Нашите слънчеви деца набор 2012

[alben4ik]

Нормално е дечицата да преминават през различни периоди, особено след 2рата годинка, нали затова им казват " Ужасните 2" или "Трудните 2". Но всичко страшно много зависи и от характера на детенце. Аз нали като имам 2, които преминават едновременно почти през това и мога лесно да сравнявам. Сиана например е супер емоционална и шумна и когато се радва и когато се сърди, така че с нея съм имала много екстремни ситуации с крясъци, рев чак до истерия и тн и тн. Но тя е такава и аз го знам, така че не ме притеснява това никак, оставям я да мине през емоциите си и това е, не че е много лесно, но пък и нямам никакъв друг избор, нали?! Елена е различна, тя е по-спокойна и се сърди по-малко. Също реве като не стане на нейното, но по друг начин. Иначе пък на нея по-често и се случва да се захлупи по корем по средата на магазина и да плаче, хахаха - на Сиана това никога не и се е случвало, а пък Елена редовно я прескачат хората, като не иска да стане. Но поне плаче по-тихо, а не така, че да я чуват в целия магазин, както реве Сиана, хахаха. Абе смешно е, ако е спокоен човек и не се впряга много. Ако сме сами тези истории бързо преминават, но ако сме с баща им се изнервям и аз, защото той много се притеснява от такива ситуации и започва да им се кара или да пухти наоколо и това изнервя децата още повече.
С две думи - нормално е! Аз все си мисля, че е по-нормално едно 2 годишно да е пълно с енергия и да прави бели и да плаче и да се сърди, отколкото да стои мирно и да слуша всичко, което му се каже....

[fibi]

моето дете е точно както описваш Сиана,
аз слушам тези крясъци 24/7, а нашият тати за 30мин и започва да "пуфти" като локомотив - хаха
и ние не сме имали драми в магазина, ама реве страшно примерно ако и вземеш количката, ако не я оставиш тя да сложи покупките на касата, съответно имаме 2 чанти, голяма за мама и малка за нея.
 Ама види ли нарязан салам, оставя количка всичко и търчи, един ден ме хвана срам, докато я видя и тя беше преполовила чинията, купих салам и като кученце със стръв я съпроводих до касата, иначе няма спиране докато не свърши. Сега се научиха и слагат салама по надалече от детските ръчички

[Princess_of_the_Dawn]

Съвсем нормални поведения и както свекър ми казва, когато се оплаквам: Ако Вероника се държеше по друг начин на тази възраст, щях да се притесня. Също точно вчера попълвах анкетата за развитието на Вероника за 2 години и се питаше дали изпада в такива състояния (temper tantrums), които пишеше са напълно нормални за тази възраст и дали имам нужда от консултация затова как да се справям. Опитват се да се налагат, да разберат кое им е разрешено и кое не, какви са им лимитите, пробват се, изразяват емоции. Вероника започна с подобни изпълнения 2 месеца преди 2-рата годинка. Обикновено се сърди когато трябва да тръгнем, а тя не иска или иска да прави нещо, което не е разрешено. Обикновено я оставям докато й мине ядът/истерията, но въпросът е не само да се премине през ситуацията, но и да се научи да не прави така, че има неща, които са забранени и колкото да се тръшка няма да станат, да знае кое е редно и кое не, кое й се позволява и кое не, кое тя може да избира и кое не. Затова много и постоянно обяснявам, абсолютно винаги обсъждам с нея ситуацията след като се е успокоила, случило се е да й изкрещя, особено в началото, сега вече се научих да съм спокойна в тези ситуации, ако трябва броя до 20 или излизам от стаята. По принцип когато сме с баща й, много рядко се държи така, само с мен го прави. Понякога я оставям да се"опари" в определена ситуация, за да види, че когато обяснявам, че нещо ще стане, то ще стане; заплашителни думи, ако не обръща внимание на забележките,й казвам ако се държиш лошо с другите деца, си тръгваме от площадката; ако хвърляш играчката по тях, ще я взема...и ако и заплахата не работи, наказание, за нещо, което обича да прави: да си тръгнем, да взема играчката и т.н. С две думи, много обяснения, постоянно повторение и много търпение и железни нерви.   Много зор видях преди няколко дена и на двете паспортни проверки голям цирк направи, защото не искаше да стои на едно място, искаше да бяга, а това не е разрешено, бях сама. Тя пищя, тръшка се, легна на земята и с нищо друго не искаше да се залъже, не можех и да я удържам в себе си, защото като я хвана, знаете как имат начин да олекнат и да се спуснат и си беше цяла борба. А след нас цяла опашка хора ни бяха зрители.  

