Сватбата на Veseto_87 - 12.05.2012г.

[Vivid]

Честито и от мен, макар и със закъснение! Много любов, красиви моменти и незабравими емоции в семейния живот!

[lili4ka]

Веси, страхотни сте  роклята ти е от сиана от асеновград, нали........и аз я пробвах тази и се чудех между нея и тази където си взех.... супер си 

[ivelka]

Весиии, ЧЕСТИТО и от мен! Бъдете най-щастливите и най-влюбените и нека здравето, късметът и благополучието винаги да ви съпътстват! 
Много сте хубави на снимките! Особено ми хареса първата, защото най-ясно изрязява свежата ти пролетна идея! Ти си прекрасна булка, а младоженецът е тооолкова свеж с тази зелена риза! 
Особено много ми хареса прическата ти, за която сигурно е необходимо доста голямо количество коса Ти имаше ли екстеншъни?

[rady17]

Веси, това коя зала беше?
Роклята ти стои повече от добре 

Ритуалната зала е  "Красно село"

[mariajoro1984]

Весе,прекрасна си мила:))Честито и от мен))Целувки:)

[gothic_queen]

Веси,ама верно си като кралицаааааа *YAHOO*Много интересна и оригинална прическа
Хайде още снимкиииии

[emetoem]

Веси страхооотна си
Киви ми взе думите за букета, много е красив

[veseto_87]

Започвам разказчето, но ще видим кога ще го довърша.
Нали на 10 беше моминското парти та бях спала малко и на 11 вечерта си спах като къпана. Вече имаше гости вкъщи и пак легнахме късно, към 2 ч. Милото си спа вкъщи, че и другите възможности бяха заети от гости. Сутринта в 7 едва станахме. И на двамата ужасно ни се спеше и всички ни се смяха, че ще си проспим сватбата. И така, душ и после моят (вече) мъж замина при брат му, а аз в 9 бях на фризьор. Там се забавих определено, че прическата отне много време, а в 11.30 трябваше да съм на грим. Бях си забравила  лещите вкъщи, добре че един приятел ми ги донесе по спешност!
Закъснях съвсем малко за грима, но там се справихме мноого бързо и с фотографа се отправихме към нас. През това време милото се обади, че много се закъснява с придвижването, защото са много коли и трябва да предвиждаме повече време.. А ние с Дани (фотографа) вкъщи снимаме рокля, обувки, грим, ръкавици...А вече минава 12.30 и трябва да почвам да се обличам...Почват да ме обличат, уж внимателно и като ме поглеждат - роклята изцапана с фон дьо тен...точно отпред! Ужас, шаш и паника! Чистихме с какво ли не, накрая излезе с тоник за грим. Малко снимки с мама, татко, шаферките и ето ги, чу се звън и тропане по вратата! Тръпки ме побиха...

[bamce]

Ееееееее нееееее... как можа  да с преш на най- интересното.. тъкмо  захапах нокът... ахххххх...

Кога  ще има продължение... А  някое линкче  да  разгледаме  папарашки  снимки

[veseto_87]

...Всички се развикаха, че с влезли и Милен вече яде лимони! Горкия, само един беше останал в чинийката...Много време го държаха докато дойде при мен, пълни ботуши, яде лимони и не го пускат и това си е! А аз само му чувам гласа. Разбрах, че  вече е на вратата на моята стая, ама шаферките пак не го пускат още пари искат! Накрая откачиха вратата от пантите и бяха вътре. А аз само него виждам. Той като ме видя онемя. Този момент е забравим. Най-хубавия за моите 25 години. Прегърна ме, целуна ме и ми каза колко съм красива...Тук ми се губят няколко момента.
Дойде и кумата, даде ми букета. После закичване, май пропуснах няколко човека, ама ми е простено...

[emetoem]

Веси страхотен разказ, много хубави емоциии, ама чакакме и продължението

[AliTia]

Весе, чакаме продължение Определено има какво да се разкаже!!!

[veseto_87]

И после тръгнахме. Слизах с татко по стълбите от 8 етаж надолу. Когато излезнахме, другите вече ни чакаха. Татко каза няколко думи, с които ме разплака и все едно ме предаде на бъдещия ми мъж! После хоро пред блока, съседите по терасите, абе както си му е реда. Качихме се в лимузината и айде към гражданското! По пътя свирене, викане. Изнервих се, защото някои коли се загубиха и все на Милен звъняха, сякаш е негова работата точно сега да ги организира!
Все пак стигнахме и зачакахме другата булка да излезе. И после ни повикаха. В залата атмосферата вече беше вълшебна! Дойде ред на моето "ДА". Ама така го изкрещях! Докато чаках неговото, все едно минаха часове. После го настъпих и всички избухнаха в смях! Последваха разчувстващите думи на дамата в гражданското. И пак рев! Но вече бяхме мъж и жена - семейство Иванови! Вече бях спокойна. Излязохме за снимки и тъкмо бяхме към края, когато се смрачи, задуха вятър и заваляха едри капки дъжд...

[famille]

Леле, Весе, как ме разчувства!  Да е жив и здрав татко ти, сигурно е бил горд, щастлив и развълнуван. Бъдете много щастливи! Чакам продължение...

[veseto_87]

Тъкмо се ядосах на дъжда, но всичко се оказа като по поръчка - валя само по пътя до Семинарията. Там имахме малко време да отдъхнем, малко снимки, малко почивка и дойде време да влизаме. Венчавката не беше досадна, даже напротив. Около 20 минути, с много мили думи от свещеника. Когато каза, че жената трябвало да се подчинява на мъжа си, неволно повдигнах вежда и се усмихнах и всички се захилиха. След венчавката, свещеникът ни каза много мили думи и пак ме разплака. Голяма съм ревла, ей! После пуснахме гълъбите, а кумата ни посипа с жито, бонбони и монетки. Още малко снимки и дойде ред на фотосесията, от която очаквам страхотни снимки! И тук е моментът да благодаря на фотографа Дани Даков и оператора Стойко (за съжаление така и не му разбрах фамилията) от ТВ Европа. Страхотни момчета, страхотни професионалисти, страхотни хора! Допринесоха много за нашата приказка и вече са наши приятели!
След фотосесията тръгнахме за ресторанта, където гостите вече ни чакаха...