /какво ядеш/.

[ratatui]

Благодаря ви! Тежко е да загубиш близък, ама за съжаление всички това ни чака рано или късно. Свеки, те са разведени и тя сега играе жестоки циркове покрай тези събития, най-тежко е на майка му, защото си погреба детето, но тя се държи много мъжки. Аз ходя да стоя с нея да не е сама.
леле как издържате без месо и млечни продукти, как издържате не ви ли се дояжда?
Аз дойдох да си вадя медицинско от личната и направо не вярвам на очите и ушите си колко хора има и какви скандали за нищо стават!

[Alichka]

Рататуйче, те хората са изнервени от какво ли не и си го изкарват, където могат. Особено големи са устите, ако трябва да си платиш или да получиш нещо Толкова да мразя да ходя в ДКЦ-тата!
Свекърва, на мен ми прави впечатление, че откакто навлязоха хипермаркетите, започнахме много месо да купуваме и да ядем. Не само в моето семейство - масово! Да, нахута е другото позабравено и бавно завръщащо се нещо на трапезата. Купоните и опашките за олио ги помня смътно от ранно детство
Това, което разказах е от страна на майка. Дядо от страна на баща ми пък беше от много богат род. Живеели са в къща на самия център в голям за времето си град. Имали са прислуга, бизнес (по съвременно казано). Не са имали животни и ниви. Въпреки парите, не са яли пак много месо. Като гледах "Дървото на живота", все за тези разкази се сещам - същото е като бит. Обърнете внимание, че и във филма се готвеха яхнии. Чат-пат някоя яребица от лов

[Lupercola]

Рататуй, моите сьболезнования.

Много ми хареса думата на Свекьрва (за сефте де), че "Това е животът. Да си отиваме, без да се прескачаме, всеки по реда си.". Дето казаха сега на сьботната конференця, в момента в който станеш майка, даряваш живот на някого, но му даряваш и смьртта. Човек никога не е готов да загуби близките си. До голяма степен, защото това ни изправя пред факта, че самите ние сме смьртни и ще умрем някой ден.

Баба беше инвалид с отрязана до рамото рька. Отрязаха й я като беше на 55г (от 35годишна й беше парализирана). Надживя почти вискчите си братя и сестри, и понеже от малки я слушахме да повтаря ежедневно" край, свьршвам вече, скоро ще свьрша, а пьк никога не свьршваше, не й вярвахме вече и на никой от нас не му се струваше, че тя верно ще свьрши някой ден.

Да я навьржа с месото: понеже беше с една рька и като режеше месо на дьската, не можеше да си го дьржи и й беше много трудно, та когато бях там, все ме караше да й до дьржа, за да не се тьркаля. мен ме беше гнус и гледах на другата страна, ама кьм днешен ден, аз сьм тази вкьщи, която ржее месото. Фабио го яде, но не може да го реже сурово, дава му трьпки. Баба ако манждата й нямаше два прьста мас отгоре, значи не става за ядене (бляк, не ме кефеше изобщо). И често ни казваше, че: "Яденето е за опитване, а хлябьт е за наяждане."  

Този дето ви казвах вчера за него, който разбработва новите храни на Данон, не ги разработва за Франция разбира се, кьдето имат и от пиле мляко. Те завладяват нови пазари и той често пьтува по Африка или Азия. Та той разказа, че неговата работа, която той е измислил преди години е да сьздава храната на утрешния ден, храната на бьдещето, която да е задровословна и да позволява хората на живеят добре физически (много обнадеждаващо като идва от Данон (не сьм иронична, той вярва в това)). Затова, като го пратят в поредната дьржава, винаги иска няколко дни "потопяване в семейството": да поживее в нормално семейство от тази страна, при което по вьзможност да има баба и старателно наблюдава и записва всичко, което прави бабата. А после размишлява и си прави изводи от това.  

[mariola85]

Свекс пуснах съня в тоалетната,  

Даа едно време повече се наблягаше на манджи. Спомням си и че майка ми особено лятото почти не готвеше с месо. Но при нас зеленчуците са мега евтини и всичко се произвежда локално и е нормално повече на тях да се набляга.
 Сега ми става ясно защо свекървата освен пържоли и супи нищо друго не знае как се готви...

Ей подсетихте ме за моето бабче, някой ден ще ви разказвам за нея. Голям образ беше. Трябва и снимки да ви покажа. То на думи не е достатъчно, и не снимки от време оно , а от последните 15 години от живота и  

[fiibi_bg]

О,майка ми верно и тя не можеше да готви докато не станахме с брат ми студенти.Ами то с тези столове.Богата работа едно време беше.Отиваш и се нахранваш като за световно.Аз пък като бях студентка храната ни беше безплатна.Нали сме спортисти ,та Раната прави борбата хахахаха и имахме безплатен стол.Е в петък вечер софиянци като се приберат по домовете си и ние се оказвахме с по 10 купона за храна.Напълно безплатно.Леле ,големи пирове.

Аз пък много обичах като бях малка баба да ме прати з ахляб в местната фурна или за наливна боза.
Мотам се по опашката ,замъкна се с някоя приятелка и после докато се прибера дъра бъра ,дъра бъра и съм изяла хубавата хрупкава коричка на хляба.А веднъж ме пратиха за наливна боза и заваля дъжд и аз докато пробвам всички капчуци по улицата добре ли поливат и се прибрах след два часа.Ама нямаше мобилни телефони тогава и райско беше.

