Сватбата на hulcy 17.08.2013

[elistoilova]

hulcy, честита темичка!
Много ми е интересно да чета за обичаите и подготовката на сватбата в Турция.
Един въпрос (може би глупав) – знаеш ли турски?

[hulcy]

Благодаря ви много момичета, наистина много ме радвате  Даа, месец август ще е доста натоварен. Единственото , което ме притеснява са държавните ми изпити - единият е през септември, другият - октомври. Дано с по един месец учене да стане работата А иначе, elistoilova , въпросът ти въобще не е глупав. Аз съм български гражданин - родена съм тук в България, израстнах тук, и се гордея с българското в мен. Разликата е ,че изповядвам ислям - туркиня съм. Не съм учила турски език, но го знам перфектно и устно, и писмено. Особено откакто съм с милото по отношение на турския език имам много напредък (не ,че не го знаех и преди, но сега като отида в Турция много ми се чудят всички, не могат да повярват ,че съм от България, защото тук ние турците имаме собствен диалект, и от километри ни усещат ). Ако ме попитате кой ми е майчин език - честно казано 50% български, 50% турски Израстнах в Пловдив, и винаги съм била единствена туркиня в моята среда - в детската градина, гимназията, университета... дори много мои приятели трудно приемат факта ,че съм туркиня. Често чувам от тях : "Но ти въобще не приличаш на туркиня, говориш перфектно, същата си като нас!!!" Много ми е странно като си помисля, че след 2 години , живот и здраве, ще напусна родния си град...и всички спомени и приятели ще си останат тук..Аз ще съм в Турция, семейството ми в Англия... (брат ми и баща ми работят там от няколко години, а мама ще се присъедини към тях след сватбата).. Както и да е , нека се върнем към хубавите неща ) ...

[hulcy]

... и така да ви разкажа малко повече за нашата връзка Както споменах по - горе, нас ни запознаха с милото и нещата се стекоха доста бързичко, и още на петия ден след като се видяхме вече бяхме гаджета. Той все ми казва, че при него е било любов от пръв поглед (и наистина по всичко му личеше, беше голям сладур  ). При мен чувствата не бяха толкова силни още при първата среща - казах си " Хмм, симпатично момче" и нищо повече Но след като прекарахме 2-3 часа в кафенето видях ,че той е доста различен. Има страшно чувство за хумор - до такава степен ме беше разсмял, че чак устата ме беше заболяла След като станахме от кафенето тръгнахме към спирката. И аха, оказа се, че ние с моето момче сме в една посока. В автобуса така се беше притеснил, играеше си с ръцете, гледаше земята - все едно искаше да ми каже нещо, но се притесняваше. Най - накрая изплю камъчето - поиска ми телефона Аз му го дадох веднага. И след това по лицето му се изписа една голяяяма доволна усмивка. И същата вечер се започна. Смс-и, обаждания...Това продължи така няколко дена. Събуждам се - той, лягам си - пак той И при втората ни среща, като го видях, цялата потреперих  и още тогава той ме попита "Искаш ли цял живот да си до мен? Аз - да!". Дори доста дълго време го бъзиках,че направо ми беше предложил брак още на втората среща  След това първата целувка и цялл ден така И така, започнаха най - хубавите дни от живота ми. Толкова неща преживяхме заедно. Може би и заради възрастта ни изживявахме всичко на максимум. И двамата на 18 Най - драматичното беше,че тръгнахме на 10 февруари ,а на 12 февруари на мен ми предстоеше операция. Имах тумор в гърдата, за щастие доброкачествен, който лекарят ми следеше от 5-6 месеца, но не искаше да ме оперира, че можело да изчезне от само себе си. Но при мен не стана така, даже доста се беше уголемил тумора и нямаше как да стане без оперативна намеса. И така, казах на милото за това... Никога няма да забравя изражението му... душичка..  Операцията мина успешно, с малки затруднения. А милото беше през цялото време до мен. Стоеше пред болницата и дебнеше нашите - когато те си тръгнат той идваше при мен  Той беше до мен в най - трудните ми дни. Това го издигна още повече в очите ми и връзката помежду ни стана още по - силна, и то само за няколко дни.. Следващите година - две минаха толкова неусетно, тръпката беше същата както при първата ни среща. Празнувахме всяко 10-то число на месеца, оставяше рози, меченца на вратата ми, без да го мързи ставаше в 6ч. сутринта, награбил две кафета, идваше с мен до гимназията, която беше на 40-50 мин. път с автобус. Всички в класа ми го познаваха и все ни бъзикаха "айде кога ще е сватбата" И след един момент не можех да си представя какво съм правила преди, когато не съм го познавала..Всичко е било толкова празно...

