Пролетна и Празнична Седмица - 25.02 - 03.03.2013

[m0onlight]

Ох, напоследък съм адски разсеяна! Докато чета постовете на всички ми минават много мисли през главата, цъкна ли обаче бутона "Отговор" и всичко отлита
Ето например чак сега се сещам, че исках да питам Алекс кога смятат да си идват към България?
Иве, и по твоята тема щях да пиша ... същата работа Аз също доста често си мисля колко беше хубаво, докато растяхме - нямахме грижи и проблеми и бяхме безпричинно щастливи и усмихнати. Животът бе песен! Опитвам се да запазя поне частица от детското в себе си, дано успея Иначе още и още обожавам да гледам анимационни филмчета! Дори имам някаква колекция някъде вкъщи Сещам се как се събирахме цяла тайфа хлапета пред блока, станало късно, но майките ни не се притесняват, защото времето беше по-спокойно, а и ще погледне през терасата и ще ни види - ние се чуваме от километри! Сега като ходя на гости на родителите ми блокът ми изглежда празен .. пуст... Няма глъчка,  никой не играе на асфалта, мрачно е, целия град ми изглежда по друг начин.
Искам да ви попитам: колкото от тогавашните ви верни приятели продължават да са до вас и вие до тях?

------
Свекърва, не само влюбеното момиче, и други липсват .. А къде е чувствената Тони да напише 2 изречения, но да ти разтопят душата!
Фийби, внимавай какво си пожелаваш, че вашия край ни е един от любимите с мъжа и без това си търсим повод да избягаме за малко

------
П.П. Изписахте много постове, докато аз напиша моя, но няма да го променям

[ra_di]

Svekarva Това е моето предложение за сладкия бар http://www.facebook.com/KetiCupcakes.Става въпрос за София,но предполагам приемат поръчки и за други градове.

[InLove_Girl]

Здравейте дами, не пиша, но ви чета редовно  Аз карам поредната настинка и съм в потресаващо лошо настроение 
Свекърва, красотата на тези сладки  е в съда, в който ще се поставят. Много исках да имам такива за уелкъм дринка, но не ми харесаха как изглеждат в обикновените чинии, а вече нямах време да да купувам разни други съдини и останаха за вкъщи. Идея за поставяне е от цветните, метални кофички пълни с цветни камъчета. Инъче в Пловдив има една жена, която прави страшни красоти подходящи за сладък бар - при това не са много скъпи- https://www.facebook.com/media/set/?set=a.252261184877677.36215.100002813930664&type=3 Дано да съм помогнала.
Целувки и прегръдки на всички!
Езра, честит рожден ден на твоят татко, да ти е жив и здрав и дълги години да е с вас и да ви радва 

[emetoem]

Ех да детството...едно прекрасно време
Муунче за съжаление доста от децата, които бяхме тогава се преместиха с течение на времето и спряхме да поддържаме контакти, но все още сме 3 броя за героя ветерани, най-добри приятелки и се виждаме , кой с деца, кой без деца, всеки ден се чуваме и поне един път седмично се виждаме да поклюкарстваме малко
Относно случки и бели, колкото искате при мен...
Ето ви една...Със сестра ми имахме дървени кревати-такива със скара и дюшек отгоре, толкова ми се искаше да бяха с пружина, та една вечер викам на сестра ми да гледа какво съм научила, така се засилих от вратата на стаята и се метнах на креват, та изпочупих половината летви на скарата. 3 месеца след това спях в дупка и всяка сутрин си оправях леглото, за да не види майка ми, че...шубето е голям страх нали знаете.

[Kiwi]

Чудейки се защо съм сменила името на авторката на Майките, реших да проверя какво значи Теодора. Значението на името се оказа Божи Дар .... Не е много далече от Надежда особено ако имате моята фантазия Вчера лееееко съм ви подвела... 

Свекърва, повече да не напомняш, че в сряда не се сяда... Даже в обедната тичах по задачи!

До скоро!