[angel4e]

Да са пълни с енергия го искам, но на всяка крачка да се опитват да паднат, да се наранят, да наранят друг...е тежко изпитание за наблюдаващия.
Днес се срещнахме с едно приятелче на Симона. С майката пихме кафе а те си играеха и изведнъж Симона седна в мен и се гуши. Проверих я за температура, след като не стана цели 3 мин си помислих че и е зле и ще вдигне температурата по-късно. Нещо я хвана срама изведнъж и го направи това, но ме изплаши. Не искам да стои седнала в мен по площадките, но искам като и кажа, да слезе че ще падне да го прави. Сега като го написах, осъзнах че е доста нереално да го искам от 2-годишно, но Симона наистина го правеше. Слизаше и повтаряше "трябва слезеш, да не паннеш". Дори на Валерия вече прави забележки " не лапай пръстите", "внимавай, да не паннеш".
Най-голям проблем имам със заспиването. Винаги съм имала проблеми със заспиването на децата. Нямаше да я мъча ако не виждах как върви на зиг-заг и си търка очите, но когато легнем, започва едно скачане, мятане на крака и ръце, пеене, пишане, акане, водичка...час-два.

[bubi_baby]

върви на зиг-заг и си търка очите, но когато легнем, започва едно скачане, мятане на крака и ръце, пеене, пишане, акане, водичка...час-два.

Ангелче, като чета поста ти и си представям моята дъщеря, при нас доста често е същото:"Мамоо, искам буда/вода/, мамоо искам мако/мляко/, мамоо сизам/слизам/, мамоо искам да се меря на жафа/ръстомер с жирав иска да се мери на него/, просто кортинката ми е доста позната.
Иначе и Бети има изблици на двугодишно дете-рев тръшкане докато не стане нейното.Преди винаги съм се чудела на разни майки като съм ги виждала на площадките и ли по улиците с децата си, които ревът и се тръшкат за нещо, сега напълно ги разбирам.

[fibi]

няма как да не си похваля детенцето че вече брои до 10 на Български, хаха странното е че не съм я учила, ама нали си броя често до 10 и тя го е попила явно. Миналата седмица като слизахме по стълбите и тя започна " иедно, две , тли, четли и т.н. загубих ума и дума

Получихме пак повикване за Логопеда, 4-ти декември, този път ще е 1.30ч и ще е говорящ.
Иначе има много нови думи и изречения, но като попълвахме бланката и се оказахме пак с 20-тина думи, яд да те хване направо.... Точно тези не казва

Във фазата на "не" и "мое" сме и сега всичко което питаш е "ней", и всичко което докопа е нейно "мое" и си го крие зад гърба.
Много ме кефи като я питам "дали ще спи" хаха, бяга и крещи "ней,ней,ней", а като я питаш иска ли Нани (Банани), тя гледа изпитателно и не казва "ней", значи когато и одисва няма "НЕ"

[fiibi_bg]

Ей,страхотни постижения!Браво.Това с броенето явно е хит при малчовците.Гледам всички им е готино да броят.
Стискаме палци за логопеда.Я да те питам ,какви са тези думички в теста ,които трябва да казва?Ако можеш и въобще да споделиш теста би било супер,защото и аз съм на вълна говорене и неговорене и съответно се терзая доста.