[hulcy]

...От началото на връзката ни все говорехме за брак, за деца, за какво ли още не , въпреки ,че бяхме на по 18-19 години Бяхме твърдо решили , че първо ще завършим университета, после ще си намерим работа и чак после ще дойде ред на брака. Но, тези неща не стават по план И така , да разкажа малко как се стигна до предложението. Януари 2012 милото една вечер ми обяви ,че иска вече да направим по - сериозни стъпки в нашата връзка. И аз го зяпам зяпам...и не мога да асимилирам въобще какво ми говори. Та нали първо щяхме да завършим и така.. Но не, моя човек решил, че ще дойдат да ме поискат към края на лятото на 2012 и така да направим годеж. По нашите обичаи семейството на момчето заедно с младоженеца идват в дома на момичето и искат разрешение от нейното семейство ,за да я вземат да им стане булка. И така се прави годежът. И една подробност - момичето си продължава да живее при семейството си, с момчето се събират чак след сватбата И така, продължавам. Моят като ми изръси това аз направо се ядосах. Първата ми реакция беше "Е добре де , това като предложение за брак ли да го приемам?!" А той : "Ааа, не не. Просто искам да знам ти какво мислиш по въпроса? И нали брат ти и баща ти са в чужбина, те трябва предварително да знаят, за да могат да си уредят нещата и да могат да дойдат." И аз се усетих, че той наистина беше прав. От една страна бях много щастлива, че направим една сериозна крачка във връзката ни и ,че той наистина иска това, но пък от друга - все си мечтаех за едно романтично предложение за брак като по филмите. Пък и милото до тогава все ми казваше ,че като му дойде реда ще ме изненада с пръстен, че цял живот ще го помня този миг, че ще е нещо уникално и т.н. Но след този разговор аз бях твърдо убедена ,че предложение за брак няма да получа. То така и така след годежа следва другото  

[hulcy]

