Месечна тема - Ноември 2014

[fiibi_bg]

Ина,аз да кажа ,че по принцип съм страшен оптимист.Даже често неглижирам нещата,т.е. казвам ще се справя и толкова.Обичам предизвикателствата и често сама се бутам със задачки.Но често буксувам ,т.е. усещам че зациклям ,става ми тежко ,мрънкам и т.н.Дразня се на случайностите ,които правят живота ми труден ,но личния избор страшно ме мотивира.Сега с годините често обичам да се връщам назад и да си споделяме с мъжа ми преживени трудности.Хубаво е!Чувствам се богата!Но все по малко се надъхвам за нови дела.

Наде,тази колежка е велика!размахай ий бързо длъжностната си характеристика.Амаха

[svekarva]

Инка, има такива моменти. Ама минават. Пак хубаво, че крачиш.....
Спомням си едни три години от зимата 91 до лятото 94, когато си казвах "ей, няма ли вече да стигна до дъното на твърда почва, че да се отблъсна нагоре"
Силни прегръдки!
Наделинка, за теб също прегръдки! Знам ли, счупи нещо, поплачи си, дано ти мине

[menyanthe]

inaxastra, и аз се питах същото тези дни. Покрай курса и всичко останало изнемогвам направо, дори цистит си докарах и до антибиотик стигнах, а не се бях разболявала супер дълго време. И на Иван му е доста трудно, и той изнемогва горкия. Знам, че накрая усилията ще си заслужават, но понякога се питам дали изобщо ще успея да се справя? 
Не си сама.

[Lupercola]

Значи трудно ви е…

Питам защото все ми се струва, че преди не ми е било така и се чудех дали само така ми се струва и се побьрквам нещо или периода е такьв.
Преди си ми беше хубав живота и лесен, в смисьл имаше си ежедневните трудности, ама чак пьк такива мьки за всяко нещо не помня.

[fibi]

Ина, аз и на дъното бях, изправих се, борих се и успях.
Но както Ваня пише "Но все по малко се надъхвам за нови дела. heart heart heart", важи и за мен, намерих си спокойствието и ми е хубаво така.

Ванче, "малиново вино" ли каза, никога не съм пила такова, стана ми интересно, ще имате гости януари 

[fiibi_bg]

Айде да ви пльосна и тук една копривщенска снимка



Малиновото вино е супер!

Инка,трудно е ,просто с времето човек по философски ги приема нещата

По този повод понеже наближавам 40-те
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=27269

[Lupercola]

Хахаха, при мен е обратното. Едно време като бях млада стигнах дьното; разделих се с 6 годишна врьзка, откраднаха ми чантата с всички бижута, ключове и всичко, нямаше кьде да живея, нямах работа, нямах нищо. Вдигнах се и дойдох сьвсем сама вьв Франция, без да познавам никой, без да говоря езика, без документи и не ми е било чак толкоз трудно както сега. Свирках си, следвах сьбитията и всичко си беше Ок. Е понякога поплаквах на приятелско рамо разбира се, ама такьв зор като сега не сьм виждала за всяко най-дребно нещице.

Явно с вьзрастта ставам по-глупава, а не по-мьдра  И вместо по-философски, по-навьтре ги приемам нещата 

Тия снимки са убийствени   

[Vivi20]

Виното домашно ли е и само от малини ли е? И на менми се допи, то кактп съм въздържателка пт година вече, всичко ми се пие. 

[fibi]

аз и приятелско рамо нямах, всъщност приятели ме прецакаха жестоко, и точно така се оказах, на улицата в чужда държава, без пари, малко език, абе нищо. Само аз си знам какво ми костваше за да постигна всичко през последните 10 години.
Вдигни глава мила, ти си силна личност, ще се справиш, до сега си го правила, сега просто си уморена и за това ти се струва че всичко е по трудно. Цунки на Мартичка

[emmmmmy]

Ванче, страхотни фотографии, обожавам този град от дете !

Менианте, сигурно е много трудно с 2 деца и толкова неща за правене, възхищавам ти се, знаеш и този период ще отмине и ще стане по- леко за теб, убедена съм!

Крейзинели, честити придобивки, много приятно съчетания са.

На другите поздрави, аз отивам да гледам Интерстелар, стисках се достатъчно! После ще докладвам.

[svekarva]

Хехе, като гледам, аз също през "моя" период съм била малко преди 40. Ама не вярвам да е от възрастта. Тогава карах едни пикливи курсове за педагогическа правоспособност -ей, голям зор видях. Не върви и не върви. Я рейс ще изпусна, я дете ще се разболее. Пък съм имала много по- сериозни и трудни изпити, да не говорим за подготвителния клас в езикова гимназия на 14 години сама в чужд град и пансион. Два дни преди един от изпитите големия син хвана въшки, малкият ми затри записките, майка ми си счупи ръката, а съпругът беше в командировка в чужбина. Тогава разбрах какво е щастието на студента да получи тройка. На 55 записах втора магистратура. Пеех и учех, дето се вика. Ама като върви, върви....Мислех си, че съм затъпяла, но завърших с пълно отличие. Хич и не искам да си спомням за онези години. Даже тогава си мислех, че някой ми е направил магия . А, също карах 4 /четири/ гнойни ангини в продължение на половин година, блокът ни потъна, трябваше да купим и продадем апартамента...Хихи, също голям майтап - отидох в командировка в Австрия, като аз си купих билета в левове. Там ми го осребриха в марки /така предпочетох, бяхме вързани с марките/ и когато се върнах след три  дни, се оказа, че съм загубила огромна сума. Хубаво, че всичко мина и замина.

[emmmmmy]

Свекс, време е да почнеш да пишеш книгата, скоро няма да имаш оправдание

[menyanthe]

emmmmmy, не съм изобщо за възхищаване - в момента нищо не правя както трябва - нито отглеждането на децата, нито къщата ми е наред, а и за курса има какво още да се желае... Та накрая при мен ще стане - от два (три) стола - на земята.

Аз се възхищавам на хора, които успяват хем да учат, хем къщата да им е подредена, хем се справят супер и с отглеждането на дете/деца. Аз това не го мога.

[mariola85]

Menyanthe такива хора няма, и ако има или живеят с майка/свекърва или си имат помощ. Гледай се ти мъжа ти и децата, къщата на последно място. Тя никога няма да е в ред

[Miele]

Добър вечер
Пънки, честито момченце
Галина, честито и на теб Безпроблемна бременност ти желая 
Нели, честити мебели И ние мислим да купуваме, но живи и здрави след сватбата

Аз днес бях на лекар, прегледаха ме и казаха, че нищо ми няма. Нямам киста, от което се опасявах и ако скоро не ми дойде да отида пак на лекар, но ми обесниха, че би трябвало до няколко дни да ми дойде Та си отдъхнах, след това пък пихме кафенце с кумата та съвсем си оправих деня и така