[m0onlight]

Аз май не съм била беладжийка като малка Спомням си, че ми бяха купили мечтаното колело - вече за големи мадами /но за всеки случай с помощни колелца / Голяма радост! Вкъщи не се прибирах да го карам по цял ден Много бързо обаче реших, че вече съм спец по карането на колело и помощни колелца не ми трябват - махнахме ги. От тогава яко суркане на колене по асфалта Само се чуваше "Майкооо, паднах!" Майка ми се видя в чудо и забрани за известно време да го карам. Тъкмо раните хванаха коричка и аз вече не издържам, трябва да карам колело и пак "Майкооо, пак паднах!" ... До преди няколко години си личаха белезите по коленете ми

[Миши]

Вярно в сряда не се сяда. Днес голямо ходене му ударих в това гадно време. А вие през това време много сте изписали, чак няма изчитане И аз като Муунчето много неща исках да кажа, но сега ми изкочиха от акъла. Дали имам все още връзка с моите приятели от детството - ами да имам 3-ма чудесни приятели / аз все с момчетата ама какво да направя , че момичета в нашите махали нямаше /. До ден днешен си спазваме определени наши си традиции от детството и много се радвам. Случи имам много. Както казах все с момчетата бях и все пакости се правеха.
Иновче скорошно оздравяване. Пази се повече , че и времето е коварно
Фийби страхотно изглежда тирамисуто.

[punk_girl123]

Фибий много добре изглежда тирамисуто. Моето беше по течно, смисъл че не седеше така стегнато. Но в оригиналната рецепта пишеше, че трябва да е така и аз се успокоих.
За моето детство...мога да кажа че не ми е липсвало особенно. Винаги съм имала различно мнение от повечето деца и за това не съм имала и много приятели. Примерно когато всички слушаха Take That и BSB аз слушах така нареченото ретро. И всички ми се подиграваха колко съм неразбираща. А и общо взето не ме харесваха, понеже бях спортна натура и нямаше някой, който да е по-добър от мен, в които и да е спорт. Да не говорим, че баща ми го нямаше докато растях и трябваше да се оправям сама с всичко.

[m0onlight]

Мише, какво стана с твоята дилема? Излязоха ли другите резултати? Какво реши?

[svekarva]

Kiwi, в сряда само се сяда, става ли? И аз съм на педал, благодаря за линковете за сладникава маса. Ще гледам по- късно.
Моите бели бяха свързани с брат ми. Вечно трябваше да го мъкна с мен. Един път се нагласихме от махалата да ходим на детски филми и аз, за да не дойде, казах, че е мръсен. Пък той хич не обичаше да го мият, целият беше с рани и пъпки от ортикарии и нахапано от комари. Ама за идването на кино, обеща да се жертва. Така му натърках със сапун раните и пъпките......пък той мълчи, очите му пълни със сълзи, гък не каза. След няколко дни, когато беше пак с мен при приятелки, обеси всичките ни кукли на сливата с един канап.
Живеехме близко до Бунарджика, там има разкошни циментови пързалки. Моята лепка пак беше с мен и приятелките. Носихме си малки постелки, за да не си цапаме роклите и гащите. Аз седнах на постелката, а брат ми /шубе го беше да се пуска сам/ се намести пред мен направо по голо дупе, да запази панталона. Миличкият, после беше  раздран от цимента чак до кръв. Тогава и аз отнесох един хубав бой от майка ми. Еми като не го исках с мен....
Имахме висока каменна ограда и редовно заливахме с вода хората по улицата. Връзвали сме портмоне с конец за примамка и ако някой се наведе да го вземе го издърпвахме и падаше луд смях.
Пак на Бунарджика веднъж намерихме балони, пък те бяха голяма рядкост. Падна едно надуване, не ти е работа. Даже си занесох вкъщи. Голям бой ядох, промиваха ми устата с калиев перманганат. Аз откъде да зная, че били презервативи....

