А как се разбирате със свекървата?

[prin4ipessa]

Деси, благодаря ти за подкрепата и за това, че ме насърчаваш да пиша. Не искам да ви товаря твърде много с проблемите си, но знам, че ако някой може да ме разбере, това сте вие, защото малко или много се сблъскваме с подобни проблеми и трудни взаимоотношения с новото семейство. Знам, че много от момичетата може да си кажат "Тая пък лигла, какво се е запревземала и се тюхка и тормози за глупости!", но знам че други момичета може би имат същите проблеми като мен и биха могли да ми помогнат като споделят опит как са постъпвали те в такива ситуации или как биха постъпили. Знам, че това, което сме си обещали със съпруга ми в сватбения ден (пък и не само тогава) не са празни приказки, но понякога ми се иска повече загриженост и твърдост да показва и ме боли когато не го прави. Има и друго...не мога да се оттърва от постоянното сравнение, което несъзнателно правя в главата си всеки път. Сравнението колко много го обичат и уважават моите родители и колко са загрижени за него и насреща - абсолютната липса на всякакви добри чувства към мен от страната на неговите родители. Това болезнено сравнение сякаш изскача в главата ми автоматично и още повече ме съсипва! 

[Ели .]

Принцеске !!!! аз пак да го защитя малко !!!! той не може да накара родителите си да се държат с теб както трябва !!! ти можеш, аз също мога, нашите много го обичат и уважават, даже прекалено бих казала по някой път, не че неговите не ме обичат напротив много, но ето напр. аз казах на нашите че Румен ще ги нарича както той намери за добре и му казах да говори с неговите по същия въпрос той не го направи !!! и няколко пъти му го повторих и пак не го направи !!! не мога да го накарам насила я !! знам че си обидена и наистина от това много боли, но то си е до самите хора и явно неговите родители не оценяват , че ти си му избраницата и, че трябва да те уважават ! тъпо е от тяхна страна и явно Илийски не може да говори с тях относно въпроса, за това си позволих да ти кажа да не поставяш ултиматуми, за да не скарат те между тях си и сътветно вие след това да се обвинявате един друг !!!

[maslinka]

аз казах на нашите че Румен ще ги нарича както той намери за добре и му казах говори с неговите по същия въпрос той не го направи !!!

и милото не иска да каже на тяхнните,че имам намерение да им викам по име,а искам да са подготвени,а не да ми се опулят като го изрека (и меду другото те много държат да им  викам "майко" и "татко" ей това е единствено в тях което ме дразни,ама колкото да искат само могат да си чакат,защото няма да стане на тяхното )

[Инка-маслинка]

много ми е позната историята ви момичета - и на Десиславка /почти същата ни е историята мила, сома че скоро не се очертава да се местим да живеем отделно/ и на prin4ipessa историята й ми е почти позната - все му говоря, натяквам, караме се, но ефекта е нулев и твоята Ели ми е до болка позната - аз по същия начин говорих с нашите че мъжът ми ще им вика както намери за добре и те се съгласиха даже не искаха да им вика бабо или майко, а на име, докато милото въобще не намира смелост или нямам си представа какво за да говори с тях - ето вече месец сме женени, а от 2 години живеем с техните под един покрив и аз все още не съм ги нарекла никак!  

[Tеди]

Сабина мила , и ние сме така , живеехме със свекитата , но Бог да го прости свекър ми почина тъкмо когато щяха да се изнесат и сега свеки живее с нас.Казвам и по име , а на свекъра казвах "Чичо Иване" , никой никога не ми е казвал на кой как да казвам.Мъж ми казва на моята майка "Мамо' , а никога не съм го карала
Слава богу със свеки се разбираме , винаги когато нещо ме дразни , отивам при мъж ми и на него всичко си казвам , и той милият ме разбира , защото знае че не е лесно да живееш с някой когото не си си избрал.А и винаги ми казва "Как издържаш незнам , аз със тъщата няма да мога да живея!" , и аз все му викам:"Абе да не ти идва до главата , че ще видя тогава"

[muhichka]

