А как се разбирате със свекървата?

[desislavka]

Аз лично нямам такива проблеми с моята свекърва!Даже вчера й разказвах,че си имаме тук такава темичка и че ако ме ядосва започвам активно да пиша за нея тук!!!
А иначе tonitta  съм съгласна с теб,че не бива да се хабиш да се доказваш пред някой,който няма никакво уважение към теб!!!

[КатиНка]

Момичета, явно всеки пречупва виждането си през собствената си призма и собствените си взаимоотношения със свеки. Но за всички е различно.

Ето, сега и аз ще пречупя моето мнение през моята призма  Например, баба ми винаги се е държала "не добре" с майка ми, но в последния си час само майка ми беше до нея и баба си отиде в нейните ръце  /сори, че е малко тъжно  , но и тези моменти ги има в живота/. Е това какво е според вас?

А за моята бъдеща свеки, какво да кажа ... за сега се държи много добре, но знам ли един ден какво ще последва .... А нейният случай с нейното свеки е много лош, тя мрази тази жена от самото начало и изобщо не ходи да ги вижда нейните си свекъри. И сега, когато и предстои да бъде и тя свеки и то на две снахи .... чудя се дали се замисля за нейното си поведение към нейните свекъри през всичките тези години  ... само времето ще покаже ....

Така че, момичета, един ден когато и ние ще сме свекита, нещата ще се обрърнат и тогава да видим какво ще правим 

[desislavka]

Открийте вашият тип свекърва!!!

Най често срещаните свекърви:

Разочарованата.
Тя е недоволна от сина си. Той не се държи с нея по начина, за който тя е мечтала. Може би не учи това, което тя харесва, не се облича както тя иска. Снахата е почти задължена да замести майката и да го промени. Синът в такава ситуация е „бунтовник". Той не може да се откъсне от родителската опека, остава все така зависим от нея.


Виновната.
Синът може би обича да си пийва, има лабилно поведение, оскърбява майка си. Тя знае всичко и за да запази семейството му, непрекъснато прави подаръци, успокоява снахата.
Синът в случая е „неустойчив" и не се научава да поема отговорности за живота.


Второстепенната.
Тя игнорира напълно снахата или пък намира за необходимо да изисква синът й да се отнася с нея така, както към съпругата си. Или пък се грижи за него вместо нея: пере му дрехите, готви неговите любими гозби, все още му купува дрехите.
Снахата заема отбранителна позиция. Свекървата обяснява: „Готвя му, защото ти си уморена, когато се върнеш от работа."
Синът в случая е „любимият" или заместник на бащата.


Ангел-закрилник.
Майката има точна представа как да се грижи за сина си. Смята, че ако не е тя, той ще сбърка в нещо. Освен това, тъй като не е сигурна дали снахата ще се грижи достатъчно добре, я контролира.
Например: „Миме, гледай мъжът ти да спи достатъчно. Виж какви сенки има под очите." Синът в случая е „безпомощен". Той е свикнал винаги някоя жена да се грижи не само за него, но и за всичко.


Яростна съмишленица.
Сама търси съпруга за сина си, запознава го с млади дами, урежда срещите и проверява дали всяка е подходяща за него. Държи се напълно свободно. Например осигурява им любовна нощ в родителското жилище и без да й мигне окото, сутринта им поднася закуска в леглото, като говори небрежно за времето навън.
Синът в случая не е достатъчно „мъжествен". Зависи напълно от майка си, не може да създаде сам връзка с жена.






Съвети за снахата и сина

Предоставете на свекървата възможност да се изявява и „изживява" в точно определена дейност в семейството, като се интересувате дали тя желае това.


Внимателно поставете границите. Снахата не бива да се намесва при конфликти между майка и син.


Уважавайте се взаимно, но отстоявайте твърдо времето, в което като съпрузи желаете да сте сами.


Никога не поставяйте ултиматум: „Или аз, или тя!" Такова решение може да предизвика у сина не само колебание, но и семеен разрив.


Не допускайте изгода в отношенията. От една страна, да приемате помощ (гледане на децата или гладене на прането), а, от друга, студено пренебрежение по други семейни въпроси.

[kleo_20]

второстепенната все е дноп е писано за моята тварчица

[digita]

Чудесно, много, много интересно и изключително вярно.

Второстепенната.
Тя игнорира напълно снахата или пък намира за необходимо да изисква синът й да се отнася с нея така, както към съпругата си. Или пък се грижи за него вместо нея: пере му дрехите, готви неговите любими гозби, все още му купува дрехите.
Снахата заема отбранителна позиция. Свекървата обяснява: „Готвя му, защото ти си уморена, когато се върнеш от работа."
Синът в случая е „любимият" или заместник на бащата.