Минаха се месеци..и през май 2012 аз реших да отида при брат ми и баща ми , които бяха в Англия. Бях се освободила от всичките ми изпити и реших да исползвам момента. Хем щях да си ги видя за 1-2 месеца, хем ,ако успея да си намеря работа щях да попрактикувам английския си език. Вече бяхме уточнили и датата на годежа - 06.09.2012г. Взех си аз билета за 16 юни. Милото не беше кой знае колко щастлив, защото най - дългата ни раздяла дотогава беше само 1 седмица. Както и да е, отидох аз в Лондон. И няколко дена след това имах късмета да си намеря работа в един турски ресторант. На 24 юни брат ми ми звъни през деня "Искаш ли след работа да те взема и да отидем към центъра, да видиш малко града, и да пием по едно кафенце с нашите приятели?" Аз разбира се приех без дори да се замисля Но като затворих телефона си казах, как ли така брат ми, посред седмицата, в ден който и двамата сме на работа иска да се разходим.. Защото аз свършвах в 9ч. вечерта, той също така и по принцип въообще не обича след работа да ходи напред назад, иска да си почива. Както и да е , реших да не човъркам да не вземе да се откаже   Наближи време да излизам от работа и гледам брат ми цъфнал пред ресторанта. И ми вика хайде миличко да тръгваме. А аз цялата мириша на кебап, на ядене и какво ли още не, и на всичкото отгоре с работните дрехи, а нашия ще ме води към Лондон бридж, Биг Бен и къде ли не. Категорично заявих, че трябва да минем през вкъщи и трябва да си взема душ. А брат ми: "Ааа ,не,моля те. Няма да ходим в полунощ. Айде да го оставим за друг ден тогава..." А аз: "Ааа, не не не..Добре де, дай поне да си сменя дрехите." И така минахме през нас и след това се запътихме към центъра. Всичко нормално, без дори да се усъмня за миг. Както и да е - стигнахме до Лондон бридж, и там ни чакат нашите приятели. Един от тях си извади телефона и каза,че ще ни направи снимка,да се посъберем малко. Но в същото време свети лампичката на телефона, все едно ще прави клипче..И аз тамън да му кажа ,че снима видео вместо фото...изневиделица моето момче скочи пред мен, на колене, с пръстен в ръкаааа...   и започна да ми говори едни неща за нас двамата, за годините изминали заедно..все хубави неща, но за момента аз нямах ни говор , ни картинка   едвам казах "ДА" на очакваното с нетърпение въпросче, с просълзени очи..след това прегръдки, целувки, шампанско, поздравления   и всички около мен, вкл. и брат ми , бяха толкова развълнувани и те с насълзени очи. Беше толкова романтично, изцяло надмина очакванията ми. Милото беше дошъл само и само ,за да ми предложи. И след няколко дена се върна в България. Почувствах се толкова специална   А най - хубавото беше ,че си имаме спомен от този специален ден - видеото ,което снимаше няшия приятел (макар, че и той от вълнение не е натиснал бутона "запис" от самото начало, но добре,че е хванал съдбоносния въпрос и последвалите реакции   )... Доста дълъг стана поста ми, но така като ви пиша изживявам всичко наново     чакайте да си намеря клипчето, да си го изгледам пак и ще продължа вече с подготовката покрай сватбата  

[milenuity]

ооо, колко романтично. Браво на него! Много се радвам, че си имала твоето мечтано предложение! Всичко при теб изглежда като от приказка. Нямам търпение да видим снимки и да ни разказваш още!

[Albbena]

Много хубава история си имате hulcy, а предложенито е било много романтично и запомнящо се!

[Macito]

Миличка, честита темичка - усмивки и кураж за големия ден!!!

[mariola85]

много хубава история! цялата организация и традииците ми напомнят за македония и при нас така се прават годежите, първо е думата ( идват да питат дали ще се дава булката) след това е годежа, прави се нишан и обаче момичето си отива да живее при новото семейство но по стари обичаи не може да спи с мъжа си  . много ми е интересно и ще следа с голямо нетърпение двете ви сватби! 

[svekarva]

 hulcy, много ти се радвам, като на пловдивска булка и като на изключително симпатична двойка младоженци . Възхищавам се на твоите родители, че са те възпитали като съвременен и интелигентен човек, без да "режат" корените ти от традиции и обичаи. И ние си имаме прекрасни традиции, доста сходни с вашите и както ги описва mariola85 за Македония /нали сме все от Балканите, няма как иначе/, но погледите на моите деца са повече към задокеанските  . Е, верно, че те са момчета и че ще се съобразяват с желанията на жените си, но някак ми е тъжно.....
Пожелавам ти подготовката да върви "по вода", всичко да се случва бързо и лесно!

[emmmmmy]

hulcy, ние сме си говорили с теб, че вашите обичаи са ми много интересни и ти си знаеш че после чакам снимка от къната, ако не си ме забравила де 
Аз също плача на всяка къна, която видя по телевизията, за мен това е страхотно зареждащ ритуал. За съжаление на живо не съм виждала.
Желая ти лека подготовка, че и ти си като мен с  2 сватби, много търпение и хубав финал на приготовленията!

[pandapanda]

hulcy, много се радвам, че ти направих темичка, за да прочета за прекрасната ви романтична история вие сте много готини и двамата явно и добре дошла в отбора на булките със сватба в две части

[hulcy]

milenuity , Albbena , Macito , mariola85 ,  svekarva , emmmmmy & pandapanda - благодаря на всяка по отделно момичета, набирам огромна енергия от вас, наистина! 