Напоследък нямам много време да влизам и да си приказвам с вас ,но като прочетох тукашните историй и направо ще ми се скъса сърцето ,ако не се намеся!
Скъпа Бени , знам че се измъчваш много , защото знам колко е гадно да помолиш за нещо любимия ,а той да не го свърши и въобще да не дава никакви признаци ,че има някакво намерение да го свърши!Изглежда отстрани все едно си помолил гардероба!Недей се разтройва че ми се къса сърцето като чета какво ти е на душичката!Моят съвет към теб е да започнеш с намеци , а не в прав текст!При всеки удобен случай намеквай какво ти е на душата а не какво ти е обещал!Мисля че ще има прогрес  , а и ще натрупаш опит и за други неща , на които държиш а не постигате разбирателство!Иначе съм сигурна , че душито е взел при сърце този проблем , но просто изчаква най-удобния момент да се заеме с разрешаването му!Не може просто така да вдигне телефона и да се накара на майка си , ще излезе все едно си го накарала ти ! По-добре да зачака малко и когато тя се опита да налее масло в огъня , тогава той да атакува и да я подхване!Според мен е по-разумно! Иначе ние си те обичкаме много , и винаги можеш да споделяш какво те вълнува независимо дали е хубаво или лошо!!!

[tonitta]

Да,аз нямам тези проблеми!И се надявам да си продължи така и за напред!
НО!!!prin4ipessa , миличка много добре те разбирам!Мисля си,че при теб проблема и това,което те трови и наранява така дълбоко е не толкова отношението на свекърите,а това, което не прави твоят любим по въпроса!Скъпа не съм сигурна дали трябва да го кажа,но и аз ако бях на твое място щях да се чувствам така и щях да се тровя от бездействието му и да се ядосвам!Аз съм имала такива случаи,в които съм имала нужда да ме защити пред някого,а той стои безразлично и аз се чувствам като предадена,като гола и унизена...И после следва страшен скандал,защото той трябва да е моят рицар,за който съм мечтала цял живот,да е силен,нежен и мил и винаги да показва на околните,които и да са те,че аз съм неговото момиче и никой няма право да ме наранява!Нали за това сме им подарили сърцата си!?За тях трябва да се грижат както подобава,защото в природата на жената е заложено да търси най-силният измежду мъжете,който е достоен да се грижи за семейството си и да надвива всички опасности, които се изпречат на пътя им!
Много философски стана,ама като знам,че и аз съм същата реших да споделя мнението си, за да знае нашата мила принцеса,е не тя е сбърканата,че има и други чувствителни и верни на принципите си жени!С теб съм мила!И това не означава,че се оплакваме от мъжете си и че те не са нашите най-любими същества,но е време да си признаем,че и те си имат недостатъци и слабости!Стига с тази куртоазия и надхвалване!Те все пак са си мъже!
Така че prin4ipessa благодаря ти за откровенноста и че сподели с нас без да се притесняваш от съжеление или присмех!Всички сме хора мила...

[plamik]

Ох, мила принцесо, незнам какъв е проблема с новото ти семейство ( не ми е останало време да прочета всичко тук), но подкрепям момичетата, които казаха да не поставяш ултиматуми. От това ефект няма. Ако нещата си стоят такива каквито са и няма развитие, пак говорете с момчето ти. Ако трябва пък говори и със свекитата като си дойдете в България. Но мила, не се трови от вътре със съмнения. Имам чувството, че след сватбата започват да ни нападат едни мисли от рода на:" ами сега? правилно ли постъпих?" и т. н. Недей - тровиш себе си и никой друг. Успокой се, нека мине малко време и ако се налага пак говорете. Прегръщам те силно (макар да не се познаваме на живо) ! 
Аз мили момичета имам чувството, че моята свекърва се обрна на 180 градуса след сватбата. Преди това мила и добра, а сега една такава студена по телефона. Тя не е в България, но въпреки всичко. В деня след сватбата имахме много сериозен разговор с нея и аз й казах някои неща директно. На нея не и стана много приятно, но моето момче е преди нея и аз искам да го запазя живо и здраво. А не утре да психяса, защото тя иска да е център на внимание. ( тук историята е много сълга и няма да ви натоварвам излишно). 

[tonitta]

Всъщност plamik точно тук му е мястото!Така че ако ти се разказва не се притеснявай,а давай смело!Нали знаеш-на нас българите ни дай съвети да даваме :laugh:Но поне олеква да ти кажа...