[svekarva]

Да, по градовете, където не са имали животни, месото е било максимум по един път в седмица /включително риба и кокошки/. Пловдивската баба е родена 1890, а хасковската - 1900. Като каза за яребица, та се сетих, че и те така казваха, ходело се е много на лов. И яребици, зайци, сърни и глигани са падали под ножа. Сякаш не се е готвело толкова много...Яли са попари и хляб и нещо, на сухо. Не им е било много разнообразно яденето, то и зеленчуци не е имало. Дядо ми е видял домат на 16години и в началото ги хапвали зелени, че не знаели как се ядат.  
Мариолка, не ме издавай сега за столовата храна и готвенето.

[milenkata]

Я за 2 - 3 часа колко сте изписали

Ходих на ЖК - на много готин лекар попаднах. Изследвания само кръв и урина трябва да права и каза другия път да му занеса всичките ми изследвания до сега, за да знае какво ми е правено защото аз си признавам че не знам Обичам да ходя на лекар за първи път - физиономиите на лекарите като си разкажа патилата са неповторими. Днешния не направи изключение.   Понеже съм израстнала с доста проблеми и боледувания и операции и алергиии и какво ли още не, като разкажа какво имам и от какво съм боледувала, обикновено реакцията е "И сега имате нормална бременност без оплаквания?!?!?!?!?!   " ахахаха Същото беше и днес. А дори не разказах всичко - казах само за теласемията, епилепсията, трите операции и  видовете алергии... дори не съм стигнала до семейните заболявания хахахаха Ох , сега ми е смешно ама навремето по болниците хич не ми беше.

Иначе за пореден път се отчайвам от БГ системата по болниците - стоиш и чакаш ли чакаш, може и да си родиш докато чакаш. Уж за 1 час отидох, със записан час от 11,00... влязох в кабинета в 12,45ч

Как и да е.. гледам за баби си говорите Аз реално съм отгледана от 2 баби. Едната на село другата беше тук в София. Едната ми е баба (майка на майка ми) а другата ми беше прабаба - баба на баща ми. Майката на баща ми и аз не се погаждаме особено (както и с целия му род на баща ми) Дори не я наричам бабо и не я считам за такава - студена жена, която даже баща ми не е отгледала.

Бабата на село още си е жива, много я обичам и за мен това е БАБАТА. Скоро бяхме на село при нея на баб-снаб (както му казвате вие) Винаги там са се ядяли домашни продукти. Имахме много животни като бях малка - кокошки, фитки, прасета, кози, овце, крави, магаре, зайци.... Всичко се ядеше, консумираше, правеше на луканки, суджуци, мляко, сирене , масло и тн - да не задълбавам. Обожавах да си ходя там и да ям направо от източника. Като се замисля обаче и ние не сме ядяли месо много лятото... месо се ядеше зимата. Баба ми правеше прекрасни постни манджи с всичко от градината... Еееех спомени, малко ме е яд че моите деца няма да го вкусят това чудо - домашната храна.

Другата баба - дива шопкиня, жена от селски тип , нищо че живееше в града. На нея съм кръстена. Беше ми прабаба, почина като бях на 11. Родом от Ботевград, много ми разказваше за това как е живяла тогава, как е водила биволиците на паша и е спяла с тях под напека на слънцето... Мислех че ми разказва приказки... Беше много спартански възпитана и вярваше в икономията - знам че е живяла бедно като дете и затова при нея нищо не се изхвърляше. Всяко нещо се проверяваше и смяташе къде е най-евтино и се купуваше от там - дори това да значи 2 часа ходене пеш за едно кисело мляко , което в кварталната бакалия е с 4 стотинки по-скъпо от колкото в бакалията в другия квартал. Беше страхотна жена, много силна и много принципна. На 75 се развела, защото не понасяше алкохола и казала че няма да я положат като умре до мъж алкохолик (дядо ми имал проблеми с алкохола и тя го изхвърлила и се развела). Много корава жена беше Веднъж нещо баща ми я бъзикаше, че му обещала някакво съкровище като бил малък (него тя го е отгледала, не майка му на баща ми) и тя посочи майка ми и каза "Ето ти го съкровището - ето ти го златото (майка ми) ето ти ги и диамантите(мен) - по -голямо съкровище от това няма да видиш"

[Alichka]

Хаха, като каза фитки...
Нашия комшия много години е бил в Пещера и Батак. Та в Пещера имали следната закачка с гостите. Като си изпращат гостите на влака, чакали той да тръгне и тогава казвали "Еее, защо не останахте още един ден? Щяхме да заколим големия мисир.". Важното е да е тръгнал влакът, вземат се върнат тия ми ти гости, верно трябва мисира да колиш

[alben4ik]

Еееех, че хубави спомени си има всеки с бабите 

Аз с едната си баба бях по-близка, защото живееше в същия град и постоянно висяхме с брат ми у тях. Другите баба и дядо бяха по-далеч и при тях повече ходехме през ваканциите, ама пак беше хубаво. Те бяха тези, които гледаха повече животни и имаха огромна градина с всякакви зеленчуци. Всеки ден беряхме и направя ядяхме от градината.  Най-обичах да си късам чушки от градината и да ходя в мазето, където бяха тенекиите със сиренето (също домашно производство) и да си пълня чушки със сирене и до днес много обичам да ям сурови чушки, пълнени със сирене, мммм, но при баба на село вкуса беше неповторим просто ....

Иначе у дома ядем всичко. Мъжа ми предпочита месо, но децата хапват всичко.

Ваня, аз нещо съм се замислила дали да не я пробвам тази 90 дневна диета, заради разделното хранене, ама нещо не съм се навила още, че трябва всеки ден да се готви, а пък аз сега като сготвя супа или някаква манджичка и почти винаги остава и я доизяждаме на другия ден. Ти как се справяше с готвенето??

Рататуй, много съжалявам, бъдете силни!!

Мария, дано да не се стига до операция!!


Имате ли идейки за 14ти февруари? Кое празнувате повече Св. Валентин или Трифон Зарезан??