[fibi]

ами то е на холандски, едва ли ще го разбереш, но ще го снимам и покажа, не ми пречи, довечера обаче, че още не съм се научила да вкарвам снимките в компютъра.
Аз за говоренето вече не се притеснявам толкова, ама ми е неприятно като я питат отвън как се казва и тя въпреки че знае, не го казва.

Миналият ден се излежавахме с Тон и тя за първи път си каза името "Изабел", значи си го знае

[fiibi_bg]

А ,то е ясно че холандски не разбирам .Мен ми се искаше ,ако може да изброиш задължителните думички в превод на БГ.Аз пък за името хич не съм се разтревожила.Той засега вика на себе си АЗ и на мен ми е достатъчно.

[svekarva]

А, ама някой го научи, или той се сеща, че е аз
Изабел си знаеше името още през лятото, като се показваше на снимките, казваше Бел. Всичко знае тя . Малкият син никога не се казваше името, макар да мелеше като мелница малко след годинката. Спомням си, на една консултация, лекарката го попита как се казва и той и отговори нещо от сорта на "там пише, прочети го!", сочейки картона си пред нея. Да ви кажа, като проговорят рано, в доста неловки ситуации се изпада , казват каквото им хрумне съвсем неочаквано.

[fiibi_bg]

Абе сам се сети да го казва.Всичко почна от едно огледало ,което съседите за извадили на стълбището и ние редовно минаваме покрай него съответно.Аз все го питам :Мамо ,кой е там ? И той така започна :Аз.

Малкия син ,опасен значи 

[fibi]

хаха, Ванче ще ти ги преведа, ама става въпрос за страшно много думи, ще се депресираш

[roumyana]

Здравейте, отдавна не съм писала.Чета набързо бебешките теми, да вида как сте и какво правят дечицата. Ние се развиваме добре. Не мисля да го давам на ясли, а направо на градина.Махнахме беберона преди няколко месеца.сега опитваме памперса, но засега само акаме на гърне. Много говори, цели изречения с по пет шест думи, родове числа, умалителни, всичко повтаря. Знае няколко песни целите и ги пеем през цялото време. Проблемът е че стана много палав и на моменти се плаша.Хвърля телефони, таблета , по телевизора хвърля играчки.не можем да се справим на моменти.Единствения начин да е послушен е да гледа таблета, сменя си клипета и така цял ден.Знам че не е хубаво, но понякога съм толкова безсилна, че го оставям.Не знам имате ли подобен проблем.

[alben4ik]

Румяна, аз не съм решила още за телефоните и таблетите какво да правя, та засега не им давам. Тоест от дъжд на вятър си изпросват от баща си, но докато са на тях, са като някакви зомбита и на мен това не ми харесва - даже не чуват какво им говоря, ако са се заплеснали по някоя игра  и предпочитам да не ги виждам по тоя начин, та не им разрешавам 
Като съм по-наясно как да процедирам сигурно ще въведа някакъв ред и някакво определено време за ползване.

[fibi]

не се чувствай виновна Руми, и мен много често ме спасяват игрите и телевизора, дори сега и пуснах Маша и мечока за да може главата ми да отпочине. Иначе е едно търчене и пищене по цял ден,, а и аз с нея, иска да се гоним, да скачаме...
Та поради тази причина и купихме неин си детски таблет с мелодии и игри. Не го ползва често обаче,  моят телефон повече и харесва.

аз съм си свалила игри за нея, трябва да видя да ги сваля на таблета, че да спре да ми го ползва, вечно е без батерия като ми потрябва. Пак не и го давам често, 1-2 пъти на ден, като ми трябва спокойствие.

пасивни игри не харесва, обича да рисува единствено с баща си и чичо си. На мен преди ми носеше книжката да пеем, ама вече и това не го прави, иска нови песни, та сега успешно докарвам песента на Крисия и братята "планетата на децата", госпожицата я обожава, как ме гуши като я пея