[plamik]

Тони, мила и отзивчива както винаги. Благодаря! 
Историята е следната: преди година и нещо направиха операция на свекърва ми от рак на гърдата. Не го пожелавам на никого, дори на най-големия си враг (лично съм го изживяла -загубих баща си също от рак). Няколко месеца след операцият отидохме да я видим (операцията и лечението и е в Гърция - тя живее там от много години). Горе долу беше се възтановила. После латото си беше тук - имаше разни веселби - сватби, годежи, бебета ( само годежа е наш). Но през цялото време тя повтаряше как щяла да умре и как искала да умре. Опитахме се с милото да и кажем да се радва на живота и това което и се случва сега. Станалото  станало - но поне е жива. И такива разговори се водеха докато беше тук, после по телефона. Само и единствено това. Дойде нашата сватба, мина и тя пак продължава. Щяла да умира, колко тежко и било и все такива неща. Накрая аз не издържах и точно преди да си тръгнат и казах, че не е само тя  и трябва да се радва на живота, че живее втори живот. Че трябва да помисли малко и за децата си (по специално за милото). Дали си дава сметка, че с непрекъснатото оплакване затормозява психически синовете си и приказки от този род. Накрая обърнах нещата на майтап и казах,че щом иска внуци, ще трябва да е жива и здарва да си ги гледа. И от този момент нататък по телефона тя е студена с мен. Поне на мен така ми се струва. Незнам дали съм права или не. За мен съм. Сигурно много момичета ще реагират остро на моите приказки, но за мен съпругът ми е на първо място и си го искам психически здрав! Ами това е моята история със свекървата.

[kleo_20]

мила според мен си постъпила напълно правилно *THUMBS*все пак е редно някой да и каже как стоят нещата а не само да си мълчите!!браво на теб че си се осмелила според мен е трябвало да го направиш пък ако някой милси по друг начин нека си каже за мен си права

[plamik]

Благодаря ти, мила!   Най-хубавото е, че милото ми застана зад мен и в това ме подкрепа на 100%. Дори той като започне да й се кара понякога на мен ми става неудобно.

[tonitta]

Ами и аз мисля,че си права!Да много е тежко да си болен и сигурно не е лесно да се държиш психически,но иначе защо си се борил да останеш жив...?!А и е много егоистично да занимаваш другите само и единствено със себе си и то точно в този момент...Знам,че има и други момичета,които са в твоето положение и със сигурност ще те подкрепят!Аз познавам хора,които са неизлечимо болни,а се държат и дори не казват на останалите,и продължават напред все едно са си както преди!И са жизнени и весели!Възхищавам им се и знам,че е адски трудно това,но така се поддържат в добро състояние и само си помагат по този начин...А ако се тюхкат и самосъжеляват и здрави да са ще се побелеят...
Така че те разбирам напълно и имаш подкрепата ми!И благодаря,че сподели с нас мила!Не болеше нали!?

[prin4ipessa]

Най-хубавото е, че милото ми застана зад мен и в това ме подкрепа на 100%. Дори той като започне да й се кара понякога на мен ми става неудобно.

Да, миличка, наистина това е най-хубавото, че той те подкрепя. А ти никак недей се чувства неудобно, явно трябва да й се казват нещата сериозно на тези жена, за да не си позволява така да прекалява. Добре де, всички имаме съчувствие към тежко болните, но все пак не мисля, че това трябва да се превръща във вечната тема, особено при положение че всичко е минало успешно и вече е здрава доколкото разбрах. Минало, заминало, защо продължава да ви го натяква не мога да разбера!  Явно иска да е център на внимание както всяка свекърва независимо на каква цена и по какъв начин! Много правилно си й го казала и за секунда не си помисляй, че си сбъркала! Пази си момчето, защото явно на нея не й пука особено дали ще отрови здравето на сина си с вечното си черногледство! Дано думите не бъдат изтълкувани погрешно, но исках да те подкрепя, а май твърде много се разпалих!  Просто съм изключително докачлива на тази тема!

[plamik]

Бени, мила, не се притеснявай - думите ти са правилно разбрани. Благодаря за подкрепата и на теб и на Тони, и на Клео.
Тони, със сигурност не болеше! Благодаря ви още един път, момичета, страхотни сте!