Точно това отговаря на моята

Katitka, и аз си мисля такива неща от както чакаме бабчо. За сега е момиченце, но нищо не се знае, ако е рекъл господ един ден и ние ще станем свекърви. Искрено се надявам да се представим по-добре.

[prin4ipessa]

Например, баба ми винаги се е държала "не добре" с майка ми, но в последния си час само майка ми беше до нея и баба си отиде в нейните ръце  /сори, че е малко тъжно  , но и тези моменти ги има в живота/. Е това какво е според вас?

Ще ти кажа какво е според мен, защото моята майка е в момента в абсолютно същата позиция. Това е невероятна сила на характера, на която се възхищавам и същевременно не проумявам. За да си способен на такова нещо трябва да си свръх безкористен и безкрайно добър човек. Лично аз не съм никак убедена, че съм способна на такова себеотрицание. Баба ми мрази майка ми и това си личи от 100 километра по всяка една нейна реплика и всяко едно нейно действие. Тя е точно от онези противни злобни бабки, които ти иде да удушиш понякога, но майка ми винаги е запазвала самообладание и й е помогала за всичко. Една думичка наопаки не й е казвала, независимо че бабката винаги е целяла да я раздразни или нарани. И сега майка ми се е превърнала в медицинска сестра на въпросната баба, защото вече е инвалид и нищо не може сама, и пак не се оплаква и винаги намира сили да й се усмихва и да й говори спокойно и със загриженост в гласа. Възхищавам се от майка си и същевременно се чудя откъде събира толкова сили за да преглътне обидата и пак да се раздава за такъв злобен и неблагодарен човек.Аз мисля, че няма да успея ако съм на нейно място.

И колкото повече чета тази тема, толкова повече се сещам за майката на първия си приятел. Тази жена толкова ме обичаше и така и грейваше лицето винаги като ме видеше, чак ми се плаче... Но какво да се прави, явно просто имам лоша карма и трябва да науча нещо от нея, ама май още не съм успяла да го науча...

[darling]

Да принципеске права си, карма е или както щеш го наречи, но това е един от житейските ни уроци. Ако някога и аз се науча да се държа като майка ти ще бъда щастлива. Опитвам се, но...... понякога
В такива случаи чак се мразя че позволявам това да се случи с мен. Мисля че с годините занапред ще имаме достатъчно време да израснем . Някъде бях чела че лесните неща в живота не са полезни за нас

[Emma]

desislavka много се смях
моята май е нещо като Ангел-закрилник, все съвети дава, ама сега се е средоточила в/у детето
Но ето сега в събота ще идва за уикенда, ами от сега съм си направила програмата излизам от 11 сутринта и се прибирам късно вечерта в събота, може някой клуб да посетим за завършек на вечерта
Голям маратон от срещи ще бъде, всички са предупредени да си освободят време за мен
Ама така е, за какво да стоя и само да слушам "съвети" и да се ядосвам, по-добре да използвам времето за себе си понеже ние няма на кой да оставяме малката, моята майка е починала. В началото все киснех вкъщи като е тук свекито, после си викам ама за какво стоя да си късам нервите, е сега вече ми е добре

[Isabel]

...тя ми се натресе една неделя да готвела :!а милото не смее да и каже гък

Уфффф, че досадно Да готвела Тя и моята така, и така ми наготви последния път, че щях да си изповръщам червата Луда работа

[prin4ipessa]

...тя ми се натресе една неделя да готвела а милото не смее да и каже гък

Уфффф, че досадно Да готвела Тя и моята така, и така ми наготви последния път, че щях да си изповръщам червата Луда работа

Ааа, момичета, я затягайте юздите малко!    Аз например никого не пускам в кухнята да готви, трябва да ми е много симпатичен, за да го направя или да ми е платил най-малко 100 евро кеш  С цената на живота си ще се боря, но свекърва си вътре няма да пусна, трябва през трупа ми да мине, за да влезе. Тя и без това готви толкова мазно и безвкусно, че по-добре сама да си излея едно шише олио в устата 

[veselyshko]

Ааа, момичета, я затягайте юздите малко!    Аз например никого не пускам в кухнята да готви, трябва да ми е много симпатичен, за да го направя или да ми е платил най-малко 100 евро кеш  С цената на живота си ще се боря, но свекърва си вътре няма да пусна, трябва през трупа ми да мине, за да влезе. Тя и без това готви толкова мазно и безвкусно, че по-добре сама да си излея едно шише олио в устата 

Ей маймун направо ме разби  Тя мойта кума вика че друга жена в кухнята и няма да влезе- като визира бъдеща снаха  Вика че никой друг не може да готви в кухнята и- освен приятелките и 
А сладур много се възхищавам на майка ти да знаеш- това е една невероятно силна жена със страхотен дух и доброта  Да ти е жива и здрава мила 