Обичаите са страхотно нещо за мен  Въпреки, че не можем да ги спазваме точно такива каквито са били преди  mariola85 & svekarva , не знаех, че и в Македония има такива традиции,та те са досущ като нашите  имам колежка в университета от Македония , като я видя ще си я поразпитам аз малко нея  emmmmmy - как няма да те помня , непременно ще има снимки след къната  Пандичка - много ме радваш с твоя позитивизъм, дано и двете сватби се получат добре  и на скоро миналите през този път - Маци & Албена и всички останалии...стискайте ни палцииии 

[hulcy]

И вече мога да започна с подготовката покрай сватбата (сватбите  )

На 06.09.2012 ни беше годежът и на следващия ден уточнихме датите за сватбите. 17 август Пловив, 24 август Бурса За Бурса беше по - лесно да се направи избор, защото предварително бяхме решили кой ще е сватбеният салон. Проблемът беше тук , за Пловдив. Първо си натъкмихме списъците с гости. Замисълът беше тукашната сватба да е за булката, а тамошната за младоженеца. Все пак моите хора са в България, а неговите - там в Турция. До тук добре. Но в последствие се оказа, че ще правим съвсем нормална сватба тук, наполовина гости на милото наполовина мои  Тук да вметна, че турските сватби са си доста големи, с много гости и т.н. Което на мен въобще не ми допада  Да правиш сватба с 300-400 души си е ненормална работа (да подчертая - лично мнение, да не обидя някой без да искам). И така, ние си направихме списъците и моите хора се оформяха около 150-160, максимум 170 души (което пак е много, но няма как, близките ми роднини са доста и на всичкото отгоре всичките са вече семейни и така), а моят човек ми каза първоначално, че от Турция ще дойдат най - близките му, които ще са около 30 човека максимум. Беше решено ,че ни трябва ресторант за 200 души. Първата ни спирка беше х-л " Санкт Петербург". Винаги съм си мечтала там да ми е сватбата  Отидохме, поговорихме, тръгнахме да избираме менюто, и така подготвихме капарото... и в един момент момчето, което работеше там отвори книгата с датите за сватби и аха.. 17 август - заето  Ние отидохме там септември 2012 и 17 август за следващата година беше заето!!!  Обмислихме варианта за 18-ти август...но щеше да е малко егоситично неделя вечерта да се прави сватба, като се има в предвид ,че 80% от гостите идваха от извън Пловдив. Нямаше как да сменим и дататата 17.08, защото пък 24.08 беше вече уговорено и капарирано, а аз не исках първата ми сватба да е в Турция. И така... тръгнахме да търсим друг вариант. Обиколихме къде ли не в Пловдив и около Пловдив. Едно ,че местата ,които си харесвахме бяха за около 100-150 души, друго - тези , които бяха като за нас, точно 17 август беше заето. По едно време се отчаяхме напълно  И не знам , някой от нас предложи да видим и хотел "Марица".  Аз все си мислих , че и там е за около 100 души, и от друга страна - бях сигурна,че ще е в пъти по - скъпо, защото се намира точно срещу Международния Пловдивски Панаир (поне така бях чувала от мои познати). Но решихме да проверим и там, и аха - оказа се ,че това ще е нашето местенце Цените бяха както при всички други ресторанти, условията дори още по - приемливи. 17-ти беше свободно, и какво още да се иска  При първото ни ходене бяхме разочаровани от управителката им, посрещна ни не толкова гостоприемно. След това тръгнах да чета и ровя из форумите да намеря някое мнение за х-л " Марица". И все бяха противоречиви, възход или падение. Хайде пак се започна тормозът, там ли да бъде сватбата или не...  За да бъдем спокойни, отидохме пак в ресторанта , да поговорим, да се разберем. Този път се получиха нещата и впоследствие се допитвах и до агенции, фотографи, видеооператори - всички препоръчваха с две ръце Марица. Е накрая и аз се успокоих 

[silver_f]

hulcy много хубава история имате  Браво на годеника ти за страхотната изненада която е направил