[fiibi_bg]

Ох,Свекърва много се смях с дупето на брат ти и с балоните   

[_Ezra_]

благодаря ви, ние ще празнуваме ако всичко е наред в събота, че всеки работи и трудно се организираме голямото семейство;
тирамисуто е станало чудничко  аз ви чета мн по диагонал  защото имам доста задачки.
хубав следобед и вечер 

[casky]

Свекърва, това с балоните беше сууупер яко  Това с брат ти не толкова, защото и аз имам подобна, не по голо дупе и на мен хич не ми беше смешно като се върнах в нас и майка ми ме видя
само, че аз бях с панталон, чисто нов, по комунистическо трудно се намираше хубави друхи и някой ми го беше донесъл. Аз бях първи клас, уж трябваше да съм на танцова, но никой не дойде и не знам кой предложи да се пързаляме на един парапет, ама страшно грапав. Прибирам се аз в нас, ама си държа ръцете на дупето. Майка ми от далеч ме фокусирала и се чудела какво правя А аз, за да не ми се виждат надраните гащи, че то от този грапав парапет...после ела да видиш в нас, цялата махла разбра

А с кръстницата имам една история, даже подплатена с белег, който още личи Аз нямах първи клас още и ми взеха сейтборд и си го карах. Тя голям мерак имаше да се научи и все я вземах при мен да караме заедно. Всеки път сюжета беше един и същ. Няма минута и двете пищим и бягаме, я към нас, я към тях с окървавени колена..ама късмет при мен все едното коляно. Накрая ми стана една голяма гноясала рана и се отказах да я уча

[Миши]

Свекърва със сълзи се смях Таман се чудех защо се е стигнало до промивка на устата от едно балони... то каква била работата
Муунче ходих пак по мъките в институциите, пререждаха ме карахме се... както си му е реда разби'ъшли, след което пих кафе с една позната и тя ме разубеди. Само като чу за заплатата и каза, че съм луда да подавам. Много позитивна съм в тази насока и смятам, че скоро все нещо ще излезе като работа. Все пак сме и морски град, а скоро започва сезона. Така, че надеждата си я има
Спомням си че много обичахме да се катерим по дърветата, че и къщички да си правим на тях. Та така веднъж се качваме на едно дърво ама какво направих падам от много високо на едни стъкла правя салто и по дупе. Явно съм загубила съзнание, защото ми се губиха някои моменти, но устата ми беше пълна със стъкла и листа. От дървото само се чуваше как комшията ми викаше " бате , бате добре ли си, какво стана ..." Пък аз викам абе не е брат ти аз паднах. Съответно отговора беше " е , добре щом си ти отдъхнах си " Кавалери да видиш, нищо че се бях пребила

[Mulan]

Ох, svekarva благодаря ти ,че ми усмихна деня ,много забавни истории имаш от детството си Като се замисля ,май и аз съм била като лепната за моя брат,защото той е с 5 години по-голям от мен и се е налагало доста често да ходя след него Ние с него в детските си години бяхме като куче и котка,постоянно се карахме и се чудехме каква пакост да направим и как да счупим нещо ценно за другия.Като направех някоя беля и винаги обвинявах него пред родителите ни ,ама нали съм по-малка и винаги ми вярваха,обаче след като оставахме на саме с брат ми отнасях такъв пердах ,че не ми се ще да си спомням
Всяко лято още с началото на ваканцията нашите ни водеха на село ,където имах две приятелки,с които бяхме неразделни.Много обичахме да се събираме на двора и да правим кюфтета от кал и салата от трева.Горката ми баба,тя се явяваше нещо като дегустатор и покрай нашите гозби си е похапнала доста тревица Също много обичахме да събираме цялата махала и да изнасяме концерти.Като цяло имам само хубави спомени от детството си и мисля,че поне за сега ми е бил най-хубавият период,безгрижен и изпълнен с много хубави емоции.Мъчно ми е ,че сегашните деца са нон-стоп пред компютрите,затворени сами по домовете си и един ден ,ако имам свои деца ,ще се постарая да им покажа ,че има и по-забавни неща.