[mirmar]

Хахахах, това с готвенето ме накефи- съвпада с моята философия.
Добре,че свеки не прави такива предложения...Е, в началото понякога изпращаше храна и имаше навика всяка вечер да пита вечеряли ли сме /не, не сме!гладни стоим да отслабваме! /и понякога да ни кани да ходим в тях да вечеряме. Ама няколко пъти се понацупих на милото и казах,че не готвя за тоя,дето духа, и сега рядко се получава така.Е, праща ми от време на време я ябълки, я житце /много обичам как го прави!/.Ама аз споменах, че е добричка общо взето, даже когато съм болна праща супичка и мед. Ииии ни вика на палачинки,че аз много обичам. Ама да не помислите, че е ангелче,хехех.Да не връщам няколко страници назад от темичката, в които ви ревах 1 седмица за тормозенето с обръщението "майко"
 

[summer.]

prin4ipessa, много се смях на коментара ти за кулинарните способности на свекито ти  

Ами момичета, какво да ви кажа...и аз мисля, че им е трудно да приемат, че в живота на любимите синчета вече има друга жена. Но до голяма степен взаимноотношенията снаха-свекърва зависят и от това какъв е характера (природата или породата  ) и на двете страни...Както се казва "Два остри камъка брашно не мелят". Срещала съм изключително добрички свекита, които са готови да дадат живота си за семейството на сина и да помагат, когато това се иска от тях. Ако в този случай и снахата е добричка, съвпадението е БИНГО. Но съм срещала и наистина злобни такива, готови да вгорчат живота на всяка снаха, ако тя се поддаде...Това последното в никакъв случай не трябва да се позволява.
По отношение на моята свекърва - докато бяхме гаджета с милото усещах едно наистина мило отношение, винаги ме посрещаше като скъп гост в дома си, правеше ми подаръци. Но след сватбата нещата се промениха. Може би тя не можа да преглътне това, че аз сама организирах и оправих всичко и не й предоставих поле за изява...а може би вече започна да разбира, че я измествам в скалата на ценностите за сина й . Не мога да кажа, че е лош човек..., но вече чувствата ми са други. Преди наистина мислех, че ще се разбираме добре и ще бъдем като две приятелки, а сега си мисля колко заблудена съм била. С нея ще имам само студени дипломатични отношения касаещи нейното здраве и времето навън...Не я мразя, просто се дразня от коментарите й и от начина по който говори с мен - имам чувството, че съска със зъби когато говори с мен. А това неизбежно ме отчуждава от нея. Сега седи и се чуди защо не ходим в тях? И предприех друга тактика - опитвам се да ограничавам контактите си с нея, защото при всяка една среща тя винаги намира с какво да ме засегне или обиди. А най-лошото е, че не се усеща, че го прави. Това го потвърди и милото и други хора, които я познават добре. Тя просто си говори (направо ланготи) без да мисли какви ще са последствията, но поне вече ще забелязва, че се държа настрана...
И нещо друго - не дразнете мъжете си с коментари относно техните майки. Това наистина е много силна атака срещу тях и го приемат лично. Освен, че няма смисъл, това няма да доведе до по-добър развой на нещата. Аз ще продължа да уважавам свекърва си, но не заради това, че е човек, а само заради това, че е майка на мъжа ми, отгледала го е и го е възпитала такъв, какъвто аз го имам в момента...

[tonitta]

И аз не обичам който и да е да ми се меси в готвенето и да готви в кухнята ми(само ако приятелките са на гости и правим салатки дружно ),ама пък с мъжа ми ни е много яко когато от време на време ходим "у мамини" да похапнем нещо вкусно....Ама защото знам,че не го правят и двете майки от лоши чувства или да ми намекнат,че аз не мога като тях,а защото знаят,че понякога сме много заети или не ми се готвят някои неща само за двама и да се видим хем...А и честно казано и аз в началото готвех много и не исках мъжа ми да носи от майка си храна,ама след толкова години позахитрях и сега съм й много благодарна,даже снощи си хапнахме вкусна манджичка и хич не й се сърдя :laugh:Но тя моята както знаете си е слънце,така че може би наистина зависи как те канят или ти казват някои неща...
А относно промяната на свекитата след сватбата и аз имах някои опасения,защото някои ми казваха"абе нищо,че вече 8г. се разбирате,ти ще видиш след сватабата!"..И да има промяна.....още по-добре се държи към мен!И то при положение,че и ние не й давахме да участва в подготовката за сватбата и даже като си позволеше да каже нещо мъжа ми я скастряше моментално.А тя милата пак беше много щастлива!Ама както съм писала и преди-то си е до човека...

[summer.]

Тонита, много се радвам до теб. Явно твоята свеки попада в категорията "добри душички". Дано отношенията ви да се запазят такива.